Р Е Ш Е Н И Е №
492
гр. Враца, 11.03.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, VI-ти състав,
в публично заседание на 22.02.2024г. / двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и четвърта година/ в състав:
АДМ.СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело №70 по
описа на АдмС – Враца за 2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл.172,
ал.5 ЗДвП.
Образувано по жалба на П.Б.Д. против
ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ №23-0938-000750/30.12.2023г., издадена от
Мл.Автоконтрольор Б.К. към ОДМВР-Плевен, Сектор “Пътна Полиция“ - Плевен, с
която по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ на основание чл.171,т.1,б.“б“
– временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. С жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и
неправилна и се иска нейната
отмяна.
В с.з.
жалбоподателят се явява лично и с адв. Д.Ц.. Твърди се, че не отговаря на
истината твърдяното обстоятелство, че жалбоподателя е отказал проверка за
наркотици. Излагат се доводи във вр. с извършената проверка на лицето на 30.12.2023г. за алкохол и
наркотици и наличие на разлика в часовете при извършване на проверката. Посочва се, че е налице нарушение по отношение на посочените
свидетели в АУАН, полицейския служител
издал заповедта няма правна легитимация, както и че до момента няма връчено НП.
Към дата и часа на АУАН не са издадени талони за химическо изследване, а такива
са издадени след приключване на проверката след 12.05ч. Няма как
да се носи отговорност от лицето, за нещо което не се е случвало. Моли
за отмяна на заповедта и се претендират разноски по делото. Представена е по
делото и писмена защита от адв. Ц. с изложени съображения по съществото на спора.
Ответникът- Мл.Автоконтрольор Б.К. към
ОДМВР-Плевен, Сектор “Пътна Полиция“-Плевен
в с.з. посочва, че заповедта е
издадена на лицето за това, че на място
е отказал да даде проба с техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000“, като
пробата отказал пред него, свидетели по АУАН са тези които са го извикали да го
тества, защото те нямат правомощия, а само тези от Пътна полиция. Отказал е на място,
след което му е издаден талон за медицинско изследване, заведен в ЦСМП и той е
отказал, предявил му е АУАН в колко часа е отказал пробата за наркотици. Дава
пояснения относно връчената заповед за ПАМ в неработен ден, както и че е налице
издадено НП, което не е връчено. Счита заповедта за законосъобразна, има
делегирани права за издаването й.
По делото са приети и
приложени с административната приписка писмени доказателства.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е депозирана
в законоустановения в чл.149, ал.1 АПК срок от надлежна страна, при което
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 30.12.2023г. на П.Б.Д. *** е съставен АУАН Серия GА
1143108 затова, че на 30.12.2023г. около 11.20 часа в гр.Плевен, ул.“Шипка“ като водач на МПС-Мерцедес
Е 270 ЦДИ с рег.№ ***, собственост на Л.И.Д. отказва да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества или техните аналози на дата 30.12.2023г. в час
11.30 с техническо средство Дрегер
Дръгтест 5000 с фабричен номер SN ARP-J-0001 REF
8319800 IVD CFG 8322147,
издаден е талон за изследване с номер 262178 и протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични вещества или техните аналози от дата 30.12.2023г. Лицето
е изпробвано за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510,
като пробата е отрицателна.
От приложения талон
за изследване №262178 е видно, че на 30.12.2023г. в 11.30ч. лицето отказва
проба с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000. Приложен е и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози с дата
30.12.2023г. в 12.15 ч., подписан от д-р Д.К., медицински специалист в УМБАЛ
д-р Георги Странски-СПО, в който е отразено че отказва да даде кръв и урина и посочен час 12.30 ч.,
като протокола е подписан от доктора и жалбоподателя Д..
На 30.12.2023г.
от Мл. автоконтрольор към
ОДМВР-Плевен, Сектор“ПП“-Плевен Б.К. е издадена оспорената в настоящото
производство Заповед за прилагане на ПАМ
№ 23-0938-000750/30.12.2023г., с която на П.Б.Д. на основание чл.22 ЗАНН и
чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП е приложена ПАМ – „Временно отнемане на СУМПС на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Правомощието на Мл.
автоконрлоьор, Сектор“ПП“-Плевен да
издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 ЗДвП, произтича от Заповед рег.№ 316з-2561/04.07.2022
г. на Директора на ОДМВР-Плевен, като същата не е приложена по преписката, но е
известна служебно на съда.
По делото е приложена и справка за нарушител/водач за лицето П.Д..
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната
разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146
АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на
акта, дори да липсва искане за това.
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая заповедта е
издадена въз основа на заповед № 316з-2561/04.07.2022 г. на директора на ОДМВР-Плевен, с
която са определени длъжностни лица, които да прилагат ПАМ на основание
чл.172,ал. ЗДвП, сред които са и мл. автоконтрольор. Оспореният в настоящото
производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно заповед
рег.№ 316з-2561/04.07.2022 г. на Директора на ОДМВР-Плевен. Заповедта е
изискана от съда и не е приложена по делото, но
въпреки това същата е служебно известна на съда, поради което не
може да се приеме че мл.автоконтрольор няма правомощия да издава заповед от
вида на оспорената. В тази насока и възражението на жалбоподателя за липса на
компетентност на издателя на заповедта е неоснователно. В проверяваната заповед са изложени фактическите и правни основания за
упражняване на компетентността. Същата е мотивирана с конкретни прояви на
жалбоподателя, които изпълват състава на административното нарушение, за което
е съставен АУАН. Съобразно съдържането на акта съдът намира, че
административният орган е изложил точно, ясно и обективно установените факти и
обстоятелства и е обосновал в достатъчна степен направените от него изводи,
позволяващи еднозначно да се изведе волята му за издаване на акт с посоченото
съдържание и съответства на предвидената за
нея мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 ЗДвП и съдържа реквизитите по
чл.59, ал.2, т.1-8 АПК. Не е налице
нарушение на административнопроизводствените правила, което да е съществено и
да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната
принуда.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира, че заповедта за прилагане на ПАМ е
в установената от закона форма, с всички изискуеми реквизити и при издаването
ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл.146, т.2 и
т.3 АПК.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материалния закон и не е налице отменително
основание по чл.146, т. 4 АПК. С нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е
предвидено временно отнемане на СУМПС на водач, който отказва да бъде проверен с техническо средство
или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби
за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл.174,ал.4 установените
стойности са определящи.
В случая административният орган
правилно е приел, че са налице посочените по-горе предпоставки на чл.171, т.1,
б.“б“ ЗДвП, тъй като от доказателствата
по делото – АУАН, талон за изследване № 262178 и протокол
за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните
аналози от 30.12.2023г. и протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества с дата
30.12.2023г. се установява по безспорен и
категоричен начин, че оспорващия е
отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните
аналози на дата 30.12.2023г. в час 11.30 с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000, така и да даде
кръвна проба, видно от протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества с дата
30.12.2023г. с посочен час за начало
12.15 и край 12.30. Отказът е надлежно удостоверен и
доказан по достатъчно категоричен начин, доколкото е обективиран по предвидения
за това специален ред в чл. 6, ал. 5 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози – в талона за медицинско изследване с
изрично отбелязване за връчването му, удостоверено и от подписа на
жалбоподателя. Освен, че е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, жалбоподателят е отказал и да даде биологична проба
за лабораторно изследване, каквото действие, ако е бил осъществил, е могло да
„санира“ отказът да бъде тестван с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000. Отказът да даде кръвна проба за изследване е обективиран съгласно
изискванията на чл. 15, ал. 7 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. – отразен е от
лекар от УМБАЛ д-р Георги Странски-СПО в протокола за медицинско изследване.
При тези обстоятелства съдът намира за изпълнени предпоставките за прилагане на
принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП.
Цитираната разпоредба
е императивна и при наличие на основанията изчерпателно изброени в нея,
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да приложи ПАМ „Временно отнемане на
СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца“. Именно с оглед непосредствената цел за
ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните
действия на субекта на нарушението, срокът на мярката е определен в закона и се
прилага под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността на
водача на МПС, но за не повече от 18 месеца”. Нито административният
орган, нито съдът разполагат с правомощия да променят, изменят или редуцират
този нормативно определен размер.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на ЗДвП – да се осигури безопасността
на движението по пътищата, като се отнеме временно свидетелството за управление
на МПС на водач, който отказва да бъде проверен за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, като по такъв начин да се елиминират потенциалните
възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия. Именно с оглед
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и
обезпечаване на положителни действия на субекта на правоотношението, в случаите
по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП се прилага ПАМ под прекратително условие
– "до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца".
Възраженията във връзка
със съставения АУАН, свидетелите вписани в него, невръчването на НП са неоснователни. Фактът относно съставяне на
АУАН и часа на неговото връчване и вписаните в него свидетели, въз основа на който е издадена заповедта е ирелевантен в производството по издаване на
ЗППАМ, тъй същото е от значение
единствено в административнонаказателното производство, но не в настоящото
съдебно производство, чийто характер е административен и самостоятелен. Принудителните административни мерки се реализират по реда на АПК, а НП издадено възоснова на АУАН по реда на Закона за административните
нарушения и наказания. В тази връзка, евентуалната незаконосъобразност на
единия акт не води да отмяната и на другия.
Неизискването и непредставяне на заповедта за
задържане на лицето издадена при извършената проверка в каквато насока се прави
възражение е ирелевнтно към предмета на спора, тъй като издадената заповед за
задържане подлежи на самостоятелно оспорване
и то пред РС.
Възраженията относно отразените
часове по извършване на проверката за алкохол, наркотици, издаване на талона,
приключване на проверката, съставяне и връчване на АУАН, протокол за отказ за даване на кръвна проба,
макар и да се приеме че е налице разминаване по отношение на тях, то същото не влияе върху законосъобразността
на издадената ПАМ, тъй като в случая жалбоподателя е отказал както да бъде
изпробван с тест за наркотици, така и да даде кръвна проба, удостоверено по
надлежния ред. Заповедта за прилагане на
ПАМ му е връчена след посочените часове за отказ да бъде изпробван с теста,
както и след посочения час в
протокола, в който е отразено че е отказал да даде кръвна проба. Не се
установява, че АУАН е бил връчен на лицето преди да даде кръвна проба,
тъй като на същия липсва час на връчване, като такъв час не е посочен и от
жалбоподателя при неговото връчване, в каквато насока се прави възражение.
Не се споделя и възражението, че издателя на заповедта няма право да участва в производството по
делото. Същия е издал оспорената заповед и като издател на същата е
конституиран като ответник по делото и е надлежна страна в производството, а
обстоятелствата относно това че е бил в отпуск, претендирал командировачни е
без значение към предмета на делото.
С оглед на изложеното съдът
приема обжалваната заповед за законосъобразна, като издадена от компетентен
орган и в предвидената от закона форма, постановена в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, на които се основава, при спазване на
административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на
основание чл.172, ал.2 АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.Б.Д. против ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ
№23-0938-000750/30.12.2023г., издадена от Мл.Автоконтрольор към ОДМВР-Плевен,
Сектор “Пътна Полиция“ - Плевен, с която
му е наложена ПАМ на основание чл.171,т.1,б.“б“ – временно отнемане на
СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл.172, ал.5,
изр.2 ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: