№ 7984
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.
при участието на секретаря Л.
като разгледа докладваното от Н. Гражданско дело № 20221110100118 по
описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно и субективно
пасивно съединяване положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 10а ЗПК и
чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца
солидарно следните суми: 7 598,54 лв. – незаплатена главница по договор за
потребителски кредит № . от 18.01.2019 г., ведно със законната лихва от
25.03.2021 г. до изплащане на вземането; 597, 61 лв. – мораторна неустойка за
периода 14.05.2020 г. – 16.03.2021 г.; 109, 00 лв. – такси по договора за
периода 18.05.2020 г. – 16.03.2021 г. и сумата от 120, 00 лв. – разноски за
периода 18.05.2020 г. – 16.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №
16778/2021 г. по описа на СРС, 153 състав. Претендират се и разноски за
исковото и заповедното производство.
Ищецът твърди, че на 18.01.2019 г. между него и двамата ответници бил
сключен договор за потребителски кредит № . г., по силата на който им е
предоставил кредит в размер на 14 310, 40 лв., усвоен изцяло на същата дата.
Кредитът следвало да се върне заедно с дължимите лихви в сроковете и при
условията, уговорени в договора и съгласно погасителен план и методология
за определяне на референтния лихвен процент - неразделна част от договора.
1
Твърди, че от 30.10.2020 г. било преустановено погасяването на кредита,
поради което на 15.01.2021 г. същият бил обявен за предсрочно изискуем. На
основание чл. 9 от договора ответниците дължали мораторна неустойка в
размер на 597, 61 лв. за периода 14.05.2020 г. – 16.03.2021 г., на основание чл.
5 – такси в общ размер на 109, 00 лв. за периода 18.05.2020 г. – 16.03.2021 г. и
на основание чл. 78 ЗЗД – разходи по изпълнението, съставляващи
нотариални такси за уведомяване на длъжниците за обявяване на
предсрочната изискуемост в размер на 120, 00 лв. за периода 18.05.2020 г. –
16.03.2021 г. Твърди, че за събиране на непогасените суми било образувано ч.
гр. д. № 16778/2021 г. по описа на СРС, 153 състав, по което била издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Срещу нея ответниците
подали частично възражение, поради което ищецът предявява настоящите
искове за сумите, които се оспорват от ответната страна.
Ответниците са депозирали отговор в срока по чл. 131 ГПК, като
оспорват предявените искове. На първо място, твърдят, че процесният
договор за кредит е нищожен, тъй като преддоговорната информация не била
представена в пълен и разбираем начин за потребителя под формата на
стандартен европейски формуляр. Извеждат нищожност и поради факта, че
не е спазен чл. 10, ал. 1 ЗПК, като договорът не бил съставен по ясен и
разбираем начин и не бил спазен изискуемият шрифт на текста. Считат, че
договорът е нищожен и поради факта, че не са им представяни общи условия,
с които да се запознаят предварително, както и поради факта, че в нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК не било ясно какъв е размерът на лихвения процент
на ден. Дори обаче процесният договор да е действителен, ответниците
твърдят, че не са били налице непогасени вноски, които да дават основание да
се търси плащане на целия кредит предсрочно. Твърдят също така, че
предсрочната изискуемост не е обявена по надлежния ред, тъй като адвокатът,
който е изготвил и изпратил чрез ЧСИ уведомлението за обявяване на
предсрочната изискуемост нямал правомощия да извършва тези действия.
Ответниците оспорват и дължимостта на таксите в размер на 109, 00 лв. и
120, 00 лв., тъй като не били индивидуализирани и нямало доказателства, че
са реално сторени. Оспорват и претендираната от ищеца лихва в размер на
597, 61 лв. за периода 14.05.2020 г. – 16.03.2021 г., тъй като за същия период
ищецът претендирал и друго обезщетение под формата на лихва в размер на
991, 08 лв. Молят исковете да бъдат отхвърлени и претендират разноски.
2
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
От фактическа страна.
На 18.01.2019 г. е сключен договор за потребителски кредит ., с който
„Ю. е предоставила на Д. П. М. и К. П. М., като кредитополучатели, сума в
размер на 14 310,40 лв.
В чл. 1, ал. 4 от договора е уговорено, че кридетополучателите
отговарят солидарно.
В чл. 2 от договора е предвидено, че разрешеният кредит се отпуска по
сметка в банката на името на кредитополучателя Д. П. М., за откриването на
която е необходимо сключване на договор за откриване на разплащателна
сметка.
В чл. 5 от договора е уговорено, че кредитополучателят дължи месечна
такса за обслужване на тази разплащателна сметка в размер на 3,50 лв.
Съгласно чл. 3 от договора кредитополучателят дължи на банката
лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент,
който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана
договорна надбавка в размер на 9,35 %. Годишният процент на разходите по
кредита е 12,30%, а общата сума, дължима от кредитополучателя, е 20 861,97
лв., изчислена към момента на сключване на договора /чл. 3, ал. 9/.
В чл. 7, ал. 1 от договора е предвидено, че кредитополучателят погасява
кредита на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница и
посочени като брой, размер и падежна дата в погасителния план, неразделна
част от договора. Съгласно плана началото на усвояването на кредита е
18.01.2019 г., а крайната дата на издължаването е 18.01.2026 г. Броят на
месечните вноски е 84, като 83 от тях са по 241,28 лв., а 84-та вноска е на
стойност 241,73 лв. Падежът на всяка вноска съгласно чл. 8 от договора е до
18-то число на месеца. В плана са посочени отделните компоненти от
вноската за главница и лихва, както и дължимите такси.
В чл. 9 от договора е предвидено, че при просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху
просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се
3
определя от М..
Съгласно чл. 14 от договора при непогасяване в уговорения срок на
една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за
изцяло или частично предсрочно изискуем.
Съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза на 18.01.2019 г.
банката е превела сумата 14 310,40 лв. по разплащателна сметка на Д. П. М. с
основание – усвояване на кредит. Последното плащане по кредита от страна
на кредитополучателя е на 30.06.2020 г. Задълженията за месечни такси са
покрити до 15 вноска включително. След приспадане на извършено плащане
са останали просрочени задължения по падежирали главници – вноски 15, 16
и 17 на стойност 396,81 лв., договорна лихва по същите вноски - частично за
15, както и целите 16 и 17 на обща стойност 318,53 лв. и месечни такси в
размер на 7 лв. за м.05 и м.06.2020 г. След обявената от банката на 15.01.2021
г. предсрочна изискуемост на кредита, размерът на дължимата главница към
датата на предсрочната изискуемост и към 25.03.2021 г. е 12 589,79 лв.,
дължимата мораторна лихва към 25.03.2021 г. е в размер на 366,91 лв., на
месечните такси е 38,50 лв. В о. с. з. вещото лице е уточнило, че банката е
начислила автоматична такса във връзка с ограничаване негативните
последици от просрочията по кредита, която е в размер на 81 лв. и би
следвало да се включи към месечната такса 38,50 лв.
Представени са уведомления вх.№№ . от 24.11.2020 г. от Ч., с които
ищецът поради неплащане на дължимите месечни погасителни вноски е
обявил предсрочната изискуемост на задълженията по договора за банков
кредит. Уведомленията са връчени на кредитополучателите на посочения в
договора адрес на 15.01.2021 г. Ищецът е заплатил за услугите на ЧСИ такса в
общ размер на 120 лв. съгласно преводно нареждане от 25.02.2021 г. и 4 броя
фактури от 15.01. и 18.01.2021 г.
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК срещу ответниците по настоящото дело на 25.03.2021 г., въз основа
на което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на
31.03.2021 г. по ч. гр. д. № 16 778/2021 г. на СРС, 153 състав., поправена с
разпореждане от 20.05.2021 г.
Други относими към изясняване спора доказателства не се ангажираха
по делото.
4
От правна страна.
В случая се касае за вземане по договор за потребителски кредит /като
физически лица, на които банката е предоставила кредит, ответниците имат
качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП/, което
изисква да се установи по делото 1/ възникване на правоотношение по
договор за кредит с твърдяното съдържание; 2/ предоставянето на сумата,
усвояването на кредита от кредитополучателя; 3/ размера на задължението, в
това число на падежиралите вноски; 4/ предпоставките, уговорени в договора,
за настъпване на изискуемост, включително момента на достигане до
длъжника на изявление за настъпване на предсрочна изискуемост; и 5/
уговорена в договора валидна клауза за неустойка и такси.
От представения договор за потребителски кредит се установява
валидното възникване на облигационно отношение по договор за кредит, по
което кредиторът е изпълнил задълженията си да предостави уговорената
сума в размер на 14 310,40 лева на 18.01.2019 г., чрез заверяване посочената в
договора банкова сметка на Д. П. М., като за кредитополучателите е
възникнало задължение да върнат заема заедно с възнаградителна лихва на 84
равни месечни вноски, дължими до 18-то число на месеца, считано от
18.02.2019 г. до 18.01.2026 г., съгласно приложения към договора за кредит
погасителен план.
Правоизключващите възражения на ответниците за недействителност
на процесния договор за кредит са неоснователни. Договорът е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, написан е по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12. В чл. 22 от договора и двамата
кредитополучатели са се съгласили, че с подписването му потвърждават, че
са предварително уведомени за всички условия по кредита, прочели са
договора и са съгласни с условията му, както и че с подписване на договора
декларират изрично, че преди сключването му са получили от банката
преддоговорна информация за условията на договора във формата на
стандартен европейски формуляр, запознали са се с нея, разбират
съдържанието й и сключват договора за кредит въз основа на информирано
съгласие. В този смисъл възражения на ответниците за обратното са
необосновани. Налице е и подробна методология за начина на определяне на
5
лихвения процент и погасителен план към договора за кредит, които също са
подписани от кредитополучателите, като в плана ясно и подробно са описани
началния и краен момент на издължаването, броя на анюитетните вноски,
размера на дължимата главница по всяка вноска, размера на дължимата
възнаградителна лихва по всяка вноска, общият размер на вноската, които са
съотнесени към уговорения в договора лихвен процент, както и размера на
месечната такса. Следователно процесният договор за кредит съответства на
императивните норми на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит и въз основа на него е възникнало валидно
облигационно правоотношение между страните, което поражда съответните
правни последици.
Кредитополучателите са преустановили погасяването на кредита след
30.06.2020 г., когато е направена последната погасителна вноска. Това
неизпълнение на договорни задължения, допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва по една или повече вноски, е породило правото на
банката, уговорено в чл. 14 от договора за кредит, да обяви остатъка от
кредита за предсрочно изискуем.
Фактическият състав на предсрочната изискуемост включва два
елемента: 1./ настъпване на фактическите обстоятелствата водещи до
изменението на срока на договора и даващи право за обявяването на договора
за предсрочно изискуем и 2./ уведомяването на длъжника за това след като
тези фактически обстоятелства са настъпили. Тя представлява изменение на
договора по силата на волеизявление само на едната от страните. Датата на
настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж. Това е
моментът, от който кредитът се счита за предсрочно изискуем. Съобразно т.
18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване
на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ,
правото на кредитора следва да е упражнено, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /виж решение №
64 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г. на ВКС, IV г. о./. Нито съдебната
практика, нито правната теория, поставят някакви формални изисквания към
6
съдържанието на волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост
/виж решение № 106 от 20.06.2017 г. по т. д. № 60152/2016 г. на IV г. о. на
ВКС/. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или
по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, включително в хода на исковото производство, има за последица
настъпване на изискуемостта към този момент /виж решение №
139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на I т. о. на ВКС/. Предсрочната
изискуемост имплицитно се предпоставя от всяка претенция за
съществуването на определено вземане – била тя осъдителна или
установителна /виж определение № 273 от 21.11.2017 г. по т. д. № 1294/2015
г., II т. о. на ВКС/.
В случая банката е обявила предсрочна изискуемост на процесния
кредит чрез връчването на уведомления на посочения в договора адрес на
кредитополучателите. Уведомленията са получени лично от ответниците на
15.01.2021 г., от който момент следва да се счита за настъпила предсрочната
изискуемост на процесния договор за кредит. Ответниците отговарят
солидарно за непогасените задължения по кредита съгласно чл. 121 ЗЗД вр.
чл. 1, ал. 4 от договора. Ето защо искът за главница е основателен и следва да
се уважи до пълния предявен размер 7 598,54 лева съобразно заключението на
счетоводната експертиза, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По своята същност уговорената в чл. 9 от договора за кредит
наказателна лихва представлява мораторна неустойка по смисъла на чл. 92
ЗЗД, която е съобразена с чл. 33, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. По
делото се установя просрочие на дължими погасителни вноски, както и
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, с оглед на което уговорената
неустойка се дължи. Размерът на същата съгласно експертизата е 366,91 лв.,
до която сума акцесорната претенция следва да се уважи и да се отхвърли до
пълния предявен размер.
Претендираната на основание чл. 5 от договора сума касае месечни
такси за обслужване на разплащателната сметка, открита на името на единия
кредитополучател във връзка с отпуснатия кредит. Чл. 10а, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит допуска кредиторът да събира от потребителя такси и
7
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит – в случая обслужване на разплащателна сметка. Уговорената в чл. 5,
т. 2 месечна такса за това обслужване е в размер на 3,50 лв. Общия размер на
дължимата такса за исковия период съгласно заключението е 38,50 лв., до
който тази претенция следва да се уважи, като за разликата до пълния
предявен размер 109 лв. следва да се отхвърли, тъй като според вещото касае
друг вид такса, за която ищецът не е изложил твърдения в исковата молба и
очевидно не се претендира в настоящото производство.
По отношение на сторените от ищеца разноски във връзка с действията
по едностранно обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по
кредита в общ размер на 120 лв., същите му се дължат на основание чл. 78
ЗЗД, с оглед на което тази претенция е основателна до пълния предявен
размер.
По разноските.
На ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от
исковете в общ размер на 1 449,72 лв. за държавна такса, депозит за вещо
лице и за адвокатско възнаграждение в исковото производство и 1 076,46 лв.
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство.
Ответниците не е сторили разноски. На ответника Д. П. М. е
предоставена безплатна правна помощ в исковото производство от адвокат
В.С., а в заповедното – от адвокат Н., съгласно представените договори за
правна защита и съдействие. На ответника К. П. М. е предоставена безплатна
правна помощ в исковото производство от адвокат С.Д., а в заповедното – от
адвокат К., съгласно представените договори за правна защита и съдействие.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ищецът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат В.С. и на адвокатско адвокат С.Д.
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете по 35,75 лв. за
исковото производство, а на адвокат Н. и адвокат К. по 25,03 лв. в
заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 10а ЗПК и чл.
92 ЗЗД, че Д. П. М., ЕГН ********** и К. П. М., ЕГН ********** дължат
солидарно на „Ю., ЕИК . сумите 7 598,54 лв. – незаплатена главница по
договор за потребителски кредит № . от 18.01.2019 г., чиято предсрочна
изискуемост е настъпила,, ведно със законната лихва от 25.03.2021 г. до
изплащане на вземането; 366,91 лв. – мораторна неустойка за периода
14.05.2020 г. – 16.03.2021 г.; 38, 50 лв. – такси по договора за периода
18.05.2020 г. – 16.03.2021 г. и сумата 120, 00 лв. – разноски за периода
18.05.2020 г. – 16.03.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за неустойка за
разликата над 366,91 лв. до пълния предявен размер 597,61 лв. и за заемни
такси за разликата над 38,50 до пълния предявен размер 109 лв., за които
суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 16778/2021 г. по описа на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 ГПК Д. П. М., ЕГН ********** и
К. П. М., ЕГН ********** да заплатят солидарно на „Ю., ЕИК . сумата 1
449,72 лв. - разноски в исковото производство и 1 076,46 лв. – разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Ю., ЕИК . да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл.
38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат В.С. и адвокат С.Д., двамата с адрес в гр. С.,
офис/партер адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от
исковете в размер на по 35,75 лв. за исковото производство, както и на
адвокат Н. и адвокат К., двамата с адрес в гр. С., офис/партер адвокатско
възнаграждение в размер на по 25,03 лв. в заповедното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9