РЕШЕНИЕ
гр. София, 05.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на девети май през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН Д.
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Д. гр.д. № 8863/2017
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът А.И.Г.,
ЕГН ********** е предявил иск против В.Н.Н., ЕГН **********
с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лв. – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания поради причинена
телесна увреда, изразяваща се в разкъсване на сухожилието на колянното костно
капаче на десния крак, счупване на носни кости; контузия на главата; контузия
на дясното бедро и кръвонасядания по лицето, ведно със законна лихва върху тази
сума от датата на деликта – 04.04.2015 г. до окончателното й изплащане и
разноските по делото.
В исковата
молба ищецът излага, че на 04.04.04.2015г., около 00:30 ч., в гр. София, на ул.
„******пред входа на заведение “М.Б.” ответникът В.Н.Н.
му нанесъл удар в областта на дясното коляно, в резултат на което му причинил
телесни увреди, изразяващи се в разкъсване на сухожилието на колянното костно
капаче на десния крак, което му е причинило трайно затруднение на движението на
долен десен крайник за период повече от 3 месеца. Твърди, че в пряка
причинно-следствена връзка с реализирания побой е претърпял травма на
четириглавия мускул и сухожилията на дясно коляно, руптура лигаментум пателе
проприум декстри, по повод на което е приет в “А.С.К.МБАЛ Токуда”
ЕАД, където на 07.04.2015 г. е била извършена операция на дясното коляно с указания
за рехабилитация и носене на шина за срок от 6 седмици.
Ищецът
поддържа, че за период от 3 месеца е бил в болничен, поради временна
нетрудоспособност и през целия период на възстановяване е бил на
противовъзпалителни хепаринови инжекции. Твърди, че характерът на увреждането е
травматичен, а медико - биологичната характеристика на увредата е - трайно
затрудняване на двете функции - двигателна и опорна на десния долен крайник.
Излага, че по
случая е образувано ДП № 2253МК-94112015 на Първо РУ СДВР, пр.пр. 12021/2015г.
на СРП от 16.06.2017 г., а в последствие и нохд 9786/2015 г. по описа на СРС,
НО, 100 с-в, по което със Споразумение ответникът В.Н. се е признал за виновен.
Ищецът излага,
че вследствие на претърпяната травма е търпял множество неудобства като затруднено
придвижване, невъзможност за самообслужване, нужда от чужда помощ, като твърди,
че и към настоящия момент продължава все още да изпитва болки и не е напълно
възстановен.
Във връзка с
изложеното, ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди
ответника на основание чл. 45 ЗЗД да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законна лихва върху нея от датата
на деликта до окончателното й изплащане.
В срока за
писмен отговор след предоставената съгласно по чл. 131 ГПК възможност,
ответникът оспорва твърденията в исковата молба, че за период от 3 месеца ищецът
е бил в болничен поради временна нетрудоспособност, че през цялото време на
възстановяване е бил на противовъзпалителни хепаринови инжекции, а също така и
твърдението, че и към настоящия момент продължава все още да изпитва болки и не
е напълно възстановен. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, като в тази връзка излага, че поведението му е
единствената причина за възникналия инцидент. На следващо място, оспорва иска и
по размер, като счита, че същият е прекомерно завишен по размер и несъответстващ
на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От
представеното по делото Писмо от 04.04.2015 г. на разследващ полицай до Районна
прокуратура – София се установява, че на 04.04.2015 г. е образувано досъдебно
производство 225 ЗМ № 941/2015 г. по описа на 01 РУ – СДВР по повод получен
сигнал за извършено престъпление от общ характер срещу неизвестен извършител за
това, че на 04.04.04.2015г., около 00:30 ч., в гр. София, на бул. „******пред
входа на заведение “My bar”, причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно затрудняване на долен десен крайник на А.И. Г., като му нанесъл удар с
десния си крак в областта на дясното коляно - престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, като е посочено, че по ДП има задължано лице В.Н.Н., ЕГН **********.
Видно от представената
по делото Декларация от В.Н.Н. от 10.06.2015 г.,
същият се е признал за виновен в извършване на престъплението по чл. 129, ал. 2
във вр. ал. 1 НК, описано в постановлението за привличане в качеството на обвиняем
от 05.04.2015 г. по ДП № 2253МК – 94112015 г. по описа на 01 РУ на СДВР, пр.
пр. № 12021/2015 г.
От
представения по делото Протокол от 16.06.2015 г. от проведено публично заседание
по нохд № 9786/2015 г. по описа на СРС, НО, 100 с-в се установява, че обвиняемият
В.Н.Н., ЕГН ********** се е признал за виновен в
това, че на 04.04.2015г., около 00.30 ч. в гр. София, бул. „******пред входа на
заведение „М.Б.“ е причинил на А.И.Г., чрез нанасяне на удар с крак в областта
на дясното коляно, средна телесна повреда на същия, изразяваща се в разкъсване
на сухожилието на колянното костно капаче на десния крак, с което му е причинил
трайно затруднение на движението на долен десен крайник - престъпление по чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като страните са
се съгласили за извършеното престъпление на обвиняемия да бъде наложено
наказание „пробация“ за срок от 9 месеца два пъти седмично и наказателното
производство по нохд № 9786/2015 г. на СРС, НО, 100 с-в е прекратено.
По делото е
представена медицинска документация от „А.С.К.Болница Токуда“
от 13.06.2017 г. относно проведено лечение на пациента А.И.Г. през месец април
2015 г. с приложение Копие на ИЗ № 10880/2015 г. /л. 6-32/, както и допълнително
представени медицински документи с молба от 28.06.2018 г.
По делото е
приета съдебно-медицинска експертиза, съгласно заключението на която от представената
епикриза и ИЗ на МБАЛ Токуда, както и от допълнително представените медицински
документи с молбата от 28.06.2018 г. е видно, че щецът е получил множествени
травми по главата и дясното коляно, както следва: Глава - контузия на главата с
кръвонасядания по клепачите, дясната скула, гърба на носа и по окосмената тилна
част на главата, както и фрактура на носните кости; Дясно бедро – контузия и Дясно
коляно - разкъсване на сухожилието на колянното капаче. Съгласно експертното
мнение най-тежката травма е тази на сухожилието на колянното капаче, която води
до трайно затрудняване на движенията в десния долен крайник за срок по-голям от
30 дни (в случая до 3 месеца), а останалите увреждания причиняват временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, както и болка и страдание.
По отношение
на най-тежката понесена травма, тази в областта на дясното коляно, която е довела
до разкъсване на пателарното сухожилие, ищецът е бил хоспитализиран за 3 дни в
болница „Токуда“, където на 07.04.2015 г. е направено оперативно възстановяване
на целостта на същото, направени са били интраосални шевове на сухожилието към
капачката и облекчаваща снимаема телена остеосинтеза през капачката и тибията. Ищецът
е изписан със спокойна оперативна рана и без отчетени усложнения.
Видно от експертизата,
на ищеца са дадени указания да носи имобилизираща шина за 6 седмици, да натоварва
крака след 3 седмици, да проведе рехабилитация след свалянето на шината и да
продължи антитромботичната профилактика в домашни условия за още 20 дни. Експертното
заключение е, че съгласно медицинските критерии за конкретната увреда на
сухожилието на колянното капаче, при навременно и адекватно проведено лечение,
каквото е било приложено на ищеца, пълното възстановяване и трудоспособност се
очава до 3-ия месец, като в този срок се включва носенето на имобилизащия за 45
дни и поетапна рехабилитация за още 45 дни, като е уточнено, че за срока на
имобилизацията се ползват помощни средства за придвижване и е необходима на
моменти чужда помощ. По делото не са представени болнични листи за временна
нетрудоспособност и и липсват данни за медицински
усложнения по отношение на процесиите травми. Съгласно заключението на вещото
лице не са налице остатъчни последици от получените травми и доколкото в делото
няма други медицински документи, обективизаращи периода след тази дата, може да
се приеме, че няма остатъчни последици от процесиите травми.
От
експертизата се установява, че пателарното сухожилие, което е продължение на
сухожилието на мощния четириглав бедрен мускул може да се разкъса от: непряка
травма - внезапно и силно съкращение на четириглавия мускул или от директната
травма - като удар с твърд предмет или падане върху изпъкнала твърда повърхност,
като и в двата случая се нарушава опорната и двигателната функция на колянната
става, при което активната екстензия е невъзможна. Лечението е единствено
оперативно. Съгласно експертното заключение останалите травматични увреждания
на ищеца, а именно тези на главата, довели до фрактура на носните кости и
кръвонасядания по лицето и тила, като механизъм се получават само при директен
удар с или върху твърд тъп предмет или повърхност.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. В.Б.и К.Д.Б..
От показанията
на свидетеля Д. Б.се установява, че е приятел с ищеца и му е известно за
претърпения побой перди две години. Сочи, че го е видял на следващия ден след
побоя, той е изглеждал доста зле и е бил с доста подуто лице, със синьо под
очите и не е могъл да ходи без патерици. Той не е искал да излиза, бил е
притеснен, много уплашен и затворен. Посочва, че не е могъл дълго време да ходи
на работа с тази патерица и това негово състояние е продължило доста време. Той
е претърпял и операция и не е могъл да ходи на работа след инцидента. След
инцидента се е срещал с него навън, в едно квартално кафене, но това е било
много рядко, защото той не е излизал много.
От показанията
на свидетеля К.Б.се установява, че познава и двете момчета, а с В. се познава
приятелски. Разбрал е за конфликта, защото минава от там и тогова е разбрал, че
са двамата са се скарали. Посочва, че ищецът А. е професионален спортист, но той
има проблем с колената и се е отказал от спорта. Сочи, че е разбрал за
инцидента от другите хора, говорили са си нещо на висок глас, но той не е бил свидетел
на самия конфликт. На следващия ден след инцидента е видял А., тъй като е имал среща
в едно кафе, където живее наблизо и посочва, че той е седял в компания с
приятели, бил е в нормален вид, нищо не му е направило впечатление да не е
както преди, но е чул, че си говорят - как се изкарат много пари и след това е навързал
нещата. След инцидента си е направил операция на колената. Две седмици след
инцидента, той си е направил операции на двете колената през един месец понеже
е бивш спортист и това е свързано с увреждания от спорта. Посочва, че знае това
от негови приятели.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл.
45 от ЗЗД.
Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да
бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие
на предвидените законови предпоставки - извършено деяние, противоправност на същото,
настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния
резултат и вина. Съобразно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
В настоящия
случай със влязло в сила определение по н.о.х.д. № 9786/2015 г. по описа на СРС,
НО, 100 с-в е одобрено постигнатото между защитника на ответника и прокурор при
СРП споразумение, с което подсъдимият В.Н.Н., ЕГН **********
се е признал за виновен в това, че на 04.04.2015г., около 00.30 ч. в гр. София,
бул. „******, пред входа на заведение „М.Б.“ е причинил на А.И.Г., чрез
нанасяне на удар с крак в областта на дясното коляно, средна телесна повреда на
същия, изразяваща се в разкъсване на сухожилието на колянното костно капаче на
десния крак, с което му е причинил трайно затруднение на движението на долен
десен крайник - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Съгласно чл.
383, ал.1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците
на влязла в сила присъда, а съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК вр. чл. 413,
ал.2 НПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Съгласно и т.1
на ППВС № 1/23.12.1968 г. по силата на чл. 45 и сл. ЗЗД на обезщетяване
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
което следва и от изричната разпоредба на чл. 51, ал.1 ЗЗД. Между деянието и
настъпилата вреда следва да има причинно следствена връзка, което е елемент от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. С оглед на това не подлежат на обезщетяване
вреди, които макар и да имат връзка с поведението на ответника по иск за
обезвреда по чл. 45 ЗЗД, не се явяват пряка и непосредствена последица на
извършения от него деликт.
В хипотезата
на чл. 45 ЗЗД доказването на причинно следствена връзка между поведението на
дееца и уврежданията, чието обезщетение се търси, е за ищеца, което означава,
че същият следва безспорно да установи, че вредата закономерно произтича от
деянието, т.е. пряката причинно – следствена връзка между настъпилите телесни
увреждания и извършеното деяние.
Във връзка с
изложеното и предвид приложените доказателства по делото – Епикриза от Токуда
Болница София, ведно с копие от ИЗ № 10880/2015 г., както и от пиретата
съдебно-медицинска експертиза по делото съдът приема за доказана пряката – причинно
следствена връзка между деянието на ответника и настъпилото увреждане на ищеца
– травма на четириглавия мускул и сухожилията на дясно коляно, респ. че
настъпилите вреди за ищеца - физически травми, болки и страдание, дискомфорт и
стрес се явяват закономерна и логична последица от действията на ответника.
По отношение
на останалите твърдени от ищеца травматични увреждания, а именно - контузия на
главата с кръвонасядания по клепачите, дясната скула, гърба на носа и по
окосмената тилна част на главата, както и фрактура на носните кости и контузия
на дясно бедро съдът намира, че събраните доказателства по делото, преценени в
тяхната съвкупност не установяват по категоричен начин, че в резултат от извършеното
деяние от ответника на посочената дата, ищецът е получил и други травматични увреждания,
освен посочената по-горе. В тази връзка по делото не бяха представени никакви писмени
доказателства за посочените травматични увреждания, а наред с това от събраните
гласни доказателства посредством разпита на свидетелите не може, също така да
се направи категоричен извод за това, тъй като същите са в голяма степен
противоречиви и взаимно изключващи се. В този смисъл свидетелят Б., който е
приятел на ищеца твърди, че го е видял на следващия ден след побоя, той е
изглеждал доста зле и е бил с доста подуто лице, със синьо под очите, а от
друга страна свидетелят К.Б., който твърди, че познава и двете момчета сочи, че
на следващия ден след инцидента е видял А., който е седял в компания с
приятели, бил е в нормален вид и нищо не му е направило впечатление да не е
както преди. Следователно съдът намира, че по делото не е доказано по несъмнен
начин, че в резултат от извършеното от ответника деяние на 04.042015 г., ищецът
е получил в пряка причинно – следствена връзка твърдените увреждания, а именно:
контузия на главата с кръвонасядания по клепачите, дясната скула, гърба на носа
и по окосмената тилна част на главата, както и фрактура на носните кости и
контузия на дясно бедро, поради което съдът намира, че същите не подлежат на
обезщетяване по делото по реда на чл. 45 от ЗЗД.
По отношение
на размера на претендираните неимуществени вреди:
Съгласно чл.
52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - характера
на увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е
извършено, настъпилия вредоносен резултат, причинените болки и страдания и др..
По делото се
установи, че в резултат от процесното деяние, ищецът е получил разкъсване на
сухожилието на колянното капаче на дясното коляно, по повод на което увреждане е
бил хоспитализиран за 3 дни в болница „Токуда“, където на 07.04.2015 г. е
направено оперативно възстановяване на целостта на същото и е била поставена
телена остеосинтеза през капачката и тибията, като ищецът е бил изписан със
спокойна оперативна рана и без отчетени усложнения. От заключението на експерта
се установи, че при ищеца е проведено навременно и адекватно лечение, по повод
на което и съгласно медицинските стандарти оздравителният процес е приключил до
3 месеца, като през този период се включва носене на имобилизация за 45 дни,
през който срок се ползват помощни средства и поетапна рехабилитация за още 45
дни. Посредством свидетелските показания на свидетеля Б.се установи, че в резултат
от получените увреждания ищецът е изглеждал зле, не е могъл да ходи без
патерици, бил е много притеснен, уплашен и затворен.
Следва да се
отчете и обстоятелството, че съгласно експертното заключение по делото липсват
данни за настъпили каквито и да било усложнения при ищеца, а също така не са
представени болнични листове за временна нетрудоспособност, каквито са
твърденията на ищеца.
Следва да се
има предвид също така, че в настоящия случай не бяха представени доказателства
от ответната страна и в този смисъл не беше доказано по делото, че от страна на
ищеца е налице съпричиняване на вредоносния резултат, поради което, съдът
намира, че не е налице основание за прилагане на нормата на чл. 51, ал.2 ЗЗД.
При
гореизложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД
следва да се уважи до размер на сумата от 10 000 лв., ведно със законна
лихва върху нея от датата на деликта – 04.04.2015 г. до окончателното й
изплащане.
На основание
чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. Н.Д. адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 996 лв. /с вкл. ДДС/, а на основание чл.
78, ал. 6 ГПК по сметка на СГС сумата от 400 лв. – държавна такса и 83.33 лв. -
за експертиза.
На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на
753,33 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА В.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на А.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, и със съдебен
адрес:***, четвърти полуетаж, офис № 4 на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 10
000 /десет хиляди/ лева – представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания поради причинена телесна увреда,
изразяваща се в разкъсване на сухожилието на колянното костно капаче на десния
крак, счупване на носни кости, контузия на главата, контузия на дясното бедро и
кръвонасядания по лицето, ведно със законна лихва от датата на деликта –
04.04.2015 г. до окончателното й изплащане и разноските по делото, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на неимуществени вреди за разликата над
уважения размер до пълния претендиран размер от 30 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.Н.Н., ЕГН **********
да заплати на адв. Н.Д. сумата от 996 лв. /с вкл. ДДС/ - адвокатско
възнаграждение, както и да заплати по сметка на СГС сумата от 483,33 лева.
ОСЪЖДА А.И.Г., ЕГН ********** да заплати на В.Н.Н., ЕГН ********** сумата от 753,33 лева – разноски по
делото.
Решението подлежи на
обжалване от страните пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
председател: