Р Е Ш Е Н И Е
№ 407/10.3.2022г.
Град Пловдив, 10.03.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3274
по описа на съда за 2021 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.268 ДОПК.
Образувано
е по жалба П.Н., лично и като едноличен търговец под фирма ЕТ „Ариско – П.Н.”, срещу
решение № 153 от 11.06.2021 г. на директора на ТД Пловдив на НАП, с което е
оставена без уважение като неоснователна жалба вх.№ 94-00-5056 от 05.08.20120 г.
срещу действия на публичен изпълнител и постановление за възлагане на недвижим
имот изх.№ С200016-091-0000265 от 09.07.2020 г., издадено от г.т.„, публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД Пловдив на НАП, и жалба вх.№ 94-00-5057
от 05.08.20120 г. срещу действия на публичен изпълнител и протокол за въвод във
владение изх.№ С20016-115-0000082 от 28.07.2020 г., издадено от г.т.„, публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД Пловдив на НАП.
Според жалбоподателя
обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост
и несъответствие с целта на закона, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на
направените разноски. Съображения по съществото на спора са изложени и в
писмени бележки, депозирани на 24.02.2022 г.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да
се отхвърли като неоснователна по съображенията, изложени в самото решение и в
писменото становище (л.9-10), придружаващо административната преписка. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването, адресат на оспореното решение,
което е неблагоприятно за нея, и в срока по чл.268, ал.1 ДОПК, видно от удостоверението
за връчване (л.17), поради което е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна
поради следните съображения:
Жалбоподателят е длъжник по изпълнително дело № 16110000289/2011 г. по описа на ТД
Пловдив на НАП, по което са били извършени действия по принудително изпълнение
– възлагане на продаден на публична продан недвижим имот, собственост на
жалбоподателя, и въвод във владение на този имот, съответно обективирани в
постановление за възлагане на недвижим имот изх.№ С200016-091-0000265 от
09.07.2020 г. и протокол за въвод във владение изх.№ С20016-115-0000082 от
28.07.2020 г. С двете си жалби вх.№ 94-00-5056 от 05.08.20120 г. и вх.№
94-00-5057 от 05.08.20120 г. жалбоподателят е оспорил пред директора на ТД
Пловдив на НАП законосъобразността на извършените от публичния изпълнител
действия и е поискал да бъдат обявени за нищожни постановлението за възлагане
на недвижимия имот и протоколът за въвод във владение. По тези жалби директорът
се е произнесъл с решение № 272 от 19.08.2020 г., с което е приел жалбите за
недопустими, тъй като жалбоподателят не притежава активна процесуална
легитимация за оспорване на цитираните актове поради липса на правен интерес.
Решението е обжалвано пред съда и с решение № 1062 от 25.05.2021 г. по адм.
дело № 3148/2020 г. на АС Пловдив решението на директора на ТД Пловдив на НАП е
отменено, а преписката е върната на директора за разглеждане на жалбите по
същество.
В изпълнение на това съдебно решение директорът на ТД
Пловдив на НАП се е произнесъл с оспореното решение № 153 от 11.06.2021 г. – предмет на настоящото съдебно
производство, с което е оставил без уважение като неоснователни жалбите срещу действията на публичен изпълнител, постановление за
възлагане на недвижим имот изх.№ С200016-091-0000265 от 09.07.2020 г. и
протокол за въвод във владение изх.№ С20016-115-0000082 от 28.07.2020 г. В
изпълнение на указанията на съда при издаване на новото решение директорът на ТД Пловдив на НАП е направил
преглед на извършените от публичния изпълнител действия по изпълнително дело № 16110000289/2011 г. по описа на ТД
Пловдив на НАП, образувано срещу жалбоподателя, лично и като едноличен
търговец, за събиране на установени и изискуеми публични вземания, които не са
били платени доброволно – от постановлението за налагане на обезпечителни мерки № РД-11-502 от 29.03.2010
г. – възбрана върху магазин № 1 в град Пловдив, ул. „*****партерен етаж, съобщение
за насрочване на опис изх.№ 0289/2011/000017 от 25.04.2013 г. и опис, извършен
на 16.05.2013 г., разпореждане за определяне на окончателна оценка изх.№
С160016-104-0000642 от 21.12.2016 г., съобщение за продажба чрез търг с тайно
наддаване с изх.№ С170016-111-0001176 от 08.06.2017 г., протокол за провеждане
на таен търг от 26.06.2017 г.и обявление изх.№ С170016-118-0000243 от
26.06.2017 г. за приключване на публичната продан без определен купувач поради
липса на постъпили оферти, съобщение за втора продажба чрез търг с тайно
наддаване изх.№ С170016-111-0001523 от 20.07.2017 г. и протокол за провеждане
на таен търг от 25.08.2017 г., приключил с обвяване на купувач, платил цената
чрез банкови преводи на 23.08.2017 г. и 31.08.2017 г. Прието е, че с оглед на
осъществената публична продажба и на основание чл.253 ДОПК е издадено постановление за възлагане на недвижим имот изх.№ С200016-091-0000265
от 09.07.2020 г., с което продаденият недвижим имот е възложен на обявения за
купувач „Сидеров консулт” ЕООД. Постановлението за възлагане е връчено на
жалбоподателя на 30.07.2020 г., като му е съобщено и за предстоящия въвод във
владение. С протокол за въвод във владение изх.№ С20016-115-0000082 от
28.07.2020 г. в присъствието на жалбоподателя е извършен въвода.
Жалбите
на П.Н. срещу тези последни действия на публичния изпълнител са преценени от
директора на ТД Пловдив на НАП по същество като неоснователни, защото
постановлението за възлагане на недвижим имот и протоколът за въвод във
владение съставляват заключителната част от производството по продажба в
рамките на проведен търг с тайно наддаване и се издават въз основа на
резултатите от проведената продажба по реда на чл.251 и сл. от ДОПК,
обективират тези резултати – спечелилия търга
и плащането на предложената цена (чл.253, вр. чл.252, ал.9 ДОПК). По
отношение на протокола за въвод във владение директорът е съобразил също
нормата на чл.246, ал.10 ДОПК. Според директора отмяната на постановлението за
възлагане и на протокола за въвод би довела единствено до задължение за
публичния изпълнител да издаде нови такива, които не биха имали различно
съдържание, ако не са отменени действията по провеждане на търга, тъй като тези
актове само обективират резултатите от търга. Според директора за публичния
изпълнител съществуват регламентирани в закона задължения да издаде
постановление за възлагане на недвижимия имот на купувача съобразно общите
правила по чл.246, ал.6 ДОПК и съгласно чл.253 ДОПК това трябва да стане в
3-дневен срок от постъпване на сумата, а по силата на чл.246, ал.10 ДОПК в
7-дневен срок от издаване на постановлението публичният изпълнител трябва да
извърши и въвода във владение.
Изхождайки от факта, че действията
по провеждане на търга не са отменени, директорът на ТД Пловдив на НАП е приел,
че действията на публичния изпълнител по издаване на постановлението за
възлагане на недвижимия имот и на протокола за въвод във владение, извършен в
присъствието на жалбоподателя, съответстват на закона – чл.253 и чл.246, ал.10 ДОПК, и двата документа са издадени от компетентен орган, в предвидената от
закона форма и при наличие на установените в ДОПК предпоставки, поради което
според директора са законосъобразни и следва да се потвърдят.
В хода на съдебното производство не са събирани нови
доказателства, поради което съдът приема, че страните нямат спор по фактите, а спорът
е правен, за правилното приложение на материалния закон.
При тези факти съдът намира, че оспореното решение е
законосъобразно.
Следва изрично
да бъде отбелязано, че обжалваните действия на публичния изпълнител не обхващат
определяне на размера на публичните задължения на жалбоподателя, каквото
правомощие по принцип публичният изпълнител няма, поради което на още по-малко
основание директорът на ТД Пловдив е имал задължение да извърши контрол върху
неосъществени подобни действия. Публичният изпълнител е длъжностното лице,
което осъществява принудително събиране на вече установени по основание и
размер публични задължения въз основа на влезли в сила актове, изрично и
изчерпателно изброени в чл.209, ал.2 ДОПК. В този смисъл спор в изпълнителното
дело относно размера на публичните задължения не може да съществува. Аргумент в
тази насока е и нормата на чл.266, ал.3 ДОПК, съгласно която не подлежи на
обжалване определеният размер на публичното задължение.
Съгласно чл.256, ал.1 ДОПК извършената
продажба чрез търг може да бъде обжалвана в 3-дневен срок от обявяването на
резултатите от участник в търга, който е предложил по-висока цена от обявения
за купувач, когато обявеният за купувач не е имал право да участва в търга и
предложената от жалбоподателя цена е следваща цената на спечелилия. Нормата е
императивна и определя като активно легитимирано лице, което единствено
притежава право на жалба срещу извършената продажба, само участник в търга.
Няма спор, че жалбоподателят не е такъв участник, следователно той не притежава
право на жалба срещу извършената продажба. Съответно, продажбата е произвела
своето правно действие, защото не са отменени действията по нейното извършване.
Предхождащите
продажбата действия на публичния изпълнител са междинни фактически действия, поради
което сами по себе си тези действия не подлежат на самостоятелно обжалване по
аргумент от чл.21, ал.5 АПК.
Извършените
след продажбата действия обхващат издаването на постановлението за възлагане. Съгласно
общото правило на чл.246, ал.6 ДОПК след получаване на сумата от продажбата по
сметката, посочена от публичния изпълнител, той издава постановление за
възлагане. Съгласно чл.248, ал.12 и чл.253 ДОПК публичният изпълнител издава
постановление за възлагане на вещта на купувача в тридневен срок от
постъпването на сумата по указаната сметка и представяне на документ,
удостоверяващ плащането на данък за придобиване на имущество по възмезден
начин, когато се дължи такъв. Т.е., както в търг с явно наддаване, така и в
търг с тайно наддаване, какъвто е бил процесният, публичният изпълнител има
задължение да издаде постановление за възлагане на продадената вещ в 3-дневен срок
от постъпване на сумата. Съответно, публичният изпълнител е изпълнил това свое
задължение и е издал постановление, съдържащо реквизитите по чл.246, ал.7 ДОПК.
Публичният
изпълнител не издава постановление за възлагане само ако е подадена жалба срещу
извършената продажба (чл.256, ал.3 ДОПК). В този случай той следва да изчака
приключването на съдебното производство и в зависимост от решението на съда публичният
изпълнител издава постановление за възлагане на обявения от него купувач, ако жалбата е оставена без
уважение (чл.256, ал.7 ДОПК), или освобождава депозираната цена на обявения от
него купувач, ако жалбата бъде уважена и жалбоподателят бъде обявен за купувач
(чл.256, ал.8 ДОПК).
Както
се каза, в настоящия случай жалбоподателят П.Н. не разполага с право да обжалва
извършената продажба, следователно не разполага с право да обжалва и самото
постановление за възлагане. Противното би означавало да се дерогира
императивната норма на чл.256, ал.1 ДОПК, определяща кому принадлежи
субективното право на жалба. А действията, подготвящи издаването на
постановлението за възлагане, представляват само междинни фактически действия,
поради което сами по себе си тези действия не подлежат на самостоятелно
обжалване по аргумент от чл.21, ал.5 АПК. Доколкото, обаче, директорът на ТД
Пловдив на НАП е изпълнявал указанията, дадени му с цитираното съдебно решение
№ 1062 от 25.05.2021 г. по адм. дело № 3148/2020 г. на АС Пловдив, и е
разгледал по същество подадената жалба против действията на публичния изпълнител
и постановлението за възлагане на продадения недвижим имот, то решението му
следва да се приеме за правилно и съответстващо на материалния закон.
Съгласно
чл.246, ал.10 ДОПК публичният изпълнител въвежда купувача на имота във владение
в 7-дневен срок въз основа на издаденото постановление. Нормата е императивна,
не дава възможност за преценка и избор на решение, а еднозначно въвежда
задължение за публичния изпълнител да извърши въвода във владение, т.е.,
публичният изпълнител действа в условията на обвързана компетентност. В случая
е налице изпълнение на служебното задължение. Постановлението е издадено от
компетентния за това орган и в предвидената от закона форма, след извършена
продажба на търг с тайно наддаване, приключила с обявен купувач и след
заплащане на предложената от него цена. Т.е., обосновани и правилни са изводите
на директора на ТД Пловдив на НАП, че са били налице всички предпоставки за
издаване на обжалвания протокол за въвод във владение.
Недоказано
е възражението на жалбоподателя за прекратяване на изпълнително дело №
16110000289/2011 г. и липса на акт за неговото възобновяване. Отделно от това,
самата продажба чрез търг с тайно наддаване е извършена през 2017 г., когато не
се твърди да е било прекратено изпълнителното дело, а оспорените актове обективират
единствено осъществените тогава правни и фактически действия от участниците в
продажбата и във въвода.
Неотносими
към предмета на настоящото дело са всички възражения на жалбоподателя срещу
действията на публичния изпълнител преди продажбата от 31.08.2017 г., с които
необосновано се прави опит за разширяване на предмета на проверката по
отношение на действия, за които е изтекъл срокът за обжалването им по
административен и съдебен ред и които няма да бъдат обсъждани. Още повече, че и
в решението на директора на ТД Пловдив на НАП е направен само преглед на тези
действия като приключили и влезли в сила, въз основа на които е извършена
продажбата на 31.08.2017 г.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното
искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден
жалбоподателя да заплати на НАП сумата 500 лева, юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Затова и на основание чл.268 ДОПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Н.Н., ЕГН **********, лично и като едноличен търговец под фирма ЕТ
„Ариско – П.Н.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Емил де Лавеле“ № 11, срещу
решение № 153 от 11.06.2021 г. на директора на ТД Пловдив на НАП.
ОСЪЖДА П.Н.Н., ЕГН **********,
лично и като едноличен търговец под фирма ЕТ „Ариско – П.Н.”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Емил де Лавеле“ № 11, да
заплати на Националната агенция по приходите сумата 500 (петстотин) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: