№ 974
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000501309 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
ищците в първоинстанционното производство Ц. П. Н. и П. П. Н. чрез адвокат Р.М. срещу
отхвърлителната част на решение 260332 от 25.01.2022 г. на СГС, I ГО 3 състав по гр.д.
9678/2018 г. за разликата над 60 000 лева за всеки от тях до претендирани 130 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им в резултат на пътен инцидент
на 24.10.2017 г. Иска се отмяна на решението в обжалваната част с оплаквания за
неправилно приложение на критерия справедливост и несъобразяване със застрахователните
лимити.
Постъпил е отговор от „Бул инс“ АД, в който жалбата се оспорва.
Не е постъпил отговор от третото лице-помагач А. Н. И..
В съдебно заседание чрез писмени молби главните страни поддържат заявените до
момента позиции и претендират разноски.
При извършената служебна проверка на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
1
Пред въззивния съд не е спорно, че са налице елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане: противоправно поведение, вина, причинена смърт, причинната
връзка между деянието на делинквента и настъпилата смърт, установени с влязла в сила
присъда. Не е спорно, че ищците са деца на починалия вследствие на ПТП и имат право на
обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт. Не е спорно наличието на
сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на лек
автомобил “Опел Вектра“, валидна към датата на събитието.
Спорен въпрос пред въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за
неимуществени вреди за децата на загиналата пешеходка.
Безспорно е, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане
на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. С т. II от
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни указания
по приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съблюдавани и
преценявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
деликт. Като примерни критерии, релевантни за размера на обезщетението в случай на
причинена смърт, са посочени възрастта на увредения, действителните отношения между
него и лицето, което търси обезщетение, и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта.
С т. III на Постановление № 4/1961 г. Пленумът на ВС на НРБ е приел, че обезщетение за
неимуществени вреди възмездява най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт,
като предмет на установяване са действителните им лични отношения.
За да определи адекватно обезщетение за конкретния случай, настоящият състав взе
предвид свидетелските показания на В. С. В., разпитана по делегация от РС Враца, които
съдът кредитира, туй като са вътрешно непротиворечиви и житейски логични.
Свидетелката разказва, че ищецът живеел със съпругата си и с майка си преди смъртта й.
Поради заболяване се придвижвал с инвалидна количка, а майка му помагала в ежедневните
му дейности, докато съпругата му била на работа или вършела други задачи. С дъщеря си
загиналата не е живяла в едно домакинство, но според свидетелката последната е
посещавала често своята майка и брат. От събраните гласни доказателства може да се
направи извод за това, че между починалата и нейните деца приживе е съществувала близка
връзка –отбелязвали са заедно празници и са си помагали в делници. При определяне на
обезщетението следва да се отчита внезапната загуба, но от друга страна следва да се
съобрази факта, че ищците са вече пораснали и пълнолетни, със собствен живот – на 56 и 53
години към деня на смъртта, а майка им – на 76 години. Следва да се вземе под внимание и
фактът, че ищците помежду си са задружно семейство и се подкрепят един друг в
преодоляването на негативните последици от смъртта на баща си.
Понесената загуба поначало е без паричен еквивалент, но претендираната материална
обезвреда подлежи на съобразяване с икономическото състояние и финансовия и социален
стандарт в страната ни и обществените критерии за справедливост към момента на
настъпването на вредите.
Въззивният съд намира, че справедливият размер за обезщетение за неимуществени
вреди с оглед съдебната практика по сходни случаи за събития от 2017 г., както и на
изложените по-горе фактори, е 80 000 лева. Основателно е оплакването във въззивната
жалба на ищците за занижен размер на обезщетението, като се вземе предвид, че загубата на
родител винаги е свързано с печал и скръб. Не следва обаче претенцията на ищците да бъде
уважавана в пълния размер от 130 000 лева, като се съобрази възрастта на ищците, както и
2
че всеки от тях е имал собствено семейство, а по делото не са доказани извънредно големи
вреди, различни от обичайните при този род събития.
Ето защо, въззивната жалба на ищците се явява частично основателна и решението
следва да бъде отменено в частта, в която исковете за неимуществени вреди са отхвърлени
за разликата между 60000 лв. и 80000 лв. за всеки от ищците и да бъде потвърдено в
останалата част. На ищците следва да се присъди допълнително обезщетение от по 20 000
(двадесет хиляди) лева със законната лихва от датата, определена от СГС, срещу която няма
въззивни доводи – 01.03.2018 г. до плащането на сумата.
С оглед променения изход на спора разноските за първата инстанция следва да се
преизчислят. Дължимият на адвокатско дружество „О. К.“ хонорар на основание чл. 38, ал.
2 от ЗАДв е за 5160 лева общо. Следователно трябва да му се присъди разликата между 3830
лв. и 5160 лв., т.е. 1276 лева. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК още 1600 лв.
Дължимите от ищците разноски на ответното дружество съобразно отхвърлената част от
иска са 3285 лева и решението следва да бъде отменено за разликата между 3285 и 4600
лева.
За въззивната инстанция на адвокатско дружество „О. К.“ хонорар на основание чл.
38, ал. 2 от ЗАДв се дължат 751 (2630х20000/70000) лева за всеки от жалбоподателите или
общо 1502 лева.
ЗД „Бул инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт 800 лв. на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. В полза на ответника по жалбата се дължат
разноски за адвокатски хонорар в размер на 2254 (2630+20 % ДДС х 50000/70000) лева от
всеки от жалбоподателите при уважено възражение за прекомерност.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260332 от 25.01.2022 г. на СГС, I ГО - 3 състав по гр.д.
9678/2018 г. в частта, в която исковете на Ц. П. Н. и П. П. Н. за обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на майка им в резултат на пътен инцидент на 24.10.2017 г.
са отхвърлени за разликата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева до 80 000 (осемдесет хиляди)
лева за всеки от ищците със законната лихва от 01.03.2018 г. до плащането, както и в частта,
в която ищците са осъдени да заплатят на ответното дружество разноски за разликата между
3285 и 4600 лева и вместо това постановява
ОСЪЖДА „Бул инс“ АД ЕИК ********* да заплати на Ц. П. Н., ЕГН **********
допълнително обезщетение от 20 000 (двадесет хиляди) лева за неимуществени вреди от
смъртта на майка й в резултат на пътен инцидент на 24.10.2017 г. със законната лихва от
01.03.2018 г. до плащането.
ОСЪЖДА „Бул инс“ АД ЕИК ********* да заплати на П.П.а Н., ЕГН **********
допълнително обезщетение от 20 000 (двадесет хиляди) лева за неимуществени вреди от
смъртта на майка му в резултат на пътен инцидент на 24.10.2017 г. със законната лихва от
01.03.2018 г. до плащането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Бул инс“ АД ЕИК ********* да заплати на адвокатско дружество „О. К.“
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв адвокатски хонорар от 1276 лева за първата инстанция.
ОСЪЖДА „Бул инс“ АД ЕИК ********* да заплати на адвокатско дружество „О. К.“
3
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв адвокатски хонорар от 1502 лева за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Ц. П. Н. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Бул инс“ АД ЕИК
********* разноски за въззивната инстанция в размер на 2254 лева.
ОСЪЖДА П. П. Н. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Бул инс“ АД ЕИК
********* разноски за въззивната инстанция в размер на 2254 лева.
ОСЪЖДА „Бул инс“ АД ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Апелативен съд София на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК 1600 лв. за
първата инстанция и 800 лв. за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховния касационен съд по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4