Р Е
Ш Е Н
И Е № 50
Гр. Оряхово 06.08.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховския
Районен Съд, наказателна колегия в открито съдебно заседание на 09.07.2020г. / девети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия:Николинка Крумова
с участието на секретаря А.Бориславова, като
разгледа докладваното от съдия Крумова НАХД №42/2019г. по описа на Оряховски
районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Е.И.Д., ЕГН:********** ***, с която е обжалвал наказателно
постановление №18-0309-000368/07.11.2018г. на Началник група към ОД на МВР –
Враца, РУ – Оряхово, упълномощен със Заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи.
С
наказателно постановление №18-0309-000368/07.11.2018г. на Началник група към ОД
на МВР – Враца, РУ – Оряхово, упълномощен със Заповед
рег.№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи на Е.И.Д. *** на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в
размер на 30.00 лева / тридесет лева / за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, а
именно, за това, че на 21.08.2018г. около 09.55 часа в гр.Оряхово на ул.“ Васил
Левски „, управлява лек автомобил марка „ Фолксваген Пасат „, с ДКН:********,
собственост на И. Д. *** навлиза след знак „ В 1 „, поставен на видимо място на
кръстовище с ул.“ А.Чапразов „.
С
жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно,
неправилно и издадено при явни нарушения на материалния и процесуалния закон.
В
съдебно заседание са разпитани свидетелите – Н.В.П., И.Й.К., Е.С.Д., Г.Ц.Г., В.П.Д.
и М.С.И..
В
проведеното на дата 06.03.2019г. съдебно заседание е изслушан
жалбоподателят.Същият признава, че на процесната дата 21.08.2018г. е влязъл с
процесния лек автомобил в ул.“ Васил Левски „, където е имало червен знак с
бяло тире в средата, както и, че преди аптеката на улицата е бил спрян от
полицейски служители със стоп палка.Сочи, че единият от полицейските служители
/ по – младия / му поискал документите за проверка, след което му било заявено,
че след като е навлязъл в тази улица, е извършил нарушение.Твърди, че бил
заявил на младия полицай, че автомобилът, който управлява е на инвалид, както
и, че вози майка си в автомобила, която също е инвалид и трябвало по спешност
да отиде до аптеката, за да си купи лекарства.Твърди още, че поискал от майка
си телковото й решение за да го даде на полицая, но след като го взел, полицаят
не поискал да го вземе.Разказва, че младият полицай подал документите му на
колегата си, след което последният му написал фиш.Твърди, че е обяснявал на
младия полицай, че е влязъл в улицата по спешност, тъй като майка му е много
болна и се нуждаела от спешни лекарства, но той не го изслушал и не взел
телковото решение.След като му съставили фиш, бил преместил автомобила си
напред до аптеката, за да може майка му да влезе и да си купи
лекарства.Уточнява, че докато майка му била в аптеката, той отишъл да плати
сметката й за телефон в офиса на „ Теленор „, тъй като тя е трудноподвижна,
както и, че здравословното състояние на майка му наложило да влезе в улицата,
за да си закупи лекарства.
В
проведеното на 08.05.2019г. съдебно заседание отново е изслушан
жалбоподателя.Същият сочи, че на 10.09.2019г. е бил извикан в РУ на МВР – Оряхово,
за да му бъдат връчени актове.Отишъл с адв.И..В стаята били полицаите В.Д., М.С.
и Е.Г., като последният излязъл.Сочи, че В.Д. съставял актове в отсъствието на Г.Г.
и Н.П., както и, че са му били връчени актовете, които подписал, и в които адв.И.
написал възражение.Твърди, че не знае кой е положил подписите за актосъставител
и свидетел, че акта му е бил връчен от В.Д., както и, че при първоначалните му
обяснения не е знаел, че е важно обстоятелство, че Г.Г. и Н.П. не са
присъствали при съставяне и връчване на акта.
Жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител – адв.В.И. счита, че жалбата му против НП е
основателна, тъй като същото било нищожно, унищожаемо, незаконосъобразно и
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.Иска се прогласяване
на неговата нищожност или евентуално да бъде отменено като унищожаемо или
незаконосъобразно.Правят се следните констатации и възражения:
1.По
отношение на глобата с фиш:
-
фиша е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган, който няма законово
право да прави проверки по ЗДвП на територията на община Оряхово, а и въобще,
съгласно приложената му длъжностна характеристика, като назначен младши
полицейски инспектор в ПУ – Мизия;
-
фиша бил издаден при противозаконна проверка по ЗДвП от полицейския служител Н.П.,
който нямал законовото право да извършва проверки по ЗДвП на водачите на ППС;
-
полицаите Н.П. и Г.Г. не са имали законово право да правят проверката по ЗДвП и
поради юридическите факти, тъй като те не са имали такава задача за деня – да
правят проверки на водачите на ППС, навлезли в ул.“ Васил Левски „, нарушавайки
поставения пътен знак В1, което се доказвало от приложените по делото план и
информационна карта;
-
фишът бил незаконосъобразен и неправилен, тъй като в него било написано „ движи
се срещу знак Б2 „, което не било нарушение по ЗДвП, тъй като движението срещу
знак не било нарушение, а и на улица „ Васил Левски „ нямало поставен пътен
знак Б2;
-
във фиша била написана несъществуваща улица „ Левски „;
-
неправилно и противозаконно било написано, че е нарушена несъществуваща правна
норма, тъй като ЗДвП нямало т.2 от ал.1 на чл.56.Макар това да било
констатирано и от полицейския служител П.П., то същия в становището си извършил
закононарушение, тъй като въпреки доказаните закононарушения, посочени във
възражението на жалбоподателя, бил разпоредил на основание на нищожния, неправилния
и незаконосъобразен фиш, да бъде съставен и връчен АУАН на жалбоподателя;
2.По отношение на АУАН:
-
АУАН е нищожен, тъй като бил издаден от некомпетентен орган, който нямал
законово право да прави проверки по ЗДвП на територията на община Оряхово, да
издава фишове за глоби и да съставя АУАН по ЗДвП на територията на община
Оряхово, а и въобще, съгласно приложената по делото негова длъжностна
характеристика;
-
АУАН е издаден и при противозаконна проверка по ЗДвП от полицай Н.П., който нямал
законовото право да извършва проверки по ЗДвП на водачите на ППС, тъй като не е
сред полицаите, които са издържали изпита по ЗДвП и КЗ;
-
двамата полицейски служители нямали право да извършват проверки по ЗДвП и
поради юридически факти, тъй като те не са имали такава задача за деня;
-
АУАН бил нищожен, незаконосъобразен и неправилен, тъй като в него било написано
друго закононарушение, различно от вписаното във фиша, на базата на който е
издаден АУАН;
-
във фиша било написано, че мястото на закононарушението е улица „ Левски „, а в
АУАН – ул.“ Васил Левски „, като никъде не било посочена посоката на движение
на автомобила, управляван от жалбоподателя и мястото на извършване на
нарушението;
-
във фиша било написано, че е нарушен чл.6, ал.1, т.2 от ЗДвП, а в АУАН, че е
нарушен чл.6, т.1 от ЗДвП, което било недопустимо, тъй като в АУАН следвало
добросъвестно да е отразено това, което е написано във фиша, във връзка, с
който се издава акта, като било противозаконно да се съставя такъв АУАН, който
всъщност е акт за установяване на друго нарушение.Така на жалбоподателя се
пречело да се защити срещу закононарушението написано във фиша;
-
в АУАН не била записана правилно длъжността на актосъставителя, тъй като Г.Г.
не е младши полицейски инспектор при РУ – Оряхово, каквото управление няма, а е
младши полицейски инспектор в ПУ – Мизия, с което е нарушен чл.42, т.1 от ЗАНН,
тъй като е записана неистинска длъжност на актосъставителя, което водело до
нищожнст;
-
не било посочено и записано мястото на извършване на нарушението;
-
не било описано нарушението и обстоятелствата, при което е било извършено;
-
не е посочена местоработата на нарушителя;
-
не е посочен точния адрес на вписания като свидетел Н.П.;
-
посочен е само един свидетел, което било нарушение на чл.43, ал.1 и чл.40, ал.3
от ЗАНН;
-
АУАН е изготвен предварително, без да присъстват нарушителя и свидетеля, а АУАН
е връчен на жалбоподателя от В.Д., а не от актосъставителя;
-
АУАН не е бил съставен в присъствието на нарушителя и свидетеля, като
свидетелят не е подписал акта пред нарушителя и не е присъствал в момента на
връчването на акта;
-
не съответствали подписите във фиша и АУАН в реквизита „ наложил глобата „ – за
фиша и „ актосъставител „ – за АУАН;
-
Г.Г. и Н.П. били заинтересовани от изхода на проверката лица.Г. се намирал с
жалбоподателя в особени отношения, които пораждали основателни съмнения в
неговото безпристрастие, поради което е следвало да се отведе;
-
първият написан фиш е на жалбоподателя, като има още само един написан фиш, а
не 8-9 или 10 фиша;
3.По
отношение на НП:
-
НП е издадено от некомпетентен орган, тъй като нямало длъжност „ началник група
„, каквато била записана в НП.Не пишело и чий е подписът за „ Началник „ в НП,
което било нарушение на чл.57, ал.1, т.1 от ЗАНН;
-
неправилно било посочено местослуженето на Г.Г., което било нарушение на чл.57,
ал.1, т.3 от ЗАНН;
-
не било описано нарушението и мястото, където е извършено същото, не били
описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, не били описани и
доказателствата, които потвърждават нарушението, с което е нарушен чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН – не се разбирало в какво се състои нарушението, в каква посока се
е движел автомобила, къде точно е извършено нарушението и при какви
обстоятелства, не личи мястото на нарушението, посоката на движение, след кой
забраняващ знак навлиза, с какво ППС навлиза, не било описано на коя улица е
поставен знака, а на самото кръстовище имало няколко забранителни знака в
няколко посоки.Както било написано се разбирало, че жалбоподателят е управлявал
ППС от ул.“ Васил Левски „ към ул.“ Андрей Чапразов „;
-
не били взети предвид обстоятелствата, че автомобилът, управляван от
жалбоподателя е на инвалид, както и, че в него се е возел инвалид;
-
НП е издадено след изтичане на едномесечния преклузивен срок, посочен в чл.52,
ал.1, изр.1 от ЗАНН;
-
НП е издадено на основание нищожни фиш за глоба и АУАН, като незаконно в него
били вписани друго нарушение и пътен знак, въпреки, че изрично в него пишело,
че е издаден във връзка с процесния фиш;
Съдът на база на събраните писмени и гласни
доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:
На 21.08.2018г., полицейските служители от РУ на МВР - Оряхово – св.Г.Г.
– мл.полицейски инспектор в Участък – Мизия към РУ на МВР - Оряхово и св.Н.П. –
полицай в група „ ОП „ в РУ на МВР – Оряхово, в изпълнение на служебните си
задължения се били установили на ул.“ Васил Левски „ в гр.Оряхово, където
осъществявали дейност по пътен контрол.Около 09.55 часа жалбоподателят,
управлявайки лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел „ Пасат „, с ДКН:********,
собственост на И. Д. ***, навлязъл след пътен знак „ В1 „.Пътният знак бил
поставен на видно място на кръстовище с ул.“ Андрей Чапразов „.В автомобила на
жалбоподателя се возели неговата майка – св.И.К., която има издадено експертно
решение от ТЕЛК и св.Е.Д..Действията му били забелязани от полицейския служител
Н.П., който подал на водача знак със стоп палка да спре.На жалбоподателя за
извършеното нарушение бил издаден фиш, серия Н, №0139306 от 21.08.2018г..Фишът
бил издаден от полицейския служител Г.Г. за нарушение, квалифицирано като
такова по чл.6, ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно, че като водач на лек автомобил марка
„ Фолксваген „, модел „ Пасат „, с ДКН:******** в гр.Оряхово, ул.“ Левски „ се
движи срещу знак В2.С издадения фиш на жалбоподателя на основание чл.183, ал.3,
т.5 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 30.00 лева.Фишът бил подписан както
от издалото го длъжностно лице, така и от жалбоподателя.
На 24.08.2018г. в РУ
на МВР – Оряхово било депозирано писмено възражение от жалбоподателя срещу
съставения му фиш Серия Н, №0139306/21.08.2018г..В същото жалбоподателя е
посочил, че незаконно е бил издаден фиша и му е била наложена глоба, тъй като
не бил извършил описаното във фиша закононарушение по ЗДвП.В тази връзка е
посочил, че на процесното място няма знак Б2 или В2, както и, че движението
срещу знак не е закононарушение по ЗДвП.Отразил е още, че в гр.Оряхово няма
улица“ Левски „.
По така депозираното
възражение от полицейския служител П.П. било изготвено становище
рег.№309р-10430/29.08.2018г..Видно от съдържанието на същото било прието, че
постъпилото възражение е подадено в срока за доброволно плащане и на основание
чл.186, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя следвало да се състави АУАН за извършено
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Отразено е също, че е
установено неправилно формулирано нарушение „ Движи се срещу знак Б2 „, а
поставеният знак на ул.“ В.Левски „ в гр.Оряхово в началото и до общината е
знак В1 – „ Забранено е влизането на пътните превозни средства “, както и, че
неправилно е изписана нарушената разпоредба, тъй като в чл.6 от ЗДвП нямало
алинеи, а две единствени точки.
Издаденият фиш бил
анулиран в системата на АНД и било разпоредено, жалбоподателят да бъде призован
в сградата на РУ – Оряхово и да му бъде съставен АУАН за извършеното от него
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
На 10.09.2018г. на жалбоподателя
бил съставен АУАН №358/10.09.2018г., серия Д, бланков №163587, за това, че на 21.08.2018г.
около 09.55 часа в гр.Оряхово на ул.” Васил Левски „ управлява лек автомобил „
Фолксваген Пасат „, с ДКН:********, собственост на И. Д. *** навлиза след знак
В1, поставен на видимо място отдясно на кръстовище с ул.“ Андрей Чапразов „.Било
отразено, че АУАН е съставен след писмено възражение на съставения на
жалбоподателя фиш.В така съставения АУАН били вписани следните обяснения и
възражения – „ В този акт е описано друго нарушение, което е различно от
вписаното във фиша нарушение.Също така във фиша е посочен друг знак, който е
различен от този в АУАН „.След като били вписани обясненията и възраженията,
жалбоподателя подписал акта.
На 12.09.2018г. в РУ
на МВР – Оряхово било депозирано писмено възражение от жалбоподателя срещу
съставения му АУАН №358/10.09.2018г..Видно от съдържанието на същото, на първо
място е посочено, че в АУАН било описано, че е извършил нарушение на знак В1, а
във фиша бил посочен като нарушен знак Б2, както и, че в АУАН е било описано
нарушение, различно от нарушението, описано
във фиша, както и, че пише друга улица.На второ място жалбоподателят е посочил,
че с автомобила си е превозвал инвалида И.Й.К., която е негова майка и е искала
да си плати сметките в офиса на „ Теленор „.
По така депозираното
възражение от полицейския служител П.П. било изготвено становище рег.№309р-13443/07.11.2018г..Видно
от съдържанието на същото било прието, че нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП е извършено от
жалбоподателя, поради което по съставения АУАН следва да бъде издадено НП.
АНО, след като е
проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, е
установил, че нарушителят е извършил деянието виновно, в резултат на което в
законоустановения срок е издал обжалваното наказателно постановление №18-0309-000368/07.11.2018г.
на Началник група към ОД МВР – Враца, РУ – Оряхово.
НП е било връчено на
жалбоподателя на 21.01.2019г..
По делото е прието писмо,
изпратено от РУ на МВР - Оряхово вх.1169/02.04.2019г., от което се установява,
че служителите от група „ ОП „ към РУ на МВР – Оряхово – мл.експерт Г.Ц.Г. и
мл.инспектор Н.В.П., са осъществявали пътен контрол, съгласно ежеседмично
провеждано СПО.
Към писмото са
приложени информационна карта за дейността на наряда за 21.08.2018г.; часови
график на наряд ПК и ППД при РУ – Оряхово и три броя удостоверения за заеманата
от служителите Петър Стоянов Попов, Г.Ц.Г. и Н.В.П. длъжност към датите
21.08.2018г., 10.09.2018г. и 07.11.2018г..
Видно от
Удостоверение рег.№369000-4362/22.03.2019г. на ОД на МВР – Враца, Петър Стоянов
Попов към дата 21.03.2019г. е заемал длъжността началник група „ Охранителна
полиция „ към РУ на МВР – Оряхово.
Видно от
Удостоверение рег.№369000-4365/22.03.2019г. на ОД на МВР – Враца, Г.Ц.Г. към
дата 21.03.2019г. е заемал длъжността „ младши полицейски инспектор „ в Участък
– Мизия към РУ на МВР – Оряхово, считано от месец септември 2006г..
Видно от
Удостоверение рег.№369000-4364/22.03.2019г. на ОД на МВР – Враца, Н.В.П. към
дата 21.03.2019г. е заемал длъжността „ полицай „ в група „ Охранителна полиция
„ към РУ на МВР – Оряхово, считано от 21.08.2017г..
От съдържанието на
писмо, изпратено от РУ на МВР - Оряхово вх.1747/20.05.2019г., се установява, че
в РУ – Оряхово не е водена кореспонденция между актосъставителя и наказващия
орган, както и, че с писмо от дата 31.01.2019г., на РС - Оряхово е била
изпратена цялата административнонаказателна преписка по съставения АУАН
№358/10.09.2019г..
По делото е приложена
и приета извадка от АИС АНД за съставени актове и фишове от служители на РУ на
МВР – Оряхово на дата 21.08.2018г..От същата се установява, че са съставени
общо девет броя фишове, седем броя от които били съставени именно от
полицейския служител Г.Г..Съставени били и два броя АУАН, един от които
съставен отново от Г.Г..
От съдържанието на
писмо, изпратено от РУ на МВР – Оряхово вх.№2913/19.08.2019г. се установява, че
представения по делото часови график и ежедневна форма на отчет на служителите
от ПК в РУ – Оряхово, се отнася само до служители на звеното пътен контрол и се
попълва само от тях.Този часови график не се отнасял за служителите,
изпълняващи патрулно – постова дейност, като младши експерт Г.Г. -
мл.полицейски инспектор в група „ ОП „ към РУ – Оряхово и младши инспектор Н. В.П.
– полицай в група „ ОП „ към РУ – Оряхово.Служителите, изпълняващи патрулно –
постова дейност попълвали само „ Информационна карта за дейността на наряда „,
поради което не може да бъде предоставен „ Часови график „, тъй като на
21.08.2018г. за времето от 08.30 часа до 20.30 часа не е имало служители от
звено пътен контрол на работа.
Установява се още, че
на 10.09.2018г., за времето от 08.30 часа до 20.30 часа, полицейските служители
Г.Г. и Н.П., съгласно месечен график с нанесени корекции в следствие на изготвени
ДЗ за определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредствено
изпълнение на ПК и ППД в РУ – Оряхово, за периода от 01.09.2018г. до
30.09.2018г., са били на работа по график.Съгласно план
рег.№309р-10799/07.09.2018г. за времето от 08.30 часа до 20.30 часа на
10.09.2018г., Н.П. е запазил местопроизшествието в района на „ КЦХ „ – Мизия и
извършил охраната на установените там съдове с етикети на опасни за живота и
здравето химически вещества, а Г.Г. е бил сам в наряд, като задачите, които му
били поставени на инструктажа са вписани в информационната карта на наряда с
№091001.
От съдържанието на
писмо, изпратено от РУ на МВР – Оряхово вх.№3122/05.09.2019г. се установява, че
АУАН не се предоставя на АНО когато се завежда, а му се предоставя най – малко
три дни след завеждането му, с оглед сроковете за подаване на възражение по
съставения АУАН.
След като анализира събраните доказателства и взе в
предвид възраженията изложени в жалбата, съдът следва да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
По приложението на
материалния и процесуалния закон:
Жалбата е подадена от
активно легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което е допустима, като съдът
притежава материална и териториална компетентност за разглеждането й.
Съдът намери, че
административно наказателното производство е протекло при съществени нарушения
на процесуалните правила на ЗАНН, които нарушения представляват абсолютни основания
за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
За възприемане на
описаната фактическа обстановка по делото съдът обсъди посочените в жалбата
възражения, доводите и становищата на страните.
Със заповед с
рег.№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, са определени
длъжностните лица от МВР, на които са възложени права да издават фишове за
налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни
нарушения, да издават наказателни постановления, да установяват употребата на
алкохол с доказателствен анализатор и да осъществяват контролна дейност по
ЗДвП.В точка първа на заповедта са определени длъжностните лица от МВР с
компетентност да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за
налагане на глоби и да съставят актове за установяване на административни
нарушения, като в т.1.4 е посочено, че такива са полицейските органи от звената
„ Териториална полиция „ / полицейски и младши полицейски инспектори / в
структурите на „ Охранителна полиция „ при СДВР/ОДМВР и Районните управления /
РУ / в състава им.В т.2 на Заповедта са определени лицата, компетентни да
издават НП, като в т.2.9 е посочено, че сред тях са и началниците на
сектори/групи „ Охранителна полиция „ в РУ при ОД на МВР – на обслужваната
територия.
В конкретния случай съдът намира, че в НП са посочени
следните изискуеми от закона в чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно
посочени са имената и длъжността на
лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа
на който е издадено НП, посочени са имената и длъжността на актосъставителя,
както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т.4 на чл.57
от ЗАНН, описано е нарушението, законовата разпоредба, която е нарушена, вида и
размера на наказанието, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой
съд.НП е подписано от длъжностното лице, което го е издало.С оглед
гореизложеното, НП е издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на
чл.189, ал.4 от ЗДвП и чл.47 от ЗАНН, с оглед приложената като доказателство по
делото Заповед №8121з – 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът счита, че и АУАН също е издаден от компетентно лице –
свидетелят Г.Ц.Г. – „ младши полицейски инспектор „ в Участък Мизия към РУ на
МВР - Оряхово, който съгласно горецитираната заповед е оправомощен да съставя
актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.АУАН е съставен в
присъствие на нарушителя.Подписан е както от актосъставителя, така и от
свидетеля Н.П., свидетел очевидец на посоченото за извършено нарушение.
Както
самоличността на актосъставителя, така и административно – наказващия орган се
установяват безспорно, като лицата са идентифицирани не само с имената си, но и с местоработата си.Изрично е посочено, че актосъставителят е младши полицейски
инспектор в РУ – Оряхово, а АНО е началник група към ОД на МВР – Враца, РУ –
Оряхово.Обстоятелството, че актосъставителят е назначен с месторабота Участък
Мизия не го изключва от състава на РУ – Оряхово, нито го ограничава да
изпълнява полицейските си задължения само и единствено на територията на община
Мизия.Териториалния обхват на РУ – Оряхово включва две общини – Оряхово и
Мизия, и всички полицейски служители на районното управление имат териториална
компетентност да изпълняват служебните си задължения на територията и на двете
общини.Също така обстоятелството, че не е посочено началник на коя група е АНО,
не води до наличие на съмнения с оглед приложените по делото доказателства, че същият
е действал в пределите на неговата компетентност.Обстоятелството, че под
реквизита в НП „ Началник „ и положения след него подпис не са посочени имената
и длъжността на подписалия се, също не буди съмнения, че подписалият се е лице,
различно от посоченото по – горе в НП, в което изрично е посочено, че издател
на същото е „ Подписаният Петър Стоянов Попов на длъжност началник група към
ОД на МВР – Враца, РУ – Оряхово.
С оглед
гореизложеното съдът намира за неоснователни направените възраженията по
отношение на това, че АУАН
е нищожен, тъй като бил издаден от некомпетентен орган, който нямал законово
право да прави проверки по ЗДвП на територията на община Оряхово, да издава
фишове за глоби и да съставя АУАН по ЗДвП на територията на община Оряхово, а и
въобще, съгласно приложената по делото негова длъжностна характеристика, че в
АУАН не била записана правилно длъжността на актосъставителя, тъй като Г.Г. не
е младши полицейски инспектор при РУ – Оряхово, каквото управление няма, а е
младши полицейски инспектор в ПУ – Мизия, с което е нарушен чл.42, т.1 от ЗАНН,
тъй като е записана неистинска длъжност на актосъставителя, което водело до
нищожност, че НП е издадено от некомпетентен орган, тъй като нямало длъжност „
началник група „, каквато била записана в НП, че не пишело чий е подписът за „
Началник „ в НП, което било нарушение на чл.57, ал.1, т.1 от ЗАНН, и че
неправилно било посочено местослуженето на Г.Г., което било нарушение на чл.57,
ал.1, т.3 от ЗАНН.
Органите на
реда осъществяват установените в интерес на обществото свои правомощия.За
неоснователни в тази връзка съдът намира направените възражения, че фиша бил издаден при
противозаконна проверка по ЗДвП от полицейския служител Н.П., който нямал
законовото право да извършва проверки по ЗДвП на водачите на ППС, тъй като не е
сред полицаите, които са издържали изпита по ЗДвП и КЗ, както и възражението,
че полицаите Н.П. и Г.Г. не са имали законово право да правят проверката по
ЗДвП и поради юридическите факти, тъй като те не са имали такава задача за деня
– да правят проверки на водачите на ППС, навлезли в ул.“ Васил Левски „,
нарушавайки поставения пътен знак В1, което се доказвало от приложените по
делото план и информационна карта.
Правото да спират и да извършват
проверки на пътя имат всички служители в структурите на МВР, но не всички от
тях могат да налагат наказания по ЗДвП.Всички охранителни полицаи имат
правомощията да спират на пътя водач на ППС за общополицейска проверка – за
установяване на самоличността му, както неговата, така и на останалите возещи
се в автомобила пътници, за проверка на техните вещи, на автомобила и на багажа
в него.Една от хипотезите, при които полицейските служители, когато
осъществяват пътен контрол имат правото да спират водачите на ППС за проверка,
е и когато има видимо нарушение на правилата за движение по пътищата.В случая
полицейския служител Н.П. като част от състава на охранителна полиция е
упражнил правомощията си да спре жалбоподателя като водач нарушител на ЗДвП и
да поиска документите му за проверка.Също така, както беше отбелязано по – горе
полицейските служители видно от предоставената от РУ на МВР – Оряхово
информация са осъществявали пътен контрол съгласно ежемесечно провеждана
специализирана полицейска операция.Обстоятелството, че в приложените по делото
план и информационен график такава задача за деня не е зададена, не означава, че полицейските служители не са имали право
или, че не е следвало да изпълняват служебните си задължения и бидейки
свидетели на извършени нарушения да подминат същите, а не да преминат към
извършване на проверка, респективно съставяне на фиш или АУАН за нарушения на
ЗДвП.
Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда
правилата за съставяне на АУАН в зависимост от това, дали той се съставя от
актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не.Съгласно
чл.40 ал.1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на свидетел на
нарушението, актът се подписва от актосъставителя и свидетеля.Разпоредбата на
чл.40 от ЗАНН урежда правилата за съставяне на АУАН в зависимост от това, дали той се съставя от актосъставителя в
присъствието на свидетелите на нарушението или не.В случай, че при извършване
на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде съставен в тяхно
присъствие, ал.3 на чл.40 задължава актът да бъде съставен в присъствието на
двама други свидетели, които са свидетели на съставянето на АУАН, а не
свидетели на извършеното административното нарушение, като това изрично следва
да се отбелязва в акта.Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН, необходимо е актът да бъде
подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за
неговата валидност.Критерият за същественост или не
на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията
на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в
процеса.Ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или
отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не
води и до съществен порок на акта.Още повече, че в конкретния случай сме
изправени пред хипотезата на ал.1 на чл.40 от ЗАНН.В случая, видно от
административнонаказателната приписка, АУАН е съставен от Г.Г. – младши полицейски
инспектор при РУ на МВР Оряхово в присъствието на свидетеля - очевидец на нарушението
– Н.П., поради което не е нарушена посочената по – горе процедура.От данните по
делото по категоричен начин се установи, че именно П. е лицето спряло за
проверка и поискало документите на жалбоподателя и е присъствал на извършването
на проверката на описаните в акта дата, час и място, което обстоятелство не се
оспорва от жалбоподателя.От изложеното следва, че не е допуснато нарушение на
чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН е подписан от свидетел очевидец на
извършеното нарушение.
С оглед гореизложеното неоснователни се
явяват и възраженията, че в АУАН е вписан само един свидетел.
Неоснователни са и възраженията за
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН, а именно,
че свидетелят вписан в акта не е присъствал при съставянето и връчването на
акта.На първо място тук следва да се отбележи, че това твърдение на
жалбоподателя остана недоказано, още повече, че подобно възражение не е вписано
и в самия АУАН.От друга страна неприсъствието на подписалия акта свидетел очевидец
не е съществено процесуално нарушение.Подписът на свидетеля се полага с цел
удостоверяване на обективираните в АУАН факти и обстоятелства, поради което
актът следва да бъде подписан от страна на свидетеля, преди предявяването му и
връчване на екземпляр от него на нарушителя.
Подписването на акта от свидетеля очевидец
преди акта да е бил подписан от нарушителя, не е порок от категорията на
съществените по аргумент.Нарушението на
процедурата по установяване на административното нарушение и ангажиране на
съответната отговорност ще е съществено, ако е довело до неизясняване на делото
от фактическа страна, правещо невъзможна проверката за установяване, на
деянието и дееца, обстоятелствата препятстващи диренето на отговорност или
обосноваващи освобождаването от такава, както и когато е ограничило правата на
някоя от страните в процеса.В случая ако се приеме, че св.П. е подписал
предварително акта и не е присъствал на предявяването и връчването му, то това
обстоятелство не е ограничило правото на защита на соченото за нарушител лице,
по фактите или по правото, в някоя от фазите на производството.
АУАН е бил
редовно връчен на жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че му е била
предоставена възможност да даде обяснения и да направи възражения, както при
връчването на акта, така и допълнително в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.Присъствието
на нарушителя при съставянето на АУАН в съответствие с разпоредбата на чл.40 от ЗАНН е въведено с оглед осигуряване на възможност лицето да разбере какво
нарушение е извършил и най - вече за да има възможност непосредствено при
съставянето на акта да посочи своите възражения и даде обяснения.В конкретния
случай на лицето е предоставена тази възможност при връчването на АУАН, поради
което настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото му на
защита.Дори жалбоподателят се е възползвал от правото си да подаде възражения.
От гореизложеното се установява, че съставянето на акта
за установяване на административно нарушение е допустимо и в присъствието на
само един свидетел, като няма пречка този свидетел да е служебно лице от структурата на администрацията към която
принадлежи и актосъставителя.
Също така за недоказани съдът намира
твърденията на жалбоподателя, че АУАН е връчен на жалбоподателя от В.Д., а не
от актосъставителя, както и, че не съответствали подписите във фиша и АУАН в
реквизита „ наложил глобата „ – за фиша и „ актосъставител „ – за АУАН.Както се
установи от събраните по делото доказателства при предявяване и връчване на
АУАН е присъствал не само жалбоподателя, но и процесуалния му представител адв.В.И.,
които са се възползвали от правото си да впишат възраженията си в акта.Подобно
възражение липсва.Такова не е направено и в допълнително депозираното
възражение срещу АУАН, а се изтъква едва в съдебната фаза.В подкрепа на така
направените твърдения липсва доказателствена обезпеченост, поради което същите
остават недоказани за съда.
Недоказани и неоснователни са и
твърденията, че Г.Г. и Н.П. били заинтересовани от изхода на проверката лица,
тъй като Г. се намирал с жалбоподателя в особени отношения, които пораждали
основателни съмнения в неговото безпристрастие, поради което е следвало да се
отведе.Настоящият съдебен състав счита, че няма как в случая да се поставят
съмнения за безпристрастието на когото и да е от полицейските служители,
констатирали нарушение, което самият жалбоподател дори не отрича да е извършил.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, ограничило правата на жалбоподателя, тъй като
административнонаказващият орган не се е произнесъл по преписката в едномесечен
срок.Срокът по чл.52 ал.1 от ЗАНН е инструктивен и неспазването му не води до отмяна НП, стига
същото да е издадено в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН, което е и сторено.
По отношение на
направените възражения във връзка със съставянето на фиша и несъответствието на
описаното в него нарушение с това в АУАН и НП, съдът намира следното:
Не е необходимо
установеното с фиша нарушение да бъде установено до степен на идентичност, за
да се приеме, че е спазена процедурата по съставяне на АУАН , а оттам и на
нарушителя.Подобно изискване е необходимо да бъде спазено при издаване на наказателното
постановление.Наличието на съответствие между установеното в АУАН и НП е
необходимо предвид правото на защита на нарушителя, а именно да не се внася
нещо ново от първоначално установеното, заради което нарушителят е бил лишен от
възможност да се защити.Обстоятелството, че с АУАН е внесено ново фактическо
положение не води до опорочаване на административнонаказателното
производство.Това е така, тъй като издаденият фиш е бил анулиран и по отношение
на него не е продължило административно наказателното производство.Последното е
започнало именно със съставения АУАН, който не е продължение на отпочнатото с издадения
фиш производство.Предприетото оспорване на нарушението изключва възможността,
фишът издаден по реда на чл.186, ал.3, вр.ал.1 от ЗДвП сам по себе си, да
породи каквито и да са правни последици по отношение на неговия адресат, като
същевременно създава задължение за административнонаказващият орган да извърши
преценка по чл.186, ал.2 от ЗДвП, т.е. налице ли са основания за съставяне на
акт за установяване на административно нарушение, който да постави началото на
административнонаказателното производство срещу нарушителя.
В тази връзка всички направени
възражения, че във издадения фиш не е описано нарушение, че АУАН бил нищожен,
незаконосъобразен и неправилен, тъй като в него било написано друго
закононарушение, различно от вписаното във фиша, на базата на който е издаден
АУАН, че в АУАН следвало добросъвестно да е отразено това, което е написано във
фиша, във връзка, с който се издава акта, като било противозаконна да се
съставя такъв АУАН, който всъщност е акт за установяване на друго нарушение, че
НП е издадено на основание нищожни фиш за глоба и АУАН, като незаконно в него
били вписани друго нарушение и пътен знак, въпреки, че изрично в него пишело,
че е издаден във връзка с процесния фиш са неоснователни, като по отношение на
тези несъответствия АНО в изготвеното становище от дата07.11.2018г. дори е
изложил конкретна съдебна практика.
Не отговаря на събраните по делото
доказателства и обстоятелството, че първият написан фиш е на жалбоподателя,
като има още само един написан фиш, а не 8-9 или 10 фиша.От приложена и приета
по делото извадка от АИС АНД за съставени актове и фишове от служители на РУ на
МВР – Оряхово на дата 21.08.2018г. се установява, че са съставени общо девет
броя фишове, седем броя от които били съставени именно от полицейския служител Г.Г..Съставени
били и два броя АУАН, един от които съставен отново от Г.Г..
Съгласно чл.67от Наредба
№18/23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, забраните, въведени с
пътни знаци В1, В2, В3, В21, В22, В23 и В27, не се отнасят за превозните
средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, движещи се по
утвърдения им маршрут, т.е. ограничението на пътен знак В1 не се отнася само за
посочените по – горе ППС, но не и за ППС, собственост на лицата, живеещи в
зоната, за която е въведена забраната, нито пък в случаите, когато ППС е
собственост на лице с издаден ТЕЛК, нито когато превозва такова лице, поради
което неоснователно е и възражението, че не били взети предвид обстоятелствата,
че автомобилът, управляван от жалбоподателя е на инвалид, както и, че в него се
е возел инвалид.
Съгласно чл.183, ал.3, т.5 от ЗДвП,
наказва се с глоба 30.00 лева, водач, който навлиза след знак, забраняващ
влизането на съответното ППС или се движи в забранената посока на еднопосочен
път.
Пътен знак В1 „ Забранено е влизането на
пътни превозни средства “ се използва за сигнализиране на пътен участък,
забранен за движение на ППС в едната посока.
Съдът намира, че направените възражения
по отношение на обстоятелството, че в АУАН и НП нарушението не е описано ясно и
точно, съдът намира за основателни.
В
конкретния случай съдът намира, че по безспорен начин се установи, че св.Н.П. лично възприел извършеното от
жалбоподателя нарушение, а именно, че не съобразява движението на автомобила с
указанията на пътен знак В1 и навлязъл в улица, въпреки забраната за движение,
въведена с този пътен знак.След като констатирал нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, полицейският служител спрял водача на автомобила – в случая жалбоподателя
и му поискал документите за проверка.Св.Г. също лично възприел, че автомобилът,
управляван от жалбоподателя бил спрян след пътния знак, забраняващ навлизането
на МПС след знака, което било и повод за предприетата проверка на водача.Тези
обстоятелства не се оспорват и от самия жалбоподател.
Съдът приема, че в
автомобила се е возела майката на жалбоподателя – св.И.К., тъй като по делото
не са ангажирани други доказателства, които да са в противоречие с твърдяното
както от жалбоподателя, така и от свидетелите Костова и Дончева.Този факт не
беше нито потвърден, нито отречен и от показанията на полицейските служители
установили нарушението и извършили проверката.Доказателства за противното не са
събрани.
Съдът обаче намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, доколкото описанието на нарушението в АУАН и НП от фактическа страна
е непълно, като не са посочени обстоятелствата, при които то е извършено.От
начина, по който нарушението е описано не може да се установи къде точно е бил
поставен пътен знак В1 и как точно водачът не е съобразил поведението си с
неговото предписание – единствено е посочено, че пътния знак е поставен на видимо
място на кръстовище с ул.“ А.Чапразов „ и, че водача се движи по ул.“ Васил
Левски „.Не става ясно каква е посоката на движение на водача и дали преди или
след като е навлязъл след знака, се е движел по ул.“ Васил Левски „, т.е. не е
конкретизирано мястото на извършване на нарушението.Липсата на пълно, точно и
ясно описание на нарушението и непосочване на конкретните обстоятелства, при
които същото е извършено, води до наличието на съществено процесуално
нарушение, касаещо пряко правото на защита на нарушителя, до необоснованост и
незаконосъобразност на НП, като установяване на фактите относно съставомерните
признаци на нарушението в съдебно заседание е недопустимо.
Доколкото липсват данни за точното
местонахождение на знака за забрана за движението на ППС и предвид
обстоятелството, че не е посочена посоката на движение на управлявания от
жалбоподателя автомобил, респективно точното място на извършване на нарушението
съдът намира, че е нарушено правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, тъй като то следва да организира
защитата си срещу определени факти, а при липса на точно и ясно описание на
констатациите, не може да разбере какво нарушение му е вменено.
НП е акт, чието съдържание следва да
отговаря на определените в чл.57 от ЗАНН реквизити, като изискването за
описание на нарушението е императивно такова – чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.Непосочване на фактите и обстоятелствата във връзка с нарушението, би
довело до евентуални предположения относно това, какво наказващият орган е
приел за нарушено, а предположенията в административнонаказателното
производство са недопустими.Тези нарушения са съществени такива, не подлежат на
саниране и водят до незаконосъобразност на НП и съответно до неговата отмяна.
Също
така липсват достатъчно точно и
ясно описание на фактите, от които административнонаказващия орган е стигнал до
извода, че е налице нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП / че водачът не е съобразил
поведението си при управлението на автомобила точно с пътен знак В1 /.Както става
ясно от съдържанието на приложеното по делото становище на полицейския служител
П.П., същият е констатирал неправилно формулирано нарушение в издадения фиш,
като е отбелязал, че поставения знак на ул.“ Васил Левски „ в гр.Оряхово в
началото и до община Оряхово е знак В1.По повод на горното е дал указания за
съставяне на АУАН за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
До съставянето на АУАН се стига чрез извършване на
предварителна дейност по изясняване на основните въпроси на производството относно
наличие на деяние, съставлява ли същото нарушение, кой е неговия автор и
извършено ли е същото виновно, като тази предварителна дейност е свързана със
събирането по надлежния ред на допустими и относими доказателства за
релевантните за спора факти.Именно събраните по надлежния ред доказателства за
обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение са основание за съставянето
на акта, а самото му съставяне е констатация за извършеното нарушение, за
неговия автор и за доказателствата, които го установяват.В процесния случай не
е ясно по какъв начин са събрани доказателствата относно нарушението,
нарушителя и формата на вината, което макар само по себе си и да не е
процесуално нарушение от категорията на съществените най – вероятно е довело и
до непълното и неточното описание на нарушението от фактическа страна.
С оглед горното съдът намира, че
направените от страна на адв.И. възражения за това, че не е описано
нарушението и обстоятелствата, при което е било извършено и, че не е посочено и
записано мястото на извършване на нарушението, са основателни.
Гореконстатираните
нарушения на ЗАНН са абсолютни основания за отмяна на атакуваното
постановление.Това е така, тъй като пропуските в АУАН и НП се отнасят до
задължителни техни реквизити и същите са довели до ограничаване правото на
защита на нарушителя, а нарушеното или ограничено право на защита всякога е
съществено процесуално нарушение, даващо основание за отмяната на наказващия
акт.Ето защо жалбата следва да се приеме за основателна, а атакуваното НП
следва да се отмени.
Водим от горното и на
осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-0309-000368/07.11.2018г. на Началник
група към ОД на МВР – Враца, РУ – Оряхово, упълномощен със Заповед
рег.№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Е.И.Д.
*** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП, е наложена
глоба в размер на 30.00 лева / тридесет лева / за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва от страните, в 14 –дневен срок след получаване на съобщението, че е
изготвено, пред Административен съд Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: