РЕШЕНИЕ
№ 736
гр. гр. Хасково, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от В.а Ж. Иванова Гражданско дело №
20225640100125 по описа за 2022 година
Предявен е от В. П. П., ЕГН **********, от гр.Хасково против
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Хасково, иск с правно основание
чл.357 от КТ във връзка с чл.188, т.1 от КТ, а именно за отмяна на
наложеното й със Заповед № 233/07.12.2021г. на управителя на „В и К“ ЕООД
– гр.Хасково дисциплинарно наказание “забележка”.
В исковата молба се твърди, че ищцата имала сключен с ответника
трудов договор от 09.02.2015г. за изпълнение на длъжността „Ръководител,
отдел „Човешки ресурси“, като с допълнително споразумение №
53/11.08.2021г. била преназначена на длъжността „Специалист, ТРЗ“. Със
Заповед № 204/29.10.2021г. била командирована за срок от 30 календарни дни
в район Тополовград, считано от 01.11.2021г., като със заповедта й били
възложени 4 конкретни задачи, които следвало да изпълнява в рамките на
работното време на район Тополовград, с право на дневни и пътни пари. След
получаване на заповедта за командировка ищцата депозирала докладна вх. №
1577/29.10.2021г. до управителя на „ВиК“ ЕООД, с която го уведомила, че не
разполага с необходимото техническо и софтуерно оборудване, за да изпълни
възложената й задача да дигитализира ведомостите, съхранявани в архива на
1
район Тополовград, които да разработи в табличен вариант на електронен
носител, който да предаде в архива на дружеството. Тя поискала и уточнение
на работното си време, предвид обстоятелството, че гр.Тополовград е на 87
км разстояние от гр.Хасково, което налагало ежедневно пътуване в двете
посоки с времетраене на всяко пътуване около 1 час. За изпълнение на
командировката поискала предоставяне и на служебен автомобил. Ищцата не
получила отговор от управителя на дружеството на докладната си.
Независимо от трудностите, които изпитвала от ежедневното пътуване, тя
изпълнила командировката, с изключение на периода от 06.11.2021г. до
17.11.2021г., когато била в болнични, като своевременно подавала дневни
отчети и пътни листове, с които отчитала разходите с личния си автомобил.
След приключване на срока на командировката, на ищцата било връчено
искане да даде обяснение на основание чл.193, ал. 1 от КТ в двудневен срок
защо не била изпълнила една от задачите на командировката - „да следи за
спазване на работното време на служителите на район Тополовград“ и не е
попълвала присъствена форма 76 за този район, а такава форма била
представена от ръководител звено гр.Тополовград П. М.. Ищцата дала
писмени обяснения, с които оспорила твърдението на работодателя, че не е
изпълнила цитираната задача, тъй като била следила за спазване на работното
време на служителите на район Тополовград и паралелно с ръководителя на
звеното П. М. водила форма 76. Не била представила тази форма на
управителя на дружеството, тъй като същата била представена от
ръководителя на района, което било в неговите правомощия. С писмените си
обяснения ищцата уведомила управителя, че тя не констатирала нарушения
при спазване на работното време от служителите на район Тополовград.
Управителят на дружеството обаче не приел за основателни обясненията й и
със Заповед № 233/07.12.2021г. й наложил наказание „забележка“ на
основание чл.188, т. 2 от КТ, вр. с чл.187, т.3 от КТ. В заповедта било
отразено обстоятелството, че са спазени изискванията на чл.189, чл.193, ал. 1
и чл.194 от КТ и че наказанието й се налага във връзка с неизпълнение на
възложената със Заповед за командировка № 204/29.10.2021г. задача: „да
следи за спазване на работното време на служителите на район Тополовград“,
тъй като форма 76 била подадена на 30.11.2021г. в Отдел „Човешки ресурси“
от П. М. - Ръководител звено Район Тополовград. В заповедта било посочено,
че извършеното от ищцата представлявало нарушение на трудовата
2
дисциплина по смисъла на чл.187, т.3 от КТ - „неизпълнение на възложената
работа“ и на чл.187, т.7 от КТ - ,,неизпълнение на законните нареждания на
работодателя“, и било извършено през време на командировка за периода: от
01.11.2021г. до 05.11.2021г.; от 18.11.2021г. до 19.11.2021г.; от 22.11.2021г. до
26.11.2021г. и от 29.11.2021г. до 30.11.2021г. В заповедта било посочено
също, че при определяне на тежестта на извършеното нарушение било
съобразено обстоятелството, че ищцата умишлено не била изпълнила
възложената работа и нарежданията на работодателя, което не следвало да се
толерира. Заповедта била връчена на ищцата на 21.12.2021г. Поддържа се, че
наложеното й дисциплинарно наказание било незаконосъобразно, както и при
допуснати нарушения на чл.193, чл.195 и чл.189 от КТ при провеждане на
процедурата по изложените в исковата молба съображения. На първо място
се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процедурата, тъй
като процесната заповед била издадена без работодателят да изслуша
работника или служителя, или да приеме писмените му обяснения, и да
събере и оцени доказателствата във връзка с допуснатото нарушение.
Неправилно същият не уважил изложеното в писмените й обяснения, че е
изпълнявала поставената с командировъчната заповед задача, но не е
представила форма 76, което било в правомощията на ръководителя на район
Тополовград. Също така не бил взел предвид и твърдението, че тя водила
такава форма паралелно с ръководителя на района и не е констатирала
нарушения при спазване на работното време от служителите на район
Тополовград, за които да сезира управителя на дружеството. В потвърждение
на това твърдение с писмените си обяснения тя представила водената от нея
присъствена форма 76 от която било видно, че не се различава от
представената от ръководителя на района такава и не се констатирали
нарушения при спазване на работното време от служителите на района.
Работодателят не бил отчел и обстоятелството, че поради отпуск по болест за
периода от 06.11.2021г. до 17.11.2021г., обективно не е можела да води
присъствената форма 76 за работните дни, влизащи в този период. С оглед
горното, процедурата по чл.193 от КТ била приложена напълно формално,
което се равнявало на пълното й неизпълнение, поради което наложеното
дисциплинарно наказание следвало да се отмени, без спорът да се разглежда
по същество. На следващо място се поддържа, че ищцата не е допуснала
визираните нарушения по чл.187, т.3 от КТ и по чл.187, т.7 от КТ. Излагат се
3
твърдения, че ищцата е следила за спазване на работното време на
служителите в район Тополовград, като паралелно с ръководителя на района
попълвала присъствена форма 76, която представила с писмените си
обяснения. Поради липсата на различия между нейните данни и данните от
ръководителя на района, тя не била представила формата, която е водила, тъй
като в заповедта за командировка не й била възложена изрично задачата да
води и представя в нужния срок тази присъствена форма, което било в
правомощията на ръководителя на района и ако имало изземване на тези
правомощия от него, това следвало да бъде изрично формулирано в
заповедта, за което двете следвало да бъдат уведомени. Липсата на такова
изземване на правомощията се потвърждавало и от представената от П. М. на
30.11.2021г. форма. Според ищцата, тя не била допуснала и неизпълнение на
възложена работа по смисъла на чл.187, т. 3 от КТ, тъй като нямала такива
длъжностни задължения. Командироването й и възлагането на задължения,
свързани със служителите, работещи в района, касаело изпълнение на работа,
конкретно възложена със законно нареждане на работодателя със заповедта за
командировка, поради което неизпълнението на възложената работа можело
да обоснове нарушение на трудовата дисциплина само по чл.187, т.7 от КТ, но
не и по чл.187, т.3 от КТ, което било нарушение на закона и по тази причина
представлявало самостоятелно основание да се отмени дисциплинарното
наказание. Квалифицирането на едно и също нарушение във фактическия
състав на две правни норми, неправилно увеличавало тежестта на
нарушението и се отразявало съществено на наложеното наказание.
Необосновано било прието в мотивите на заповедта, че ищцата умишлено не
е изпълнила възложените й нареждания на работодателя, което поведение не
следвало да се толерира, тъй като с подадената веднага след получаване на
командировъчната заповед докладна, ищцата уведомила управителя на
дружеството за затрудненията, които има при изпълнението й и е поискала
уточнения, които управителят не дал. Ето защо, необосновано и
незаконосъобразно било приетото умишлено неизпълнение на задълженията
на ищцата като утежняващо отговорността й обстоятелство. Неоправдано
било игнорирано обстоятелството, че със заповедта за командировка били
възложени 5 задължения на ищцата, които били изпълнени от нея
добросъвестно, въпреки затрудненията, като неизпълнението се свеждало до
едно задължение, което не й е било възложено изрично и което по същество
4
тя също била изпълнила. Освен посоченото, работодателят бил допуснал
нарушение и на основния принцип, заложен в чл.8, ал.1 от КТ да осъществява
добросъвестно трудовите си права и задължения. С липсата на отговор по
адресираната до управителя на дружеството докладна се създавали сериозни
съмнения относно целта на командировката, тъй като със Заповед №
228/03.12.2021г. ищцата отново била командирована в район Тополовград за
нов срок от 30 календарни дни, а считано от 01.12.2021г. й бил спрян достъпа
до програмата, с която отдел „Човешки ресурси“ работел. Наред с това, в
двете заповеди за командировка било отразено, че считано от 26.10.2021г. в
район Тополовград била разкрита нова щатна бройка „Специалист ТРЗ в
район Тополовград“, която била свободна, като се излага твърдението, че не
били извършени никакви действия за заемане на тази щатна бройка с цел
принуждаване на ищцата да пътува два месеца до район Тополовград или да
реши сама да прекрати трудовия си договор и тъй като тя изпълнила
добросъвестно и втората си командировка и не инициирала прекратяване на
трудовия си договор, със Заповед № 5/07.01.2022г. договорът й бил
прекратен, поради съкращение на щата. Не й било предложено и да бъде
преназначена на новата щатна бройка „Специалист ТРЗ в район
Тополовград“. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което
да отмени наложеното на ищцата дисциплинарното наказание „забележка“
със Заповед № 233/07.12.2021г. на управителя на „ВИК“ ЕООД -Хасково като
незаконосъобразно наложено. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск. Оспорват се наведените в
исковата молба твърдения и доводи за нарушения на процесуалния и
материалния закон при издаване на процесната заповед. Поддържа се, че
работодателят събрал и оценил всички доказателства във връзка с
нарушението, че е отчел обстоятелството, че ищцата била в болничен, а
твърденията, че същата следила за спазване на работното време в район
Тополовград и попълвала форма 76 не били установени в проведеното
дисциплинарно производство. Възразява срещу въведените от ищцата
твърдения за изземване на правомощия, както и тези относно неправилна
квалификация на нарушението. Намира несъстоятелни изложените в исковата
молба доводи за смекчаващи вината на ищцата обстоятелства и оспорва като
неотносими твърденията на нарушение по чл.8, ал.2 от КТ на работодателя.
От своя страна ответникът излага насрещни твърдения, че със Заповед №
5
204/29.10.2021г. ищцата била командирована, като й били възложени
конкретни задачи, една от които да следи за спазването на работното време на
служителите в район Тополовград, като с Докладна № 1577/29.10.2021г. тя
искала промяна на работното време, като възпроизвеждайки в нея заповедта
за командировка, не била описала и възприела възложената й задача. На
30.11.2021г. в Отдел „Човешки ресурси“ била представена таблица - форма
76, изготвена и подписана от П. М. — Ръководител звено Район Тополовград,
но към 01.12.2021г. липсвал отчет от ищцата за изпълнение на възложената й
задача, поради което с Искане №2416/01.12.2021г. й били поискани писмени
обяснения за неизпълнението й и едновременно с това били поискани
обяснения от П. М. - Ръководител звено район Тополовград. На 02.12.2021г.
постъпили писмените обяснения и на двете, като в своите ищцата заявила, че
попълването на форма 76 не било в нейните правомощия и че следила за
работното време на служителите в район Тополовград, но тъй като не била
установила нарушения - не била докладвала. Към обясненията си ищцата била
приложила попълнена форма 76, но същата била непълна, но не само поради
болничните листове, които били взети предвид. В своите обяснения пък П. М.
заявила, че форма 76 се е следяла и попълвала от нея. Поддържа се още в
отговора, че при описаната фактическа обстановка и проведената от
работодателя процедура било безспорно установено, че ищцата не била
изпълнила възложената й работа и законните разпореждания на работодателя,
поради което на същата било наложено и най-лекото дисциплинарно
наказание - „Забележка“. Излагат се и твърдения, че изначално ищцата не
била възприела горепосочената задача като задължение, предвид
депозираната от нея докладна, а доводите чии били тези задължения по
длъжностна характеристика били ирелевантни, след като възложената й
задача изхождала от работодателя й. Освен това, от приложения от ищцата
Протокол, изх.№3/06.01.2022г. било видно, че при втората командировка тя
вече следила за спазването на работното време на служителите в район
Тополовград, което показвало, че служителят се е поправил и всички
изложени възражения представлявали само защитна позиция във връзка с
наложеното дисциплинарно наказание. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск и присъди на ответника разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за
6
установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е установено по делото, че между страните съществува
Трудов договор № 21/09.02.2015г., по силата на който ищцата В. П. П. е
заемала длъжността „Ръководител, отдел „Човешки ресурси“. С
Допълнително споразумение № 53/11.08.2021г. е преназначена на
длъжността „Специалист ТРЗ“, която длъжност е заемала и към момента на
налагане на дисциплинарното наказание.
Няма спор още, че с обжалваната Заповед на управителя на ответното
дружество на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание
„Забележка”, за това, че същата е допусналата нарушение по чл.187, т.3 от
КТ-неизпълнение на възложена работа, както и нарушение по чл.187, т.7 от
КТ-неизпълнение на законови разпореждания на работодателя. Заповедта е
била връчена на наказания служител на 21.12.2021г., лично срещу подпис и
от тази дата е породила своето действие. Видно от датата на постъпване на
исковата молба в съда е, че същата е подадена в двумесечния срок от нейното
връчване, поради което съдът счита, че същата е процесуално допустима.
Съдът намира, че преди да разгледа спора по същество следва да
установи дали издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е
редовна и не страда от съществени процесуални нарушения, които да дават
основание същата да бъде отменена на процесуално основание.
Съгласно чл.195 от КТ, дисциплинарно наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочва нарушителят, нарушението и
кога е извършено, наказанието и законния текст, възоснова на който се
налага. От представената Заповед № 233/07.12.2021г. съдът обосновава извод,
че същата е издадена при стриктно и точно спазване на цитираната законова
разпоредба. Следващата задължителна норма, която следва работодателят да
спази, е нормата на чл.193 от КТ, а именно да изиска и да приеме писмените
обяснения на наказвания служител и да събере доказателствата, които той
евентуално е посочил. Видно от приложените писмени доказателства е, че и
тази разпоредба е била спазена. До ищцата е отправено писмено искане №
2416/01.12.2021г. да даде обяснения по повод допуснати от същата
дисциплинарни нарушения. Последвали са такива писмени обяснения с вх.№
1733/02.12.2021г., поради което следва да се разгледа спора по същество.
В процесната заповед е посочено, че, за да бъде издадена,
7
работодателят се е позовал на представената на 30.11.2021г. форма 76 в Отдел
„Човешки ресурси“, която форма е изготвена и подписана от лицето П. М. -
Ръководител звено Район Тополовград, докато това служебно задължение е
било такова на наказания служител - ищцата по делото. Това именно
нарушение работодателят е квалифицирал като такова по смисъла чл. 187, т.3
от КТ, а именно - неизпълнение на възложена работа.
На следващо място в заповедта е посочено, че ищцата е допуснала
и второ нарушение на трудовата дисциплина, а именно такова по смисъла на
чл. 187, т.7 от КТ - неизпълнение на законните нареждания на работодателя.
В заповедта няма описание за така твърдяното нарушение - кое точно
законово разпореждане не е било изпълнено и това според съда създава
неяснота в процесната заповед, както и ограничава правото на защита на
наказания служител. Следва да се каже, че цитираният законов текст изисква
задължението на работника да се подчинява на разпорежданията на
работодателя. Тази подчиненост обаче не е безгранична и нейната граница е
правомерността на нареждането на работодателя. И когато такова нареждане
не е било изпълнено от работника, то поведението му ще представлява
нарушение на трудовата дисциплина. За да може обаче да се направи
преценка относно това дали е било допуснато или не нарушението по смисъла
на чл.187, т.7 от КТ, според съда е необходимо в заповедта за наказание да се
посочи точно кое разпореждане на работодателя не е било изпълнено от
ищцата. Такова уточнение не е направено, поради което в тази част заповедта
се явява немотивирана.
От събраните по делото доказателства става ясно, че ищцата е била
командирована в район Тополовград за срок от 30 дни, считано от
01.11.2021г. В тази насока е представената Заповед № 204/29.10.2021г. на
управителя на ответното дружество. В заповедта са посочени четири основни
задачи, които й се възлагат със заповедта за командировка. Третата от тях е да
следи за спазването на работното време на служителите в район Тополовград.
Като четвърто задължение е посочено, че ищцата следва да изпълнява и
останалите си трудови функции, произтичащи от длъжностната
характеристика, за длъжността, която заема.
Съдът счита, че посочването в заповедта и на нормата на чл.187, т.7
от КТ като нарушение, даващо основание за налагане на дисциплинарно
8
наказание, заедно с нормата на т.3 от същия текст, е довело до внасяне на
неяснота какво точно е дисциплинарното нарушение. И след като в тази
насока в процесната заповед липсват мотиви, намира, че това нарушение
остана недоказано. Не се сочи кои точно законови разпореждания на
работодателя не е изпълнила ищцата, както и по какъв начин – с действие или
с бездействие е станало това. За да е налице това самостоятелно основание за
налагане на наказание, е било нужно да се посочи именно кое разпореждане
не е изпълнено, тъй като то следва да е различно от основните трудови
функции на служителя, произтичащи от длъжностната характеристика.
За правилното изясняване на трудовия спор съдът допусна
събиране, освен на писмени доказателства, и на гласни такива:
От разпита на свид. П. М. се установи, че за времето, през което
ищцата е била командирована в район Тополовград, са работили съвместно с
нея. Основното задължение, което ищцата е следвало да изпълнява, е било да
изготвя присъствена форма 76. Според свидетелката не е имало практическа
възможност ищцата самостоятелно да върши това, тъй като тя не познавала
работниците и служителите от района и затова изисквала от М. необходимата
информация, както и документи за отсъствието на служители или работници.
По този начин именно паралелно двете служителки са изготвили процесната
форма 76. Все в тази насока е и приетият като доказателство Протокол от
06.01.2022г., изготвен от свид. П. М.. В съдебно заседание обаче М. не беше
категорична, че подписът в протокола е положен от нея, което наложи да се
назначи съдебно-графологична експертиза. Заключението й съдът възприема
изцяло, като от същото се установи по несъмнен начин, че положеният
подпис в Протокол от 06.01.2022г. е на П. М.. Показанията на разпитаната
свидетелка Н. Д. са в същата насока, като следва да се отбележи, че
последната е присъствала лично, когато М. е подписала документа, след като
се е запознала с неговото съдържание. Свид. Д. дава подробни показания и
досежно изпълнението на служебното задължение от страна на ищцата, като
твърденията й са, че същата не е допуснала нарушение по повод изготвянето
на присъствената форма 76. Твърди още, че самата ищца, макар и да пътувала
всеки ден от гр.Хасково до гр.Тополовград, не е имала нито едно закъснение
за началото на работния ден. Изисквала нужната документация за работата, за
която била командирована, разполагала с отделно помещение, компютър и
др., и си вършела работата добросъвестно. Свид. М. Т. дава показания все в
9
същата насока.
Други доказателства, отнасящи се по съществото на спора, не бяха
ангажирани.
Предвид изложеното до тук, съдът намира, че обжалваната заповед
е незаконосъобразна. Работодателят, върху когото е тежестта на доказване, в
настоящия случай не успя да докаже наличието на материалноправните
предпоставки за налагане на процесното наказание. Не се доказа по несъмнен
начин ищцата да не е изпълнявала точно определената й работа, свързана с
упражняването на контрол за спазване на работното време на служителите от
район Тополовград и изготвяне на присъствената форма 76. По-скоро се
установи, че такава форма е била изготвяна, макар и съвместно с друг
служител, съответно представяна, и от това поведение на ищцата, изразяващо
се в потърсена помощ от служителя М. на място в района, където е била
командирована ищцата, не са настъпили вредни или неблагоприятни
последици за службата. Доказателства конкретно за неупражнен контрол от
ищцата не се събраха, а и не бяха посочени такива.
При така установеното по делото съдът намира предявения иск за
отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” за
основателен и доказан изцяло, поради което процесната заповед следва да се
отмени като незаконосъобразна с произтичащите от това последици.
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да заплати на ищцата
направените по делото разноски за адвокат. Направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцата съдът намира за основателно по следните
съображения: Ищцата е реализирала разноски в размер на 600 лева за
адвокатско възнаграждение, като от представения Договор за правна защита
и съдействие се доказва по категоричен начин заплащането на посочената
сума /платена е в брой/. Съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в актуалната към датата на
сключване на договора редакция – ДВ, бр.68 от 2020г./, за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела,
възнагражденията са следните: /чл.7, ал.1, т.4/ - „за други неоценяеми искове
– 300 лева“/. Поради изложеното, заплатеното от ищцата възнаграждение за
адвокат в размер на 600 лева се явява прекомерно, съобразно действителната
10
правна и фактическа сложност на делото, която не предполага по-висок
размер на дължимото адвокатско възнаграждение от минималния такъв.
Следователно възражението, направено на основание чл.78, ал.5 от ГПК, е
основателно и заплатеното от ищцата възнаграждение за адвокат следва да
бъде намалено до сумата от 300 лева, които да се присъдят на ищцата като
разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд-Хасково държавна такса в размер на 80 лева и разноски за вещо лице в
размер на 441 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРЕДЯВЕНИЯ от В. П. П., ЕГН **********, от гр.*************
против „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД – Хасково, със седалище и
адрес на управление - гр.Хасково, ул.“Сакар“ № 2, ЕИК *********, иск с
правно основание чл.357 във вр. с чл.188, т.1 от КТ, УВАЖАВА, като:
ОТМЕНЯ Заповед № 233/07.12.2021г. на Управителя на „В и К“ ЕООД
- Хасково, с която на основание чл.188, т.2 вр. с чл.187, т.3 и т.7 от КТ е било
наложено дисциплинарно наказание “забележка”, като - незаконосъобразна.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД – Хасково, със
седалище и адрес на управление - гр.Хасково, ул.“Сакар“ № 2, ЕИК
*********, да заплати на В. П. П., ЕГН **********, от гр.*************,
направените по делото разноски в размер на 300 лева, представляващи
възнаграждение за адвокат, а по сметка на Районен съд - Хасково държавна
такса в размер на 80 лева и разноски за вещо лице в размер на 441 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Д.
11
12