Решение по дело №92/2016 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр.Харманли,  22.11.2016 год.

 

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври  през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искови с правно основание чл.128, т.2, вр. чл.242 КТ за неизплатено трудово възнаграждение,  по чл.262 КТ за неизплатеното трудово възнаграждение за извънреден труд  и за работа през официалните празници и  по чл.86 ЗЗД против  „Викинг-Н.” ЕООД.

 Депозирана е искова молба от  Т.П.Г., с ЕГН  ********** *** против „Викинг-Н."ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление област София (столица), община Столична град София *****, представлявано от управителя Т.Н.Т.. В исковата молба се твърди, че ищецът е работил в дружеството на ответника на длъжността "охранител" по трудово правоотношение, като мястото му на работа било МБ-Троян, Община Симеоновград, Област Хасково. За периода от 16.02.2013 г. до 18.12.2015г.на ищеца не било изплатено изцяло дължимото трудово възнаграждение, което възлизало на 500 лв. За забава на това плащане работодателят дължал мораторна лихва за периода 16.02.2013 г. до завеждане на делото -16.02.2016г. в размер на 150 лв.

Трудовия договор в частта, на уговореното възнаграждение и обезщетения бил недействителен, тъй като бил под императивно установения от разпоредбите на КТ минимум  по чл.244 КТ. В тази част клаузите на трудовия договор се замествали по право от императивните разпоредби на закона, а именно: на разпоредбата на чл.244 КТ и издадените във връзка с приложението му подзаконови нормативни актове. За периода от 16.02.2013г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение, през който ищецът изпълнявал задълженията си по трудовия договор, поради нарушение от страна на работодателя му на трудовото законодателство, ответникът не установил разпределение на работното ми време / начален и краен час на работният ми ден или смяна/, нито определил начина на отчитане на работното  време на ищеца,по дни или сумарно. Ответникът в качеството на работодател бил нарушил трудовото законодателство, в частта уреждащо установяване, отчитане, нормална продължителност на работното време, извънредния труд, почивките и празничните дни/ глава VII от КТ. На ищеца било определено, че ще полага труд по 40 часа месечно по график, без обаче смените и без да са уточнени като часове и трудовия договор. Ищецът престирал работната си сила по около 10/десет/ дни месечно с продължителност на работния ден от 12 /дванадесет/ часа, като е работил по сто и двадесет часа месечно, включително в почивни и празнични дни, за което били налице  писмени доказателства,съставяни и водени от регионалния командир на ответника месечни графици и присъствена книга /тетрадка/ на охранителите, както и свидетелски показания на други охранители на обекта и от други обекти, охранявани от служители на  дружеството на ответника.  На основание чл.150 вр. чл.262 КТ работодателят бил длъжен да заплати на ищеца трудово възнаграждение за положен извънреден труд, който бил  в размер на 500 лв. за периода от 16.02.2013г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 18.12.2015г. се дължала и мораторна лихва за забава в размер на 150 лв.Моли съда да постанови решение с което да осъди  ответното дружество да заплати на ищеца, сумата в размер на  500 лв.-главница, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от 26.10.2012 г. до 18.12.2015г., датата на прекратяване на трудовото правоотношение и 150 лв. мораторна лихва за периода 16.02.2013г. до. до завеждане на делото, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на главницата; сумата от 500лв. - главница, представляваща дължимо трудово възнаграждение за извънреден труд за почивните дни, официални и национални празници за периода от 16.02.2013г. до 18.12.2015г., датата на прекратяване на трудовото правоотношение и 150 лв. мораторна лихва за периода 16.02.2013г. до завеждане на делото, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на главницата,както и всички направени по делото разноски.

С определение от 19.05.2016г. в открито съдебно заседание проведено на същата дата съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение на исковата претенция на ищеца от  Т.П.Г., с ЕГН  ********** *** против „Викинг-Н."ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление област София, като искът за размера на дължимите трудови възнаграждения  е увеличен за сумата от 5000,00 лв главница за период от 16.02.2013г до 18.12.2015г., искът  за мораторна лихва е увеличен за сумата от 2000,00 лв за периода от 16.02.2013г. до завеждане на делото – 16.02.2016г.; размерът на дължимото трудово възнаграждение за извънреден труд да се счита предявен в размер на 1000,00 лв за период от 16.02.2013г до 18.12.2015г., вместо в размер на 500 лв. ; мораторната лихва върху главницата  в размер на 300,00лв за периода 16.02.2013г. до завеждане на делото -16.02.2016г,  вместо първоначално определения в размер на 150 лв.

Съдът е десезиран с молба на ищеца с правно основание чл.233 от ГПК и производството по делото е прекратено по предявените обективно съединени искове от ищеца Т.П.Г., с ЕГН ********** *** против „Викинг Н.”***, в частта, за сумата над 863,75 лева до 2000,00 лева, представляваща дължима лихва върху неизплатеното брутно трудово възнаграждение за периода от 16.02.2013г. до 16.02.2016г.; за сумата в размер на 1000,00 лева, представляваща дължимото трудово възнаграждение за извънреден труд за периода от 16.02.2013г до 18.12.2015г.;за сумата от 300,00 лева, представляваща мораторната лихва върху главницата  за неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд за периода от 16.02.2013г. до завеждане на делото -16.02.2016г.

С определение от 27.10.2016г. в открито съдебно заседание проведено на същата дата съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение на исковата претенция на ищеца от Т.П.Г., с ЕГН  ********** *** против „Викинг-Н."ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление област София, като искът за размера на дължимите трудови възнаграждения  е увеличен за сумата от 7673,74 лв главница за период от 16.02.2013г до 17.12.2015г., а искът  за мораторна лихва да се счита предявен в размер на 863,75 лева за периода от 16.02.2013г. до завеждане на делото – 16.02.2016г.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК  е  постъпил писмен отговор от ответника по делото „Викинг-Н." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление област София (столица), община Столична град София 1113 ул**** *.,който признава предявените искове по основание и размер.С разписка приета като доказателство по делото, установява, че е заплатил сумата в размер на 1300,00 лева, представляваща  дължимото трудово възнаграждение в размер на 500 лв.; мораторна лихва за периода 16.02.2013 г. до завеждане на делото -16.02.2016г. в размер на 150 лв.; трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 500 лв. за периода от 16.02.2013г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 18.12.2015г. и мораторна лихва за забава върху това възнаграждение в размер на 150 лв.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен трудов договор № 2580 от 14.05.2008г. Ищецът работил в ответното дружество до 17.12.2015г., на която дата трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.325 т.1 от КТ – по взаимно съгласие. От приложените по делото графици за дежурства на различните обекти и извлечения от книгите за сдаване и приемане на дежурствата се установява на кои дати ищецът е полагал извънреден труд на официалните и национални празници.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, от чието заключение се установява, че дължимата брутната работна заплата/к.10 = к.6 - к.9 от Таблицата/ е 8173,74 лева, а по месечно е следната: за м. февруари 2013 г.- 48,50 лева, за м.март, април, май, юни, юли, август 2013 – по 130,00 лева,за м.септември, октомври, ноември, декември  2013 г. по 150,00 лева, за м. януари 2014 г.-180,00 лева,за м.февруари  и март 2014 г. по - 160,00, за м.април и май  2014 г. - 180,00 лева,за м. юни, юли, август 2014 г.- по 190,00 лева за м.септември, октомври, ноември, декември  2014 г. по 340,00 лева за м. януари 2015 г.- 360,00 лева, за м.февруари и март 2015 г. по 160,00 лева, април, май, юни 2015 г. по 360,00 лева, за м. юли, август,септември, октомври, ноември 2015 г.- 380,00 лева,  за м.декември  2015 г.- 235,24 лева.

 

 

 

Мораторната лихва за исковия период върху дължимите  брутни суми за работна заплата на ищеца, по месечно от датата, на която сумите стават изискуеми, съгласно чл.4 от трудовия договор на ищеца до завеждане на исковата молба – 16.02.2016 г., съгласно експертното заключение е  в общ размер на 1013,75  лева.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявените искове:

Предявените при условията на кумулативност обективно съединени искове са с правно основание чл. 128, т. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са процесуално допустими – предявени са от и срещу надлежна страна, в предвидения от закона срок, пред компетентния за това съд.

По съществото на спора съображенията на съда са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 128 КТ  работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Не се спори по делото, а и от представените писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение от 14.05.2008г. до 17.12.2015г. Крайната дата на трудовото правоотношение се определя съгласно чл.  335, ал.2, т.3 КТ,   тъй като трудовият договор се прекратява писмено и при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора – 17.12.2015г.Не се твърди неизпълнение от негова страна да престира работната си сила по сключения с ответника договор и при това положение в тежест на работодателя е възникнало задължение за заплаща на работника договореното възнаграждение в установените срокове. Съгласно императивната разпоредба на чл. 270, ал. 3 КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника по ведомост или срещу разписка, а по негово писмено искане - на близките му или се превежда на влог в посочена от него банка. На следващо място, няма спор и че ответникът не е изплатил дължимото трудовото възнаграждение на ищеца. Следователно, установяват се при условията на главно и пълно доказване обстоятелствата, на които се основава претенцията му за плащане на сумата от 8173,74  лева  /определена от кредитираното заключение по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза/, представляващо неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от  16.02.2013г до 17.12.2015г. и след приспадане на изплатената сума от ответното дружество в размер на 500,00 лева след предявяване на иска, установена с известие за експресен превод, неоспорен от ищеца, остава дължима сумата в размер на 7673,74 лв главница за период от 16.02.2013г до 17.12.2015г.Искът по чл. 128, т. 2 КТ следва да се уважи изцяло в размера от 7673,74 лв главница за период от 16.02.2013г до 17.12.2015г. Тук следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав присъжда брутното трудово възнаграждение, а не само остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимите данък и осигуровки, стига в самото решение това да е ясно отразено. И при двете хипотези работникът или служителят не може да получи последните, тъй като се касае за публични държавни вземания, а в изпълнителното производство държавата се смята винаги присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, съгласно чл. 458 ГПК. Съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения.

Претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца изчислена съгласно чл.4 от трудовия договор на ищеца до завеждане на исковата молба – 16.02.2016 г. е основателна.

Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато задължението е с определен срок, длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е необходима покана от кредитора за изпълнение. Няма спор, че ответното дружество е следвало да изплаща дължимото трудово възнаграждение от 25-то до 30 – то число за предходния, през който е била престирана работна сила. Ето защо действително от първо число, след изтичане на един месец, от месеца за който е престирана работната сила той дължи обезщетение за забава в размер на основния лихвен процент за съответния период – чл. 245, ал. 2 КТ. В настоящия случай този размер се установява от неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение на вещото лице С.Д., като за посочения по-горе релевантен период възлиза общо на  1013,75  лева. След приспадане на изплатената сума от ответното дружество в размер на 150,00 лева след предявяване на иска, установена с известие за експресен превод, неоспорен от ищеца, остава дължима сумата в размер на 863,75лв. Предвид изложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи в пълния предявен размер от 863,75лв. за периода от 16.02.2013г. до завеждане на делото – 16.02.2016г.

Съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение, на основание чл.242,ал.1 от ГПК.

При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350,00,  лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Харманли дължимата ДТ върху уважените размери на исковете общо в размер на лева 476,95 лева, сумата от 150,00 лв., представляваща платено възнаграждение на вещо лице, както и 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 ОСЪЖДА „Викинг-Н."ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град София 1113 ул*****, представлявано от управителя Т.Н.Т. на основание чл. 128, т. 2 КТ ДА ЗАПЛАТИ на  Т.П.Г., с ЕГН ********** ***,  сумите, както следва: 7673,74 лв представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение  за период от 16.02.2013г до 17.12.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.02.2016год. до окончателното й изплащане; сумата 863,75лв. представляваща мораторна лихва върху главницата от 7673,74 лв за периода от 16.02.2013г. до завеждане на делото – 16.02.2016г.

ОСЪЖДА „Викинг-Н."ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град София 1113 ул.„**** представлявано от управителя Т.Н.Т. на основание чл. 78, ал.6 КТ ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на Районен съд-Харманли държавна такса в размер на 476,95 лева., сумата от 150,00 лв., представляваща платено възнаграждение на вещо лице, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „Викинг-Н."ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление град София 1113 ул.****, представлявано от управителя Т.Н.Т. на основание чл. 78, ал.1 КТ ДА ЗАПЛАТИ на  Т.П.Г., с ЕГН********** ***, сумата в размер  на 350,00 лева за адвокатско възнаграждение.

ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                 СЪДИЯ :