Присъда по дело №1181/2021 на Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към НОХД 1181/21
Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от
РП Пазарджик.
Обвинението е против В. АНГ. ЯНК. за това, че на 08.11.2019 год. в
с.Черногорово обл.Пазарджишка се е заканил с убийство на ИВ. Й. М.
ЕГН:********** от същото село с думите “Ще те убия боклук, нещастник,
теб жив няма да те оставя“ и с действия - замахване на бухалка към М. и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му-
престъпление по чл.144 ал.З от НК във връзка е чл.144 ал.1 от НК
Като частен обвинител по делото бе конституиран пострадалия ИВ. Й.
М.
В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на РП
Пазарджик с искане за признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал.3 вр. Ал.1 от НК, като
му се наложи конкретно фиксирано наказание, за чието изтърпяване се
приложи чл. 66, ал.1 от НК.
Повереникът настоява подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото обвинение и получи справедливо наказание .
Защитникът твърди категорично, че обвинението не е доказано и
настоява подсъдимият да бъде оправдан. При условията на евентуалност ,
настоява за снизхождение при определяне на наказанието.
Подсъдимият не се признава за виновен.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301
НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено
следното:
На 08.11.2019 година пострадалият И.М. правел замазка пред гаража в
дома си в с.Черногорово обл.Пазарджишка, на ул.“45- та“№9 .Помагали му
св.И.И. и св.А.П., строителни работници в неговата бригада.
След като приключили, М. излязъл навън, за да провери дали се отваря и
затваря гаражната врата. Отваряйки я , докато бил с гръб към улицата, чул
викове. Обърнал се и видял, че към него се приближава подсъдимия. Носел
дървена бухалка и крещял към М. „Ще те убия, боклук, нещастник, теб жив
няма да те оставя!“. Когато го приближил съвсем, вдигнал високо над главата
си ръката с бухалката, замахвайки към свидетеля.М. бързо се навел,
избягвайки удара и се скрил навътре в гаража си, придърпвайки врата да се
затвори. Ударът попаднал в долната метална рамка на вратата.
Подсъдимият продължил да вика и да се заканва по същия начин, като
1

му казал и че „ няма да му се размине“ . Нанесъл дори удар и по самата
гаражна врата.
Пристигнала съпругата му св. Я.а, която успяла да го убеди да престане
и го забрала
Св.И.М. се обадил на тел.112 и съобщил за извършеното спрямо него : „
съседът ми е нахлул в дома ми и с една бухалка посяга срещу мен и ме
заплашва за живота„ . Бил изплашен и следващите три дни пренощувал при
своя колега св. И. в дома му в с. Тополи дол.
Впоследствие М. подал жалба до РП Пазарджик, въз основа на било
образувано настоящото досъдебно производство, след приключване на което
подсъдимият бил предаден на съд с обвинение за извършено спрямо
пострадалия престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Прието е с обвинителния документ, че заканата е изпълнена в двете й
възможни форми - словесна, осъществена чрез думите : „“Ще те убия боклук,
нещастник, теб жив няма да те оставя“ и с действия - замахване на бухалка
към главата на пострадалия.
Проведеното по делото съдебно следствие установи и двете форми на
заканата. Този извод Съдът базира на твърденията на подкрепените от
свидетели И. и П. показания на пострадалия, съобщената от него на
оператора на ЕЕНСП 112 информация, комуто се обадил непосредствено
след инцидента и видеозаписа на инцидента от външна камера пред дома на
пострадалия.
Подсъдимият, в съдебно заседание, отрича да се заканвал по
инкриминирания начин на пострадалия. Твърди и напълно безспорни данни –
на процесната дата действително тръгнал с бухалка към пострадалия, но като
го наближил, ударил вратата на гаража му в яда си, провокиран от предходен
инцидент между сина си и М., при който последният нанесъл удар на
момчето, за което сега М. бил подсъдим по друго дело. Всички тези факти са
напълно безспорно установени от всички доказателствени източници. Те
сочат и споделените и от двете страни в конфликта отношения на неприязън
по между им.
Наред с тези, несъмнено установени, факти обаче подсъдимият заявява
в съдебно заседание и други - отрича да се е заканвал с убийство словесно на
пострадалия, както и да е замахвал с бухалка към тялото или главата му.
Твърденията му изцяло са подкрепени от неговата съпруга, която била
видяла всичко и отишла да го прибере. Само последният от посочените факти
е верен – всички останали свидетели, вкл. пострадалия сочат, че именно св.
Я.а забрала подсъдимия, за да се преустанови инцидента, а това е видно и на
възпроизведения видеозапис. Останалите, отречени от подсъдимия, факти –
че се е заканвал с думи с убийство на пострадалия и че е замахнал към него с
2

дървената бухалка, са установени от показанията на пострадалия, както и тези
на свидетелите очевидци П. и И., съобщената информация до ЕЕНСП 112 от
пострадалия непосредствено след заканата и онагледената от видеозаписа на
инцидента ситуация.
Вярно е, че при преценката на показанията на пострадалия следва да
има особено отношение, като изначално се подозира интерес от развитието на
процеса, в който той има паралелно процесуално качество, както е в случая –
частен обвинител, чиято функция е да поддържа с прокурора обвинението за
престъплението, от което е пострадал. Тъкмо поради това и както вече е
установила константната съдебна практика, показанията на пострадалия
следва да бъдат внимателно анализирани. В случая обаче на процесната
ситуация са присъствали и други лица и това тяхно присъствие е факт,
признат от тях, пострадалия, а и от самия подсъдим. Това са работниците в
строителната бригада, ръководена от М. – П. и И.. Обвиненията на защитника,
че последните двама също били пристрастни, защото са подчинени на
пострадалия останаха недоказани. Те не са единствените доказателствени
източници, подкрепящи твърденията на М.. Последните намират опора и в
съдържанието на подадения и то непосредствено след инцидента сигнал и във
видеозаписа.
При самостоятелната преценка на показания на пострадалия се оцени
тяхната детайлност и последователност. Освен това, непосредствено след
инцидента, той е подал сигнал до ЕЕНСП 112. От изслушания аудиозапис се
изясни, че той съдържа следните твърдения ,препредадени от оператор 112 на
дежурния полицай: „ съседът ми е нахлул в дома ми и с една бухалка посяга
срещу мен и ме заплашва за живота„ ( виж и проткоола на л. 82, ДСП). Вярно
е, че в този сигнал не се заявяват конкретните думи, чрез които е осъществена
словесната закана, но и не може да се очаква, че в една такава ситуация,
когато търси защита за живота си от съответните компетентни органи човек
ще бъде ( излишно) конкретен. Сигналът, предвид неговото съдържание, е
бил достатъчно ясен, за да се упражни правото на защита,която следва да
окажат компетентните органи. За нуждите на настоящото разследване, той
също е достатъчно ясен и съдържателен, за да обоснове извода, че подкрепя
по-детайлните твърдения на пострадалия в съдебно заседание, които
съдържат и конкретно заявените изрази, обективирали словесната закана.
Последната е изпълнена с изразите „ Ще те убия, … жив няма да те оставя“,
част от цялото инкриминирано изявление „“Ще те убия боклук, нещастник,
теб жив няма да те оставя“. Изразът „ Ще те убия“ е доказан с показанията и
на тримата свидетели. Цялото инкриминирано изявление, съдържащо
заканите „Ще те убия … жив няма да се оставя“ се твърди ясно от
пострадалия , включително с обидните обръщения „боклук“ и „нещастник“ .
И. възпроизвежда заканите дословно, но без обидите, а П. ( л. 45, ДСП) -
закана „ Ще те убия“ с обидното обръщение „боклук“ .
Така, при комплексната проверка на тези съответни и
3

взаимнодопълващи се твърдения, Съдът прие, че цялото инкриминирано
изявление, съдържащо закана с убийство, е безспорно доказано.
Предявеният чрез възпроизвеждане видеозапис (върху който експертно
е установено, че липсват корекции и/или манипулации – виж заключение на
СТЕ, л. 73) ясно илюстрира приближаването на въоръжения с дървена
бухалка/ загладена тояга подсъдим към пострадалия, който е отворил
плъзгаща гаражна врата и се намира от външната й страна; обръща се към
посока, от която в кадър ще се появи пострадалия и рязко се навежда, като
влиза вътре, придърпвайки вратата да се затвори, в който момент се появява
подсъдимия и изпълнява движение на ръката с бухалката от висока над
главата му до падането й към долната част на вратата – мястото, където
преминава пострадалия преди да избегне удар .
Записът не е озвучен и доказва заканата с действия по замахване с
бухалката към пострадалия, което обаче не е било странично в тялото на
пострадалия, както сочат П. и И., а както е приел прокурора – в главата (
предвид описаното горе телодвижение за нанасяне на този удар).
Горният анализ даде основание да се кредитират посочените
доказателствени средства по споделените съображения, поради което
обясненията на подсъдимия и показанията на съпругата му, с които отричат
той да се е заканвал с инкриминираните думи и действия, са опровергани като
неверни.
В резултат на лансираните доказателства се установи, че заканата в
двете й инкриминирани форми, е обективно осъществена по възприетия от
обвинителя начин. Предвид начина, на осъществяване на заканата , отправена
в контекста на едни безспорни влошени поради висящо наказателно дело
отношения , предвид обстановката и ясно видимата у подсъдимия ( виж
видеозаписа) степен на обективирана агресия, заканата е могла да предизвика
основателен страх за осъществяването й. Такава реална последица е отчетена
у пострадалия от експертите от СППЕ ( л. 57, ДСП), но тя следва дори и
извън това експертно изследване – от начина на осъществяването й, както и
непосредственото поведение на пострадалия по търсене на защита за себе си
чрез подадения сигнал до ЕЕНСП 112 и пренощуването следващите три дни
в дома на И. .
В субективно отношение подсъдимият е съзнавал и противоправния
характер на деянието си. Предвиждал е и е целял настъпването на
обществено-опасните последици. Съзнавал е, че с цитираните горе думи и
действията си по замахване с тежък дървен предмет – бухалка към
жизненоважен орган – главата на пострадалия, му се заканва с убийство , като
заканата е могла за възбуди основателен страх да осъществяването й.
При определяне на вида и размера на полагащото се на подсъдимия
наказание за извършеното престъпление Съдът прецени завишената
4

обществена опасност на деянието ( заканата е осъществена в двете възможни
форми и само бързата реакция по избягване на удара е спасила пострадалия).
Като ниска се отчете и обществената опасност на подсъдимия, който няма
нито негативни характеристични данни,нито обременен съдебен статус.
При отмерване на наказанието тези, характеризиращи личността на
дееца, обстоятелства също се съобразиха, както и факта, че реакцията на
подсъдимия стои в контекста на безспорно силно влошените отношения
между страните поради водено наказателно дело против пострадалия за
телесна повреда , нанесена от него на сина на подсъдимия. Тези
обстоятелства са смекчаващи и в техен противовес стои фактът, че
изпълнителното деяние на процесното престъпление е осъществено в двете
му възможни форми. Така, при превес на смекчаващите обстоятелства Съдът
прие, че подсъдимият, за да се обезпечи неговото поправяне и превъзпитание
и се постигне личната и обществена превенция, следва да бъде осъден на
десет месеца лишаване от свобода.
Констатираха се основания за приложение на чл. 66 от НК, предвид
вида и размера на наложеното наказание и липсата на осъждания. От друга
страна, Съдът прецени, че нито за постигане на личната превенция, нито за
постигане на целения общопревантивен ефект , е наложително реалното
изтърпяване на наложеното наказание. Затова и изтърпяването му се отложи
за изпитателен срок от три години, като възпитателната работа се възложи на
Наблюдателна комисия при Община Пазарджик.
Предвид изхода на делото и на осн. чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимия се възложиха: разноските, сторени от частния обвинител,
присъдени и в негова полза – 300 лева за заплатеното на ДСП адвокатско
възнаграждение на повереника и в полза на ОД МВР Пазарджик – сторените
разноски по ДСП за експертизи в размер на 720 лева.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	48
Дата:	16 септември 2021 г. (в сила от 2 октомври 2021 г.)
Съдия:	Елисавета Радина

Дело:	20215220201181
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 август 2021 г.

Присъда по дело №1181/2021 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите