РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер     2548                                       26.07.2017                         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                    I брачен състав

На двадесет и шести юли две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година в следния състав:

 

                                                   Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  17758                                                   по описа за   2016 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба на А.К. и В.К., чрез техния законен представител Т.Л. против В.К.. Ищците твърдят, че ответникът е техен баща, като с Решение, постановено по гр. д. № 15783/2013г. по описа на Районен съд – П. бил осъден да заплаща издръжка от 200лв. месечно на А.К., а по гр.д. № 2690/12г. бил осъден да заплаща издръжка от 150лв. месечно на В.К.. Твърди се, че понастоящем разходите за ищците са нараснали и те имат нужда от по-висок размер на издръжката, заплащана от бащата, тъй като децата са пораснали, нуждите са се увеличили, цените на стоките от първа необходимост са се повишили. А. посещавал допълнителни занимания по м., играел ш., участвал в т. и уроци. За здравословното обгрижване на момчето също се разходвали средства. Относно детето В.К. били нужни средства за транспорт, облекло. Посещения на с.г., уроци по м.. Майката изпитвала затруднения да посреща разходите. Прави се искане да се увеличи размера на издръжката за А.К. от 200лв. на 300лв. месечно и за В.К. на 150лв. на 250лв. месечно.

В определения срок е постъпил писмен отговор от ответника, в който се твърди, че приложените от ищцовата страна доказателства не установяват разходи в размер на изплащаната издръжка от 350лв. месечно. Бащата сочи, че закупува облекло, учебни помагала. Подпомага развитието им. Подкрепя извънкласните им занимания. Твърди, че прави много разходи от различно естество. Претендира се искът да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.

От показанията на свидетелката Л.Л., б. на ищците, се установява, че децата се отглеждат от своята майка, която основно се грижи за тях. А. е на **г., а В. на **г. А. посещава частни уроци по м., курс също. Купували за детето много пособия, униформи. Бащата бил купил две връхни дрехи. На детето се давали джобни. Майката нямала възможност да заплати зелено училище. Децата ходели на рождени дни на свои приятелчета, купували подаръци. А. играел ш.. През 2015г. бил р.ш.. През 2016г. бил в отбора, който станал р.ш.. Имал купи и медали. Детето го тренирало добър ш. от гр. Г., като часовете през интернет, както и посещенията на т. при детето се заплащали. А. посещавал т. в различни градове, като пътуването и нощувките се заплащали. А. имал а., проблеми със с. к., както и б.з.. Били нужни средства за поддържане на здравето му. Имал нужда и от лечение на п. със з.. А. тренирал и б.и.. Състезанията се заплащали. В. бил в *** клас. Тренирал г.. Бащата еднократно го завел на с. в гр. В.. Свидетелката била п.. Помагала в посрещане на разходите по децата. л.на децата също помагала. Майката на момчетата работела като а., получавала доход от наем.  

Съдът кредитира показанията на свидетеля Л. при условията на чл.172 от ГПК като обективни, логични, последователни и непротиворечиви, доколкото в тях споделя собствените си впечатления относно доходите и семейното положение на страните. Впечатленията на свидетелката са преки и непосредствени.

От разказа на свидетелката В.К., се установява, че бащата е загрижен за децата. Води ги на развлечения. Купувал дрехи, плажни артикули. Имало басейн на двора в къщата. Ответникът имал къща в с. Г.Ч., както и апартамент в гр. П.. Децата имали дебитни карти, като те се намирали у баща им. Теглили когато са с него.

Съдът кредитира показанията на свидетеля В.К. като незаинтересовани и убедителни.

По делото са събрани доказателства за доходите на родителя, който фактически отглежда децата – тяхната майка. От приобщените доказателства е видно, че майката е декларирала през 2016г. доход за отчетната 2015г. в размер на 3375 лв. облагаем доход от упражняване на свободна професия. Притежава недвижима собственост и автомобил. За бащата се установи, че работи на длъжност „р. на с.“ при работодател ***„И.И.С.“ *** гр. С. срещу трудово възнаграждение от 1600 лв. Притежава недвижима собственост и автомобил.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на децата си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка, нуждите на децата.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Съдът намира, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на децата издръжка, като същата е присъдена през 2014г. За изминалия период от време е налице промяна в икономическата обстановка в страната. Също така се е увеличил доходът на ответника. През 2015г. основното възнаграждение е било 700лв. към настоящия момент е от 30.09.16г. – 1600лв. При определяне на първоначалния размер на дължимата издръжка децата са имали нужда от по-малко средства за посрещане на ежемесечните му нужди. Това се дължи на факта, че за разлика от тогава, понастоящем те са пораснали. И двамата посещават училище. Нуждите са се увеличили, като са нараснали разходите за облекло, храна, образование, извънкласни занимания, транспорт и други. Големият син е ш., като за поддържане на високото му ниво се разходват средства за уроци и състезания. В. също участва в състезания по г..

Предвид гореизложеното съдът е на становище, че понастоящем нуждите на децата от издръжка действително са нараснали с възрастта и специфичните им интереси и е необходимо увеличение размера на дължимата от ответника издръжка.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на А.К., както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че той има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 420,00 лева, от които минимум 150лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия, транспорт, извънкласни занимания, други дейности и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на момчето, интересите и таланта му в областта на ш. и с.. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че децата се отглеждат от майката и тя полага ежедневни грижи за тях. Съдът съобрази и обстоятелството, че бащата работи получава по-висок доход. Затова и по-голям дял от издръжката на всяко от децата следва да се поеме от ответника. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 300,00 лева месечна издръжка на А., а останалите средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане.

Като съобрази доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето В.К., както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че той има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 320,00 лева, от които минимум 150лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия, транспорт, извънкласни занимания, други дейности и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на момчето, интересите му. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че децата се отглеждат от майката и тя полага ежедневни грижи за тях. Съдът съобрази и обстоятелството, че бащата работи получава по-висок доход. Затова и по-голям дял от издръжката на всяко от децата следва да се поеме от ответника. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 200,00 лева месечна издръжка на В., а останалите средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане, като за разликата до пълния предявен размер, искът следва да бъде отхвърлен. Не се доказаха за В. да са необходими средства, които да обосновават издръжка в претендирания размер.

Съдът счита, че ответникът е във възможност да заплаща издръжка в посочените размери не споделя наведените възражения, че искът следва да бъде отхвърлен. Законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал.2 на чл.143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. Също така издръжката, определена от съда, която ответникът трябва да осигури на всяко от двете деца, не надвишава необходимия размер, предвид възрастта им и техните специфични нужди. Нуждите им могат да се посрещнат по адекватен начин от така определената за всеки от тях издръжка. Ответникът не е безработен. Трудовото му възнаграждение е около средното за страната. 

Ищците претендират присъждане на разноски по делото. С оглед частичното уважаване на иска и следва разноските да бъдат възложени върху ответника съразмерно с уважената част. Съгласно представен договор за правна защита и съдействие възнаграждение е било заплатено в размер на 400лв. От тях върху ответникът следва да се възложат 363,63 лв. Ответникът не претендира разноски.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса от 216.00 лв., изчислена върху увеличения размер на издръжката.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ИЗМЕНЯ  размера на присъдената по гр.д. № 15783/13г. по описа на Районен съд – П. месечна издръжка, дължима от В.Р.К., ЕГН ********** с адрес: **** на А.В.К., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Т.А.Л. ЕГН ********** с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА същата от 200.00 лв. на 300.00 лева /триста лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2016г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ИЗМЕНЯ  размера на присъдената по гр.д. № 2690/12г. по описа на Районен съд – П. месечна издръжка, дължима от В.Р.К., ЕГН ********** с адрес: **** на В.В.К., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Т.А.Л. ЕГН ********** с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА същата от 150.00 лв. на 200.00 лева /двеста лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2016г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 200.00 лева до пълния предявен размер от 250.00 лева.

ОСЪЖДА В.Р.К., ЕГН ********** да заплати на А.В.К., ЕГН ********** и В.В.К., ЕГН ********** чрез тяхната майка и законен представител Т.А.Л. ЕГН ********** разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 363,63 лв. /триста шестдесет и три лева и шестдесет и три стотинки/.

ОСЪЖДА В.Р.К., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 216,00 лева /двеста и шестнадесет лева/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : п/ Татяна Маслинкова

 

Вярно с оригинала

А.Д.