№ 45
гр. Б. , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – Б. в публично заседание на двадесет и четвърти юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело
№ 20212001000094 по описа за 2021 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба на Г. Щ. Х. , ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ул. К.Б.П. № 10, вх.В, ет.1, ап.1, с адрес за
връчване: гр. Б., ул. П. № 29 – адв. Г. – Т., против Решение № 443 от
14.01.2021 г., постановено по т.д. № 169/ 2019 г. на Окръжен съд Б., с което е
отхвърлен предявеният иск от Г. Щ. Х. , в качеството му на процесуален
субституент на неговия длъжник „Б.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. Б. 8000, С.П.З., Х.С.Б. „Б.К.“, представлявано от
А.В.А. - управител, с адрес за връчване: гр. София, бул. В. № 4, ет.1 – адв.
В.В., срещу ответника „Б. **“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1317, район С., ул. „Б. № 3, ет.2, ап.3, представлявано
от А.А.П., с адрес за връчване: гр. Б., ул. Ал. К. № 8, ет.2, с който, на
основание чл.134, ал.1, вр. чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД, се иска да бъде
установено, че сключеният между „Б.К.“ ЕООД и „Б. **“ АД договор за
замяна на недвижими имоти с движими вещи, с нотариален акт № 55, том I,
рег. № 1345, н.д. № 49/ 2015 г. по регистъра на Нотариус рег. № 255 на
1
Нотариалната камара – И.К., е нищожен, поради противоречие с добрите
нрави.
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от Г. Щ. Х., в която решението се
обжалва, като неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила и при необоснованост. Въвежда се искане за
неговата отмяна и уважаване на иска.
В жалбата се релевират оплаквания, че съдът от първа инстанция е
основал фактическите си и правни изводи върху грешна преценка на
доказателствата, извършена при нарушаване на съдопроизводствените
правила, относно материалната доказателствена сила на частните
свидетелстващи документи. Сочи се, че е бил повдигнат спор за състоянието
на вещите, към момента на сключване на договора за замяна, с оглед
установяване на тяхната стойност, като в тежест на ответника и
конституирания ищец е било установяване състоянието на вещите и
доказване на стойност, различна от тази, посочена в нотариалния акт за
замяна.
Оспорват се изводите на съда, почиващи на експертната оценка на
М.З. от 26.02.2015 г., относно състоянието на електрокарите, без по делото да
са били събрани доказателства за това дали към онзи момент същите са били
нови, стари или рециклирани.
Относно доказателствената тежест на счетоводните записвания при
ответника „Б. **“ АД, се изтъква, че съдът е подходил безкритично,
приемайки заключенията на вещите лица за пазарната стойност на вещите,
при ползване на данни, извлечени от амортизационни планове, без по делото
да е изследван въпросът относно редовността на воденото от дружеството
счетоводство.
На следващо място се сочи, че съдът неправилно е основал
фактическите си и правни изводи върху частен писмен документ, приемайки
за достоверна датата на неговото съставяне, в нарушение на чл. 181 ГПК.
Подчертава се, че въззивникът е трето лице, по смисъла на цитирания текст, и
представеният предварителен договор няма достоверна дата по отношение на
2
него, поради отсъствие на посочените в правната норма обстоятелства,
установяващи по несъмнен начин съставянето му на посочената в документа
дата.
Въззивникът излага съображения, че първоинстанционният съд не е
установил, че страните по нотариалния акт за замяна не са оборили успешно
изявлението си за стойността на движимите вещи, като се акцентира на
доказателствената сила на документа, удостоверяващ неизгодни за издателя
си факти.
Изтъква се, че по делото е доказано съществуването на значително
несъответствие между разменените престации по договора, поради което, в
случая, е нарушен принципът за справедливост и добросъвестност при
договарянето и договорът за замяна следва да се приеме за нищожен поради
противоречие с добрите нрави.
Претендират се съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от
„Б. **“ АД, в който се навеждат доводи за неоснователността на жалбата.
Въззиваемият излага аргументи, че при сключване на
предварителния договор между страните, неразделна част от същия са били
експертни оценки на вещи лица, относно стойността на вещите, предмет на
прехвърлителните сделки. След придобиване на електрокарите чрез замяна,
те са били продадени от въззиваемото дружество на трето лице, изтъква се в
отговора.
Сочи се, че разпитаният в производството свидетел е потвърдил
истинността на съдържанието и достоверността на датите на представените по
делото и подписани от него предварителни договори и приемо-предавателни
протоколи, без да е заинтересован по никакъв начин от изхода на делото.
Въззиваемият се позовава на изискване на закона в нотариалните
актове за замяна да не се вписват реалните пазарни цени на заменените
имоти, а единствено данъчната им оценка. Подчертава, че в конкретния
случай, продажните цени са били посочени в предварителния договор за
замяна, на базата на експертните оценки на имотите и вещите. В оценките,
представляващи част от предварителния договор за замяна, изрично е било
3
посочено, че електрокарите са рециклирани и детайлно е описана тяхната
окомплектовка.
Претендират се съдебно – деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Б. констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Поставеният за разглеждане пред настоящата инстанция спор е по
иск, с правно основание чл.134, вр.чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
С т.нар. сурогационен/ косвен иск се упражняват чужди права - на
бездействащия длъжник от кредитор, срещу трето лице, за да се съхрани или
включи в патримониума на длъжника притежавано от него имуществено
право, така че кредиторът да се удовлетвори от него при упражняване на
своето вземане срещу длъжника. Този иск притежава обезпечителна функция
и ищецът по него действа не като титуляр на заявените материални права, а
като процесуален субституент, упражняващ правата на своя длъжник.
В конкретния случай, с косвения иск е упражнено правото на
длъжника на въззивника, като страна по договор за замяна, да иска обявяване
нищожността на същия, на основание противоречие с добрите нрави, поради
липсата на еквивалентност на разменените престации.
Видно от данните по делото, въззивникът се легитимира като
кредитор на участващия в атакуваната сделка свой длъжник по силата на
влязло в сила съдебно решение по осъдителен иск за парично вземане, по
което е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително
производство. Правният интерес от предявяване на чужди материални права
4
пред съд въззивникът обосновава с обстоятелството, че при признаване на
сделката за нищожна, даденото по нея ще подлежи на връщане в
патримониума на разпоредилия се длъжник и, оттам, ще послужи за
удовлетворяване на неговия кредитор - въззивникът.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, нищожни са
договорите, които накърняват добрите нрави.
Свободата на договаряне, регламентирана в чл.9 ЗЗД, дава
възможност на страните да моделират условията по сключваното между тях
съглашение, съобразно своите интереси и потребности, като при всички
случаи автономията на страните се ограничава от приложението на
императивните правила на закона и запрета да се накърняват добрите нрави.
Последователно формирана от върховната ни съдебна инстанция е практика,
предвиждаща, че липсата на еквивалентност на разменените престации по
двустранен договор може да доведе до извод за надхвърляне пределите за
нравствена допустимост, в случай че несъразмерността е значителна, при
обосноваване не единствено с оглед аритметичното несъответствие, като се
признава, че известна обективна нееквивалентност е все пак допустима, а и
предвид специфичните особености на конкретното договаряне –
преследваната от страните цел – така в Решение № 119 от 22.03.2011 г. на
ВКС по гр.д. № 485/2011 г.; Решение № 277 от 26.01.2015 г. на ВКС по гр.д.
№ 1962/2014 г.; Определение № 1147 от 8.12.2017 г. на ВКС по гр.д. №
1732/2017 г.
Фактическата установеност в конкретния случай сочи, че с
атакуваната за недействителна сделка дружеството – длъжник на въззивника
„Б.К.“ ЕООД е отчуждило в полза на „Б. **“ АД следните недвижими имоти:
самостоятелен обект с идентификатор 07079.616.108.3.16, с
административен адрес: град Б., ул. „У.Г.” № 94, ет.-1 (минус първи), с
предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, с площ 52,20 кв.м,
прилежащи части: маневрено хале с площ от 31,32 кв.м, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над
обект- 07079.616.108.3.11, а съгласно документ за собственост описан като
подземен гараж с площ от 52,50 кв.м, находящ се в жилищна сграда с
административен адрес: град Б., ул. „Г.” № 94, (образуван по одобрен проект
от бивши гаражи № 1,№ 2 и № 3), с маневриращо хале в размер на 31,32 кв.м,
5
ведно с 3,405 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж;
3/4 ид. части от поземлен имот с идентификатор 07079.603.11 , находящ се
в гр. Б., Промишлена зона „Север”, целият с площ 4526 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, при съседи: 07079.603.107,
07079.603.12, 07079.603.10, 07079.603.7, бивш УПИ I- 370 в кв.2 по плана на
ПЗ „Север” гр.Б.; 1/2 ид. част от самостоятелен обект с идентификатор
07079.616.108.4, с административен адрес: град Б., ул. „У.Г.” № 94, брой
етажи- един, предназначение: складова база, склад, с площ 67 кв.м., долепен
до пететажна жилищна сграда и застроен в поземлен имот с идентификатор
№ 07079.616.108. В замяна на прехвърлените имоти „Б.К.“ ЕООД е
придобило от „Б. **“ АД правото на собственост върху следните движими
вещи: Електрокар Балканкар 1 с инвентарен номер 1-59552210,
Електрокар Балканкар 2 с инвентарен номер 2-59552217 и Електрокар
Балканкар 3 с инвентарен номер 3-59554012. Страните са се споразумели
вещите да се заменят без уравнение във връзка с разликата в стойностите им.
В нотариалния акт по замяната е посочено, че общата стойност по данъчна
оценка на прехвърлените надвижимости възлиза на 146 109 лв., а стойността
на движимите вещи е 3319,55 лв.
Спорът между страните се концентрира около въпроса за
равностойността на престациите по замяната, като правното твърдение на
дружествата, участващи в сделката, е че еквивалентност е налице, като
действителните цени, срещу които вещите са прехвърлени, са били посочени
в предварителен договор, сключен между страните преди окончателния такъв,
и между стойностите няма съществено разминаване. Като допълнителен
аргумент се сочи, че непосредствено след замяната трите електрокара са били
продадени на трето лице, с договор, който се представя и в който отново е
посочена действителната им стойност.
За да се установи, че атакуваната сделка е сключена в пределите на
нравствената допустимост, следва да се формира извод за липса на
значителна нееквивалентност на насрещните престации, като се изхожда от
техните характеристики и спецификите на конкретното договаряне. Ясно е от
съдържанието на материализираната в посочения по-горе нотариален акт
сделка, че са прехвърлени недвижими имоти – гараж, идеални части от
поземлен имот и идеална част от складова база, срещу три електрокара. Пред
6
настоящата инстанция не е налице спор относно особеностите на
недвижимите имоти и тяхната стойност, към момента на договарянето,
поради което следва да се възприеме фактическата обстановка, приета от
първоинстанционния съд, че се касае за прехвърляне на обекти на обща
стойност 118 200 лв., на база заключението на вещо лице по изпълнена пред
първата инстанция съдебно – техническа експертиза.
По отношение на движимите вещи, обаче, и пред настоящата
апелативна инстанция е пренесен спорът относно състоянието на вещите, при
прехвърлянето, релевантно за извода каква е стойността на полученото срещу
разпоредените от дружеството – длъжник на въззивника недвижимости.
Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че макар
критерият равностойност да не може да се тълкува като изискване за пълен
идентитет между цената на даденото и цената на полученото по сделката, той
предполага съпоставимост и съответствие на цените на конкретните стоки
или имущество през релевантния период. Акцентира се, че неравностойността
може да се изразява в несъответствие на платената цена с действителната
стойност на придобитото имущество или на цените на разменените престации
(в случай на замяна) - Решение № 107 от 14.11.2011 г. на ВКС по т.д. №
742/** г.
Предвид горното, настоящият състав отбелязва, че за формиране
извод за действителността на договарянето, в конкретния случай, преценката
следва да се извърши на две стъпки – на първо място е необходимо да се
установи действителната стойност на насрещно полученото по сделката
имущество, и, на следващо място, се прецени дали стойността на
имуществото, вливащо се в имуществения комплекс на разпоредилия се по
договора съищец, е съпоставимо със стойността на имуществото, напускащо
този имуществен комплекс, без да се игнорира възможността, във всеки
конкретен случай, страните да релевират и доказват обстоятелства, налагащи
договаряне, различно от пазарните условия, когато то отговаря на заявени
техни специфични, допустими от закона, интереси.
Измерител на действителната стойност на обектите е средната
пазарна цена, при която тези вещи могат да се придобият, към определен
момент, на свободния пазар, от информиран и добросъвестен купувач, като се
7
имат предвид специфичните им качества и състояние. Без значение е, в този
аспект, каква цена на вещите страните са посочили в договора за
прехвърлянето им или в други, изходящи от тях документи – както е в
конкретния случай – предварителен договор, последващ договор за продажба,
сключен с трето лице.
За постигане яснота относно действителната стойност на вещите са
значими техните обективни дадености, като обект на размяна, към относимия
момент. По настоящото дело въззивникът е оспорил твърдението, въведено от
дружествата – въззиваем и съищец, че продаваните електрокари са били, към
момента на замяната, рециклирани, като е противопоставил насрещно
твърдение, че вещите не са били рециклирани и допълнително оборудвани.
При така въведеното оспорване от въззивника, доказателствената
тежест за установяване състоянието на вещите към момента на замяната е
върху участващите в сделката страни. Посоченото от тях в предварителния
договор от 30.03.2015 г. и приемо- предавателния протокол към него от
същата дата, не обвързва съда със задължителна материална доказателствена
сила, поради характера на тези документи на частни диспозитивен – договора,
и свидетелстващ – протокола, нито обвързва въззивника, тъй като не
съдържат негово изявление. Обективираното в експертната оценка на в.л.
Златев волеизявление на същия относно обстоятелството, че е извършил
оглед на електрокарите и констатациите му, че се касае за рециклирани
машини, не притежават материална доказателствена сила. Други
доказателства относно състоянието на вещите по делото няма ангажирани. Не
отговаря на фактите по делото посоченото в отговора на въззивната жалба, че
разпитаният по делото свидетел Янева е установил достоверността на
съдържанието на процесния предварителен договор, тъй като, видно от
протокола за разпита на същия, свидетелят е установявал обстоятелства по
сключването на предварителния договор, но не и състоянието на движимите
вещи.
Следва да се заключи, че не е налице проведено убедително
доказване относно обстоятелството, че електрокарите, предмет на оспорената
сделка, са били рециклирани и допълнително оборудвани, поради което
следва да се приеме, че същите са били прехвърлени в старо състояние –
втора ръка.
8
Пред настоящата апелативна инстанция беше изпълнена съдебно-
оценъчна експертиза, вещото лице по която депозира заключение относно
действителната пазарна стойност на три електрокара, от вида на процесните,
в старо, нерециклирано състояние, към датата на сключване на процесния
договор за замяна. Експертът е заключил, че стойността на електрокари от
марката „Балканкар“, от съответните модели и с технически характеристики,
съобразно индивидуализацията, направена в нотариалния акт и експертната
оценка към предварителния договор, по която страните не спорят, възлиза на
35 730 лв., без включен ДДС. При изготвяне на заключението си, експертът е
съобразил, че производството на електрокари от съответните серии, каквито
са процесните, е било преустановено през 1995 г., поради което е приел, че
това е последната възможна дата на производство на електрокарите. Оценката
е дадена при вземане предвид спецификата на конкретните движими вещи и
необходимостта от периодична подмяна на определени движещи се възли и
детайли, различна от пълно рециклиране, с приемане от експерта, че
амортизация на частите с повече от 10 % би направила електрокарите
практически неизползваеми, каквито твърдения по делото липсват, и при
ползване на пазарни аналози - офертни цени, относими към релевантния
период.
Съдът кредитира така даденото заключение, като обосновано и
компетентно, поради което приема, че стойността на придобитите по
замяната от „Б.К.“ ЕООД движими вещи възлиза на 35 730 лв.
Съпоставена тази величина с цената на недвижимите имоти –
118 200 лв., се наблюдава значително неравновесие между същите, с разлика
от 82 470 лв. Изводът е, че срещу недвижимостите, с които се е разпоредил,
съищецът е получил насрещна престация в обем на едва 30 % от стойността
на разпореденото.
Липсват твърдения и установявания, че в случая това несъответствие
може да бъде обяснено с удовлетворяване на значим за съдоговорителите и
допустим от правото интерес. Налице е дисбаланс и несиметричност на
резултата от сделката за страните, което позволява формиране на становище,
че сключената оспорена сделка накърнява добрите нрави, поради
значителната нееквивалентност на насрещните престации.
9
Крайният извод на съда е за основателност на претенцията.
Изводите на настоящата апелативна инстанция не съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, което обуславя отмяна на решението и
постановяване на ново такова, с което предявеният иск бъде уважен.
При този изход от делото, въведеното искане и представените
доказателства, на основание чл.78, ал.1 ГПК, дружеството – въззиваем „Б.
**“ АД дължи заплащане на сторените от въззивника разноски пред двете
инстанции, а именно сумата от 7503,10 лв. – съдебно - деловодни разноски
пред първата инстанция, от които: 1621 лв. – държавна такса, 162,10 лв. –
такса вписване на исковата молба, 4500 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, 1200 лв. – възнаграждения на експерти и 20 лв. – държавна
такса за издаване на съдебно удостоверение; и сумата от 4110,50 лв. –
съдебно - деловодни разноски пред въззивната инстанция, от които: 810,50
лв. – държавна такса, 300 лв. – възнаграждение на експерт, 3000 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Б.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 443 от 14.01.2021 г., постановено по т.д. №
169/ 2019 г. по описа на Окръжен съд Б., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Г. Щ. Х. , ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ул. К.Б.П. № 10, вх.В, ет.1, ап.1, с адрес за
връчване: гр. Б., ул. П. № 29 – адв. Г. – Т., в качеството му на процесуален
субституент на неговия длъжник „Б.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. Б. 8000, С.П.З., Х.С.Б. „Б.К.“, представлявано от
А.В.А. - управител, с адрес за връчване: гр. София, бул. В. № 4, ет.1 – адв.
В.В., срещу ответника „Б. **“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1317, район С., ул. „Б. № 3, ет.2, ап.3, представлявано
от А.А.П., с адрес за връчване: гр. Б., ул. Ал. К. № 8, ет.2, с правно основание
10
чл.134, вр.чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, че сключеният между „Б.К.“ ЕООД и „Б.
**“ АД договор за замяна на недвижими имоти с движими вещи, с нотариален
акт № 55, том I, рег. № 1345, н.д. № 49/ 2015 г. по регистъра на Нотариус рег.
№ 255 на Нотариалната камара – И.К., е нищожен, поради противоречие с
добрите нрави.
ОСЪЖДА „Б. **“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1317, район С., ул. „Б. № 3, ет.2, ап.3, представлявано
от А.А.П., с адрес за връчване: гр. Б., ул. Ал. К. № 8, ет.2, да заплати на Г. Щ.
Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. К.Б.П. № 10, вх.В, ет.1, ап.1, с адрес за
връчване: гр. Б., ул. П. № 29 – адв. Г. – Т., сумата от 7503,10 лв. – съдебно-
деловодни разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА „Б. **“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1317, район С., ул. „Б. № 3, ет.2, ап.3, представлявано
от А.А.П., с адрес за връчване: гр. Б., ул. Ал. К. № 8, ет.2, да заплати на Г. Щ.
Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. К.Б.П. № 10, вх.В, ет.1, ап.1, с адрес за
връчване: гр. Б., ул. П. № 29 – адв. Г. – Т., сумата от 4110,50 лв. – съдебно-
деловодни разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11