№ 887
гр. Сливен, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:П. В. П. - Светиева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от П. В. П. - Светиева Гражданско дело №
20252230103823 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Н. П. С. против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с
която е предявен устанивителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 229, ал. 1, т. 9 /пред. т. 8/, вр. чл. 212, ал. 5, т. 2 от ЗМВР от 1997 г. (отм.) и
чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. чл. 211, ал. 5, т. 2, предл. 2 ЗМВР от 2006 г. (отм.) за
признаване на установено на правото на ищеца на допълнителен платен
отпуск в размер на по 12 дни годишно за положен извънреден труд по 24/48
часа над 50 - те часа на всяко тримесечие в периода от 25.02.2003 година до
30.06.2014 година. В молбата се твърди, че ищеца за периода от
25.02.2003 година до 30.06.2014 година, както и понастоящем работи като
държавен служител от надзорно-охранителния състав на Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието с
местоизпълнение на служебните задължения - Затвора гр. Сливен.
Същият претендира, че е придобил и има право на допълнителен платен
годишен отпуск по 12 дни за всяка календарна година в периода 2003 - 2014
година, включително за положен извънреден труд над 50-те часа на
тримесечие в същия период.
Излагайки подробни твърдения и обосноваващи ги съображения, моли
1
съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо Главна
дирекции „Изпълнение на наказанията” - гр. София, че ищецът има право на:
1. Допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положения от него
извънреден труд в размер на 96 часа годишно над 50-те часа за всяко отчетно
тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2003 година.
2. Допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положения от него
извънреден труд в размер на 96 часа годишно над 50-ге часа за всяко отчетно
тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2004 година.
3. Допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положения от него
извънреден труд в размер на 96 часа годишно над 50-те часа за всяко отчетно
тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2005 година.
4. Допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положения от него
извънреден труд в размер на 96 часа годишно над 50-те часа за всяко отчетно
тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2006 година.
5. Допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положения от него
извънреден труд в размер на 96 часа годишно над 50-те часа за всяко отчетно
тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2007 година.
6. Допълнителен отпуск в размер па 12 дни, за положения от него
извънреден труд в размер на 96 часа годишно над 50-те часа за всяко отчетно
тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2008 година.
7. Допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положения от него
извънреден труд в размер на 96 часа годишно над 50-те часа за всяко отчетно
тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2009 година.
8. Допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положения от него
извънреден труд в размер на 96 часа годишно над 50-те часа за всяко отчетно
тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2010 година.
9. Допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положения от него
извънреден труд в размер на 96 часа годишно над 50-те часа за всяко отчетно
тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2011 година.
10. Допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положения от него
извънреден труд в размер на 96 часа годишно над 50-те часа за всяко отчетно
тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2012 година.
11. Допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положения от него
2
извънреден труд в размер на 96 часа годишно над 50-те часа за всяко отчетно
тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2013 година.
12. Допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положения от него
извънреден труд в размер на 96 часа годишно над 50-те часа за 1-во и 2-ро
отчетни тримесечия на 2014 година.
Претендират се разноски.
От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва основателността на предявените искове, като са изложени подробни
аргументи и съображения в подкрепа на становището за неоснователност на
исковете.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът Н. П. С. работи по служебно правоотношение като държавен
служител в ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието - „Затвора“ гр. Сливен, назначен съгласно
Заповед № 25/24.04.1989 година на ГДИН, на длъжност „Надзирател“, считано
от 24.04.1989 година.
В процесния период 01.01.2003 година - 30.06.2014 година, ищецът е
заемал следните длъжности: От 01.01.2003 година до 03.12.2012 година -
„Старши надзирател“, съгласно Заповед № 238/30.11.1993 година, считано от
01.12.1993 година и присъдено звание „Е-полицай“, считано от 01.05.2006
година със Заповед № ЛС-03-1335/12.12.2006 година; От 03.12.2012 година до
30.06.2014 година - „Надзирател I-ва степен“, в Затвор гр. Сливен III-та
категория, съгласно Заповед № Л-8309/30.10.2012 година на ГДИН и
присъдена категория „Е-полицай I-ва степен“, считано от 03.12.2012 година.
По данни от експертното заключение, в процесния период от 01.01.2003
година до 30.06.2014 година, ищецът Н. П. С. е полагал труд на смени при 12
часов, 24 часов и 8 часов режим на работа, както и 8 часов режим на работа на
едносменен пост (резерви), както и единични дежурства от 9 часа, съгласно
графици при сумарно отчитане на отработеното време за тримесечен период.
Въз основа на извършен анализ на месечните графици за сумарно
отчитане на работното време, след отчитане на данните за ползвани полагаеми
отпуски и на заповедите за продължителността на сменния режим и
полагаемите почивки, както и при отчитане на времето за задължително
3
явяване 15 минути преди смяна, инструктаж и отвод, часовете за обучение,
резерв и други, вещото лице е установило и изчислило, че ищецът Н. П. С. за
целия исков период от 01.01.2003 година до 30.06.2014 година е положил 21
174,00 часа труд.
След извършени изчисления вещото лице дава заключение, че в
разглежданият по делото период от 01.01.2003 година до 30.06.2014 година
ищецът Н. П. С. е положил 2 702,00 часа извънреден труд, от които 2 018,00
часа, а именно до 50 часа на отчетен период за компенсиране с
възнаграждение за извънреден труд, а 684,00 часа е следвало да бъдат
компенсирани с допълнителен отпуск за отработеното над 50 часа за отчетен
период.
За положените 684 часа, които е следвало да бъдат компенсирани с
допълнителен отпуск, за отработеното над 50 часа за отчетно тримесечие в
периода от 01.01.2003 година до 30.06.2014 година, ищецът Н. П. С. има право
на 73 дни допълнителен платен годишен отпуск, при приложено ограничение
за компенсация с отпуск до 12 дни за календарна година в исковия период.
Исковата молба е заведена на 08.07.2025 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства - писмени документи, свидетелски показания и заключение на
вещото лице.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Претенцията с правно основание 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 211,
ал. 1, т. 2, предложение второ от ЗМВР за признаване правото на
допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа
за периода от 01.01.2003 година до 30.06.2014 година е допустима, а
разгледана по същество е изцяло основателна в размера след изменението на
иска и като такава следва да се уважи предвид следните аргументи и
съображения:
От правната уредба в ЗИД на ЗМВР - 1997 г. (ДВ, бр. 17 от 21.02.2003 г.),
в сила от 25.02.2003 година, уреждаща последиците от полагането на труд от
държавните служители в МВР, работещи на смени, превишаващ нормативно
установеното работно време след сумираното му изчисляване на тримесечие
следва, че по естеството си правото на допълнителен отпуск е компенсация за
положен от съответния служител в МВР извънреден труд.
Положеният от служителите труд, надвишаващ нормативно
установеното работно време, се компенсира при условията на чл. 212, ал. 5, т.
2 ЗМВР - 1997 година (отм.), съответно чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР - 2006 година
4
(отм.), както следва: до 50 часа на отчетен период се заплаща възнаграждение
за извънреден труд; разликата над 50 часа се компенсира с допълнителен
отпуск. Превишението над 50 часа не може да е нещо различно от
превишението до 50 часа, доколкото то във всеки случай представлява работа
извън редовното работно време, т. е. извънреден труд. Въпрос на
законодателно решение е, защо част от положения труд се компенсира
парично, а друга част - с допълнителен отпуск, но и двете вземания на
държавния служител имат компенсаторен характер по отношение на
положения от него извънреден труд. Едното от тези вземания (възнаграждение
за труда, превишаващ редовното време до 50 часа) е парично и за
предявяването му с осъдителен иск няма никакви условия. Правото на
допълнителен отпуск (за превишаване над 50 часа на нормативно
установеното работно време) обаче е непарично и от държавните служители в
МВР не може да бъде предявено с друг иск, освен с установителен. Това
следва от обстоятелството, че за разлика от разпоредбите в КТ (чл. 176, ал. 3)
и ЗДСл (чл. 59, ал. 6), нормите на ЗМВР не предвиждат възможност
държавният служител в МВР да упражни това право с едностранно
волеизявление. Естеството на задълженията, които такъв служител има, не
допуска възможността той сам да реши кога да преустанови тяхното
изпълнение,тъй като той не може да ползва нито основния си, нито
допълнителния си отпуск без насрещно волеизявление за съгласие от страна
на съответния ръководител. От друга страна, отменените закони за МВР
изрично забраняват този отпуск да се компенсира с парично обезщетение - чл.
229, ал. 4 ЗМВР - 1997 година (отм.) и чл. 212, ал. 4 ЗМВР - 2006 година (отм.),
освен при прекратяване на служебното правоотношение.
В случая е безспорно установено, че ищецът е бил в служебни
правоотношения с ответната ГД „ИН“ при МП - Затвора в гр. Сливен в
периода от 01.01.2003 година до 30.06.2014 година на длъжност „Надзирател“,
което регламентира спорното правоотношение, като уреждащо се от ЗМВР от
2006 година (отм.) Чл. 211, ал. 5, т. 2 и чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР от 2006 година
(отм.) признава на ищеца право на допълнителен платен годишен отпуск за
положен извънреден труд над 50 часа за всяко тримесечие, включено в
периода, но не повече от 12 работни дни.
Възражението на ответната Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” за погасяване на правото на ищеца по давност, съдът намира за
неоснователно, тъй като ЗМВР от 2006 година не допуска в периода на
съществуващото служебно правоотношение между страните, ищеца да
упражни правото си на допълнителен отпуск с едностранно изявление или
5
неупражненото непарично право на неползвания допълнителен отпуск да се
трансформира в парично. След като непаричното право не може да бъде
трансформирано в парично докато съществува правоотношението между
държавния служител и МВР, нито може да бъде упражнено едностранно от
държавния служител, то за него давност не започва да тече до момента на
прекратяване на правоотношението. Погасителната давност е санкция за
кредитор, който бездейства да упражни правото си и тя няма приложение там,
където кредиторът е възпрепятстван със законови разпоредби да предприеме
действия по упражняване на това право. Ирелевантно е обстоятелството, че
действащият ЗМВР не предвижда право на допълнителен платен годишен
отпуск за извънреден труд на държавните служители в МВР. Това няма
отношение към вече възникналите при действието на отменените нормативни
актове права, тъй като те продължават да съществуват, не могат да бъдат
упражнени едностранно и поради това давност за тях не започва да тече
докато правоотношението съществува, без оглед момента на отмяна на
законите, които са ги уреждали (в този смисъл Решение № 50200/14.11.2022
година по гр. д. № 673/2020 година по описа на ВКС на РБ, III г. о. и Решение
№ 51/29.01.2024 година по гр. д. № 1664/2023 година по описа на ВКС на РБ,
IV г. о.).
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен, като се
признае за установено по отношение на ответната Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, че ищецът има право на общо 73 дни
допълнителен платен годишен отпуск за положените от него 684 часа
извънреден труд над 50-те часа на всяко отчетно тримесечие, сумирани общо
за периода от 01.01.2003 година до 30.06.2014 година, при приложено
ограничение за компенсация с отпуск до 12 дни за календарна година.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 1200
лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението на пълномощника на ответната Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца, съдът намира за неоснователно.
Видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие,
възнаграждението е договорено и заплатено в близък до минималния размер
по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, действаща към правно релевантния
момент. От друга страна, заплатеното възнаграждение не се явява прекомерно
и с оглед действително извършените от пълномощника на ищеца дейности и
съответства на фактическата и правна сложност на делото.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответната Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на РС - Сливен дължимата държавна такса в
размер на 50,00 лева, както и разноските за платено възнаграждение на вещо
лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза, които са направени от
бюджета на съда, в размер на 400,00 лева.
6
Воден от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” при Министерство на
правосъдието, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Столетов“ № 21, че Н. П. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. ....................................., има право на допълнителен
платен годишен отпуск в размер на 73 дни /седемдесет и три дни/ общо за
положените 684 часа извънреден труд над 50-те часа на всяко отчетно
тримесечие, сумирани общо за периода от от 01.01.2003 година до 30.06.2014
година при приложено ограничение за компенсация с отпуск до 12 дни за
календарна година.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” при Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София,
бул. „Ген. Столетов“ № 21, да заплати на Н. П. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. ....................................., сумата от 1200,00 лева /хиляда и двеста лева/,
представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” при Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София,
бул. „Ген. Столетов“ № 21, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
и по сметка на Районен съд - Сливен сумата от 450,00 лв. /четиристотин и
петдесет лева/, представляваща държавна такса и разноски за съдебно-
икономическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7