№ 3525
гр. София, 03.07.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Аделина И.
при участието на секретаря Венелин П. Кръстев
и прокурора Т. Ив. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Аделина И. Частно наказателно дело
№ 20251100203590 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ЗА СГП се явява прокурор Д..
ОСЪДЕНИЯТ Д. Б. Б. – явява се лично, доведен от органите от ОЗ
„Охрана“ и с адв.О. Г. С., служебен защитник.
За Началника на Затвора-София – инспектор Г.а, съгласно представена от
същата заповед.
В залата присъства и лицето М. Г., лицензиран преводач.
С оглед наличните по делото данни, че осъденият Б. не владее български
език и за целите на настоящето производство, съдът на първо място
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА М. И. Г. за преводач от английски за български и обратно
по настоящето дело.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПРЕВОДАЧА.
М. И. Г. – на 69 години, българка, българска гражданка, грамотна,
неосъждана, разведена, без родство с осъдения.
Съдът предупреди преводача за наказателната отговорност по чл. 290,
ал.2 НК.
ПРЕВОДАЧ: Ще дам верен и безпристрастен превод.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОСЪДЕНИЯ.
Д. Б. Б. – гражданин на Великобритания, роден на *********. във
Великобритания, разведен, осъждан, постоянен адрес на територията на РБ
с.Лагошевци, общ.Д.о, ул. „*********; не знае дали е женен (по негови устни
данни).
На процесните страни разяснени правата по чл. 274-275 НПК.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Разбрахме правата си. Няма да правим отводи.
Поради липсата на отправени искания за отводи,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПОСТАВЯ НАЧАЛО НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Делото се докладва чрез прочитане на депозирана молба от осъдения Б. с
отправено искане за УПО.
ПРОЧЕТЕ СЕ.
ИНСПЕКТОР Г.А: Оспорвам молбата. Представям актуална справка за
срок на изтърпяване от осъдения на наказание ЛСВ, експертна оценка и
доклад от пробационен служител, като моля тези документи да бъдат приети
за доказателства по делото, както и всички приложени по делото писмени
материали.
АДВ. С.: Поддържаме молбата. Нямаме доказателствени искания. Да се
приемат представените от инспектор Г.а, както и всички материали към
затворническото досие.
ОСЪДЕНИЯТ Б.: Поддържам молбата. Нямам искания за събиране на
доказателства. Да се приемат представените от инспектор Г.а, както и на
всички материали към затворническото досие.
ПРОКУРОР: Оспорвам молбата. Нямам доказателствени искания. Да се
приемат представените от инспектор Г.а, както и всички материали към
затворническото досие.
2
С оглед горепосоченото и приемайки така представените документи за
съотносими към процесния спор и по доказателствата
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представена
справка за срока на изтърпяване на наказанието ЛСВ, Експертна оценка,
Доклад от пробационен служител, Доклад от ИСДВР и предпланиране на
присъдата.
На основание чл.283 НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА като доказателство и всички материали
приложени към затворническото досие № 654/2012г. на осъдения Б..
Съдът отчитайки липсата на други доказателствени искания на
процесните страни и доколкото не намира за нужно служебно да събира
допълни доказателства в настоящето производство, то приема делото за
изяснено от фактическа страна поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ПРЕНИЯТА
АДВ. С.: Уважаема г-жо Председател, поддържам така депозираната от
подзащитния молба по чл.70 НК и моля да бъде уважена по следните
съображения:
Безспорно е в случая е налице първата материално правна предпоставка
за уважаване на молбата, а именно изтърпяване на значителна част на
определеното наказание ЛСВ, като тя е не само над 1/2, а е 2/3 от определения
срок. Във връзка с другата основна предпоставка а именно степента на
поправяне, имаме сериозни възражения по констатациите и изводите на
затворническата администрация.Същата притежава почти пълен монопол по
наблюдението на осъденото лице. Считам, че констатациите в представените
документи са както противоречиви, така и със сериозен дефицит на
фактически данни, в подкрепа на тези констатации.Безспорно в случая е
единствено лошото здравословно състояние на осъденото лице, което е
описано и подлежащо на доказване със съответните медицински документи и
в случая не следва да бъде коментирано.То е тежко, предвид натрупаните
различен тип заболявания, особено прекараните инсулти.Това го подчертавам
във връзка с констатациите на затворническата администрация относно
степента и възможностите за поправяне на лицето.В справките на ГДИН и в
3
докладите са направени следните най-общи констатации и изводи, че липсват
достатъчно данни за поправяне и остават валидни проблемните зони със
съответните риск от рецидив и вреди. Това обаче не е подкрепено с конкретни
фактически данни в тази насока. Не е ясно в какво се изразява променливото
поведение на осъждания и каква връзка има това променливо поведение с
липсата на напредък в неговото поправяне. Четем, че не е награждаван и не е
трудово ангажиран. В самите доклади ясно се казва, че лицето не може да
бъде трудово ангажирано, именно поради неговото влошено здравословно
състояние.По същата причина е затруднена изключително социално-
възпитателната работа.Друго сериозно обстоятелство, което администрацията
сама посочва е, че липсват поначало твърдени програми за въздействие на
чужди граждани. В тази насока липсва така определено изявено желание да
учи български език. Аз доколкото разбирам той в някаква степен е научил
български език, но предвид здравословното му състояние и предвид
индивидуалните нагласи на всеки човек, не всеки може, нито е длъжен по
силата на някаква норма, да учи чужд език.Още повече, че лицето е англо-
говорящо, а английският език е най-разпространен и се говори масово в цял
свят. Изрично е посочено, че лицето избягва конфликти, очевидно такива не са
констатирани, защото не са и описани.Няма как да бъде в програми и да бъде
награждаван при положение, ние сами виждаме, че той едвам може да
обслужва себе си и то в известна степен.Не разбирам констатациите на
затворническата администрация, по какъв начин лицето отрича вина, не
признава и не зачита правата на другите.Никакви фактически данни нямаме в
тази насока.Ако става въпрос за неговото отношение на наложеното му
наказание, той може да го запази до края на живота си, да го приеме или не.Но
да се твърди, че не зачита правата на другите, при положение, че избягва по
всякакъв начин конфликти и такива не са установени, за мен това е едно
абсолютно голословно изявление. Не става ясно в какво се състои пасивното
агресивно поведение на лицето, нито по отношение на кого е демонстрирано
такова. Данни за това категорично няма.Не става ясно какво има предвид
затворническата администрация, че лицето не разпознава проблемите си и
игнорира последствията от действията си.Моите впечатления са, че той много
добре разпознава проблемите, но по никакъв начин няма данни за игнориране
на обстоятелствата във вр. с наложената му присъда, която е за едно тежко
престъпление. От тези съображения неясно е и по какъв начин се оценява
реално степента от риска за рецидив и за вреди. Тук го имам от висок за вреди,
до среден за обществото и нисък за възрастните.Същевременно е направена
прогноза, че здравословното състояние и възраст затрудняват силно
корекционната работа и не може да бъде дадена категорично прогноза за
поведението му в обществото.Т.е. нямаме категорична прогноза за бъдещо
рецидивно поведение.Оценките и констатациите, коментираните от мен,
очевидно са възпроизвеждани автоматично в поредица доклади.В тази вр.
поразително разнопосочна и надеждна за мен звучи експертната оценка, която
е съвсем актуална и беше представена сега, от 13.06.25г. на инспектор
4
психолог В.С.. Тук картината е коренно различна, да не кажа противоположна
от написаната от затворническите власти.Лицето полага старание да отговаря
на зададените му въпроси, независимо от затрудненията за вербален израз.
Липсва злоупотреба с алкохол и наркотици.Съдейства за изследването и
показва уважителност, показва сравнително спокойно държане и внимателно
отношение с желание за избягване на конфликти и проблеми. Самооценката е
сравнително добра.Добри налични умения в социално комуникативната сфера,
с елемент на търпеливост в поведенческия репертоар.Отново е посочено, че
важна ценност е здравето и държи на избягването на риск.Лицето може да
има рационална ангажираност, особено когато е убеден, че ответната страна е
искрена. Налице е добронамереност с избягване на манипулации.Това е една
категорично позитивна оценка. Обстоятелството, че в нея е отчетено, че
осъденият е преобладаващо интровертна тип личност, в никакъв случай не
следва да се оценява негативно.Такъв интровертен тип са основна част от
всички граждани и лица.За финал ще посоча прогнозата, направена от
инспектора психолог, че при положително развитие на предложение за УПО,
би подействало благоприятно за лицето, с възможност да се полагат грижи за
него.Аз считам, че следва съдът да кредитира основно и преимуществено тази
експертна оценка, чиито констатации кореспондират с цялостната картина
относно осъдения, тъй като обективно тя съответства както на ограничената
му свобода, така и на липсата на обратни фактически данни в тази насока.За
финал ще посоча и единствено ще коментирам съображението в последния
доклад за пробационен надзор, където между другото, тонът също е по-
различен от предходните и се предлага конкретна пробационна мярка при
уважаване на молбата за УПО. Тук е отБ.язано, че едно съображение във
връзка с евентуално пускане на лицето, ако тази молба бъде уважена, тъй като
той изявява желание да се върне във Великобритания.Налагането на
пробационна мярка така или иначе е задължителна последица от евентуално
уважаване на молбата по чл.70 НК и тя е последица.Неговото решение къде да
живее не следва да бъде считано и законът не го е въздигнал в предпоставка в
това дали да бъде уважена молбата.Да, Великобритания не е в ЕС, но има
механизми с които да се въздейства и това не следва да бъде издигано като
преценка за уважаване на молбата.
ОСЪДЕНИЯТ Б. /за лична защита/: Уважаеми Съдия, аз съм много
възрастен и много болен.Имам сериозни проблеми с паметта. Почти не мога
да стоя на краката си и да ходя. Моля да одобрите молбата за предсрочно
освобождаване, защото имам нужда да бъда с децата и съпругата си преди да
умра. Ужасно съжалявам
ИНСПЕКТОР Г.А: Уважаема г-жо Председател, началникът на затвора
не желае да бъде уважена молбата на Б. и той да бъде предсрочно освободен,
но и както виждаме всички е в тежко здравословно състояние с изключително
ниска възможност на владеене на езика. Да действително това е проблем за
водене на корекционна дейност, каквато и да било с него, но в края на
краищата той е осъден за тежко престъпление на 18 години ЛСВ със „Строг
5
режим“. От 2012г. е в затвора в София.Прави впечатление, че е записано в
докладите „колебливо поведение“, свързано именно с това, че му е налагано
дисциплинарно наказание през м.12.23г. за използване на физическа агресия
спрямо служител.Именно такива поведенчески модели във връзка с
отразените дефицити в зоните, като междуличностни проблеми,пасивно-
агресивно поведение в междуличностното общуване, както и в уменията за
мислене и импулсивни постъпки. На Б. се предлагат различни културно-
масови мероприятия, като тези мероприятия в затвора не са само и единствено
спорт.Те са свързани с шах, табла и други такива, в които би могъл да
участва.Изразеното от него мнение е, че не желае да се включва.
Предоставени са му материали да се обучава на български език, като няма
резултат от това.При всичко това няма как да се промени режимът.Набляга се
основно на тежкото му здравословно състояние, но той е настанен в болница
на затвора, няма какво повече от това да се направи за него. Полагат се
нужните грижи.Никъде обаче не се спомена и не се видя, че в последните
доклади дори от инспектора психолог, той се разкайва, признава вина,
съжалява за извършеното, освен в последното писмо с една дума, което е
казал.Все пак УПО не се отнася само и единствено до здравословното
състояние на осъдените лица. Моля да оставите молбата на Б. без уважение.
ПРОКУРОР: Аз също считам, че подадената от Б. молба е неоснователна
и моля да не я уважавате. Действително от анализа на материалите и от
приложената от затвора справка се установява, че Д. Б. е изтърпял повече от
1/3, дори както посочи защитникът повече от 2/3 от наложеното му наказание
от 18 години ЛСВ за извършено престъпление по чл.116 НК. Т.е. безспорно е
налице формалната предпоставка за постановяване на УПО. Считам обаче, че
от материалите по делото не може да се изведе достатъчно доказателства по
отношение на втората и според мен, по-важна предпоставка и не случайно
предвидена на първо място в нормата на закона, а именно, че осъденият към
момента се е поправил.Всички доказателства за поправяне на осъдения са
посочени в нормата на чл.439а НПК, като видно от становището на
представителя на началника на затвора и от други събрани доказателства, не
се установяват такива, от които да се изведе извод за поправяне на
осъдения.Видно е от приобщения доклад, че той е с променливо поведение.
Рискът от рецидив е намален само с 1 точка в рамките на изтърпяване на
наказанието, което е изключително незначително.Видно е още, че плана на
присъдата и посочените цели и задачи не са изпълнени.Проблемните зони
остават, макар и вероятно продиктувани от влошено здравословно състояние,
но все пак следва да бъде отчетено, че това здравословно състояние се е
влошило през последните 2 години, през които лицето пребивава основно в 4-
та група към болницата на затвора, където се полагат за него адекватни грижи.
Считам, че молбата му не следва да бъде уважавана и моля да постановите
определение с което да оставите без уважение същата.
СЪДЪТ, на основание чл.297 НПК
6
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ.
ОСЪДЕНИЯТ Б.: Много съжалявам за това което направих.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание, СЪДЪТ постанови своята съдебен акт
в присъствието на страните.
Съдът, след като се запозна с приобщения по делото доказателствен
материал и след като отчете доводите на процесните страни отБ.язва следното
:
Производството е по реда на чл.437 – чл.440 НПК и е образувано по
повод депозирана молба от осъдения, лишен от свобода Д. Б. Б. с отправено
искане за условно предсрочно освобождаване, съобразно закрепената за това
възможност в чл.70 ал.1 т.1 НК.
В днешното с.з. в хода на съдебните прения процесните страни излагат
подробни съображения в подкрепа на защитаваната от тях теза, които
съображения са отразени по-горе в съставения протокол, поради което е
излишно тяхното преповтаряне.
Молбата се явява процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес, предопределен от факта на
изтърпяване понастоящем на наказание ЛСВ.
Въз основа на приложените материали се установява по безспорен начин
обстоятелството на изтърпяване от страна на молителя на наложеното му
наказание ЛСВ за срок от 18 години при първоначален строг режим – същото
е наложено по НОХД № 345/15г. по описа на ОС гр. Видин с постановена на
26.06.15г. Присъда, влязла в законна сила на 06.02.17г. за извършено
престъпление по чл.116 ал.1 т.4 и т.6 вр.чл.115 НК.
На 23.05.12г. осъденият Б. постъпва в СЦЗ за изтърпяване на наложеното
му наказание, като многократно е преразпределян в различни групи на
територията на затворническото заведение и са му налагани редица
дисциплинарни наказания.Същият не е проявявал интерес към провежданите
курсове и социални дейности.По негово желание, видно от затворническото
досие, са му предоставени учебници за самостоятелна дейност за усвояване на
български език, която е безрезултатна.Тук е мястото да се подчертае, че да,
действително не всяко лице е длъжно да владее български език, но в случая
самият осъден е изявил желание в тази насока, а и това би му било от полза, с
оглед ресоциализация в обществото, което е цел на наказанието.
При така събраната и приета от съда доказателствена съвкупност и във
връзка със законово регламентираните в чл.70, ал.1, т.1 НК предпоставки за
УПО, констатира на първо място, че безспорно е налице първата от тях,
7
свързана с времевата продължителност на изтърпяване на наказанието и в тази
насока липсва спор между процесните страни. Съгласно горната разпоредба
към днешна дата осъденото лице е изтърпяло не по малко от 1/2 от
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, а именно изтърпяно е общо
13 години 6 месеца и 14 дни, от които фактически 13 години 5 месец и 1 ден и
от работа – 1 месец и 13 дни, с остатък 4 години 5 месеца и 16 дни.
На следващо място, Съдът намира, че не е налице другата кумулативно
предвидена законова предпоставка, а именно достатъчно доказателства за
окончателното поправяне на осъденото лице или поне за отпочнат необратим
процес в тази насока.В тази връзка следва да се вземат предвид всички
писмени доказателствени източници, а именно документите представени от
затворническата администрацията за целите на настоящето производство,
както и тези, които са приложени към затворническото досие № 654/2012г.
Тук следва да се подчертае, че съгласно първоначалния доклад изготвен при
постъпване на осъдения в затвора София, дадената оценка на риска от рецидив
е 46 точки. Към настоящия момент същата е занижена на 45 точки, което е
изключително лош показател в контекста на преценяваното обстоятелство за
поправяне на осъдения или отпочнат необратим процес в тази насока и то на
фона на продължителен времеви престой в Затвора.Следва да се подчертае от
фактическа страна, че по време на изтърпяване на наказанието ЛСВ,
осъденият не е награждаван.Налице са и изключително много заповеди за
наложени му дисциплинарни наказания, но доколкото последната от тях е от
19.12.2023г., то съдът приема, че е налице хипотезата на чл.109 ЗИНЗС и
респективно е заличен факта на налагани му наказания. Въпреки това обаче,
фактът на заличаване на наложени му наказания не заличава и самия
обективен факт на извършени определени дисциплинарни нарушения на
територията на пенетенциарното заведение. Видно е, че същият е притежавал
и то не еднократно неразрешени вещи и е проявявал физическа агресия, която
му деятелност се приема от съда за обективен израз за наложен определен
поведенчески модел, подкрепящ направения извод в доклада по чл.155 ЗИНЗС
на ИСДВР за липса на формирани у осъдения Б. нагласи за спазване на
регламентирани правила, в частност тези, определящи вътрешния ред в
затвора София. Както съдът подчерта по-горе към настоящия момент
оценката на риска е занижена изключително малко, единствено с 1 пункт,
което се дължи на наблюдавано занижение на риска в зоната начин на живот и
обкръжение. Всички останали дефицитни зони, отразени както в
първоначалния доклад, така и в многократно изготвени последващи доклади,
включая и този съставен за целите на настоящето производство, не търпят
промяна. В случая се касае за конкретно фиксирани проблемни зони, свързани
с отношение към правонарушението, междуличностнови проблеми и умение
за мислене. Всички тези проблемни зони намират фактическо отражение в
наличните по делото доказателства и в тази връзка съдът не се съгласява със
защитата за голословно поднеси в доклада на ИСДВР твърдения.
Обстоятелствата, свързани с липса на мотивация за промяна на криминално
8
поведение и непризнаване и незачитане правата на другите хора в социума,
които обстоятелства запълват зоната отношение към правонарушението, са
доказателствено обезпечени и тук следва да се подчертае многократната
промяна на групата, в която се изтърпява самото наказание, респ. самото
обкръжение на осъдения.Тук следва да се подчертае неговата изключителна
пасивност в контекста на предлаганите културни, спортни и социални
мероприятия.Разбира се, следва да се отчете и липсата на познание на
българския език и въпреки твърденията на защитата, че осъденият разбира в
известна степен български, съдът е лишен от подобни лични наблюдения и
най-малкото показател за това е участието на преводач в настоящето
производство.Фактът на обективирано манипулативно поведение от страна на
осъдения, също е подкрепено с доказателства и в тази връзка следва да се
подчертае дори първоначално заявеното от страна на осъдения, в днешното
с.з. становище, че не знае в какво се изразява неговото семейно положение, а в
последствие в хода по същество, категорично изразява желание да се върне
при съпругата си, а от друга страна по писмени данни същият е разведен.Т.е.
това му изявление от една страна е невярно и лъжливо, а от друга страна е
израз само и единствено на желанието му за удовлетворяване на искането му
за УПО, а не за наличие на определена искреност и добросъвестност.
На следващо място, при формиране на своя краен извод съдът разбира се
отчита липсата на изпълнение на плана на присъдата, което също е обективен
факт.В същия са включени изключително малко задачи, които са съобразени с
личностновите особености на осъдения, който не владее български език.В
частност, съдът има предвид преоценка на задачата свързана с преоценка на
минало поведение и задачата за формиране на способности за разпознаване на
проблеми и тяхното решаване по адекватен начин.Самият факт на подаване на
многобройни молби, включая и на настоящата такава от страна на осъдения с
искане за УПО е обективен показател, че същият желае да се ползва от тази
законова привилегия. От друга страна, видно от приложените по делото
материали, на настоящия молител нееднократно е отказвано УПО с мотив
липса на данни за поправянето му и му разяснявано, че тази активност на
територията на затворническото заведение в социален и културен аспект е
необходима, доколкото се оценява за признак за определена позитивна нагласа
за социализация в обществото и спазване на нормативно разписаните
правила.Сочената активност би спомогнала за постигане на така желаното от
него УПО, а от друга страна самият осъден не работи в тази връзка.Той
абсолютно бездейства и единственото, на което се акцентира в днешното с.з., е
влошеното му здравословно състояние.Според защитата влошеното
здравословно състояние на осъдения е пречка за негово участие в трудова
дейност и социални мероприятия, като съдът отново не се съгласява с този
аргумент, доколкото видно от данните по делото, на територията на затвора се
предлагат и мероприятия, които не изискват повишена физическа активност и
дори не изискват владеене на български език.Да, здравословното състояние на
Б. е влошено, но това не променя самия факт, че той не полага труд и не
9
участва в социални и културни мероприятия.Здравословното състояние на
осъдения, както правилно изтъкна защитата, няма отношение към
обсъжданите предпоставки за УПО. Съдът може единствено да го отчете при
доказаните фактически обстоятелства, но това обстоятелство само по себе си
е несъотносимо към регламента на чл.70 НК. Здравословното състояние на
осъдения би могло единствено да се преценява в едно евентуално
производство по чл.447 НК, което обаче не е от компетентност на съда.
Именно при всички гореизложени данни и кредитирайки с доверие
становищата на затворническата администрация, доколкото същите се
подкрепят и от наличните по делото данни, то съдът приема процесната молба
за неоснователна такава.
В заключение, съдът подчертава, доколкото защитата наблегна
изключително много на последната дадена експертна оценка на инспектор
психолог, а и същата е част от доказатеслтвената съвкупност, че тази
експертна оценка, действително носи определено позитивно съдържание за
личността на осъдения. В случая обаче същата е базирана, както е отразено в
нея, на проведено събеседване с осъдения и на база негово вербално и
невербално поведение, доколкото по време на събеседването не е успявал да
отговори на всички въпроси.Дори в тази експертна оценка се сочи
категорично, че Б. не разполага с добри умения в социално-комуникативната
сфера и същият е изключително интровертен тип личност, чувствителен е
само за важни за него теми, а последното изключително много се оценява като
фактор, свързан с това, че целите на наказанието в аспект спазване на
законовите правила не е постигнат и за това, че липсва положителна промяна
в аспект на целена ресоциализация.
С оглед на всичко гореизложено
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на осъденият Д. Б. Б. роден *********. във
Великобритания за постановяване на условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка по наложеното му с присъда ОС-Видин по НОХД №
345/2015 г. „Лишаване от свобода“ за срок от 18 години.
Определението подлежи на обжалване пред САС по реда на глава 22
НПК.
На служебния защитник да се издаде копие от протокола.
На назначения от съда преводач М.Г. следва да бъде изплатено
възнаграждение в размер на 200 лева от бюджета на съда.
10
Издаде се 1 бр. РКО.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:50
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
11