Р Е Ш Е Н И Е
№ 213
гр. Горна Оряховица, 31.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на трети юли две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б.като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 2186 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл.288а, ал.3, вр. чл.288, ал.12 КЗ /отм./.
Ищецът Гаранционен фонд твърди, че на 17.07.2010 г. на
територията на Република Гърция, при управление на лек автомобил „Волво“ с рег.
№ ******по провинциален път Каламата – Спарта, на 21-ви километър, ответникът М.Р.Б.
се отклонил от посоката си на движение и ударил отзад правомерно движещия се
лек автомобил с рег.№ ******, собственост на Х.Ц.и Д.М., от което настъпили
имуществени вреди. Твърди се, че ответникът не притежавал свидетелство за
управление на моторно превозно средство (по-долу МПС) и за управлявания от
ответника лек автомобил „Волво“ с рег. № ******нямало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на пътнотранспортното
произшествие (по-долу ПТП). Ищецът твърди, че Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи (по-долу НББАЗ) изплатило на Националното бюро на
Република Гърция обезщетение за причинените от ПТП имуществени вреди от
17 855,89 лв., а ищецът възстановил сумата на НББАЗ по щета №
120946/22.12.2014 г. Твърди, че е поканил ответника да му върне платената
(възстановената) сума, но той не изпълнил това задължение. Моли за постановяване
на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати тази сума и законната
лихва върху нея от предявяване на иска до изплащането й, както и сторените в
производството разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, счита
иска за процесуално допустим, но неоснователен. Оспорва поведението му да е
виновно и да е в причинно-следствена връзка с ПТП и имуществените вреди.
Оспорва и размера на претенцията като сочи, че пострадалите са получили
обезщетение от 7 247,02 евро. Възразява, че не е поканен да възстанови
платеното. Навежда възражение за погасяване на вземането по давност, като
счита, че тя започва да тече от момента на деянието или евентуално – от датата
на получаване на застрахователното обезщетение от правоимащите лица. Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От удостоверение
рег.№ RяБ-639/17.04.2019 г. на Отдел „Български документи за самоличност“ при
МВР, извършената служебна справка в
Национална база данни „Население“ и удостоверение изх.№ 3103/14.05.2020 г. на
Община Стражица се установява, че от раждането си до *** г., ответникът М.Р.Б.
е носил имената М.Г.М..
От представения протокол
за ПТП с материални щети, съставен от полицай при Полицейски участък Каламата,
Република Гърция се установява, че на 17.07.2010 г. в 19,10 часа на 21-ви
километър по провинциален път Каламата – Спарта в посока от гр.Каламата към гр.Спарта
се движил лек автомобил „Волво“ с рег. № *****, управляван от ответника, тогава
с имена М.Г.М.. В същата посока се движил лек автомобил с рег.№ ******,
собственост на Х.Г.Ц.и Д.А.М., управляван от Г.Х.Ц.. При движението си, лекият
автомобил, управляван от ответника, ударил отзад, странично отляво лек
автомобил с рег.№ ******.
Не са
направени възражения, нито данните по делото дават основание за извод, че
протоколът за ПТП не е съставен от компетентен орган и/или по надлежния ред и във
формата, предписана от законодателството на Република Гърция, поради което
съдът приема, че той е редовен от външна страна. Той съдържа непосредствено
възприети от длъжностното лице факти – времето и мястото на произшествието,
участниците и автомобилите, местоположението на автомобилите и видимите щети от
удар по тях, както и съдържанието на изявленията на участниците относно причините
и условията за настъпване на ПТП, в частност – декларации от двамата водачи за
посоката на движение и относно това, че ответникът не притежава свидетелство за
управление на МПС. В протокола е обективирано неоспореното по авторство
изявление на ответника, че ПТП е настъпило по описания начин, съставляващо
извънсъдебно признание за неизгодни нему факти. С оглед посоката на движение на
двата автомобила и удостоверените увреди в задната част на лек автомобил с
рег.№ ******, това е и единственият възможен механизъм за настъпване на ПТП в
случая.
Отразеното
в протокола и справката от базата данни на Информационен център за подадени
данни от застрахователните компании за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към 22.12.2014 г. установяват, че към момента
на настъпване на произшествието за лек
автомобил с рег. № ******не е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Чл.295, ал.7 КЗ /отм./, съотв. чл.574, ал.12 КЗ, изрично придава на справката материална доказателствена сила относно
данните за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите. По искане на Бюро на автомобилните застрахователи – Гърция,
с писмо изх.№ 1-2116/08.09.2010 г., НББАЗ също потвърдило, че автомобилът не е
застрахован към 17.07.2010 г., като изискало представяне на документи,
доказващи настъпване на ПТП и отговорността на водача. Съгласно писмото била
образувана преписка с № GF-10-288-GR.
С
решение № 3684/2014 от 18.06.2014 г. на Атински мирови съд, Частно юридическо
лице с наименование „Офис за международно застраховане“ било осъдено да заплати
на пострадалите Х.Ц.и Д.М. общо 5 707,50 евро, обезщетение за претърпените
от ПТП вреди, от които 2 641,11 евро – за закупуване на резервни части,
2 066,40 евро – за труд по ремонта, 600 евро – за намаление на търговската
стойност на МПС и 400 евро – за претърпяната морална щета, както и част от
направените разноски в размер 200 евро. От мотивите на приложеното в превод
решение е явно, че то се отнася именно до процесното ПТП, доколкото времето и
мястото на произшествието, двата автомобила и водачите им, мястото на удара на
лекия автомобил на пострадалите са идентични с посочените в протокола за ПТП.
От
пресечени чекове № 54006427-1/09.10.2014 г. и № 54006426-2/09.10.2014 г. от
„Imperial Claims Services” до „Алфа банк“, Атина и квитанции за изплащане на
суми, издадени от Х.Ц.– лично и като пълномощник на Д.М., се установява, че на
09.10.2014 г. „Imperial Claims Services”, действащо от името на националните
бюра на системата "Зелена карта" на двете държави, изплатило на всеки
от пострадалите по 3 623,51 евро, от които 2 853,75 евро – присъдена
главница; 100 евро – присъдени разноски, 787,25 евро – лихва върху главницата
от 15.06.2011 г. до 09.10.2014 г., като бил заплатен и данък при източника от
15 %, или 118,19 евро. Така за сметка на НББАЗ били изплатени общо
7 483,40 евро.
Съгласно
фактура за правни услуги № 225/05.03.2014 г. и бележка за дружеството от
14.07.2014 г., за осъщественото процесуално представителство на ответника в
производството пред Атински мирови съд било авансово заплатено адвокатско
възнаграждение от 189 евро.
С вх.
№ 2-4720/16.10.2014 г. в НББАЗ било получено искане от „Imperial Claims
Services” за заплащане на общо 8 794,91 евро, от които обезщетение за
материални щети – 7 483,40 евро, адвокатски хонорар – 189 евро и
обслужващи такси – 1 122,51 евро. Видно от нареждане за превод на валута
от 01.12.2014 г. и извлечение от разплащателна сметка в евро на НББАЗ при
„Уникредит Булбанк“ АД, на 02.12.2014 г. НББАЗ заплатило по посочената в
искането банкова сметка ***,38 евро по преписки с № GF 12 383 GR и
процесната под № GF 10 288 GR, за което били заплатени такси за валутен превод от
общо 23 евро.
На
19.12.2014 г. НББАЗ предявило пред ищеца претенция за възстановяване на сумата
от 9 129,57 евро, основана на твърдения за извършеното на 02.12.2014 г.
плащане на сумата от 8 794,91 евро на „Imperial Claims Services”. Съгласно
претенцията, сумата, чието заплащане се иска съставлява обезщетение от
7 483,40 евро, „сума по фактура“ – 1 622,59 евро и банкови такси от
23,58 евро.
Ищецът
изготвил доклад по образуваната при него щета № 12 0946/22.12.2014 г. и
заключил, че на НББАЗ следва да бъде заплатена левовата равностойност на
9 129,57 евро, или 17 855,89 лв. Видно от авизо за местен превод №
201FTRO150052375/05.01.2015 г. на „Уникредит Булбанк“ АД, сумата била изплатена
от ищеца по банкова сметка ***.01.2015 г.
На 21.05.2019
г. ищецът изпратил до ответника регресна покана за заплащане (връщане) на
платеното обезщетение, ведно с разходите. Писмото се върнало в цялост с
отбелязване върху разписката, че адресатът е преместен.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск за присъждане на възстановеното от Гаранционен фонд
изплатено от компенсационен орган на държава членка, обезщетение за причинени
вреди при управление на лек автомобил, за който няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, намира правното си
основание в чл.288а, ал.3, вр. чл.288, ал.12 КЗ /отм./. Уважаването му е
предпоставено от установяване на възникнало вземане на увредените Х.Ц.и Д.М.
срещу ответника на основание чл.45, ал.1 ЗЗД – установяване, че имуществените
вреди на лек автомобил с рег.№ ******, са причинени от ответника на 17.07.2010
г. на територията на Република Гърция по провинциален път Каламата – Спарта, на
21-ви километър, в резултат на виновно нарушение на правилата за движение по
пътищата при управление на лек автомобил „Волво“ с рег. № ******– неправомерно
отклонение от посоката на движение, причинило удар отзад на увредения
автомобил; че към момента на ПТП за управлявания от ответника лек автомобил
„Волво“ с рег. № ******нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност; че стойността на причинените увреждания на лек автомобил с рег.№ ******,
ведно с разноските е 17 855,89 лв.; че Националното бюро на Република Гърция е
заплатило на увредените лица обезщетение за причинените имуществени вреди; че
НББАЗ е заплатило (възстановило) сумата на Националното бюро на Република
Гърция; че ищецът е заплатил (възстановил) сумата на НББАЗ и е поканил ответника
да му възстанови платената на увреденото лице сума.
Установеното от фактическа страна предпоставя извод,
че действията на ответника съставляват непозволено увреждане – управляваният от
него лек автомобил „Волво“ с рег. № ******ударил
движещия се пред него в същата посока лек
автомобил с рег.№ ******, от което настъпили увреждания в задната лява
част на този автомобил. По общо правило водачът на лек автомобил всякога е
длъжен да контролира движението на управляваното от него превозно средство и да
спазва дистанция, така щото да избегне удар, причиняване на имуществени вреди и
поставяне в опасност за живота и здравето на останалите участници в движението.
Действията на ответника в случая не съответстват на дължимото поведение и това
определя извършеното като противоправно, а вредоносният резултат от него подлежи на репариране.
Неоснователни се явяват възраженията на ответника за липса на причинна връзка
между поведението на ответника и вредите и неустановена вина. Те не се
обосновават с твърдения за факти, които прекъсват или опосредяват установената
от протокола за ПТП и съдебното решение причинно-следствена връзка, съответно
факти, които изключват вината, установена от презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД. Обстоятелства от такъв порядък не се
установяват и от събраните по делото доказателства.
Видът на причинените от ответника вреди – резултат
на произшествието и размерът на обезщетението, са установени със съдебното
решение на Атински мирови съд. На двамата пострадали им се следва общо
обезщетение от 5 707,50 евро, включващо както цена на резервни части, труд
по ремонта и намаление на търговската стойност на автомобила, така и морална
щета (400 евро). Предвид характера на вредите, които се възстановяват, първата
от посочените групи съставлява имуществени вреди, каквото е и соченото от ищеца
основание за плащането. По отношение на моралната щета, обаче, няма основание
да се приеме, че присъдената сума от 400 евро има същия характер.
Фактът на плащане на присъденото обезщетение и
разноски, ведно с лихвата и данъка (общо 7 483,40
евро) от компенсационния орган на
Република Гърция, възстановяването на сумата, заедно с разноските от НББАЗ (8 794,91
евро) и плащането от ищеца на НББАЗ (17
) не се оспорва, а и се установява от
представените доказателства за банкови преводи. Възражението на ответника, че
се дължи само присъденото обезщетение е неоснователно, защото е в противоречие
с разпоредбата на чл.288, ал.12, вр. чл.8 КЗ /отм./, към която препраща чл.288,
ал.3 КЗ /отм./. Съгласно посочените норми, освен обезщетението, виновният водач
дължи заплащане и на разходите за определяне и изплащането му. Такива в случая
са адвокатският хонорар (189 евро), обслужващите такси (1 122,51
евро) и заплатената банкова такса (23 евро). За разликата между платеното от
НББАЗ и от ищеца (334,66 евро) не се ангажираха доказателства. От посоченото в
претенцията до ищеца не може да се установи основанието исканото плащане на
тази сума. В нея е посочено, че сумата от 1622,59 евро, в т.ч. и разликата се
дължи „по фактура“ (вероятно цитираната в приложение фактура №
**********/02.12.2014 г.), но такава не е представена по делото. Недоказването
на основанието за заплащане на разликата поставя съда в невъзможност да
определи дали сумата от 334,66 евро съставлява разход по смисъла на чл.288,
ал.8 КЗ /отм./, съответно дали подлежи на възстановяване от ответника.
В обобщение, произшествието е причинено от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на страната (предвид
регистрацията му – арг. от чл.258, ал.4, т.1 КЗ /отм./) и за което към момента
на настъпване на ПТП е нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, а обезщетението е изплатено от компенсационния
орган на Република Гърция и възстановено след това от НББАЗ. Доколкото са
налице кумулативно предвидените предпоставки на чл.288а, ал.1, т.1 КЗ /отм./ за
ищеца е възникнало задължение за възстановяване на заплатеното чрез НББАЗ обезщетение
и направените разноски. Това задължение е изпълнено от ищеца, което съгласно
чл.288а, ал.3 КЗ /отм./ е основание за възникване на регресното му вземане от
ответника за платеното.
Ответникът, обаче, не дължи връщане на сумата от 334,66 евро (с левова равностойност 654,54 лв.),
защото основанието за плащането й от ищеца на НББАЗ не бе установено. Следва да
бъде отречено и възстановяване на платеното обезщетение за неимуществени вреди
(400 евро или 782,33 лв.) и съответните
акцесорни вземания за лихва (110,35 евро или 215,82 лв.) и данък (60 евро или
117,34 лв.). Ищецът претендира вземанията му да са възникнали от възстановяване
на платено обезщетение за имуществени вреди, каквото обсъжданото не е.
Съдът е обвързан от
соченото от ищеца основание за плащането, от което е възникнало претендираното
регресно право, а тези суми са заплатени и в последствие възстановени на
различно основание.
Възраженията на ищеца, че няма право да оценява
щетите и е длъжен да възстанови цялата заявена сума са черпени от правилото на
чл.561 КЗ, но сега действащия КЗ (обн., ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от
01.01.2016 г.) не е бил приет нито към момента на предявяване на претенцията от
НББАЗ, нито към датата на плащането. Аргументите на ищеца са и неоснователни по
същество – дори и Гаранционен фонд да е задължен да плати цялата изискана сума,
то това задължение е валидно само в отношенията му с НББАЗ. Регресните му
вземания се основават на суброгация в правата на платилия компенсационен орган,
а оттам и на увреденото лице, срещу виновния водач. В отношенията си с последния,
Гаранционен фонд е задължен да установи всяко от вземанията по основание и
размер. Неустановяването на основанието за плащане или установяването на
различно от претендираното основание изключва присъждане на платеното. Така от
платеното общо 17 855,89 лв., ответникът
дължи на ищеца възстановяване на 16 085,86 лв. Поканата за плащане има
значение само за поставяне на длъжника в забава, но в случая от такава права не
се претендират.
Изводът
за дължимост на платеното, макар и частично, предпоставя разглеждане на възражението
на ответника за погасяване на вземането по давност. Спорен е моментът за
началото на давността. Ответникът претендира това да е датата на деянието (17.07.2010
г.) или плащането на увредените лица (на 09.10.2014 г.), а ищецът – датата на възстановяване на платеното на НББАЗ (05.01.2015
г.).
Макар да е във връзка с деликта, регресното право възниква
от друг фактическа състав и от друг момент, а именно от датата на плащане на
съответното обезщетение в полза на увреденото лице. Изтичането на погасителната
давност спрямо прекия причинител на вредите за задължението му към увредения не
е пречка за предявяване на регресния иск спрямо него. По тези съображения не
може да бъде прието, че давността в случая е започнала да тече от деня на
произшествието. Неоснователно се аргументира и че началото на давността на
вземането на Гаранционен фонд срещу ответника е датата на изплащане на
обезщетението на пострадалите от съответния орган в Република Гърция.
Възникването на процесното вземане е обусловено от плащането на обезщетението
на компенсационния орган, а към сочения от ответника момент този елемент от
фактическия състав не е и не може да е бил осъществен. Да се приеме становището
му би означавало давността да започне да тече преди вземането да е възникнало. Така
моментът, от който е започнала да тече погасителната давност е датата на
плащане на обезщетението от Гаранционен фонд (така Решение № 178/21.10.2009 г.
по т.д. № 192/2009 г., II Т.О. на ВКС, Решение № 15/04.02.2011 г. по т.д. №
326/2010 г., II Т.О. на ВКС). В случая давността е започнала да тече от 05.01.2015 г. и при съобразяване на продължителността
й по общото правило на чл.110 ЗЗД, към датата на предявяване на иска –
04.12.2019 г., не е изтекла.
Не се твърди и от събраните по делото доказателства не
се установява задължението на ответника да е платено или погасено по друг
начин. С оглед изложеното, предявеният иск е частично основателен и следва да
бъде уважен до размер от 16 085,86
лв., а в останалата част – да бъде отхвърлен.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът
има право да му се присъдят направените
разноски съразмерно на уважената част от иска. Той е направил такова искане и е
представил доказателства реално да е сторил разноски общо от 1 779,24 лв.
(714,24 лв. за държавна такса и 1 065 лв. за възнаграждение на особен
представител). Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, което определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК,
вр. чл.37 ЗПрП и Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съобразно цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и обема на
осъщественото от юрисконсулт процесуалното представителство (само подаване на
искова молба), съдът определи на 100 лв. Всички процесуални действия след подаването
на исковата молба са осъществени от упълномощен от ищеца адвокат, но при липса
на искане за присъждане на заплатеното му възнаграждение и без да са
представени доказателства за това, съдът няма основание да разпредели
отговорност за тези разноски. От разноските общо от 1 879,24 лв.,
съразмерно на уважената част от иска, се на ищеца се следват 1 692,95 лв.
Ответникът,
представляван от особен представител, не
е сторил разноски в производството, поради което няма основание да му
бъдат присъдени такива съразмерно на отхвърлената част от иска.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА М.Р.Б.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр.София, ул."Граф
Игнатиев" № 2, представляван заедно от изпълнителните директори Б.М. и С.С.сумата от 16 085,86 лв. (шестнадесет хиляди осемдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща изплатено от
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи и възстановено от
Гаранционен фонд по застрахователна преписка (щета) № 120946/2014 г.
застрахователно обезщетение за причинени от М.Р.Б. имуществени вреди от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.07.2010 г. в Република Гърция при
управление на лек автомобил, за който не е имало сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху тази сума от 04.12.2019 г. до окончателното й заплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над присъдените 16 085,86 лв.
(шестнадесет хиляди осемдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки) до
претендираните 17 855,89 лв. (седемнадесет хиляди осемстотин петдесет и
пет лева и осемдесет и девет стотинки), или за сумата от 1 770,03 лв.
(хиляда седемстотин и седемдесет лева и три стотинки).
ОСЪЖДА
М.Р.Б., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес *** да
заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр.София, ул."Граф Игнатиев" № 2,
представляван заедно от изпълнителните директори Б.М. и С.С.сумата от 1 692,95 лв. (хиляда шестстотин деветдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща направени
разноски за заплащане на държавна такса, депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство, съразмерно на
уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: