№ 37108
гр. София, 05.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110105119 по описа за 2025 година
Производството е Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 30708/29.01.2025
г. от Д. К. Д., ЕГН **********, ********** и Е. З. Д., ЕГН **********,
********* ********, ЕИК ******, *******, обективно и кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация, с които ********
да бъде осъдена да заплати на Д. К. Д. и Е. З. Д., ЕГН **********, сумите,
както следва:
1. чл.236, ал.2 ЗЗД за сумата в размер на 7 350 евро или 14 375.35 лева,
представляваща обезщетение за ползването на ответника на процесната
вещ, след прекратяване на договора за наем и с противопоставянето на
собствениците, за периода от 01.08.2024 г. до 10.10.2024 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба (29.01.2025 г.) до окончателното изплащане
на сумата;
2. чл.92 вр. чл.79 вр. чл.228 ГПК за сумата от 9 450 евро или 18 482.59
лева, представляващи неустойка, компенсаторно обезщетение за
неспазен срок на предизвестие за прекратяване на договора, изчислена на
база уговорен месечен наем по договора за три месеца, съгласно чл.26 от
договора ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на завеждане на исковата молба (29.01.2025 г.) до
окончателното изплащане на сумата;
3. чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД за сумата от 20 250.00 лева, представляващи
вреди на наетия апартамент, нанесени по време на наема, включващи
16 250.00 лева за извършване на строително-монтажни работи за
поправката на вредите и 4000.00 лева разходи, необходими за осигуряване
на ключове за намиращите се в имота два трезора и вътрешна каса, ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба (29.01.2025 г.) до окончателното изплащане
1
на сумата;
4. чл.82 вр. чл.79, ал.1 вр.228 ЗЗД за сумата от 12 000 евро или 23 470.00
лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, явяващи се в
невъзможност ищците да отдават под наем имота за период от 4 месеца,
който период необходим за извършване на поправка (СМР) на вредите,
които ответникът е нанесъл върху наетия имот, което обезщетение е
изчислено на средния пазар наем в размер на 3 000 евро, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба (29.01.2025 г.) до окончателното изплащане
на сумата;
5. чл.233, ал.2 ЗЗД за сумата от 5 000.00 лева, представляваща
обезщетение за това, че ответникът не е изпълнил задължението си за
полагане на дължимата грижа за пазене на вещта и за уведомяване на
собственика за вреди за тяхното отстраняване, ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба (29.01.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата;
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че между ищците, като
наемодатели и ******, като наемател, е сключен договор за наем. Срокът е
бил 5 години, като се продължава автоматично с нов 3 годишен период, при
липса на изрично волеизявление за прекратяване на същия. Наемната цена за
първите пет години е 3 400 евро, а след това 3 3500 евро. Сочат, че от
31.07.2023 г. наемател е ответникът, като правоприемник на първоначалния
наемател.
Твърди, че договорът е прекратен на 31.05.2024 г.
Първо, сочи, след 31.05.2024 г. ответникът е ползвал имота до
10.10.2024 г., когато са предадени ключовете. Твърди, че на 03.09.2024 г.
ответникът е предал ключовете на ищците чрез нотариус И.Н., вследствие на
отправена покана от Е. Д. чрез нотариуса. Ето защо счита, че ответникът
дължи сумата, равняваща се на наем на имота за два месеца от 01.08.2024 г. до
30.09.2024 г., както и периода за десет дни от октомври от 01.10.2024 г. до
10.10.2024 г. Твърди, че за този период, когато вещта е ползвана следва да бъде
обезщетен в размер на 7 350 евро или 14 375.35 лева.
Второ, твърди, че съгласно 26 от договора за наем, ответникът, наемател
може да прекрати едностранно договора с тримесечно писмени предизвестие,
което ако не бъде спазено дължи обезщетение за неспазената част. Твърди, че
ответникът не е спазил тази договорка, поради което дълги обезщетение в общ
размер на 9 450 евро или 18 482.59 лева, представляващо обезщетение за
неспазен срок при прекратяване на договора, изчислено на база уговорения
месечен наем по договора за три месеца.
Трето, ищците сочат, че по повод приемането на имота, след
прекратяване на договора са се водили множество кореспонденци за периода
от 17.06.2024 г.- до 10.10.2024 г., като ищците отказали да приемат имота,
2
поради забележки за неговото състояние. Твърди се, че на 17.06.2024 г.
ищците били в имота, като съставили снимки и опис на имота, след
прекратяване на договора. Твърдят, че са констатирали повреди по имота,
които не са били налични към момента на предаване на имота. Твърди, че
ответникът е нанесъл вреди на имота и не го е предал в състоянието, което е
следвало да бъде предадено. Твърди, че върху наемния обект има вреди.
Вредите били констатирани с протокол, изготвен от ищците. Същият бел
предявен на ответника. По повод за твърдените вреди (вид и размер) ищците
препращат към обезпечителното производство по чл.207 ГПК – гр. д. №
53776/2024 г. по описа на СРС, 127. състав. Твърдят, че вредите са в общ
размер на 69 850.00 лева. Сочат, че на 31.07.2024 г. банката платила на
ищците сумата от 53 600 лева, представляваща обезщетение за вреди и
наемите за месец юни и юли 2024 г. Твърди се, че следва ответникът са
заплати останалата сума от 16 250 лева, необходими за пълното привеждане на
имота в добро състояние. Твърдят, че заедно с това ответникът дължи и
сумата от 4 000 лева, които са били необходими за осигуряването на ключове
за намиращите се в имота два трезора и вътрешна каса. Общата сумата е в
размер на 20 250 лева.
Четвърто, сочи се, че тъй като са необходими СМР за поправянето на
вредите, извършени от наемателя през периода на наема, ответникът следва да
обезщетени ищците за периода, през който ще бъдат лишени от ползването на
имота, поради СМР. Твърдят, че този период е 4 месеца, поради което се
дължи обезщетение в размер на среден месечен наем в размер на 3 000 евро
или 12 000 евро или 23 470.00 лева.
Пето, ищците твърдят, че е имало пукнати, възникнали по време на
ползване на имота по наем от ответника. Твърдят, че за тях не са уведомили
ищците, което е увеличила размера на вредите и разходите по отстраняването
им. Считат, че ответникът е бил длъжен да ги уведоми, на основание чл.233,
ал.2 ЗЗД – пукнатините между етаж първи и сутерена и в помещение на етаж
2. Това увеличила вредата с 5000.00 лева. Сочат, че сумата се получава,
сравнявайки разходите за възникването на тази пукнати през 2022 година и
установяването им през 10.10.2024 г.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Излага факти и
обстоятелства, които признава.
Оспорва иска по чл.236, ал.2 ЗЗД, като твърди, че ищците са в забава,
тъй като неоснователно не приели ключовете от ответника на 29.05.2024,
03.06.2024 г., 17.06.2024 г., 03.09.2024 г., на 25.09.2024 г. (забава на кредитора)
Твърди, че договорът е прекратен, поради изтичане на срока. Оспорва да има
противопоставяне от тяхна страна.
Оспорва иска по чл.92 вр. чл.79 вр. чл.228 ГПК. Твърди, че договорът не
е прекратен от ответника едностранно, поради което неустойка не се дължи.
Оспорва иска по чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД, като твърди, че приемно-
3
предавателният протокол показва изпълнението на СМР, но не и състоянието
на имота към предаване на неговото държане. Твърди, че платената от него
сума не означава признаване на вредите. Признава, че по т.1 от раздел II
ответникът е приел да плати 31 250.00 лева, по т.4 от раздел IV – 7 500.00
лева. Твърди, че размерът на вредите от 69 850.00 лева е недоказан, дори и с
оглед установеното в ч.гр.д. № 53776/2024 г. по описа на СРС. Признава
експертизата.
По отношение на иска по чл.82 вр. чл.79, ал.1 вр.228 ЗЗД като цитира
учебници и материали от интернет какво следва да се доказва. Твърди, че
искът не е доказан.
Оспорва иска чл.233, ал.2 ЗЗД. Твърди, че пукнатите в имота са били
налице още през 2013 г., когато е написан приемно-предавателен протокол.
Твърди, че след оглед от страна на ищците на 29.05.2024 г., 03.06.2024 г. и на
17.06.2024 г. същите не констатирали пукнати. Твърди, че изготвеният от
ищците проект за протокол, съдържащ недостатъците на имота след наема, не
е посочено никакви пукнатини. Твърди, че тези пукнатини са били налице към
предаването на имота, а алтернативно след прекратяване на договора.
Позовава се на чл.24, ал.4 от договора и чл.83, ал.2 от ЗЗД, тъй като ищците не
са сключили договор за застраховка и да поддържат застраховката през целия
срок на договора.
Оспорва иска по чл.86 ЗЗД.
Моли съда да отхвърли всички искове. Претендира разноски.
Ответникът подава насрещен осъдителен иск, при условията на
кумулативност на главния, с правна квалификация по чл.59, ал.1 ЗЗД, с
която двамата ищци да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ответника
сумата от 1 086.68 (хиляда осемдесет и шест лева и шестдесет и осем
стотинки), представляваща стойността на заплатени от ***** електрическа
енергия и услуги към *******, с ЕИК ******* за периода 01.10.2024 г. -
28.02.2025 г., с която сума ищците са се обогатили солидарно неоснователно, а
ответникът е обеднял неоснователно, поради заплащане на суми за
електрическа енергия, без наличието на договор за наем и без промяна на
титуляря на сметката за електрическа енергия. ведно със законовата лихва от
предявяване на иска (18.03.2025 г.) до окончателно изплащане на сумата;
Твърди се, че ответникът като наемател е бил длъжен да заплаща
консумативите за имота, поради което сключил договор с *******, с ЕИК
******* за две партиди. Твърди, че след изтичане на договора за наем,
ответникът е търсил ищците да съдействат за промяната на тази ситуация, но
чак през м.02.2025 г. ищците реагирали. Твърди, че за процесния период е
заплащал електрическа енергия, а не е ползвател на имота, поради което
ищците се обогатили неоснователно, а ответникът е обеднял неоснователно и
то при условията на солидарност.
Ответникът подава насрещен осъдителен иск, при условията на
евентуалност, с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, като всеки
4
един от ищците да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 7 115.31
(седем хиляди сто и петнадесет лева и тридесет и една стотинки) – 1/2 от
наема за наетия имот за м. юни и м. юли 2024 година, като платена без
основание, ведно със законовата лихва от предявяване на иска (18.03.2025 г.)
до окончателно изплащане на претендираната сума. Предявява този иска като
евентуален, камо само ако съдът отхвърли като неоснователен иска за
заплащане на обезщетение за ползване на имота, след прекратяване на
договора за наем и при противопоставяне на собствениците за периода от
01.08.2024 г. до 10.10.2024 г.
Изложени са твърдения, че ищецът и ответникът признава факта, че
ответникът е платил наемната цена за юни и юли 2024 г., тъй като са получени
от ищците след прекратен договор за наем на 31.05.2024 г.
Сметка с *********, *****.
В срока по чл.131 ГПК, ищците подават отговор на насрещните
искове. Твърдят, че ползването на банковия салон от страна на ищеца е
продължило до 10.10.2024г. Твърди, че ответникът дължи заплащането на
сумите за електроенергия до 10.10.2024 г. Признава задължението за
електроенергия на банковия салон след 10.10.2024 г. Твърдят, че през месец
февруари 2025 г. ищците са прехвърлили партидата за ток на тяхно име.
Посочва, че ответникът е платил сумите за период, който не е бил във
фактическа власт, тъй като е имало издаден фактури на негово име. Изцяло
оспорва евентуалните искове за сумите от 7 115.31 лева за месец юни и юли.
Оспорват твърдението на ответника, че договорът е прекратен на 31.05.2024
г., а считат, че ищците влизат във владение на имота на 10.10.2024 г., когато
получават ключовете. Освен това, ответникът е платил на ищците наем за юни
и юли 2024 г., което означава, че е налице признаване на това задължение по
основание и размер.
В открито съдебно заседание ищецът прави увеличение цената на иска
за чл.82 вр. чл.79, ал.1 вр.228 ЗЗД за сумата от 12 000 евро или 23 470.00 лева,
като го увеличава на 29 142.00 лева.
При това положение, съдът приема, че един от исковете е на стойност
над 25 000 лева, поради което делото следва да се прекрати, на основание
чл.119, ал.1 вр. чл.118 ГПК и да се изпрати на СГС, на основание чл.104, т.6
вр. т.4 ГПК.
Следва да се укаже на СГС, че ищецът е довнесъл държавната такса за
увеличение иск. Същото е редовно.
Следва да се укаже на СГС, че ищецът е внесъл по сметка на СРС
депозит за повторна и допълнителна експертиза в размер на 800 лева. При
отмяна на определението за допускане на експертиза по чл.253 ГПК, съдът е
готов да я върне. При необходимост за заплащане на възнаграждение на
вещото лице, съдът е готов:
1. да се разпореди да я преведе по сметка на СГС за изплащане на
възнаграждението на вещото лице
5
2. да изплати сумата на вещото лице, след приемане на експертизата от
СГС и разпореждане от СГС
При това положение определението, с което е отложено и насрочено
делото в о.с.з. на 06.10.025 г. следва да се отмени.
По разноските
С оглед хода на делото, на този етап никоя от страните няма право на
разноски.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело 20251110105119 по
описа за 2025 година на СРС, на основание чл.119, ал.1 вр. чл.118 ГПК и
ИЗПРАЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените
действия, на основание чл.104, т.6 вр. т.4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.2
вр. чл.118, ал.2 ГПК.
УКАЗВА на СГС, че ищецът е внесъл държавна такса за така
увеличение иск.
УКАЗВА НА СГС, че:
може да върне депозита за повторна и допълнителна експертиза, след
отмяна на определението за допускането й по чл.253 ГПК
да се разпореди да преведе депозита по сметка на СГС за изплащане на
възнаграждението на вещото лице
да изплати сумата на вещото лице, след приемане на експертизата от
СГС и разпореждане от СГС
при необходимост може да бъде изпратен проекта за доклад в MS WORD
формат.
ОТМЕНЯ определение ,с което делото е отложено и насрочено за
06.10.2025 г. то 78:45 часа.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните чрез
техните процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6