№ 222 / 08.04.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Йорданка Попова
Прокурор:
Цвета Пазаитова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №1272 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, депозирана чрез
Началник Отдел Оперативни дейности Пловдив в ЦУ на НАП против Решение № 115/18.10.2021г.,
постановено по АНД №598 по описа на Районен съд Свиленград за 2021г. Твърди се, че преценката на съда, обусловила
изменението на наказателното постановление, била неправилна и необоснована.
Извършеното административно нарушение се установявало безспорно. Нарушенията от
категорията на процесното винаги водели до негативни последици за фиска, тъй
като нарушаването на предвидения ред за регистрация и отчетност на оборотите от
продажбите има за свое следствие отклонение на данъчното облагане. Неподаването
на данни в регламентираната от наредбата честота /на всеки 5 минути/ създавала
предпоставки за неотчитане чрез фискалното устройство на всички приходи от
продажби, което пък безспорно водело до неотразяване на приходи. Освен това се
сочи като индикация за неотразяването на приходи значително по-високия размер
на фактически наличните парични средства в касата на обекта в сравнение с тези,
които били отчетени чрез ФУ. Тезата, че това били парични средства от предния
ден, както и че те били неотчетени, била само защитна теза. В този случай
неотчетените средства следвало да бъдат регистрирани чрез ФУ – чрез операция
Служебно въведени, а това не било направено. Определената от съда имуществена
санкция в минимален размер не била адекватна и справедлива за извършеното
нарушение. Следвало да бъде санкция над минималния размер, тъй като самото
нарушение било с по-висока степен на обществена опасност в други нарушения от
същия вид. Периодът, през който дружеството не използвало ФУ, което не е от
одобрен тип, бил доста дълъг, а извършеното нарушение е препятствало
контролната дейност и проследяването на оборота. Освен това било извършено и
друго нарушение от категорията на процесното, което следвало да бъде отчетено
като отегчаващо обстоятелество. Не били отчетени и значително по-високия размер
на фактически налични средства в сравнение с отчетените такива. Дори това да
било сума от оборота от предишния ден, то това представлявало отделно
административно нарушение. Това, че нарушението било извършено за първи път,
имало значение за повторността, а не следвало да се приема за смекчаващо
обстоятелство. Минималният размер не бил достатъчен като превенция на
наказанието. Излагат се съображения относно правилността на решението в частта
за разноските. Иска се отмяна на оспорваното решение, като бъде потвърдено
наказателното постановление изцяло или ако се приеме, че правилно е било
изменено наказателното постановление в частта на санкцията, то тя да бъде
определена над минималния размер, като се претендират направените по делото
разноски.
Ответникът – ЕООД Пи Еф Си-С., в отговор на касационната
жалба, сочи същата като неоснователна. Сочи, че използваното ФУ имало издадено
свидетелство за одобрен тип и било вписано в публичния регистър. Макар да не
били подавани на всеки 5 минути данни към НАП, то на фискалните памети на
касовите апарати се съдържали данни за осъществените продажби. Нарушението не
водело до неотразяване на приходи и санкцията била правилно определена. Именно
административнонаказващият орган следвало да докаже с конкретни факти и доказателства съставомерния елемент за неотразяване
на приходи.
Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за
неоснователна. Посочва, че решението на РС Свиленград е правилно, мотивирано и
законосъобразно и като такова, следва да бъде оставено в сила.
Административен съд Хасково, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди изложените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в
законоустановения срок, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, и при спазване на изискванията
на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Свиленград е изменил
Наказателно постановление №584705-F616300/28.06.2021г., издадено от Началник Отдел
Оперативни дейности Пловдив в ЦУ на НАП, в частта на наложената на ЕООД Пи Еф
Си – С., имуществена санкция, като е намалил размера ѝ от 3000 лева на
500 лева.
За да постанови този резултат, районният съд е приел
за установено от фактическа страна, че при извършена на 05.06.2021г.
проверка на обект – пунк за дезинфекция
на леки автомобили и автобуси, влизащи от Република Турция на територията на
Република България, находящ се на ГКПП Капитан Андреево, Община Свиленград, стопанисван от дружеството – жалбоподател, било
установено след отваряне на каса №2, че има в работен режим ФУ – фискален принтер, което е
регистрирано в НАП от 14.05.2016г., №DT351738 и фискалната памет №02351738, от
което ФУ се издават фискални касови бележки за извършените в обекта продажби на
услуги. Констатирани са според данните от ФУ продажби на стойност 178,27 лева,
а била установена фактическа наличност на парични средства в размер на 1 896,80
лева, като така наличната разлика била в размер на 1718,53 лева. Установено
било и че ФУ не подава до НАП по установена дистанционна връзка на всеки 5 минути от
регистриране на съответната операция данни от всички фискални бонове,
регистриращи продажби или сторно операции. За констатираната парична разлика от
дружеството посочи, че това е оборотът от предната смяна, а при допълнителна проверка се установило, че ФУ има издадено Свидетелство
от одобрен тип №543 от 23.02.2011г., валидно до
23.02.2021г.
При установеното използване на ФУ, което не отговаря на изискванията за одобрен тип,бил съставен АУАН сер.АN №F616300/15.06.2021г. за извършено нарушение на чл.8, ал.1, т.1 във вр. с ал.2, чл.10, ал.9 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.
във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и съответно въз основа на този акт,
издадено атакуваното наказателно постановление. Съдът е приел за безспорно
установени изложените фактически положения в документите от
административнонаказателната преписка. При служебната проверка на АУАН и
издаденото въз основа на него НП, съдът не е констатирал да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са засегнали правото на
защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем. Съдът
е приел за безспорно осъществяването на нарушение по чл.8, ал.1, т.1 във вр. с ал.2, чл.10, ал.9 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.
Въззивната инстанция споделя изложеното от административнонаказващия орган, че случаят
не може да бъде определен като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като излага
и изрични доводи защо това е така. Относно определения размер на наказание
съдът е приел за недоказано наличието на неотразени приходи, поради което и
неправилно била определена от АНО санкцията по ал.2, на чл.185, а не по
разпоредбата, към която се препраща в тази хипотеза – ал.2 във вр. с ал.1 на
чл.185 от ЗДДС. При липсата на отегчаващи вината обстоятелства санкцията е
определена в размер на минималната предвидена, като наказателното постановление
е било изменено в частта на санкцията.
Така постановеното решение на Районен съд Свиленград е
правилно.
Административнонаказателната отговорност на ЕООД Пи Еф
Си – С., е ангажирана за нарушение по нарушение на чл.8, ал.1, т.1 във вр. с ал.2, чл.10, ал.9 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.
във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Процесното фискално
устройство не е отговаряло на техническите и функционални изисквания, на реда за
одобряване и
регистриране на типовете фискални устройства съгласно чл.8, ал.1, т.1 във вр. с ал.2. Действително от доказателствата по
делото се установява, че има установена сума – разлика от 1718,53 лева, която била
между установена фактическа наличност на парични средства в размер на
1 896,80 лева и данните от ФУ продажби на стойност 178,27 лева, като за
тези обстоятелства няма спор между страните. Наведените обаче в тази връзка възражения, че от
установената наличност може да бъде направен извод за неотразяване на приходи,
настоящата инстанция намира за неоснователни. Процесното нарушение е на просто
извършване, поради което и законодателят е предвидил с разпоредбата на чл.185,
ал. 2 във вр. с ал.1 от ЗДДС по-нисък размер на имуществената санкция – от 500,00
лева до 2000,00 лв. в случаите, в които нарушението не води до неотразяване на
приходи. Със създаването на санкционната норма на чл.185, ал.2, изр.2 във
връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС законодателят е визирал именно случаите, в които
не е налице увреждане на фиска и щета на бюджета. Настоящата касационна инстанция
напълно споделя изложените във въззивното решение мотиви, че неотразяването на
приходи не само не е доказано от административнонаказващия орган, но и
изследвано, включително не е изяснено конкретното възражение, направено от
дружеството. Районният съд правилно е определил тежестта на доказване, както и очертал
предмета на доказване в производството, а изложените надлежни правни изводи се
споделят на пълно на основание чл.221, ал.2 от АПК и от касационната инстанция.
По отношение касационните възражения, касаещи
намаления размер на санкцията, определен в нейния минимум от 500,00 лева,
касационната инстанция счита, че са неоснователни. Както и въззивната инстанция
е посочила процесното нарушение не е по-висока степен на обществена опасност в
други нарушения от същия вид. Периодът, през който дружеството не е използвало
ФУ, което не е от одобрен тип, като продължителност би имал значение, ако е
установено неотразяване на приходи. В случая поради това няма значение и
разликата между отчетената сума и действително установената като наличност. От
друга страна наличието на сумата като такава от предишния ден също е нарушение,
което може да бъде санкционирано, тъй като сумата не е въведена и регистрирана
по съответния ред в процесното ФУ, но наличието му не следва да бъде отчитано
като отегчаващо вината обстоятелство в настоящия случай. В този смисъл касационният
състав приема, че въззивната инстанция правилно е определила размера на
наказанието, като е отчела, че това нарушение е извършено за първи път и е
приложила минималния предвиден в закона размер за санкцията в конкретния
случай.
Решението на районния съд, като валидно, допустимо и
правилно, постановено без да са допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 115/18.10.2021г.,
постановено по АНД №598 по описа на Районен съд Свиленград за 2021г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.