Решение по дело №485/2020 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 25
Дата: 21 октомври 2021 г. (в сила от 10 ноември 2021 г.)
Съдия: Йовка Желязкова Бъчварова
Дело: 20202210100485
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Котел, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йовка Ж. Бъчварова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Йовка Ж. Бъчварова Гражданско дело №
20202210100485 по описа за 2020 година
Ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон България, моли съда да признае за установено в
отношения с ответника М. КР. Л., че ответникът дължи на ищеца вземането,
за което в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение №
843/28.11.2019г по ЧГД № 1341/2019г на РС Карнобат, съобщена на
ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК
ищецът е предявил искове за установяване на заявеното вземане. Твърди, че
ответникът дължи сумата 790.55 лева, представляваща неизплатена от
ответника главница, дължима по договор за кредит за покупка на стоки или
услуги CARD-15932234. Незабавно бил усвоен договореният кредит и му бил
отпуснат револвиращ кредит под форма на кредитна карта MasterCard с
максимален кредитен лимит 700.00 лева, активирана на 28.05.2018г. По
силата на сключения договор, ответникът поел задължение да заплаща
минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива
величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Последното плащане било на 01.07.2018г и непогасената сума възлизала на
791.77 лева, от които 790.55 лева главница и 1.22 лева договорна лихва за
периода от 07.07.2018г до 09.05.2019г. Размерът на мораторна лихва за
периода от 09.05.2019г до 11.11.2019г бил в размер на 41.01 лева.
1
Моли да се признае за установено в отношенията на страните, че
ответникът дължи на ищеца посочените суми, за които в полза на ищеца била
издадена заповед за изпълнение. Претендира присъждане на разноски в
заповедното и по установителното производства.
При условията на евентуалност предявява осъдителни искове за същите
суми.
Назначеният на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на
ответника – адв. В.М. от АК Сливен, е подал в срока по чл.131 от ГПК
отговор срещу исковата молба, в която исковете не се оспорват.
В съдебно заседание не се явява представител на ищеца. Исковете се
поддържат чрез писмено становище. Разноските се претендират, съобразно
представения списък.
Особеният представител поддържа отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 08.05.2018г в град Сливен между БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България и ответника бил сключен договор за паричен кредит №
CARD-15932276, по силата на който заемодателят отпуснал на длъжника
револвиращ кредит в размер на 700.00 лв и издал кредитна карта MasterCard,
чрез която да бъде усвоен кредитът. Според чл.13, месечните погасителни
вноски се правят до първо число на месеца в размер не по-малък от 60.00
лева. Месечните вноски се формират от сумата, която е усвоена през
предходния отчетен период. Според чл.14, кредитополучателят дължи 35%
годишна лихва и 44.90% годишен процент на разходите. Срокът на договора е
една година. Предвидена е отговорност на заемателя да заплаща законната
лихва в случай на забава. На 01.07.2018г ответникът преустановил
плащанията, което наложило банката да блокира използването ù, съобразно
предвиденото в чл.16. Към него момент размерът на неплатената главница
възлизал на 790.55 лева, а договорна лихва – на 1.22 лева.
На 26.11.2019г ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж,
2
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, подал до РС
Карнобат заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против ответника Л.. Въз основа на заявлението било образувано частно
гражданско дело № 1341/2019г, по което на 28.11.2019г била издадена
заповед за изпълнение № 843, с което длъжникът бил осъден да заплати на
ищеца следните суми : 790.55 лева главница, 1.22 лева възнаградителна лихва
за периода от 01.07.2018г до 09.05.2019г, мораторна лихва в размер на 41.01
лева за периода от 09.05.2019г до 11.11.2019г, законната лихва от 26.11.2019г
до окончателното изпълнение на задължението, както и 75.00 лева разноски,
от които 25.00 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Тъй като длъжникът бил уведомен за издадената заповед за изпълнение
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът дал указания на заявителя да предяви по
реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК (ДВ, бр.86 от 2017г) установителен иск за
заявеното вземане.
Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело,
била подадена до РС Карнобат в указания едномесечен срок и препратена на
РС Котел по правилата на местната подсъдност.
Изложената фактическа обстановка съдът установи след анализ на
събраните писмени доказателства, които кредитира, съобразно
доказателствената сила, която им придава ГПК.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон България, и ответникът Л., заемател, са
сключили договор за потребителски паричен заем, по силата на който
заемодателят предоставил на ответника да ползва парична сума под формата
на револвиращ кредит срещу задължението за връщането ù с изрично
уговорено оскъпяване, имащо характер на възнаградителна лихва.
Договорната връзка е породила както права, така и задълженията между
страните. Сделката е търговска по смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ, тъй като е
сключена от търговец и е свързана с упражняваното от него занятие.
3
Разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни по сделката
чл.287 от ТЗ. Тъй като в ТЗ липсва специална уредба на договора за кредит
се прилагат правилата на чл.240-241 от ЗЗД, както и на ЗПК.
Ответникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР
на Закона за защита на потребителите и следователно се ползва от закрилата
на този закон и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съдът е задължен да изследва служебно дали договорът е действителен
като съобразен с императивните норми на закона, независимо че не са
релевирани изрични възражения в този смисъл.
Липсват очевидни нарушения на формата, установени в ЗПК, в
редакция му, актуална към датата на сключване – ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г, и
съдът приема, че договорът отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК.
Съдът не установи нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, водещи до недействителност на
договора – чл.22 от ЗПК.
Договорната връзка е породила както права, така и задълженията между
страните. Кредиторът е изпълнил всичките си задължения по договора,
поради което той се счита за изправната страна. След като кредиторът е
изпълнил задължението си да предаде на кредитополучателя кредитна карта,
чрез която да бъде усвояван предоставения кредитен лимит, за длъжника се е
породило насрещно задължение да върне усвоения кредитен лимит ведно с
уговорения годишен процент на разходите. Установи се, че ответникът е
усвоил целия кредитен лимит и преустановил плащанията на 01.07.2018г. По
делото не са представени доказателства, че това задължение е недължимо. По
тези причини съдът приема, че искът с правно основание чл.286, ал.1 вр.
чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК е
изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Искът с правно основание чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.2
от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК за присъждане на
възнаградителна лихва в размер на 1.22 лева също се явява основателен. При
извършената служебна проверка на клаузата за възнаградителна лихва съдът
4
не установи тя да е недействителна на основание чл.26 от ЗЗД или като
неравноправна. Доколкото не са противопоставени възражения срещу
действителността на тази клауза, съдът не дължи излагане на подробни
съображения в тази насока.
Искът с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.86 от
ЗЗД вр. чл.422 от ГПК за мораторна лихва е изцяло основателен. Мораторната
лихва е начислена след изпадане на ответника в забава до подаване на
заявлението в съда. Основанието на този иск произтича от чл.17 от договора,
според който при забава на плащане на задълженията заемателят дължи
законната лихва върху дължимата сума за всеки ден забава.
Предвид пълната основателност на установителните искове,
предявените при условия на евентуалност осъдителни искове следва да бъдат
оставени без разглеждане.
По претенциите за разноски :
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът,
разглеждащ установителния иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, се
произнася за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство, като се
произнася с осъдителен диспозитив, тъй като разноските, направени в
заповедното производство, не са предмет на установителния иск.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски,
съобразно уважената част от исковете. Разноските се претендират, съобразно
представен списък, както следва : по заповедното производстство – 25.00 лв
държавна такса и 50.00 лв юрисконсултско възнаграждение; по
установителното производство – 125.00 лв държавна такса, 100.00 лв
юрисконсултско възнаграждение и 300.00 лева възнаграждение на особения
представител.
По заповедното производство : Претендираното юрисконсултското
възнаграждение е в минимален размер, поради което следва да се уважи.
Следователно по заповедното производство следва да се присъдят разноски в
размер на претендирания от 75.00 лева, в това число и платената държавна
5
такса.
По установителното производство следва да се присъдят всичките
претендирани по списък разноски в общ размер 525.00 лева, съобразно
пълната основателност на предявените искове.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по реда на чл.422 от ГПК в отношенията
между ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление град София, п.к. 1766, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда
14, и ответника М. КР. Л., ЕГН **********, постоянен адрес село Невестино,
община Карнобат, настоящ адрес село Пъдърево, община Котел, ул.Албена 4,
че ответникът дължи на ищеца вземането, за което в полза на ищеца е била
издадена заповед за изпълнение № 843/28.11.2019г по частно гражданско дело
№ 1341/2019г на РС Карнобат, както следва : 790.55 лева (седемстотин и
деветдесет лева и петдесет и и пет стот), представляващи неплатена главница
по договор за паричен кредит № CARD-15932276/08.05.2018г, 1.22 лева (един
лев и двадесет и две стот), представляващи възнаградителна лихва за периода
от 01.07.2018г до 09.05.2019г, 41.01 лева (четиридесет и един лев и една стот),
представляващи мораторна лихва за периода от 09.05.2019г до 11.11.2019г,
както и законната лихва от 26.11.2019г до окончателното изпълнение на
задължението.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалните исковете, предявени от
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България, с посочени данни, срещу М. КР. Л., с посочени
данни, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми : 790.55
лева, представляващи неплатена главница по договор за паричен кредит №
CARD-15932276/08.05.2018г, 1.22 лева, представляващи възнаградителна
лихва за периода от 01.07.2018г до 09.05.2019г, 41.01 лева, представляващи
мораторна лихва за периода от 09.05.2019г до 11.11.2019г, както и законната
лихва от 26.11.2019г до окончателното изпълнение на задължението.
6
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. КР. Л., с посочени данни,
да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон България, с посочени данни, сумата 75.00 лева
(седемдесет и пет лева), представляващи направени по ЧГД № 1341/2019г на
РС Карнобат разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. КР. Л., с посочени данни,
да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон България, с посочени данни, сумата 525.00 лева
(петстотин двадесет и пет лева), представляващи направени по настоящото
дело разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС Сливен с възиввна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
7