Определение по дело №256/2020 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. Перник, 03.06.2020 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 03.06.2020 г., IIІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00256 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Община Перник против Решение № 2167 от 17.01.2020 г. по гр. д. № 3251/2019 г. по описа на РС – П., в частта с която по предявените от Н.Н. *** искове с пр. осн. чл. 45, вр. чл. 49 ЗЗД ответникът е осъден да заплати сумата в размер на 14 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания и стрес, в резултат на травма на левия крак и дясното рамо, които са получени на 15.10.2018 г. при падане поради нарушената тротоарна настилка на тротоара на ул. *** в град П., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за това, че постановеното решене в обжалваната част е незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие с установената по делото фактическа обстановка, в т.ч. изслушаната съдебно-медицинска експертиза. Твърди се, че ищцата не е доказала, че към датата на инцидента – 15.10.2018г. състоянието на тротоара е именно такова каквото твърди в исковата молба, тъй като разпитаните по делото свидетели не са преки очевидци на инцидента и от показанията име не може да се  направи извод, че ищцата се е спънала именно от дупка, образувана в тротоара, поради счупена плочка, както се твърди в исковата молба. Сочи също така, че е налице и съпричиняване на вредоносния резултат, като се аргументира с обстоятелството, че ищцата живее в близост до мястото на инцидента и е следвало да е запозната със състоянието на тротоарната настилка. Освен това инцидентът е станал в светлата част на денонощието, не е имало снежна покривка, поради което ищцата е могла да избегне въпросния участък. Първоинстанционният съд не е взел предвид направените от страна на община Перник възражения за проявена непредпазливост и съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като от св. показания е установено, че нарушеният участък от тротоара не обхваща цялата му ширина, т.е. ищцата е имала възможност при преминаването си по тротоара да заобиколи нарушения участък и така да избегне настъпването на инцидента, причинил твърдените от нея увреждания. Твърди се още, че при определяне на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът не е взел предвид реално претърпените от ищцата вреди и обстоятелството, че същата се е възстановила за период около 4 месеца и не са налице трайни увреждания, поради което е прекалено завишен, предвид установените увреждания от съдебно-медицинската експертиза. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на предявените искове, евентуално - въззивната инстанция да намали размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение до размер съответстващ на реално претърпените вреди. Претендира присъждането на съдебни разноски пред въззивната инстанция за ю.к. възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Против Решение № 2167 от 17.01.2020 г. по гр. д. № 3251/2019 г. по описа на РС – П. е постъпила и въззивна жалба от ищеца Н.Н., в частта за отхвърляне на предявените от Н.Н. *** искове с пр. осн. чл. 45, вр. чл. 49 ЗЗД за разликата над 14000 лв. до пълния предявен размер от 18 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди. По изложени във въззивната жалба доводи за неправилност на решението в обжалваната отхвърлителна част, тъй като РС неправилно е определил размера на присъденото обезщетение предвид неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД като не се е съобразил с тежестта на увреждането, здравословното състояние, претърпените болки и страдания, жалбоподателят моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и постановено ново за уважаване на исковете в пълния предявен размер. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Община П. е подал отговор на въззивната жалба на ищеца, в който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението в обжалваната отхвърлителна част.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК, ищецът не е подал отговор на въззивната жалба на ответника.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивните жалби са допустими и са съобразени с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство от първоначалния жалбоподател, съответно подалият въззивната жалба Н.Н. е освободена от внасяне на такса по въззивното производството).

С въззивните жалби и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивните жалби и отговора страните не представят и не сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 01.07.2020 г. от 10,20 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя Н.Н. – и препис от отговора на въззиваемия Община П.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.