О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер
III-260627 19.03.2021 година Град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен състав
На
деветнадесети март, две
хиляди двадесет и първа година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАНКА МАЙСКА
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
частно
гражданско дело номер 114 по описа за
2021 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод частна жалба
от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3,
представлявано от Ивелина Кавурска и Янислав Янакиев, чрез юрисконсулт Ивайло
Терзиев, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29, ет. 3, против Разпореждане
от 08.12.2020 г., постановено по ч.гр.д. №7888/2020 г. по описа на БРС, с което
съдът е отхвърлил заявлението на частният жалбоподател против А.М.Г. ЕГН **********
в частта, касаеща вземането за договорна лихва от 82,08 лв., мораторна лихва от
74.98 лв., договорна неустойка от 220 лв. и разходи за извънсъдебно събиране на
вземанията от 200 лв., като е приел, че договорът е в противоречие със закона –
основано е на договор за потребителски кредит /паричен заем/, който е
недействителен съгласно чл.10а и чл.11 ал.1 т.10 във вр. с чл.19 ал.1 – 4,
чл.22 и чл.23 от ЗПК и потребителят дължи връщане само на чиста стойност на
кредита. Първоинстанционният съд е счел, че неустоичната клауза и клаузата за
договорната лихва противоречат на добрите нрави – първата, поради начина по
който е формулирана не оставял съмнение, че дължимостта на неустойката е
обусловена не от неизпълнение на конкретни договорни задължения и произтекли от
това вреди, а се дължи изначално. Непредставянето на обезпечение за кредитора
не е равнозначно на неизпълнение на задължението за връщане на сумата и не би
могло да доведе автоматично до вреди за него, подлежащи на репариране. Втората
клауза – за договорна лихва е недействителна поради надвишаване на трикратния
размер на законната лихва.
Недоволство от така постановеното разпореждане
изразява частния жалбоподател, който намира същото за постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, като моли
съда да го отмени и постанови определение за издаване на заповед за изпълнение
съгласно заявлението. Излага съображения.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 275 от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално
допустима.
Съдът,
като съобрази закона, намира за установено следното:
Частният
жалбоподател е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК срещу А.М.Г., ЕГН **********, от гр. Б., кв. С., ул. „А. Д.“ № ** като
със Заповед № 261180 от 08.12.2020 г. БРС е разпоредил длъжникът да
заплати на жалбоподателя сумата от 1100
лева – неплатена главница по договор за кредит „Бяла карта“ с
№430147/16.04.2015 г., сключен между длъжника и „Аксес файнанс“ ООД, законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 07.12.2020 г.
до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 54.80
лева.
За
да откаже частично издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
досежно претендираните договорна лихва, мораторна лихва, договорна неустойка и
разходи за извънсъдебно събиране на вземанията, БРС е счел, че макар и
допустимо, подаденото заявление в посочената част не отговаря на изискванията
на чл. 410 от ГПК за издаването му. Обсъдил е сключения между между „Аксес
файнанс“ ООД и А.Г. договор за паричен заем, както и сключената цесия между
жалбоподателя и „Аксес файнанс“ ООД. Съдът е счел, че искането за издаване на
заповед за изпълнение е в противоречие със закона, поради което е присъдил само
чистата сума.
Настоящата съдебна инстанция намира
постановеното разпореждане за частично неправилно, което налага същото да бъде
отменено в тази му част. Възнаградителната /договорна/ лихва представлява
дължимо възнаграждение за кредитора във връзка с ползването на отпуснатия от
него заем. Задължение на длъжника е както връщане на дължимата главница, така и
заплащане на договорната лихва, която представлява цена на стойността на
капитала уговорена първоначално при сключване на самия договор. За да откаже
присъждането й първостепенният съд е счел, че същата не се дължи, тъй като
надвишава трикратния размер на законната лихва, каквото задължение към момента
не съществува в този му вид. Договорната лихва представлява възнаграждение за
ползване на главницата и същевременно е цена за услугата по предоставяне на
паричния кредит. За страните не съществува пречка да се договори
възнаградителна лихва над трикратния размер, поради което разпореждането в тази
му част е неправилно. Неправилно съдът е отказал да присъди и лихва за забава
до подаване на заявлението.
Претендираната
в заявлението законна лихва в размер на 62.16 лв. за периода 09.05.2019 г. до
27.11.2020 г. представлява обезщетение за вреди от забавено изпълнение по
смисъла на чл.86 ал.1 от ЗЗД и по същество, макар и мораторна по своя характер,
същата е законна лихва, която съдът присъжда при удовлетворяване на претенцията
за дължима главница, ако е поискана законна лихва. В този смисъл посочената
сума от 62.16 лв. за периода за който се претендира е дължима и следва да бъде
присъдена.
Що
се отнася до останалите оплаквания в частната жалба, настоящата инстанция ги
намира за неоснователни. Неустойката по своята същност представлява форма на
договорна отговорност, чиято цел е обезщетяване на вредите, причинени от
неизпълнението. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС т.3,
неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като същата е
уговорена извън присъщите й функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна
и в разрез с принципа на добросъвестност в гражданските и търговските
правоотношения. В случая уговорената между страните неустойка за непредставяне
на обезпечение чрез намиране на поръчител, по мнение на настоящата съдебна
инстанция, излиза извън присъщата обезщетителна функция, целяща компенсиране на
кредитора за причинените му вреди от неизпълнението. Уговорената между страните
неустойка в случая не обезпечава възстановяването на вреди, а е уговорена за
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури поръчител, като е
въведен и много кратък срок – тридневен. При това положение предвидената клауза
е на практика неизпълнима и в този смисъл съдът правилно е отказал издаването
на заповед за изпълнение по отношение на неустойката.
Същото
се отнася и за претенцията за сумата от 200 лева, представляваща разходи за
извънсъдебно събиране на вземанията. Правилно първоинстанционният съд е отказал
да присъди тази сума, тъй като същата е недължима. Законодателят е предвидил,
че санкция за неизпълнението на задължението на кредитополучателя представлява
присъждането на дължимо обезщетение по смисъла на чл.86 ал.1 от ЗЗД, което по
същество представлява дължима лихва. От друга страна такава сума не се дължи,
тъй като изпращането на канцеларски и други материали, свързани с обслужване на
кредита само по себе си не представлява указана от кредитодателя услуга, поради
което такива разходи не следва да се начисляват.
С
оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде
отменено досежно претендираната законна /мораторна/ лихва от 74.98 лв. за
периода 07.11.2019 г. – до 27.11.2020г., както и по отношение на договорна
лихва от 82.08 лв. за периода от 20.04.2015г. до 06.11.2019г. В останалата част
атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно. На частният жалбоподател
следва да се присъдят разноски по делото – 15 лева държавна такса за настоящата
инстанция и 1.42 лева – разноски за първата инстанция.
По
изложените съображения, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА
Разпореждане от 08.12.2020 г., постановено по ч.гр.д. №7888/2020г. по описа на
Районен съд – Бургас в частта досежно законна /мораторна/ лихва от 74.98 лв. за
периода от 07.11.2019 г. – до 27.11.2020г., както и по отношение на договорна
лихва от 82.08 лв. за периода от 20.04.2015г. до 06.11.2019г като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
А.М.Г., ЕГН **********, от гр. Б., кв. С., ул. „А. Д.“ № **, да заплати на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от
Ивелина Кавурска и Янислав Янакиев, чрез юрисконсулт Ивайло Терзиев, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29, ет. 3, сумата от 74.98 лв. -
законна /мораторна/ лихва за периода 07.11.2019 г. – до 27.11.2020г., както и
сумата от от 82.08 лв. - договорна лихва за периода от 20.04.2015 г. до
06.11.2019 г., както и сумата от 15 лева държавна такса за настоящата инстанция
и 1.42 лева – разноски за първата инстанция.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение.
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждането в останалата му част.
ВРЪЩА
делото на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.