Решение по дело №5882/2019 на Районен съд - Бургас

                                    Р Е Ш Е Н И Е

 

№439                                            25.03.2020г.                           град Бургас

 

                                  В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,     наказателно отделение, XII-ти състав

На деветнадесети февруари                                              година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                                           Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                           Съдебни заседатели:

 

Секретар: К.Сл.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 5882 по описа на съда за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е oбразувано по жалба на И.Х.М., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 18-0769-000241/09.03.2018 г, издадено от Началника на Сектор Пътна полиция гр. Бургас към ОДМВР, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП, на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В съдебно заседание, за жалбоподателя се явява надлежно упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата. Не ангажира доказателства. Не прави искане за разноски.

За ответника по жалбата - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Не изразяват становище. Не ангажират нови доказателства. Не правят искане за разноски.

Жалбата е депозирана в рамките на седмодневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 , подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 21.07.2017 г. в 01:01 часа в гр. Бургас, на ул. „Тодор Александров”, в посока от пътен възел „юг” към кръстовището с ул. „Спортна” до бензиностанция „Лукойл”, водачът на лек автомобил – „Ауди” А 8, с per № В****ВН, собственост на „****” ЕАД, клон Варна бил засечен да управлява същия със скорост 181 км/ч., при разрешена скорост за движение в населено място с пътен знак В-26 -80км/ч. Скоростта била установена със стационарна радарна система SITRAFFIC LYNX ERS 400, с фабр. №003059049644, снимка №0005, която била показана на жалбоподателката при връчване АУАН.

Бил установен собственик на автомобила, който попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, в посочил, че именно жалбоподателката М. е управлявала въпросното МПС на датата на установяване на нарушението.

Акт за установяване на административно нарушение, за извършеното нарушение бил съставен на 04.01.2018 г., и връчен на жалбоподателката, която го подписала с уточнение, че ще направи възражения, тъй като не е управлявал автомобила и не е извършила констатираното нарушение.

Възприемайки обстоятелствата, посочени в акта за установяване на административно нарушение, административнонаказващият орган издал въз основа на него обжалваното понастоящем Наказателно постановление, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП, на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. В този смисъл, възраженията на жалбоподателя и неговия процесуален представител в тази насока, са несъстоятелни.

Нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, както и от допълнителните обяснения относно начина на функциониране на радарната система. Настоящият състав намира, че не така стои въпросът с нарушителя. Разпитаният по делото актосъставител потвърждава описаното в АУАН, но същият не е очевидец и не може да потвърди, че нарушението е извършено именно от жалбоподателката М.. В попълнената от собственика на МПС декларация, не се съдържат доказателства за ползването на автомобила от жалбоподателката, а единствено е посочено името и.

Настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

Запознавайки се с приложените по делото доказателства, настоящият състав намира, че това не е изпълнено. Жалбоподателката не следва да носи отговорност, с оглед липсата на доказателства за вината и и НП следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

По делото няма направено искане за разноски, поради което Съдът не дължи произнасяне и те остават както са направени от страните.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                                      Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0769-000241/09.03.2018 г, издадено от Началника на Сектор Пътна полиция гр. Бургас към ОДМВР против И.Х.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр. Бургас.

 

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА

 

В.О.: К.СЛ.