О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 1814 29.06.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На двадесет и девети юни през две хиляди и
двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: -
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело № 1139 по описа за 2020
година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Люлин“, бул. „Петър Дертлиев” №25, Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от юрисконсулт Недков.
Обжалва се разпореждане №3222 от 10.02.2020г., постановено по ч.гр.д.№880 по описа за 2020г. на Районен съд- Бургас, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против Т.Д.Н. ЕГН:********** ***, за следните суми:
- 97,01 лв.- договорна лихва, начислена за периода от 16.02.2019г. до 16.10.2019г.;
- 450 лв.- застрахователна премия;
- горницата над уважения размер на претенцията за разноски- 75 лв. до претендираните 82,25 лв.;
Сочи се, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, като са изложени подробни съображения в подкрепа на становището на жалбоподателя, че въведеното в чл.10, ал.1 от ЗПК изискване текстът на договора за протребителски кредит да бъде изписан с шрифт не по-малко от 12 пункта противоречи на Директива 2008/48/ЕО, поради което не следва да бъде прилагано. Правото на Европейския съюз има примат над действащото национално законодателство, поради което има предимство при констатирано противоречие между тях. Цитирана е съдебна практика на СЕС в сочения от жалбоподателя смисъл. Развити са подробни съображения.
Моли разпореждането да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него се постанови издаването на заповед за изпълнение и за отхвърлената част от заявлението.
Не се претендират деловодни разноски за настоящото производство.
Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело №880 по описа за 2020г. на Районен съд- Бургас е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от частния жалбоподател.
Иска се издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист против Т.Д.Н. ***, за следните суми: 1000 лв. главница по договор за заем CrediGo, сключен между „Микро кредит“ АД и Н. на 16.01.2019г., вземането по който е цедирано на жалбоподателя с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително с лихвите, на основание рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г. и Приложение №1 към същия с дата 10.06.2019г.; 97,01 лв., представляващи договорна лихва за периода от 16.02.2019г. до 16.10.2019г. ; 450 лв.- застрахователна премия по застраховка „Защита“ по Групова полица на ЗК УНИКА Живот АД с ползващо лице „Микро Кредит“ АД за обезщетение равно на остатъчния размер на кредита към датата на настъпването на застрахователното събитие, начислено за периода от 16.02.2019г. до 16.10.2019г., 65,61 лв.- лихва за забава за периода от 16.02.2019г. до подаването на заявлението в съда, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Изложени са още доводи, че кредитът следвало да бъде погасен на 7 равни месени погасителни вноски от по 121,89 лв. с първа падежна дата 16.02.2019г. Заемодателят съгласно чл.3 от договора за заем удостоверил, че желае ползването на допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за застраховка, премията по която кредитополучателят се задължил да плати на 9 равни месечни погасителни вноски в размер на 45 лв. всяка. Понеже заемателят не върнал паричния заем за заявителя възникнал правен интерес да предяви претенциите си по съдебен ред.
Претендират се деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение 50 лв. Към заявлението са приложени пълномощно и квитанция за внесена държавна такса, както и договор за заем, искане за заем, ОУ към договора, застрахователна полица.
Районният съд е издал заповед № 324/10.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за претендираната главница, мораторната лихва, както и законната лихва върху главницата от подаването на заявлението, както и за част от разноските -75 лв.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението в частта относно претенцията за възнаградителната лихва, застрахователната премия, както и за част от разноските. Изложени са съображения, че не е спазено императивното изискване на чл.10, ал.1 от ЗПК, при сключването на договора всички негови елементи да се предоставят на длъжника с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по-малък от 12. В случая приложените документи били написани с различен по вид и размер шрифт, част от тях значително по-малки от 12. На основание чл.22 от ЗПК процесният договор за заем бил недействителен и съгласно чл.23 от същия закон потребителят следвало да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи останалите претендирани със заявлението парични вземания- за договорна лихва и за застрахователна премия.
Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е основателна. Съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.1, ЗПК: „Договорът за потребителски кредит се сключва
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора.“
Според настоящия състав констатацията на районния съд, че част от елементите на процесния договор за потребителски кредит са със значително по-малък размер на изискуемия по закон шрифт 12, не може да бъде установено по безспорен начин в заповедното производство, доколкото по делото са приложени копия и не е ясно дали същите не са умалени. За да се приеме извод за изготвяне на договора на шрифт, по-малък от 12, следва да бъде назначена експертиза и в.л. да посочи на кой шрифт и с каква големина е изготвен договорът. Но, доколкото жалбоподателят не твърди, че приложенията към договора за заем са в изискуемия от ЗПК размер на шрифта, съдът приема, че констатацията на БРС не е оспорена от жалбоподателя.
Основателно е оплакването в жалбата, че цитираната от БРС разпоредба- чл.10, ал.1 ЗПК в частта, с която е определен минимален размер на шрифта, на който следва да са написани всички елементи на договора за кредит, противоречи на приетото в Директива 2008/48/ЕО, чиито разпоредби са транспонирани в ЗПК. В съображение №9 от същата е посочено, че на държавите- членки не следва да се позволява да запазят или въвеждат национални разпоредби, различни от предвидените в Директивата, но това ограничение следва да се прилага само тогава, когато са налице разпоредби, хармонизирани чрез Директивата. Посоченото в съображението е закрепено като императивна норма в чл.22, т.1 от Директивата. В глава IV, чл.10 от Директивата са посочени изискванията, на които следва да отговаря съдържанието на договора за потребителски кредит. На първо място договорите за кредит следва да бъдат изготвени на хартиен или друг траен носител, като всяка от страните по договора следва да получи екземпляр от него. Второ, договорът за кредит следва да посочва по ясен и кратък начин елементите, посочени в чл.10, т.2 от Директивата. При съпоставка между двете норми е видно, че директивата не съдържа конкретни изисквания за минимален шрифт, на който следва да бъдат изготвени договора за кредит и приложенията към него. Основателно е оплакването в жалбата, че в ЗПК законодателят е въвел изискване, което не се съдържа в Директивата, което води до значителни санкции за кредитора- загубване на правото да получи лихви и разноски по кредита. Понеже ограничението на чл.10, ал.1 от ЗПК досежно минималния размер на шрифта е въведено от националния законодател в разрез с изискването на чл.22, т.1 от Директивата, то не следва да бъде прилагано от съда в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, респективно- за обжалване на отказа за издаването на такава заповед.
Ето защо, въззивната инстанция намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника за договорната лихва и за застрахователната премия. Същото следва да бъде отменено, като вместо това следва да се разпореди издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и за тези две вземания, в посочените в заявлението размери.
С оглед изхода на делото искането за присъждането на пълния размер на претендираните пред БРС разноски е основателно. Ето защо на жалбоподателя следва да се присъди и остатъка от внесената за производството пред първата инстанция д.т.- 7,25 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
разпореждане №3222 от 10.02.2020г., постановено по ч.гр.д.№880 по описа за
2020г. на Районен съд- Бургас, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ допълнителна заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по заявлението на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление гр.София, р-н „Люлин“, бул. „Петър Дертлиев” №25, Офис
сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, против Т.Д.Н. ЕГН:********** *** и за следните суми:
- 97,01 лв. (деветдесет и седем лева и една стотинка), представляваща договорна лихва, дължима по договор за заем CrediGo №5342-00022169, сключен между „Микро кредит“ АД и Н. на 16.01.2019г., вземането по който е цедирано на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително с лихвите, на основание Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г. и Приложение №1 към същия с дата 10.06.2019г, като лихвата е начислена за периода от 16.02.2019г. до 16.10.2019г.,
- 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща застрахователна премия по застраховка „Защита“ по Групова полица на ЗК УНИКА Живот АД с ползващо лице „Микро Кредит“ АД;
- както и 7,25 лв. (седем лева и двадесет и пет стотинки), представляваща остатъка от внесената държавна такса по ч.гр.д.№880/2020г. по описа на Бургаския районен съд.
Връща делото на Районен съд- Бургас за издаване на допълнителна заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.