№ 1710
гр. Пловдив, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330111946 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба Г. И. Р., срещу Г. М. И., с която е предявен осъдителен
иск за присъждане на сумата в размер на 5000 лева, подлежаща на връщане поради
неосъществено основание несключен договор за покупко-продажба на имоти в *********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 18.08.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните била налице уговорка
ответницата да прехвърли на ищеца няколко имота в *********. Тъй като в някои от
имотите ответницата не била изключителен собственик, а съсобственик с трети лица,
последната уверила ищеца, че е в ход процедура по делба на имотите, след което ще бъдат
индивидуализирани дяловете й в недвижимите имоти. Ответницата обещала, че ще
мотивира и брат си да прехвърли на ищеца неговите дялове от обсъжданите имоти.
Страните се уговорили, че след като бъдат събрани всички необходими документи за
прехвърляне на имотите ще се пристъпи директно към сключване на договор за продажба
под формата на нотариален акт. В уверение, че ще бъде сключен окончателен договор за
продажба ответницата поискала от ищеца сума в размер на 5000 лева като капаро. На
02.08.2021 г. ищецът предал на ответницата сума в размер на 5000 лева, за което било
съставена разписка. На 25.11.2021 г. ответницата упълномощила трето лице да се снабди с
всички необходими документи за продажбата на имотите, което се снабдило с голяма част
от необходимите документи. През януари месец 2022 г. ответницата заявила, че се отказва
от сключване на окончателен договор, за което се били уговорили с ищеца и си поискала
всички документи от упълномощеното лице, както и издаденото пълномощно. Няколко
месеца по-късно ищецът установил, че ответницата продала имотите, за които той платил
капаро на трето лице. Ищецът поискал от ответницата да му върне платената сума в размер
на 5000 лева, но до момента плащане не е последвало, което поражда интерес у него да
предяви настоящия иск.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който
1
оспорва иска. Признава се за наличие на уговорка между страните за продажба на имоти в
*********, както и че ищецът е предал на ответницата сума в размер на 5000 лева, като
капаро за продажбата. Излагат се твърдения, че ищецът се отказал да закупи имотите,
предмет на уговорката в уговорения от страните срок, поради което е възникнало право за
ответницата да задържи получената сума, по аргумент от чл.93, ал.2, изр.1 ЗЗД. Иска се
отхвърляне на иска
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по с чл. 55, ал.1, пр.2 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи плащане на сумата
в размер на 5000 лева на ответника. В тежест на ответника е да докаже, че има право да
задържи сумата в размер на 5000 лева.
С Определение от 25.10.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че между тях е
съществувала устна уговорка за закупуване от страна на ищеца от ответницата на
недвижими имоти в *********, като за сключване на нотариалния акт ищецът е предоставил
на ответницата като капаро сума в размер на 5000 лева, която последната не е върнала.
Безспорно е, че между страните не е сключен договор за продажба под формата на
нотариален акт за имотите, предмет на уговорката, за които е заплатено капаро от ищеца в
размер на 5000 лева.
По делото ответникът не доказа основание за задържане на платената от ищеца сума в
размер на 5000 лева. Уговорката между страните е била срещу предоставеното от ищеца
капаро с ответницата да сключат договор за продажба на земеделски земи, притежавани от
нея под формата на нотариален акт. Такъв нотариален акт не е сключен, поради което
платената сума подлежи на връщане, поради неосъществено основание.
В случая ответницата няма право да задържи капарото, доколкото не е налице сключен
договор между страните. Не е сключен предварителен договор в предвидената от закона
форма за действителност – писмена, поради което и устните уговорки не могат да служат
като договорно основание за поети от страните права и задължения във връзка с продажба
на процесните недвижими имоти, поради което е неприложима разпоредбата на чл.93 ЗЗД,
която като елемент от фактическия си състав изисква валидно сключен договор, поради
което и предоставеното капаро не е задатък по смисъла на чл.93 ЗЗД.
Наред с горното не се установи ищецът да е неизправна страна в отношенията с
ответницата. Не се установява какви конкретно задължения е поел ищеца и кои задължения
не е изпълнил по уговорките с ответницата. Единственото задължение, което той е поел е да
предостави капаро, което е изпълнил.
Освен това ответницата не доказа, че е изправна страна по уговорките с ищеца. От
показанията на свидетеля Н.М.М. /протокол от о.с.з. от 11.01.2023 г. л.31/, доведен от
ответницата, се установява, че причината да не се сключи окончателен договор е отминалия
дълъг период от време, доколкото уговорката била окончателен договор да се сключи в
2
рамките на два месеца от предоставянето на капаро, а са минали 6-7 месеца. От свидетеля не
се установява, ответницата да е имала готовност в рамките на два месеца от получаване на
капарото да сключи окончателен договор и да е отправила покана до ищеца за това.
Това не се установява и от показанията на свидетелката Н.М. /протокол от о.с.з. от
15.03.2023 г. л.43/, която също заявява, че уговорката между страните е била земите да се
прехвърлят в рамките на два месеца от предоставяне на капарото, което не се е случило в
този срок. Видно от разписката за предоставено капаро, същото е предадено на ответницата
на 06.08.2021 г., а свидетелката установява, че през месец декември 2021 г. е звъняла на
ищеца, чрез негов представител – Я.Т., която не е отговаряла на обажданията, а след като
отговорила, заявила, че ищецът се отказва от земите. Свидетелката не установява, че ищецът
е търсен с цел готовността на ответницата да сключи договор за продажба под формата на
нотариален акт и че е поканен за сключването на такъв.
С оглед всичко изложено платената от ищеца сума се явява платена на
неосъществено основание и искът като доказан по основание и размер ще се уважи.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил
своевременно искане в тази насока. Ищецът доказа следните разноски: 200 лева – платена
държавна такса /л.18/ и 750 лева – платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане
на което са представени доказателства – разписка, обективирана в договор за правна защита
и съдействие /л.16/. Общо разноските, направени от ищеца са в размер на 950 лева, които на
основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят изцяло.
При тези мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. М. И., ЕГН **********, с адрес: ********* ДА ЗАПЛАТИ НА Г. И. Р.,
ЕГН **********, с адрес: *********, сумата в общ размер на 5000 лева, подлежаща на
връщане поради неосъществено основание несключен договор за покупко-продажба на
имоти в ********* под формата на нотариален акт, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.09.2022 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 950 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3