№ 549
гр. София , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно търговско дело №
20201001002600 по описа за 2020 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260095, постановено на 02.10.20г. по т.д.№2612/19г.,
Софийски градски съд е осъдил „Балкан дъкс“ООД да заплати на „МД
секюрити 2008“ ЕООД сумата 19 080 лв. , представляваща остатък от
дължимо възнаграждение на ищеца по договор за охрана от 26.04.2017г., за
периода април – октомври 2019 г., ведно със законната лихва и разноски, като
е отхвърлил иска в останалата му частт над уважения до предявения размер
от 37 400лв., поради извършено плащане в хода на процеса.
Недоволен от постановеното решение в осъдителната му част е
останал ответникът, който в законоустановения срок е депозирал въззивна
жалба срещу него с оплаквания за необоснованост и неправилност, поради
допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон. Наведен
е довод,че съдът, като е приел,че е налице хипотеза на встъпване в дълг,
1
въпреки липсата на изрично съглашение с кредитора за поемане на дължа на
„Премиум фууд България“ООД, той се е отклонил от установеното с нормата
на чл.101 ЗЗД и е постановил решението си в противоречие със съдебната
практика, даваща съответни на посочената разпоредба разрешения, които в
случая не са съобразени. Поради това въззивникът счита,че съдът неправилно
е приел,че платените от ответното дружество суми, постъпили по сметката на
ищцовото такова, погасяват чуждо задължение,а вместо това е следвало да
приспадне същите от задължението на ответника по договора за охрана и да
отхвърли иска, приемайки,че задълженията са погасени. По тези съображения
въззивникът е поискал да бъде отменено решението на СГС, като вместо него
с решението си САС отхвърли предявения срещу него иск. Претендира
разноски.
Въззивната жалба е оспорена от ответника по нея с искане решението
на СГС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като му бъдат
присъдени разноските за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от
легитимирана страни в процеса,имаща правен интерес от обжалване на
решението и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради
което е допустима.
Софийски апелативен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност във връзка с доводите на
страните,намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът „МД секюрити 2008“ ЕООД е предявил срещу „Балкан дъкс“
ООД иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.327 ал.1 ТЗ и чл.266 ал.1
ЗЗД. В исковата молба е заявил твърдения за сключен на 26.04.2017г. между
него и ответното дружество договор за охрана на имущество, представляващо
птицекланица в с.Баховица, при възнаграждение, считано от 17.09.2018 г., в
размер на 3 000лева /3 600 лв. - с ДДС/. Твърди се, че, съгласно установената
между страните практика, за предоставената през съответния месец услуга
ищецът съставял проформа фактура, която била подписвана от ответника,а
след заплащането на възнаграждението, била издавана и данъчна фактура;
задълженията си ответникът изпълнявал редовно до м.февруари 2019г., когато
заплатил частично 348 лв. и престанал да плаща до м.октомври на същата
2
година, въпреки надлежно издаваните и двустранно подписвани проформа
фактури. Въпреки точното изпълнение на възложената му с договора работа
от страна на ищеца, ответникът останал задължен със сумата 32 400лв.,
представляваща неплатеното от него възнаграждение за посочения период с
включен ДДС, която сума ищецът претендира с исковата молба ответникът да
бъде осъден да му заплати , ведно със законната лихва и направените по
делото разноски.
Ответникът „Балкан дъкс“ООД е оспорил предявения срещу него иск
по основание и размер. Навел е възражения за извършени през периода
м.януари –м.октомври 2019г. плащания – с 9 бр. платежни нареждания, с
които счита,че е погасявал задълженията си към ищеца.Оспорил е
доказателствената сила на проформа фактурите с твърдения,че същите не
представляват годни данъчни документи, от които да произтича задължение
за плащане.Навел е твърдения за недобросъвестно поведение на ищеца,
изразяващо се в предприети действия по снабдяване с обезпечитеблна
заповед и налагане на запор върху банковите сметки на дружеството, без да
са предшествани от действия по уреждане на спора доброволно. С
допълнителния си отговор ответникът е навел и доводи, че липсата на
своевременно издадени данъчни фактури е индикация за ненастъпило
данъчно събитие, респ. – че услугата не е извършена, което е допълнително
основание за недължимост на плащането. Във връзка с направено от ищеца
възражение срещу част от плащанията, установени с доказателства,
приложени към отговора на исковата молба, обосновано с твърдения,че с тези
плащания се погасяват задължения на трето лице /“Премиум фууд
България“ООД/, с което ответникът е свързано такова, ответникът е навел
доводи,че такава уговорка между страните не е имало. При липса на договор
за заместване в дълг и при наличието на неоспоримия факт,че сумите са
преведени от банкова сметка на ответното дружество по сметка на ищцовото,
според ответника, ищецът неправилно е отнесъл счетоводно сумите за
погасяване на задължения на трето лице /което не оспорва да е свързано с
него по смисъла на §1 ТЗ, но счита този факт за ирелевантен/. По тези
съображения ответникът е поискал предявеният срещу него иск да бъде
изцяло отхвърлен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
При постановяването на решението си, първоинстанционният съд е
3
констатирал като безспорен факта,че страните са се намирали в твърдяното
правоотношение, квалифицирано по правилата на договора за
изработка.Посочил е,че , за да възникне за възложителя задължението да
плати уговореното с договора възнаграждение, извършената работа следва да
бъде приета, а в случая възражение по тези факти ответникът не е направил.
Единствено поддържаното от ответника възражение за осъществено от него
пълно плащане на договорните му задължения съдът е намерил за недоказано
по предвидения в ГПК ред – пълно и главно, като е приел,че същото е и
оборено от приетите по делото доказателства, установяващи, че част от
плащанията, извършени от ответника касаят погасяване на задължения,
предхождащи задълженията за исковия период, а с останалите са погасени
задължения на трето, свързано с ответника, лице – управлявано от майката на
управителя му. Позовавайки се на констатациите, изчисленията и
заключенията на вещото лице по допуснатата в производството пред него
счетоводна експертиза, първоинстанционният съд е приел,че остатъкът от
задълженията по договора, които не са били платени към датата на
завеждането на исковата молба, е в размер на 42 502,80 лв. , за която сума
ищецът е издал и данъчна фактури в хода на делото. Констатирал е, че в хода
на делото ответникът е платил на ищеца сума в размер на 13 668 лв., която е
приспаднал от претендираната от ищеца сума 32 748 лв. и е присъдил в
негова полза остатъка в размер на 19 080 лв., ведно със законната лихва и
направените деловодни разноски, съразмерно на уважената част.
Софийски апелативен съд по реда на чл.269 от ГПК намира
постановеното решение на СГС за валидно и допустимо, а по същество
споделя напълно изложените от състава съображения за частична
основателност на предявения иск, като препраща към мотивите на съдебния
акт, с оглед предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност.
Наведеният във въззивната жалба на ответника единствен довод,
свързан с оплакването му за неправилност на обжалвания съдебен акт – че не
е налице заместване в дълг, не може да обоснове извод за нейната
основателност. Възражението касае изцяло плащанията, извършени с три,
представени от ответника, преводни нареждания – от 05.08.2019г., от
02.09.2019г. и от 27.09.2019г., с които от сметката му са наредени преводи по
сметката на ищцовото дружество в размери по 6 360 лв. /общо 19 080 лв./,
4
които са били отнесени счетоводно от ищеца за погасяване на задължения на
„Премиум фууд България“ООД. Посочените в тях от самия наредител
основания за плащане са фактури №№ **********/14.06.2019г.,
**********/23.07.2019г. и **********/ 26.08.2019г. , като в полето „още
пояснения“ е посочено „от ПФБ“. Анализът на така констатираното
съдържание на нарежданията сочи на волеизявление, направено от ответника,
за погасяване на задължения по данъчни фактури, каквито не са съставяни
във връзка с правоотношението между страните и следователно не могат да
бъдат отнесени към процесния договор. Обратното – че с нарежданията са
погасени чужди задължения, се установява от представените от ищеца 3 броя
фактури с посочените по-горе номера и дати, които са издадени от него за
осчетоводяване на задължения по възнаграждения в размери от по 6 360 лв. за
охрана за месеците юни-август 2019г., осъществявана от ищеца по договорно
правоотношение с търговското дружество „Премиум фууд България“ ООД
/ПФБ/, за установяване наличието на каквото е представен и договор от
26.04.2016г.
Поддържаните от ответника пред двете инстанции доводи,че с тези
суми следва да бъдат погасени личните му задължения към ищеца по
процесното правоотношение, доколкото няма данни за сключено между него,
кредитора и третото лице съглашение за встъпване,респ. за заместване в дълг,
не могат да бъдат споделени. Независимо от изложеното в допълнителната
искова молба, че между страните и третото лице е съществувало устно
постигнато съгласие ответникът да поеме задълженията на третото лице по
договора му за охрана с ищеца, поради негови финансови затруднения,
липсата на нарочен писмен документ, обективиращ волеизявления за
встъпване или заместване в дълг, би бил релевантен единствено при
възникнал между страните по такова правоотношение спор по повод
изпълнението на задълженията на първоначалния длъжник, но не и в
настоящата хипотеза. В случая от значение за спора е фактът,че ответникът,
плащайки на ищеца общата сума от 19 080 лв., е отправил изявление за
погасяване на задълженията на третото лице, възникнали от
правоотношението между него и общия им кредитор, което е направено с
посочването на основанията за плащане в преводните нареждания. Това
действие на ответника осъществява фактическия състав на
5
изпълнението,предвидено в чл.73 ЗЗД, според която задължението може да
бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако
последният е имал интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника.
Паричното задължение е от такъв характер, че изпълнението му не е свързано
с личността на последния. Поради това за кредитора не съществува друга
възможност, освен, получавайки плащането, да го осчетоводи така, както е
била обективирана в платежния документ волята на платеца, а в случая тя е
била за погасяване на чуждите задължения. Плащайки ги , ответникът е
останал задължен към своя кредитор за непогасените свои задължения,
възлизащи в размер на сумата, приета от първоинстанционния съд като
дължима.
Като правилно, решението на Софийски градски съд следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат
присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260095/02.10.20г. по т.д.№2612/19г. В
частта, с която Софийски градски съд е осъдил „Балкан дъкс“ООД да заплати
на „МД секюрити 2008“ ЕООД сумата 19 080 лв. , представляваща остатък от
дължимо възнаграждение на ищеца по договор за охрана от 26.04.2017г., за
периода април – октомври 2019 г., ведно със законната лихва и разноски.
В останалата му необжалвана част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Балкан дъкс“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София ул.„Стара планина“ №14 да заплати на „МД секюрити
2008“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Ловеч
ул.“Цар Освободител“№37А вх.А сумата 1000 лв., представляваща разноски
за производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
6
връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл.280 ал.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7