Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. В., 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - В., първи граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при секретаря
Н.Г., като разгледа гр.д. № 3626 по
описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК вр. с чл. 49 СК.
Предявен е от П.К.П. срещу В.Г.П.
иск с правно основание чл.49, ал.1 вр. ал.3 от СК за прекратяване с развод на
сключения между същите на 26.03.1994г. граждански брак като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ответника, съединен с иск за фамилното име на
ищцата след брака.
Ищцата сочи, че с ответника сключили
брак на 26.03.1994г., за което било издадено удостовериние за граждански брак №
0082/26.03.1994г. на Община В., като от брака си имат едно родено дете – Д.В.П.,
ЕГН **********. Двамата живели заедно през периода 1994-2016г., като от 1999г.
се преместили в Република И;.. На 28.11.2016г. ответникът напуснал И;. и се
върнал да живее в дома на майка си в Б.. След раздялата почти не комуникирали
помежду си. Излага, че откакто заживели в И;. ответникът започнал да има
проблеми с алкохола, които водели и до агресия. По време на съвместното им
съжителството ответникът не полагал никакви грижи за домакинството. Твърди се,
че през 2017г. В. катастрофирал със семейния автомобил, който след това продал
и използвал средствата за лични нужди без да се допита до ищцата, която е била
съсобственик на вещта, разпоредил се по този начин и с друга вещ – климатик.
През 2018г. ищцата и синът им покрили разходите за лечението му, тъй като не
бил здрано осигурен. Ответникът рядко осъществявал трудова дейност на възмездно
основание, като полученото използвал изцяло за закупуване на алкохол, цялата
тежест за издържане на семейството винаги е била носена от ищцата. В. не
изпълнявал и задълженията си в отглеждането и възпитанието на детето, за което
отново се грижела съпругата му. Съжителството им било съпроводено от
непрестанни скандали във връзка със системното пиянство на ответника. Няколко
дни преди да напусне общото им жилище в И;., ответникът посегнал физически на
съпругата си като ѝ ударил шамар след като отказала да му даде пари за
цигари. Ищцата правила многократни опити
за подобряване на отношенията помежду им, но ответинкът отказвал да отиде на
психолог или да направи опит да преодолее пристрастеността си към алкохола.
Счита, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, липсват
взаимност, уважение, разбирателство и желание за съвместен живот, като няма
изгледи за подобряване на техните взаимоотношения. Желае да бъде постановено
прекратяване на брака по вина на ответника. Направено е искане да продължи да
носи брачното си фамилно име. Не претендира издръжка. Моли да й бъдат присъдени
сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил
отговор от ответника, който е получил лично разпореждане № 6603/03.09.2019г.,
същият не се е явил в насроченото открито съдебно заседание, за което е редовно
призован.
След преценка на събрания
доказателствен материал и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за сключен
граждански брак, издадено от Община В. въз основа на акт за граждански брак № 0082
от 26.03.1994 г., съставен в гр. В., В.Г.П.
и П.К. Деянова сключили граждански брак, като след брака съпругата приела
фамилното име на съпруга - П..
От представеното по делото
удостоверение за родствени връзки се установява, че роденото от брака дете Д.В.П.
е с ЕГН ********** и същият е пълнолетен.
Представени са по делото договор за
наем на недвижим имот, разписки за заплащане на наем, договор за домашна
работа, потвърждение за назначаване на П.П. и съобщаване на трудово
правоотношение за домашна работа, удостоверение за постоянно пребиваване,
издадено от Община А., провинция на Р.в оригинал на италиански език и в превод
на български език, от които се установява, че ищцата е трайно установено в И;.,
където живее и работи.
По делото са събрани гласни
доказателства като са изслушани свидетелите Е.П.и П.Т.. Свидетелката П.е
разказала, че познава страните отдавна, още преди да сключат брак. Ответникът
преди три години се върнал да живее в Б. сам, П. останала в И;., където били
установени и работела. В. нямал постоянна работа, не подкрепял ищцата, не подпомагал
домакинството. Имал проблем с алкохола, разказва, че го е виждала да заспива на
масата в ресторанта на хотела, където били на почивка след като е прекалил с
консумацията на алкохол. Разказва и за случай, в който били на гости на техни
приятели и В. заспал в дома на хората, отново, защото е прекалил с консумацията
на алкохол. Ответникът се върнал в Б., тъй като не работи и не помага за
плащане на наема и издръжката на семейството. При една от последните им срещи
обидил сина си и използвал нецензурни думи по негов адрес. Свидетелката Т. е
разказала, че страните не живеят заедно от 3-4 години. В. пиел повече и не
работел никъде. Имала лични впечатления за това, тъй като той живее в едно село
с нейните родители, вижда го в кафенето там. Не помагал на ищцата в издръжката
на семейството, не работел и пиел. Не била виждала В. да проявява агресия след
употреба на алкохол, но обиждал.
Показанията и на двете свидетелки са
последователни, непротиворечиви и обективни, поради което съдът ги кредитира
като достоверни.
По иска по чл. 49, ал. 1 СК:
Като основания за разстройството на
брака се навеждат влошените отношения между страните, възникналите помежду им
скандали, грубо отношение от страна на ответника към ищцата и детето, породено от неговата злоупотреба с
алкохол. От месец ноември 2016г. страните живеят отделно.
Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обективно нетипично
състояние на брачната връзка, което я характеризира с пълно отсъствие на
нормални духовни, физически, социални и т.н. контакти между съпрузите, което
състояние е непреодолимо и необратимо.
От събраните по делото доказателства / показания на свидетелите Т. и П./ се
установява, че отношенията между страните са влошени, налице е неразбирателство
между тях, което се дължи на злоупотребата с алкохол на ответника и липсата на
принос за семейството и домакинството, той не работел и не помагал на съпругата
си финансово и в отглеждането на детето, което вече е пълнолетно. Съдът намира,
че между страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
което е несъвместимо с продължаване на неговото съществуване. Брачната връзка между тях е
изпразнена от съдържание, което налага нейното прекратяване. Между страните е
налице неразбирателство, което не е било преодоляно, въпреки опитите, които са
направени за това. При това състояние на брачната връзка не може да се приеме,
че тя може да бъде заздравена. Изложеното дава основание на съда да приеме, че
бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага неговото
прекратяване.
С оглед направеното искане за
произнася по въпроса за вината за
разстройството на брачната връзка, на осн. чл. 49, ал. 3 СК съдът дължи
разглеждането и на този въпрос.
От показанията и на двете разпитани свидетелки
се установява, че ответникът е оказвал психически тормоз над ищцата,
злоупотребявал е с алкохол, бил е вербално агресивен и е обиждал роденото от
брака им дете, не е подпомагал финансово семейството, не е оказвал подкрепа при
грижите за детето и бита на семейството. Ответникът не е подал отговор, не се е
явил в съдебно заседание и с процесуалното си поведение проявява
дезинтересираност към решаването на въпросите за прекратяването на брака.
Следва да се даде отговор на въпроса
дали поведението на съпруга представлява такова брачно провинение, което да се
определи като вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачния
съюз.
Брачната
връзка отразява отношения между пълнолетни и равнопоставени правни субекти,
които доброволно са избрали да създадат семейство заедно. Вината в брачния
процес е понятие, чието съдържание се различава значително от приетото в
правната доктрина значение на термина „вина”. За да се избегне елементът на
субективизъм в процеса, константната съдебна практика е възприела разрешението
да се извършва преценка само на фактическото поведение, обективирано в
конкретни действия на всеки от съпрузите. Значението на тези действия пък се
отчита само от гледна точка на взаимоотношенията съпруг-съпруга, майка-дете и
баща-дете. Всички прояви на индивидуалния характер и личност на съпрузите са
специфични за всеки отделен случай и те не могат да се приведат под общ
знаменател. Това, което съдът обсъжда и преценява, е само дали и доколко те
нарушават хармонията в семейството и влияят негативно на отношенията вътре в
него. Тоест – едно и също поведение в някои случаи може да доведе до
разстройство на брачните отношения, а в други – не – според характера,
възпитанието, мирогледа на лицата, тяхната толерантност и въобще - нагласата и
вижданията им за същността на брака. В тази светлина задълженията на съда се
свеждат до това да изолира конкретни постъпки и да ги съпостави с отношението, първо - на всеки от
съпрузите, и после – на обществото, към съдържанието на брака, а след като
констатира разминаване, да прецени по въздействието, което са оказали, дали
това води, и в каква степен, до разстройство на брачните отношения, както и кой
е носителят на брачната вина. По делото по несъмнен начин се доказа, че брачната
връзка между страните от много време не е пълноценна, като грижите за
семейството са били поети изцяло от ищцата П., а В. не е работил, не е
допринасял за домакинството, а напротив искал е пари, за да си купува алкохол и
цигари от жена си и сина си, който след пълнолетие е започнал да работи. Ответникът
е породил конфликта между страните със своето поведение, включително с обидите,
които е отправял към ищцата и сина им под влиянието на алкохола. Грижите за детето,
докато е било непълнолетно, и бита са били поети от ищцата. Ето защо, в този
конкретен случай, между тези лица, поведението на съпруга – обидите, които е
отправял; злоупотребата с алкохол и предизвиканото от нея грубо отношение към
ищцата и детето; липсата на ангажираност
от негова страна за издръжката и подкрепата на семейството – не е работил, не е
допринасял за домакинството, което ищцата изцяло е издържала, са станали
причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка. Неговото
поведение е довело, както до фактическата раздяла между тях, така и до
дълбокото и непоправимо разстройство на брачния съюз. Законът не формулира
изрично причините, които могат да доведат до дълбоко и непоправимо разстройство
на брака, като те се изследват във всеки конкретен случаи съобразно
особеностите, очертани по-горе. В настоящия случай се установи, че именно поведението
на ответника е довело до настъпването на окончателния крах в брачните отношения
между съпрузите. Вината за това е на ответника.
Роденото от
брака дете е навършило пълнолетие, поради което не следва да бъдат разглеждани
въпросите за упражняване на родителски права, режим на лични отношения и
издръжка в настоящото производство.
Страните са
във фактическа раздяла от три години, поради което не се установи наличие на
семейно жилище по смисъла на §1, т.1 ДР към СК. Не следва да бъда разглеждан и
въпросът за предоставяне на семейното жилище.
По иска по чл. 53 СК:
На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с
решението по иск за развод съдът задължително се произнася и по небрачния иск
за фамилното име на съпрузите. Ищцата е заявила желание след прекратяване на
брака да носи брачното си фамилно име П.. Не е направено оспорване от страна на
ответника, като искането ищцата да продължи да носи брачното си фамилно име
следва да бъде уважено на основание чл. 326 ГПК.
По разноските:
Съдът стигна до извод,
че вина за разстройството на брака има ответника В.П.. Съгласно разпоредбата на
чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху
виновния съпруг. В случая е налице доказателство за заплатена държавна такса в
размер на 25,00 лв., на адв. възнаграждение в размер на 720,00 лв., поради
което тези суми следва да бъдат присъдени на ищцата. Претендираните разходи за
легализиран превод не съставляват разноски сторени в производството, поради
което в тази част искането следва да бъде оставено без уважение.
Определя на основание
чл.6, т.2 от Тарифа за дъражваните такси, събирани от съдилищата по ГПК
окончателна държавна такса в размер на 50 лева, като ответникът следва да бъде
осъден да я заплати по сметка на РС-В..
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между В.Г.П., ЕГН: **********, с адрес: *** и П.К.П., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сключили граждански брак на 26.03.1994 г. в гр. В., за което е
съставен акт за граждански брак № 0082/26.03.1994 г. като дълбоко и непоправимо
разстроен, за което има вина съпруга В.Г.П..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата П.К.П., ЕГН: **********
да запази брачното си фамилно име - П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл.
329, ал. 1 ГПК В.Г.П., ЕГН: ********** да заплати на П.К.П., ЕГН: ********** сумата от 745,00
лв./седемстотин четиридесет и пет лева/, представляваща направени разноски
по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т.2 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК В.Г.П., ЕГН: **********
да заплати окончателна държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/ в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на РС-В..
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - В..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: