Р Е Ш Е Н И Е
Номер 01.12.2022 година град
Търговище
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд първи
състав
На първи
ноември 2022 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
Секретар: С.
И.
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД
№ 118 по описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните
работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Г.П.Д.,
разузнавач IV степен (ЕКД) в сектор „Научно-техническа лаборатория“ към отдел
„Криминална полиция“ при ОДМВР – Търговище против Заповед №
8121К-5470 / 20.06.2022г. на Главния секретар на МВР за налагане на
дисциплинарно наказание “Порицание” за срок от шест месеца. Твърди се, че процесната заповед е нищожна,
незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалните закони (в т.ч. на
Европейската правна рамка), при съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Налице са процесуални нарушения в хода на дисциплинарното
производство. Не е спазено изискването на ЕКПДСМВР за пълно, обективно и
всестранно разследване на твърдяното дисциплинарно нарушение, което от своя
страна води до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Съгласно
Заповед № 363з-1627/ 28.09.2020 г. на директора на ОД на МВР – Търговище,
относно организацията и осъществяването на дейността по съпровождането на лица,
спрямо които са наложени ПАМ или е издадена заповед за краткосрочно настаняване
се извършв със силите и средствата на служители на
звено „Конвой“ към група ООРТПКОС, сектор ООРТП отдел ОП при ОД на МВР –
Търговище жалбоподателят заема длъжността „разузнавач“ в сектор „НТЛ“ при ОД на
МВР – Търговище. Служителите в този сектор не са разписали и не са запознати с
тази заповед. Позоваването на т. 2.52 от типовата длъжностна характеристика на
заеманата длъжност „….да изпълнява и други задачи, възложени от преките му
ръководители…“ е неоснователно. Под „други задачи“ би следвало да се разбират
такива, свързани с областта, в която жалбоподателят има необходимата професионална
подготовка и лични качества. Задължението, вменено в т. 2.52 прави изброяването
на задълженията отворено, но не позволява тълкуването му извън смисъла и
областта на останалите конкретно посочени задължения. По отношение
на необходимостта от използването на процесния
автомобил счита, че един от аргументите за отказа за изпълнение на заповедта е
бил, че водачът на МПС е трябвало да превозва четирима мигранти
и трима охранители. Като прибавим и самия шофьор, пътниците в буса стават общо 8. Видно от приобщените доказателства по
делото – свидетелство за регистрация на автомобил Част 1, както и от изготвения
фотоалбум процесният автомобил е пригоден да превозва
5+1 лица. Коментарът на служителя е бил, че „…. Ако пътниците и конвоиращите са
повече от местата в автомобила, то някои от тях ще си возят на пода..“ В този
смисъл заповедта изисква очевидно нарушение на установения ред – случая ЗДвП,
както и ППЗДвП. В съдебно заседание по делото,
жалбоподателя, редовно призован се явява лично и с а..Л. който поддържа жалбата
и изразява становище за отмяна на оспорения адм. акт
и присъждането на направените по делото разноски. Представя писмени бележки.
Ответникът по оспорването – главният
секретар на МВР, редовно призован, се представлява в гл. юрк.С.,
редовно упълномощена, която изразява мотивирано становище за неоснователност на
жалбата и законосъобразност на оспорения адм.
акт. Излага аргументи, че заповедта е
издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и без допуснати
съществени процесуални нарушения. Моли да се
отхвърли жалбата като неоснователна. Представя писмена защита.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 211 от ЗМВР и изхожда от адресата
на индивидуалния административен акт. Оспореният акт подлежи на съдебен
контрол. С оглед на това жалбата е процесуално допустима и като
такава ще се разгледа по същество.
Като
писмени доказателства по делото са приети:
становища № 363р-8682/08.04.2022 г., № 363р-13229/31.05.2022 г.,
обобщени справки № 363р-8132/04.04.2022 г., №
363р-12889/27.05.2022 г. и материалите от дисциплинарно производство, проведено
по чл. 205, ал. 1 от ЗМВР по заповед № 8121К-12653/22.12.2021 г. на главния
секретар на МВР, изменена и допълнена със заповед № 8121К-4026/11.05.2022 г.,
срещу инспектор Г.П.Д., разузнавач IV степен (ЕКД) в сектор „Научно-техническа
лаборатория“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Търговище.
Приложено е
предложение рег. № 363р-32027/02.12.2021 г. по описа на ОДМВР-Търговище за
това, че на 25.11.2021 г., в гр. Търговище, в кабинета на старши комисар Мариан
М., директор на ОДМВР-Търговище, инспектор Д. не е изпълнил негово устно
разпореждане да участва на 26.11.2021 г. като водач на служебен автомобил в
съпровождане на мигранти до гр. София. Деянието е
квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1,
пр. 4 от ЗМВР „неизпълнение ... на разпорежданията на преките ръководители“, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР „неизпълнение
на... разпореждания... на преките ръководители“, с предвидено налагане на
дисциплинарно наказание „порицание“.
По дисциплинарната преписка са приобщени още:
сведения рег. № 363р-6385/16.03.2022 г. и рег. № 363р-11967/16.05.2022 г. от
комисар Й. К. - зам.-директор на ОДМВР - Търговище; сведение рег. №
363р-12920/27.05.2022 г. от главен инспектор Св.Ст.- началник РУ - Търговище;
сведение рег. № 363р-5952/11.03.2022 г. от главен инспектор Н. Я. - началник на
сектор „Научно-техническа лаборатория“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР
- Търговище; сведение рег. № 363р-6369/16.03.2022 г. от инспектор П. Т.;
сведение рег. № 363р-6374/16.03.2022 г. от инспектор Г. Г.; копия на докладни
записки рег. № 363-31324/25.11.2021 и рег. № 1993-25941/25.11.2021 г. по описа
на ОДМВР - Търговище; формуляр за длъжността характеристика на типова
длъжностна характеристика рег. № 196р5598/30.11.2020 г. за длъжността
„разузнавач“ IV-ГУ степен (ЕКД) в ОДМВР; кадрова справка рег. №
363р-7745/30.03.2022 г. на инспектор Г.Д.; протокол рег. № 363-13127/30.05.2022
г. за провеждане на процедура по чл. 207, ал. 8, т. 1 от ЗМВР; копие на
свидетелство за регистрация част I, № ********* на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Транспортер“ с регистрационен
номер ...; копие на заповед рег. № 3633- 2083/29.12.2020 г. по описа на ОДМВР -
Търговище; писмо рег. № 363р-11819/13.05.2022 г.; заповед за зачисляване на
техника на щата на ОДМВР-Търговище № 547/17.03.2014 г.; фактура №
**********/23.04.2009 г. с опис на автомобила; фотоалбум за вътрешното
оборудване на лек автомобил с регистрационен номер Т41127КТ; заповеди за
разрешаване на управлението на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с регистрационен номер ...: рег.№
803/12.06.209 г.; рег. № 3-660/29.04.2010 г.; рег. № 3-836/12.07.2013 г.; рег.
№ з1472/11.11.2014 г.; № 3633-97/28.04.2015 г.; рег.
№ 3633-1063/25.09.2017 г.; № 3633- 1975/10.11.2021 г.; № 3633-1791/20.10.2021
г.; № 3633-2105/25.11.2021 г. и № 363з1849/07.12.2018 г.; заповед №
1627/28.09.2020 г. на директора на ОДМВР - Търговище по чл. 44, ал. 13 от ЗЧРБ;
предложение УРИ № 363р-31338/25.11.2021 г. за издаване на заповед за
принудително настаняване на чужденец в звено за краткосрочно настаняване при
СДНВЧ към дирекция „Миграция“ - МВР на граждани на Афганистан; предложение УРИ
№ 363р31358/25.11.2021 г. за издаване на заповед за принудително настаняване на
чужденец в звено за краткосрочно настаняване при СДНВЧ към дирекция „Миграция“
- МВР на граждани на Афганистан; заповеди за принудително настаняване на
чужденец в звено за краткосрочно настаняване при СДВНЧ към дирекция „Миграция“
- МВР с №№ 3633-2108/26.11.2021 г.; 3633-2109/26.11.2021 г.;
3633-2110/26.11.2021 г.; 3633-2111/26.11.2021 г.; 3633-2112/26.11.2021 г;
3633-2113/26.11.2021 г.; 3633-2114/26.11.2021 г.; 3633-2115/26.11.2021 г.;
3633- 2116/26.11.2021 г.; 3633-2117/26.11.2021 г.; 3633-2118/26.11.2021 г.;
3633-2119/26.11.2021 г. 3633-2120/26.11.2021 г.; 3633-2119/26.11.2021 г.;
3633-2121/26.11.2021 г.; 3633-2122/26.11.2021 г.: 3633-2123/26.11.2021 г.;
заповед № 3633-2131/26.11.2021 г. за съпровождане на малолетни и непълнолетни
лица; заповед № 3633-2132/26.11.2021 г. за съпровождане на лица граждани на
Афганистан.
Видно от атакуваният акт на 25.11.2021 г., на
територията на ОДМВР-Търговище имало задържана група мигранти-афганистански
граждани. Сектор „Охранителна полиция“ е работил по организиране извозването им
на 26.11.2021 г. до пунктове за настаняване на мигранти.
На основание чл. 45, ал. 4 от ЗМВР във вр. чл.77, ал.
1 от ЗМВР и чл. 7 от Инструкция № 986/12.12.2014 г.,
изм. и доп.с ДВ. бр.92/06.11.2018 г. и бр. ДВ 88 от 13.10.2020 г. е била
издадена от директора заповед №е 1627/28.09.2020 г. относно „Организация и
осъществяване на дейността по съпровождане на лица, спрямо които са наложени
принудителни административни мерки или е издадена заповед за краткосрочно
настаняване в обособени за тази цел звена към специалните домове за временно
настаняване на чужденци по чл. 44, ал. 13 от ЗЧРБ, на лица спрямо кдито са приложи принудителни административни мерки по
ЗВПНРБГЕСЧТС, чужденци, търсещи закрила по отношение на които е издадено
разрешение за настаняване в център от затворен тип по реда на Закона за
убежището и бежанците“. Изготвени са предложение с УРИ Х№ 363р-31338/25.11.2021
г. по описа на ОДМВР - Търговище и предложение с УРИ № 365р31358/25.11.2021 г.;
по описа на ОДМВР-Търговище за издаване на заповеди за принудително настаняване
на чужденец в звено за краткосрочно настаняване при СДНВЧ към дирекция
„Миграция“ - МВР на граждани на Афганистан за 13 (тринадесет) и за 12
(дванадесет) лица на видима възраст от 15 до 28 години. Издадени са 16 броя
заповеди (№№ 3633-2108/26.11.2021 г; 3633-2109/26.11.2021 г.;
3633-2110/26.11.2021 г.; 3633-2111/26.11.2021 г.; 3633- 2112/26.11.2021 г.;
3633-2113/26.11.2021 г.; 3633-2114/26.11.2021 г.; 3633-2115/26.11.2021 г.;
3633-2116/26.11.2021 г.; 3633-2117/26.11.2021 г.; 3633-2118/26.11.2021 г.;
3633-2119/26.11.2021 г; 3633-2120/26.11.2021 г.: 3633-2121/26.11.2021 г.;
3633-2122/26.11.2021 г.; и 3633- 2113/26.11.2021 г.) за принудително
настаняване на чужденец в звено за краткосрочно настаняване при СДВНЧ към
дирекция „Миграция“ - МВР.
Директорът
на ОДМВР - Търговище е издал заповед № 3633-2131/26.11.2021 г. за съпровождане
на 9 малолетни и непълнолетни лица, на основание чл.15, ал. 1 от Инструкция №
81213-1008/16.12.2014 г. за организацията и реда за съпровождане на малолетни и
непълнолетни лица от полицейските органи на Министерството на вътрешните работи
и заповед № 3633-2132/26.11.2021 г. за съпровождане на 16 (шестнадесет) лица,
граждани на Афганистан. Планирано е било да участва и мобилната лаборатория - товаропътнически бус, служебен
автомобил марка „Фолксваген“, с регистрационен номер ....
На
25.11.2021 г. в следобедните часове (към 15.20 часа), комисар К. на два пъти
посетил сектор НТЛ и разговарял с главен инспектор Я., като поискал от него да
подаде информация за автомобила и водача, който ще участва в мероприятието.
Главен инспектор Я. уверил комисар К., че до 16.00 часа ще определи служител,
но това не е „ станало. Според Я., било ясно, че част от задържаните са
непълнолетни и малолетни. Комисар К. заявил, че ако пътниците и конвоиращите са
повече от местата в автомобила, някои от тях ще се возят на пода. Единственият
младши експерт в сектор НТЛ, който имал опит в превозване и охрана на лица бил
в отпуск. За да определи водач на служебния автомобил, главен инспектор Я.
попитал експертите Д., Г. и Т. дали могат да изпълнят задачата. Всеки от тях
отказал - Д. казал, че е наложително да заведе майка си на лекар, за което бил
уведомил два - три дни по- рано; Г., защото има малки деца и искал да ги
предпази от заразна болест (според колеги мигрантите
имали краста); Т. скоро боледувал и лежал в болница с тежка двустранна
пневмония и също имал притеснение за здравословното си състояние. Главен
инспектор Я. посочил, че той се грижи за трима възрастни, на възраст над 80
години.
Поради
липсата на определен служител, старши комисар М. М. разпоредил лично на главен
инспектор Я. да определи незабавно служител от сектор НТЛ, който да бъде водач
на служебния автомобил при съпровождането на мигранти
на 26.11.2021 г. Началникът на сектор НТЛ заявил, че не може да изпълни
разпореждането, тъй като никой от подчинените му служители не желаел да участва
като водач на МПС в съпровождането на мигрантите.
След това предложил на директора на ОДМВР - Търговище за водач да бъде
командирован униформен служител от РУ - Търговище. Директорът го прекъснал и му
разпоредил да извика в кабинета му служителите от сектор НТЛ. Когато Я. се
върнал с колегите си, в кабинета на директора бил началникът на РУ - Търговище
главен инспектор С. С.. Старши комисар М. извикал гл. инспектор Я., инсп. Д., инсп. Г. и инсп. Т. и в присъствието на Ст. поискал лично от всеки
един да посочи причините, поради които не може да вземе участие като водач на
служебно МПС в съпровождането на лицата - чужденци. Старши комисар М. на всеки
един от тях поотделно устно заповядал да участват като водачи при
съпровождането на мигранти до определен от ДАБ - МС
Регистрационно-приемателен център за непридружени малолетни и непълнолетни
лица, кандидати за бежанци в гр. София. Обърнал се първо към главен инспектор Я.
и го попитал: „Ще возиш ли утре мигрантите до София,
искам отговор с„да“ или „не“, на което Я. отговорил с „не“. Същият въпрос е бил
зададен на останалите трима служители, които също дали отрицателен отговор.
Всеки един от служителите, в т.ч. и инспектор Д., категорично заявил отказа си
да изпълни индивидуално отдадената му устна заповед. След това директорът
заповядал да напишат обяснение и да ги предоставят до края на работния
ден.
Тази
фактическа обстановка се потвърждава и от сведения рег. № 565р6385/16.03.2022
г. и рег. № 363р-11967/16.05.2022 г. на комисар Й. К., сведение рег. №
363р-12920/27.05.2022 г. и докладна записка с рег. № 1993р-25941/25.11.2021 от
главен инспектор Ст., сведение рег. № 363р-5952/11.03.2022 г. от гл. инспектор Я.,
сведение рег. № 363р-6369/16.03.2022 г. от инспектор Т., сведение рег. №
363р-6374/16.03.2022 г. от инспектор Г. и обясненията на инспектор Д.. В
сведенията е установено, че всички
служители от сектор НТЛ са оспорили решението на директора на ОДМВР -
Търговище, отказвайки последователно да изпълнят устното му разпореждане,
отправено към всеки един от тях да управлява микробуса, във връзка с възникнала
служебна необходимост по съпровождане на мигранти.
Старши комисар М. лично устно заповядал на инспектор Д. да участва като водач на
служебен автомобил в съпровождането на установените афганистански граждани, при
което служителят категорично оказал да изпълни това разпореждане.
Веднага
след като е отказал да изпълни устното разпореждане на директора на ОДМВР -
Търговище, инспектор Д. е дал обяснение рег. № 363р-31318/25.11.2021 г., в
което е заявил,че „На 26.11.2021 г. не мога да пътувам до гр. София или до гр.
Любимец, тъй като по време на обедната почивка трябва да заведа д-р Т. при
майка ми на домашен преглед. Той й провежда лечение. от около година.
Присъствието ми по време на прегледа е задължително, тъй като няма кой друг да
обясни състоянието й през последните две седмици и да му покаже резултатите от
назначените изследвания.“.
От
свидетелство за регистрация на МПС част 1 (СУМПС) с № ********* за лек автомобил с рег.№ ... и
фотоалбум за вътрешното оборудване на служебния автомобил е видно, че той е
пригоден да вози 5+1 лица. От приложеното копие на заповед № 3633-
1063/25.09.201 г. на директора на ОДМВР-Търговище става ясно, че на инспектор Д.
е дадено разрешение да управлява предоставения за ползване от сектор НТЛ
служебен автомобил.
В акта е
посочено, че дисциплинарното производство е проведено при спазване на административнопроизводствените
правила и в сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. На 06.01.2022 г. и на
12.05.2022 г, инспектор Д. е запознат със заповед № 8121К12653/22.12.2021 г. за
образуване на дисциплинарното производство и заповед № 8121К4026/11.05.2022 г.
за събиране на допълнителни доказателства. След връчени му покани №
363р-12895/27.05.2022 г. и № 8121р-8134/04.04.2022
г., инспектор Д. е запознат с обобщени справки № 363р-8132/04.04.2022 г. и № 363р-12895/27.05.2022 г. и дисциплинарното
дело. По негово искане са му предоставени копия на материалите от
дисциплинарното дело (протокол рег. № 363р-13127/30.05.2022 г.).
В обяснение
рег. № 363р-7416/25.03.2022 г. инспекторът сочи лични причини свързани със
здравословното състояние на майка му.
Във
възражение № 363р-13136/31.05.2022 г., Д. заявява, че служителите от сектор НТЛ
и отдел КП при ОДМВР - Търговище не са сред адресатите на заповед № 3633-
1627/28.09.2020 г. на директора на ОДМВР - Търговище относно организацията и
дейностите по съпровождане на лица. Счита за неоснователно позоваването на т.
2.33 от типово длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност „да се
изпълнява и други задачи, възложени му от преките ръководители“, защото под
други задачи би следвало да се разбират такива, свързани с областта в която има
необходимата професионална подготовка. Според него в докладна записка рег. №
3633-31324/25.11.2021 г. старши комисар М. твърди, че бусът
- криминалистическата лаборатория е наложително „да
бъде управляван от служител на сектор НТЛ, доколкото други служители от
дирекцията не са оправомощени да управляват
въпросното МПС“. Д. счита, че това твърдение се опровергава от допълнително
събраните документи, според които към онзи момент е имало и други служители
извън сектор НТЛ, оправомощени да управляват служебен
автомобил с рег.№ .... Прави възражение, че липсва информация за броя на
лицата, превозвани с буса на сектор НТЛ, както и
информация за точния брой на лица, които е трябвало да бъдат съпроводени с този
автомобил.
Не е прието
оправданието на служителя, че бил заявил два три дни преди 25.11.2021 г., че
трябва да заведе лекар - специалист при майка му за домашен преглед, като дата
на прегледа била определен още 23.11.2021 г. Служителят е знаел няколко дни
преди това за насрочената дата за преглед, но е искал да бъде извършен прегледа
в ден, в който е на работа. Д. не си е взел отпуск за този ден, за да бъде
освободен от изпълнение на служебните му задължения. От Д. не са ангажирани
доказателства, че е бил освободен от работа на 26.11.2021 г.
Възражението
на служителя за адресатите на заповед № 3633-1627/28.09.2020 г. на директора на
ОДМВР-Търговище относно организацията и дейностите по съпровождане на лица
противоречи на т. 1. „Сили и средства и организация“на заповедта, съгласно
която „При възникнала необходимост от допълнителни сили за съпровождане, същите
се осигуряват от служители с полицейски правомощия от наличния щат на
ОДМВР-Търговище.“. Сектор НТЛ е структурно звено в отдел КП при ОДМВР -
Търговище и неговите служители са със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и
съответно разполагат с полицейски правомощия. Т.е. за тях се отнасят
разпоредбите на описаната заповед. Служителят е оправомощен
да управлява въпросното МПС,а не да съпровожда мигрантите.
От събраните доказателства е видно, че той е правоспособен водач и оправомощен да управлява служебния автомобил. При желание е
имал възможност да се запознае с подробностите по транспортирането на мигрантите, което не е направил.
Заповедта е връчена на служителя надлежно.
Така описаната фактическа обстановка се възприе от
представените по делото доказателства, представляващи административната
преписка по издаването на оспорваната заповед, както и от събраните по делото
писмени доказателства. Въз основа на нея се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК
съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения
административен акт към момента на издаването му, като провери дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е същият с целта на закона. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в чл. 146 от АПК, съдът
приема жалбата за основателна. Доводите за това са следните:
Обжалваната заповед на гл. секретар на МВР е
индивидуален административен акт. Същият е издаден от компетентен за целта
орган и в кръга на неговата компетентност, съгласно разпоредбата на чл. 204, т.
2 от ЗМВР, които му определят като правомощие да налага дисциплинарни наказания
от вида на процесното на служители на длъжност
„разузнавач IV степен”- длъжност, заемана от държавни служители с
висше образование съгласно Приложение № 1, т. IX.1.7, А.Държавни служители
с висше образование от Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със Заповед
№ 8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи (обн. ДВ бр.13 от 07.02.2017 г., изм. ДВ бр. 16 от
25.02.2022 г.) в сила от 01.02.2017 г.
Процесната заповед е мотивирана, като фактическите и правни основания за
издаването ѝ се съдържат и в представената адм.
преписка, поради това съдът не намира противоречие с нормата на чл. 210, ал. 1
от ЗМВР.
Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание е в предвидената от закона писмена форма и формално съдържа
реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, но това не е достатъчно да се приеме, че
заповедта е законосъобразна.
Съдът приема, че в процесната
заповед е налице противоречие с материалния закон поради следното:
Редът за провеждане на дисциплинарно производство е
уреден в чл. 205 и сл. от ЗМВР. Дисциплинарно производство се образува при
наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител
(чл. 205, ал. 1 от ЗМВР), а съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на
постъпилите данни дисциплинарнонаказващият орган
(ДНО) може да разпореди извършването на проверка. Съгласно разпоредбата на чл.
208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл.
198-202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, дисциплинарното производство може
да започне без издаване на заповед (във вр. с чл.
207, ал. 1 от ЗМВР), като в този случай производството започва с първото
действие за установяване на нарушението.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР предписва,
че дисциплинарно наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Посоченото законово условие е изпълнени.
Обжалваната заповед е издадена при съблюдаване на законовите правила, които
регламентират сроковете, в рамките на които ДНО упражнява правомощието си да
санкционира дисциплинарно служителите. Издадена е също така въз основа на
извършена проверка и се позовава на резултатите от тази проверка. Наказания
служител е запознат с констатациите от проверката.
Съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения,
освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде
изслушан или да даде писмени обяснения. От доказателствата по делото се
установява, че наказания служител е дал сведения, с оглед на това се приема, че
при издаване на оспорената заповед дисциплинарно-наказващият орган е изпълнил
изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, преди налагане на дисциплинарното
наказание да приеме писмени обяснения от наказаното лице.
Допуснато е съществено
административно-процесуално нарушение при определяне на вида и размера на
наложеното дисциплинарното наказание "порицание" по чл.
206, ал. 2 от ЗМВР, регламентиращ кои обстоятелства следва да бъдат отчетени
при определяне на дисциплинарното наказание на държавните служители в МВР.
Липсата на мотиви в тази връзка препятства съдебната проверка. В йерархията
по чл. 197 от ЗМВР дисциплинарното наказание "порицание" е на трето място и
изборът да бъде наложено именно това наказание следва да е мотивиран. В
заповедта няма такива мотиви. В посочения смисъл е константната съдебна
практика на Върховния административен съд, обективирана
в Решение № 1136 от 03.02.2016г., постановено по адм.
дело № 8032/2015г. на ВАС.
Приложените от органа материално правни разпоредби
и доказателствата, приложени към административната преписка не обосновават
основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед.
Дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на
дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта
нарушение на служебната дисциплина не е установена и доказана.
От доказателствата по делото не се установява
виновно поведение на държавния служител. В заповедта липсват фактически
основания, от които да е видно, дължимото от жалбоподателя действие, какво той
е трябвало да направи, доколкото се твърди, че същият е нарушил негови служебни
задължения.
По делото са приобщени гласни доказателства, но
съдът ги съпоставя с писмените такива и останалия доказателствен
материал. Разпитаните свидетели по делото са изготвили докладни писмено. С
оглед позицията във времето съдът кредитира писмените доказателства. Налага се
извод, че по начина на формулиране директорът не е издал устна заповед, която е
останала неизпълнена, а е зададен въпрос
към служителите на сектор „НТЛ“, като изискал отговор с „да“ или с „не“.
Поради което съдът приема, че в случая не се доказа отправено разпореждане към
служителите от сектор „НТЛ“ и в частност към жалбоподателя .
Представената по делото Заповед № 363з-1627/
28.09.2020 г. на директора на ОД на МВР – Търговище за организацията по
съпровождане на лица, в т.ч. и мигранти предвижда
основната дейност по съпровождане на лицата…да се осъществява със силите и
средствата на служители от звено „Конвой“ към група „ООРТПКОС“ сектор „ООРТП“
отдел „ОП“ при ОД на МВР – Търговище, съвместно със служители с полицейски
правомощия от група „Миграция“ при ОД на МВР – Търговище. При възникнала
необходимост от допълнителни сили за съпровождане, същите да се осигуряват от
служители с полицейски правомощия от наличния щат на ОД на МВР – Търговище.
Съдът счита за основателно възражението на
жалбоподателя, направено пред директора на ОД на МВР – Търговище, за
претоварване на служебния автомобил, в случай на положителен отговор от страна
на жалбоподателя на въпроса за транспортиране на мигрантите
на 26.11.2021 г. Видно от представеното свидетелство за регистрация Част 1 на процесния автомобил, то същият е пригоден за пътуване на 5
пътници и водача на автомобила (стр. 86 от делото). Поради това всякакви
интерпретации колко пътници могат да се возят в него на пода или седнали на
седалките не намира потвърждение в представеното свидетелство за регистрация на
автомобила и фотоалбум на същия. Поради това съдът приема, за основателно
възражението на жалбоподателя за претоварване на автомобила в случай на
изпълнение на разпореждане насочено към явно нарушение на нормите на чл. 177,
ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и чл. 180, ал. 1 от ППЗДвП.
Видно от представените заповеди за управление на
автомобила са оправомощени и други лица.
Неизпълнението на устно поставената задача
не съставлява дисциплинарно нарушение. Не е налице ясно разпореждане.
Липсват каквито и да са мотиви, защо е прието за правилно. Такова задължение е
повече от неспецифично за длъжността, която изпълнява жалбоподателя по дл. Характеристика. Отделно
служителят е обяснил, че не може да изпълни нареждането поради обема на
работата и своята ангажираност и поради липса на необходимата компетентност.
Следователно не се касае за виновно неизпълнение на правомерно издадено устно
разпореждане на пряк началник, за да се носи дисциплинарна отговорност за това
поведение с налагане на наказанието "порицание". Подчиненият служител
не може да бъде задължен да аргументира изразено от него мнение.
Така поставената задача не е могло да бъде
изпълнена незабавно, тъй като това изисква време, а и не е налице служебна
необходимост при наличие на други лица имащи права да управляват въпросното
МПС. Неправилно тази устна "заповед" е квалифицирана като правомерно
издадена и е счетено, че отказът на жалбоподателя е в нарушение на служебната
дисциплина и следва да бъде санкциониран с "порицание".
Поради изложеното се приема, че не са налице
основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя на
посочените в заповедта основания. Издадената заповед е материално
незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна в условията на чл. 146, т. 4
от АПК.
Въз основа на извършената проверка на оспорената
заповед по реда на чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че са
налице отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4
от АПК, предвид което оспорването е основателно и административния акт
ще бъде отменен изцяло.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на
разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от страна на
пълномощника своевременно. Придружено е и със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледано по същество е и основателно. С оглед на това ответника следва
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 410
(четиристотин и десет) лева, от които 10 (десет) лева платена държавна такса за
образуване на производство и 400 (четиристотин) лева, платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.П.Д., разузнавач IV
степен (ЕКД) в сектор „Научно-техническа лаборатория“ към отдел „Криминална
полиция“ при ОДМВР – Търговище Заповед №
8121К-5470 / 20.06.2022г. на Главния секретар на МВР за налагане на
дисциплинарно наказание “Порицание” за срок от шест месеца, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати
на Г.П.Д. съдебни разноски по делото в размер на 410 (четиристотин и десет)
лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: