РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг 21.08.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публично заседание на петнадесети август през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПЪРВАНОВ
при
секретаря Павлина Плючарска,
като
разгледа докладваното от съдията Първанов Гр.д.№ 594 по
описа за 2018 година на Червенобрежки Районен съд на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.344, ал.1 т.1 КТ.
Производството е образувано по искова молба от В.Г.Д. с ЕГН **********, чрез адв. П.К., със
съдебен адрес:***, против „ххх“ ООД” – гр. Плевен, адрес: ххх, представлявано
от управители Е. Г. М. и М.Д.М. – заедно и поотделно. Посочва се в исковата
молба, че със заповед № 97/05.10.2017г. на управителите на основание чл. 188 т. 3 от КТ било
прекратено трудовото правоотношение между страните, чрез налагане на наказание
„Дисциплинарно уволнение“. Моли съда да отмени обжалваната заповед като
незаконосъобразна.
Излагат се твърдения, че посоченото като причина за
прекратяване на трудовия договор отсъствие от работа за определени периоди от време, а именно:
29.01.2018 г. до 02.02.2018г.; 05.02.2018 до 09.02.2018г.; 12.02.2018г. до
16.02.2018г.; 19.02.2018г.-23.02.2018г. и 26.02.2018г. включително не е
нарушение.
Иска се от съда да постанови решение, с което да
отмени като незаконосъобразна заповед № 34/04.05.2018г. на управителите на ответното дружество и да осъди ответника
да заплати на ищцата направените съдебно деловодни разноски .
На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и
приложенията към нея са връчени на ответника. В законоустановения месечен срок
е постъпил отговор с който иска се оспорва изцяло като неоснователен.
В съдебно заседание ищцата редовно призована не
се явява , представлява се от пълномощник адв. П.К. ***. Поддържат исковата
молба и молят съда да постанови съдебен
акт, с който да уважи изцяло предявения иск като основателен и доказан.
Ответникът,
редовно призова, се представлява от адв.С.П. ***, оспорва иска като
неоснователен.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:
От фактическа страна:
Безспорно по делото е и не се спори между страните, че
между тях съществувало валидно трудово правоотношение, въз основа на трудов
договор до 05.10.2017г. , когато със
заповед № 97 работодателя наложил на работника дисциплинарно наказание
„Уволнение“. В последствие със своя заповед № 3 от 15,01,2018г. работодателя и
ответник в настоящето производство отменил своя заповед 97/05.10.2017г. и възстановил ищцата на
заеманата от нея преди уволнението длъжност „машинен оператор“ шиене в цех Д..
Безспорно е по делото, че след влизане в сила на
заповед № 3 от 15.01.2018г. ищцата не се е явила за да заеме длъжността, на
която е възстановена.
Безспорно по делото е и обстоятелството, че със
Заповед №34/04.05.2018г трудовото
правоотношение с В.Г.Д. било прекратено на основание чл. 188, т. 3 от КТ вр.
чл. 190 ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 187, т. 1 от КТ.
Спорно
по делото е законосъобразно ли е
прекратяването на трудовото правоотношение от работодателя и извършил ли е
ищеца дисциплинарно нарушение с неявяването си на работа, след като е възстановен.
За
установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени
доказателства Заповед № 34/4.05.2018г. Заповед № 3/15.01.2018г.; изд.от „ххх“ ООД гр. Плевен; Заявление от
01.02.2018 г.; заявление от 01.03.2018г. до ххх“ ООД гр. Плевен; известие за доставяне №ИД Р PS 5980
003AUН R с дата на приемане 01.02.2018г.; справка
за актуално състояние на „ххх“ ООД
гр.Плевен.
По
спорния момент съдът съобрази следното: За да бъде възстановен на предишната си
работа, съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от КТ на работника е дадена
възможността в двуседмичен срок от
узнаване на възстановяването, да се яви на работа. Не случайно е записано в
текста на правната норма, че работникът „Може“, тоест зависи от неговата преценка,
а не му е вменено в задължение да извърши това действие.От уведомленията на
ищцата до ответника е видно, че същата дори изрично е заявила, че не желае да
бъде възстановяване на заеманата от нея длъжност преди уволнението.
Това нейно поведение не само че не
съставлява дисциплинарно нарушение на чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ, но е и едно
напълно правомерно поведение.
Законодателя не случайно е предвидил
специална разпоредба за този вид поведение на възстановения работник в чл. 325,
ал. 1, т. 2 от КТ. Съгласно този текст трудовият договор се прекратява без
която и да е от страните да дължи предизвестие, когато уволнението на работника
или служителя бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му
работа и същият не се яви да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1/две
седмици/.
За да бъде законосъобразно
наложеното наказание „Уволнение“, то следва да е на лице противоправно
поведение на работника, с което да е осъществил някое от нарушенията изброени в
чл. 190 от КТ.
Както
бе посочено по-горе такова нарушение не е извършено от В.Д..
Предвид
това, заповед № 34 от 04.05.2018г. издадена от ххх“ ООД” – гр. Плевен следва да
бъде призната за незаконосъобразна и отменена а на ищцата следва да бъдат
заплатени от ответника направените съдебно деловодни разноски в размер на 510
лева, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК – възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на В.Г.Д. с
ЕГН **********, от работодателя „ххх“ ООД с ЕИК 1хххгр. Плевен ххх,
представлявано от управители Е.С.М. и М.Д.М. – заедно и поотделно и ОТМЕНЯ Заповед № 34/04.05.2018г. на „ххх“ ООД с ЕИК 1хххгр. Плевен ххх,
представлявано от управители Е.С.М. и М.Д.М. – заедно и поотделно.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „ххх“ ООД с ЕИК 1хххгр. Плевен ххх, представлявано от управители
Е.С.М. и М.Д.М. – заедно и поотделно, да заплати по сметка на Районен съд – гр.Червен бряг
държавна такса върху исковете по чл.
344, ал.1 т.1 КТ в размер на 30
/тридесет/ лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ххх“ ООД с ЕИК 1хххгр. Плевен ххх, представлявано от
управители Е.С.М. и М.Д.М. – заедно и поотделно, да заплати на В.Г.д.
с ЕГН **********, чрез адв. П.К., със съдебен адрес:***, направените деловодни
разноски в размер на 510 / петстотин и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: