Решение по дело №578/2019 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 95
Дата: 28 февруари 2020 г.
Съдия: Дарина Василева Байданова
Дело: 20195140100578
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2019 г.

Съдържание на акта

   Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 28.02.2020г.

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                           Председател: Дарина Байданова

 

при секретаря Марияна Суркова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 578 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл. 30, ал.1 от ЗН.

  Предявени са искове за възстановяване на запазена част от наследство от родителите на ищеца П. Г. К., починал на ***.и Т.Н.К., починала на ***., с твърдение, че наследници по закон на починалите П. Г. К. и Т.Н.К. са ищецът и неговият брат, като към момента на смъртта на наследодателя П. Г. К., същият не е притежавал никакво имущество, в т.ч. недвижими имоти, движими вещи или вземания към трети лица , нямал  и задължения, т.е. не съществували и пасиви на наследството, а към момента на смъртта си наследодателката Т.Н.К. също не е притежавала никакво имущество - недвижими, движими вещи или вземания към трети лица, както и задължения. Ищецът твърди, че осъществил процедурата по реда на чл.61, ал.1 от ЗН по отношение на наследството, оставено от майка му чрез приемане по опис на наследството, което обстоятелство било вписано в специалната за целта книга при Кърджалийския районен съд  под № 32 от 20.05.2019г. по ч.гр.д. № 595/2019г. п о описа на РС Кърджали.  Твърди, че през 1976г. наследодателите  П. Г. К. и Т.Н.К. придобили в режим на СИО процесния недвижим имот , представляващ апартамент №6, находящ се във втора зона на ***, състоящ се от: три стаи и кухня, със застроена площ от 77.72 кв.м., ведно с принадлежащите му: избено помещение №6, със светла площ 4.66 кв.м. и 4.581% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи на жилището: горе - ап.№9; долу - ап.№3; изток-стълбище; запад - ап.№5; север - ап.№4; юг - стена; на избено помещение: изток - стълбище; запад - външна стена; север - мазе №9; юг - мазе №10; горе - магазин. Твърди, че през 1997г. бащата П. Г. К. и майката Т.Н.К. дарили на ответника П.Н.К. /техен  внук и  племенник на ищеца/, притежаваните от всеки от тях идеални части от описания имот. Счита, че с извършеното дарение е накърнена запазената част на ищеца по смисъла на чл.29 от ЗН и за него е налице правен интерес  в качеството му на наследник с право на запазена част по смисъла на чл. 28, ал.1 ЗН да претендира възстановяването на запазената част от наследството на баща му П. Г. К. в размер на 1/4 ид.ч., или, 1/8 ид.ч. от целия имот /с оглед направеното в съдебно заседание изменение на иска/ и съобразно нормата на чл.29, ал.1 от ЗН да претендира запазената част от наследството на майка му Т.Н.К.  в размер на 1/3 ид.ч., или, 1/6 ид.ч. от целия имот. Сочи, че поради това, че процесното дарение било извършено през 1997г., преди влизане в сила на заповедта, с която са одобрени Кадастралната карта и Кадастралните регистри на гр.Кърджали, имотът не бил описан със съответните идентификатори по КК в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №124, т. VII, д.№1728/97г. по описа на нотариус при КРС. След направена справка, установил, че процесният имот бил нанесен в КК на гр.Кърджали като самостоятелен обект с идентификатор №40909.119.111.10.6 при съседни самостоятелни обекти в сграда по КК и КР: на същия етаж № 40909.119.111.10.5, 40909.119.111.10.19 ; под обекта : 40909.119.111.10.3; над обекта : 40909.119.111.10.9. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде намалено на основание чл.30, ал.1 ЗН дарението, извършено на 02.12.1997г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №124, т.VII, дело №1728/97г. по описа на нотариус при КРС, с което бащата на ищеца П. Г. К. дарил на внука си П.Н.К., своята идеална част от АПАРТАМЕНТ №6, находящ се във втора зона на ***, състоящ се от: три стан и кухня, със застроена площ от 77.72 кв.м., ведно с принадлежащите му: избено помещение №6, със светла площ 4.66 кв.м. и 4.581% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи на жилището: горе - ап.№9; долу - ап.№3; изток-стълбище; запад - ап.№5; север - ап.№4; юг - стена; на избено помещение: изток -стълбище; запад - външна стена; север - мазе №9; юг - мазе №10; горе - магазин, който имот по одобрената кадастрална карта представлява: самостоятелен обект с идентификатор №40909.119.111.10.6, с 1/4 ид.ч. от наследствената част на баща му, или, 1/8 ид.ч. от целия имот, като бъде възстановена запазената част на ищеца от 1/4 ид.ч. от наследствения дял от баща му, или, 1/8 ид.ч. от целия имот. Моли със същото решение да бъде намалено на основание чл.30, ал.1 ЗН дарението, извършено на 02.12.1997г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №124, т.VII, дело №1728/97г. по описа на нотариус при КРС, с което майката на ищеца Т.Н.К. дарила на внука си П.Н.К., своята идеална част от АПАРТАМЕНТ №6, находящ се във втора зона на ***, състоящ се от: три стан и кухня, със застроена площ от 77.72 кв.м., ведно с принадлежащите му: избено помещение №6, със светла площ 4.66 кв.м. и 4.581% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи на жилището: горе - ап.№9; долу - ап.№3; изток-стълбище; запад - ап.№5; север - ап.№4; юг - стена; на избено помещение: изток -стълбище; запад - външна стена; север - мазе №9; юг - мазе №10; горе - магазин, който имот по одобрената кадастрална карта представлява: самостоятелен обект с идентификатор №40909.119.111.10.6, с 1/3 ид.ч. от наследствената част на майката на ищеца, или, 1/6 ид.ч. от целия имот, като бъде възстановена запазената част на ищеца от 1/3 ид.ч. от наследствения дял от майка му, или, 1/6 ид.ч. от целия имот. Претендира разноски. В съдебно заседание лично и чрез упълномощен адвокат поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като в съдебно заседание счита, че в  случая следва да се формира наследствена маса по правилата на чл.31 , ал.1 от ЗН, тъй като е налице приемане на наследството по опис от ищеца,или, предпоставките по чл.29, ал.3 от ЗН и предвид наличието на завещателно разпореждане, при което при изчисляване на размера накърнената запазена част следва да се приложат правилата на чл. 32 и 33 от ЗН и същият да бъде изчислен като цифрова величина с парична сума, необходима за допълване на запазената част -  според цената по време на намаляването. Т.е., претендира намаляне извършеното от Т.К. дарение на процесния недвижими имот със сумата 7862,50 лв., представляващи накърнена запазена част на ищеца от наследството на същата. Представя списък на разноски по чл.80 от ГПК.      

Ответникът П.Н.К. в срока по чл.131 ГПК  депозира отговор по предявените претенции за намаляване на даренията и възстановяване на запазената част от наследството на двамата наследодатели, с който намира исковете за неоснователни и погасени по давност. Не оспорва, че смъртта на бащата на ищеца П. Г. К.  настъпила на ***. , а смъртта на майката Т.Н.К. – на ***. Не оспорва, че родителите на ищеца са оставили за свои законни наследници двамата си сина, а бащата - и съпругата си Т.Н.К.. Не оспорва, че през 1976г. родителите на ищеца закупили с Договор за продажба на държавен жилищен имот на 30.12.1976г. в режим на СИО, апартамент № 6, находящ се във втора зона на ***, състоящ се от: три стаи и кухня, със застроена площ от 77.72 кв.м с посочени граници и че двамата собственици на процесния апартамент през 1997г. дарили на ответника – техен внук притежаваните от всеки от двамата ид.части от същия.Оспорва размера на претендираната от ищеца запазената част от баща си от 1/6 ид.ч. и размера на запазената част от майка си от 1/6 ид.ч. Твърди, че процесното дарение било извършено, тъй като през 1992г. апартаментът бил заложен от ищеца за негови задължения, след което откупен и отново през 1997г. ищецът настоял баща му П. Г. К. да заложи процесния имот за негови задължения, но поради отказа на майката Т.Н.К., подправил подписа ѝ и след като последната научила и след изплащане на задълженията на ищеца и откупуването на апартамента от страна на брат му /баща на ответника/ , възлизащи почти на пълната му стойност, накарала съпруга си да прехвърлят апартамента на ответника чрез дарение с оглед справедливо овъзмездяване на другия си син. Сочи, че за всички тогава било ясно, че апартаментът оставал за ответника, а ищецът не можел да има повече никакви претенции, поради изплащане на неговия дял. Счита, че именно поради това до смъртта на майката на ищеца - ***. , ищецът не предприемал никакви действия за възстановяване на запазената му част от наследството на родителите си, а  извършил това едва след смъртта на майка си на ***. Счита, че в случая следва ищецът да е приел съгласно разпоредбата на чл. 30 , ал.2 от ЗН наследството, останало от баща му по опис , за което по делото липсвали данни и което следвало да стане в тримесечен срок от откриване на наследството, т.е., до 12.08.2014г. Прави възражение за изтекла погасителна давност на правото на ищеца да иска възстановяване на запазената част от наследството на баща си , за което излага съображения. В съдебно заседание лично и чрез упълномощен адвокат оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли. Представя списък на разноски по чл.80 от ГПК.     

По делото е признато за безспорно,че при смъртта на П. Г. К., починал на ***., същият е оставил за свои законни наследници двамата си сина  - ищецът К.П.К. /ищец/ и Н. П.К. и съпругата си Т.Н.К., както и че след смъртта на Т.Н.К. , починала на ***. , същата е оставила за свои наследници двамата си сина - ищецът К.П.К. и неговият брат Н. П.К.. Признато е за безспорно , че на 30.12.1976г. родителите на ищеца закупили в режим на СИО апартамент № 6, находящ се във втора зона на ***, състоящ се от: три стаи и кухня, със застроена площ от 77.72 кв.м. и че на 02.12.1997г. родителите на ищеца П. и Т.К. дарили на техния внук - ответникът П.Н.К. притежаваните от всеки от тях по ½ идеални части от процесния недвижим  имот.

Установява се в настоящото производство, че с нотариално завещание №1, том I, рег. № 3380, дело № 3/13.03.2019г. на пом.нотариус при нотариус Л.Д. с район РС-Кърджали, №658 на НК наследодателката Т. Н. К. е завещала на внучката си Т. Г. Т. всички вещи в жилището си в ***, както и всяко друго движимо и недвижимо имущество, включително пари в брой и по банкови сметки, които ще останат след смъртта ѝ с пазарна цена на имуществото 5000,00лв. След смъртта на наследодателката, наличната сума по нейния срочен влог в Банка ДСК от 10009,03лв. е изтеглена на 26.07.2019г. от заветника Т. Т. по силата на посоченото завещание и удостоверение за наследници №429/08.04.2019г. Установява се,че родители на заветника Т. Т., родена на ***г., са Т.А. Т. и Г.Г.Т..

Съгласно решение № 262/20.05.2019г. по гр.д. № 595/2015г. по описа на РС - Кърджали, на осн. чл.61, ал.1 от ЗН  е допуснато приемане по опис на наследството, останало от Т. Н. К., с ЕГН **********, починала на ***., от наследника ѝ по закон К.П.К. – ищец в настоящото производство, в чиято наследствена маса не се съдържа движимо и недвижимо имущество и същото е с нулев актив към датата на откриването му – ***.

 По делото са изслушани гласни доказателства. От показанията на св. Д.И.-В. – бивша съпруга на ищеца, се установява,че неговите родители дарили на първородния си внук П. притежавания от тях недвижим имот, поради предишни действия на ищеца,свързани с двукратно ипотекиране на жилището. Другият им син Н. се върнал от Русия и платил 3000 долара,което дядо П. споделил на свидетелката и след това П. и Т.К. преписали апартамента на внука си П., за да имат сигурност за бъдеще. Жилището било обзаведено. През периода 1990-1992г. ищецът не работел, а се занимавал с хазарт.

Според св. Ж.К.- майка на ответника, процесният апартамент бил дарен на ответника, тъй като ищецът тормозел родителите си, заради него, като тя присъствала на случай през 1990г., при който ищецът замервал майка си с чинии и счупил прозореца. Апартаментът е бил ипотекиран 2 пъти – около 1992г. и през 1996-1997г.  При завръщането на свидетелката, съпругът ѝ Н. и техният син –ответникът, от Русия, заварили майката Т. да плаче, че след седмица-две ще са навън, тъй като синът ѝ К., не можел да погасява кредита и ще ги изгонят. Тогава съпругът на свидетелката дал 3000 долара на майка си, за да  запази апартамента и още тогава родителите на съпруга ѝ говорели, че ще  прехвърлят апартамента на сина му П., което и направили. Семейството на свидетелката живяло в процесния апартамент до смъртта на нейният свекър, в който понастящем живеела дъщерята на К. - Т., която по времето, когато била на 3-4 години живяла и пораснала там. Съпругът на свидетелката гледал 2 месеца майка си преди смъртта ѝ. През другите години свидетелката се грижела за свекърва си заедно с момичето Т.. При смъртта на свекъра ѝ П.К. апартаментът бил изцяло обзаведен с диван, маса, 2-3 стола, готварска печка, хладилник, кухненски  шкафове, мивка, шкафове, килим. До кухнята имало малка стая с два фотьойла, нафтова печка, диван, маса, телевизор, килими във всяка стая, в голямата спалня имало легло, голяма маса, телевизор, в хола - голяма секция, два фотьойла, маса, малки столчета, диван, телевизор и масичка под телевизора и навсякъде вградени гардероби  - в двете спални и в хола също. В малката спалня имало нафтова печка, два фотьойла, диван , маса, телевизор , вграден гардероб , в банята – бойлер, които вещи били налични и към смъртта на свекърва ѝ Т.. Въпреки че момичето Т. било отгледано от баба си, ищецът не я признал и рядко я посещавал.

Според показанията на св. В.А. - братовчедка на ищеца и леля на ответника и личен лекар на семейството, в последните години при възрастните живеела тяхната внучка Т., а ищецът всеки месец по няколко дни бил в града. При здравословни проблеми на родителите на ищеца се грижил той и заплащал всичко, което Здравната каса не поемала, Освен Т. и К. през последните два месеца  на бабата Т. никой друг не живял при нея и малката Т. основно се грижела за баба си, а Н. - братът на К. около десет дни преди да я настанят в хоспис, бил при нея. Ищецът от 2006г. живеел и работел в гр.Шумен и всеки месец идвал за няколко дни. На свидетелката не е известно ищецът да е купувал вещи на родителите си. На свидетелката не е известно К. да е получавал пари от брат си Н. за погасяване на негови задължения, а той изтеглил заем с ипотека на апартамента и прехвърлили апартамента на П.. Мебели били стари и същите били мебелите и при смъртта на леля ѝ Т.. Апартаментът бил ипотекиран за заем на К. и за да не го загубят, бабата и дядото на П. му го приписали. Дни преди да почине лелята Т. пред  Н., малката Т. и св.Е. З., когото често викали да помага, казала: „Надявам се Н. да поправи тази несправедливост“,  като имала предвид подялбата на апартамента и да върне половината от апартамента на К..

Според св. Е. З. – съсед и приятел на ищеца,той, ищецът и дъщеря му Т. заедно със св.В.А. – личен лекар, полагали грижи за болните родители на К. последните години,за което ищецът го помолил,тъй като живеел в друг град. Т. била на 4 г., когато родителите ѝ се преместили. В последните години ищецът осигурявал финансови средства за храна, за ток на баба Т. и дядо П.,за изхранване на малката Т. и за подпомагане на семейството и заплащал ремонтите - боядисване на две стаи. Той закупил и хладилник за жилището. При смъртта на П.К. апартаментът  бил обзаведен по начина,по който е сега- с телевизор  в хола,в кухнята- хладилник, печка, маса, шкаф- СКШ, пералня и диван, в хола - голяма секция, диван, маса и телевизор, килим, шкаф за телевизор, две табуретки, два фотьойла, в стаята на Т. - легло, ученическо бюро, гардероб, шевна машина, много стар фотьойл и  килим         в банята - стар бойлер. Присъствал при съставянето на нотариалното завещание и казал на К., че майка му направила нотариално завещание.

Св.Т. Т. свидетелства,че от баба си знае, че купували мебели за апартамента до 1970г., като първоначално живели в него заедно с техни съседи гърци, които оставили покъщнина - дрехи, секция в хола , мандолина и няколко фотьойла, които оставили на бабата Т., вещите си, защото тя се грижела за тях, а дядо ѝ по това време бил в Германия за протезата за крака си. Според свидетелката баба ѝ и дядо ѝ не били купували никакви мебели и техника, тъй като баба ѝ казвала, че който ще живее в апартамента, той ще си купува. Двата телевизора били закупени от ищеца, на когото свидетелката казвала „татко“, както и два хладилника, един след друг, бюрото,компютър и лаптопа. На 15.07.2010г.сутринта избухнал пожар от газова бутилка на балкона, който нанесъл големи поражения и всичко трябвало отново да се прави - мебелите в кухнята били изгорели, както и готварските печки, хладилника, дивани,  маси, грамофон и в детската стая леглота, малкият телевизор, което била подновено от баща ѝ. През м.май 2014г. към момента на смъртта на дядо ѝ само тримата живели в апартамента,  а баща ѝ работел в Шумен и им помагал финансово. Фотьойлите ги махнали след смъртта на дядо ѝ. Вещите и мебелите били много стари. За грижите ѝ помагал Е. З. и В.Д. – личната лекарка, тъй като никой не идвал да им помага. Чичо ѝ, жена му и братовчедът П.К. не са помагали за бабата и дядото. Последните 10 дни , когато баба ѝ била на смъртно легло, Н. бил там, но не бил адекватен. Еди път само се обадила на братовчед си П., да гледа баба им, докато свидетелката е на работа. През зимата на 2013г. преди дядо П. да влезе в болница , си говорел с баба Т. пред внучката си Т., че искат да променят собствеността върху апартамента, защото виждали държанието на внуците им към тях и искали да е равна собственост на синовете им, но дядото се разболял и след няколко месеца починал. Освен това, не само последните дни, но тя лично помолила през 2015г. другия си внук П. да оправи грешка, която сътворили, като иска апартамента и цялото имущество да е на двамата ѝ сина. Той отговорил, че каквото направили - направили, каквото било негово - е негово и нямало да го промени. След това баба Т. споменала на сина си Н., св.В.А., внучката Т. и св.Е. З., че иска това да го поправят преди тя да е издъхнала и да види, че всичко е наред,на което синът ѝ не отговорил. Баба ѝ завещала всичко е в апартамента, тъй като казала, че баща ѝ купувал повечето от техниката. Баща ѝ знаел за завещанието в полза на свидетелката. 

Според обясненията на ищеца два пъти купувал хладилници за апартамента на родителите му, последният на стойност около 540,00лв.,закупен преди 8 месеца,освен това закупи пералня – през 2007г. за около 400,00лв., телевизори – през 2008г. за 90 лв., а другият  - на следващата година - нов от Шумен , от магазин „Била“, плосък екран за около 460,00лв. и трети телевизор – плазмен, преди два месеца на старо за 180,00 лв. Всички ремонти били заплащани от ищеца с негови пари, които давал на майка си и ѝ казвал,ако има нужда да вика брат му и той да извършва ремонтите. Пералнята била закупена от магазин Зорница марка „Ореон“, но след изгарянето ѝ я сменили с друга от неговия дом.

Съгласно приетото по делото заключение, неоспорено от страните в тази му част, пазарната стойност на процесния недвижим имот към ***. е 66654,00лв. без ДДС, в т.ч. ½ ид.част от него възлиза на 33327,00лв., а към датата на изготвяне на заключението – 67191лв., в т.ч. ½ ид.част от него възлиза на 33 595,50лв., паричните влогове на наследодателката Т. К. към датата на смъртта ѝ  - ***. са в размер на 10009,03лв. Стойността на процесното жилище към ***. е в размер на 61749,00лв., в т.ч. ½ ид.част от него – 30874,50лв. В жилището са правени ремонти на стойност 1249,72лв. и върху същото е  вписана възбрана по обезпечителна заповед в хода на производството.

Оценката на движимите вещи по списък на ответника и намерените при огледа към датата на изготвяне на заключението по назначената повторна експертиза, което не се оспорва от страните и изцяло се възприема от съда възлиза на 447,00лв. към датата на изготвяне на заключението – 15.01.2020г. и на 145,00лв. към ***.Към оценката са приложени документи за закупени от ищеца хладилник Beko, LCD телевизор и LED телевизор.       

По делото е установено,че наследодателите П. и Т.К. по време на брака си са придобили в режим на СИО жилище – апартамент, описан в исковата молба,с оглед на което същите притежават по ½ ид.ч. в сосъбствеността на имота. След смъртта си на  ***. същият е оставил за свои законни наследници съгласно чл.5 и 9, ал.1 от ЗН съпругата си Т.К. и синовете си К.К. и Н.  К., наследяващи равни части, в случая   - по 1/3 ид.ч. от наследството на починалия, или, по 1/6 ид.ч. от притежаваната от същия идеална част в съсобствеността на процесното жилище. Законът за наследството осигурява свободата на гражданите да се разпореждат със собственото си имущество. Тази свобода, обаче е ограничена с оглед защитата на интересите на най-близките наследници по закон – низходящи, родители и съпруг. Когато има такива наследници, както е в настоящия случай – ищецът по делото е дете на праводателя П. Г. К., наследодателят може да разполага по безвъзмезден начин само с определена от закона част от имуществото си съгласно чл. 28 от ЗН. Частта от имуществото на наследодателя, която законът запазва за низходящите,съпруга и родителите е запазена част, а частта от наследството, вън от запазената част е разполагаема част /чл.28,ал.2 от ЗН/, като запазените части на наследниците са регламентирани в чл. 29 от ЗН. Когато наследодателя е оставил низходящи и съпруг – съпруг и двама низходящи наследници в настоящия случай, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, при което съгласно чл.29, ал.3, изр.трето от ЗН разполагаемата част при две деца е равна на 1/4ид.ч. от имуществото на наследодателя и съответно запазената част на наследниците е равна на ¾ ид.ч.,или, по ¼ ид.ч. за всеки от тях. Наследодателят може да  прави дарения, но не може да накърни запазената част на наследниците. Когато наследодателят излезе извън тези рамки, законът позволява на наследниците , които имат право на запазената част, да искат намаляване на даренията до размера, необходим за допълване на тяхната част съгласно чл.30, ал.1 от ЗН. В случая ищецът претендира намаляне на извършеното от наследодателя дарение в полза на ответника,прехвърляйки собствеността на притежаваните от него ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, с ¼ ид.ч., представляваща запазена за ищеца част, в качеството му на законен наследник, равняваща се на 1/8 ид.ч. от дарения имот. Доколкото по делото бе установено,че ответникът не е призован към наследяване с оглед степента на родство /не е спорно, че наследник по закон заедно с ищеца е бащата на ответника/ и предвид обстоятелството, че не бе установено по делото, освен дарението на процесното жилище, праводателят П. Г. К. да притежава друго движимо или недвижимо имущество,  вкл. обикновена покъщнина, за която бе установено, че е дарена от благодарност на неговата съпруга от съседи, видно от показанията на св.Т.Т., необорени в настоящото производство, с което се изчерпва цялото наследство на починалия П. Г. К. и не е налице свободно имущество, от което ищецът като лице със запазена част би могъл да получи онова ,което съставлява неговата запазена част, съгласно трайната съдебна практика не следва да се формира наследствена маса по чл.31 от ЗН, а намалението, респ. възстановяване на запазената част се извършва в дробна част от цялото имущество /решение  № 155/06.02.2019г., постановено по гр.№ 1230/2018г.на ВКС, второ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/. В тази връзка, неоснователно е възражението, че ищецът, чиято запазена част е накърнена, не е приел наследството по опис, именно с оглед посоченото по-горе,че в случая дареното имущество изчерпва изцяло наследството /в.ж. постановеното в производство по чл.290 от ГПК решение № 28/21.02.2014г. по гр.д. № 825/2012г. на ВКС, второ г.о./. Не се споделя от настоящия състав и възражението, че искът е погасен, поради изтичане на 5-годишната погасителна давност, предвид обстоятелството, че от момента на откриване на наследството на П. Г. К. – ***., последният ден на давностния срок изтича на 12.05.2019г. /неделя /, който е неприсъствен ден и по правилото на чл.60,ал.2 във вр. с ал.6 от ГПК, когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден, или, на 13.05.2019г./понеделник/, когато именно е предявен настоящият иск с вх.№ 4570/13.05.2019г.                 

Ето защо,съдът намира искът досежно наследството на наследодателя П. Г. К. за основателен, поради което на осн. чл.30,ал.1 от ЗН следва да се намали с 1/4 ид.ч. дарственото разпореждане, извършено с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №124, т. VII, д.№1728/97г. по описа на нотариус при КРС в полза на П.Н.К. и да се възстанови на ищеца запазената му част от наследството на баща му П. Г. К., починал на ***., в размер на 1/8 ид.ч. от процесния имот.  

На следващо място, по отношение на иска досежно наследството на наследодателя Т. Н. К., бе установено, че освен извършената разпоредителна сделка с притежаваната от нея 1/2ид.ч. в режим на СИО процесен апартамент, същата е притежавала и паричен влог на стойност към откриване на наследството – ***., 10009,03лв., с вземането от който се е разпоредила в полза на св.Т. Г. Т., която не се установява да е в родствена връзка със страните по делото, чрез нотариално завещание, включващо и останалите движими и недвижими вещо, които притежава завещателката с пазарна стойност 5000лв. В този случай, предвид обстоятелството, че процесното дарение не изчерпва цялото имущество, следва съобразно чл. 31 от ЗН да се образува наследствена маса, оценена в пари, от всички движими вещи и недвижими имоти, които са принадлежали на наследодателката към момента на смъртта ѝ, като от масата на всички имоти, влогове и движимости към този момент се приспадат дълговете и разполагаемата част се изчислява върху чистия актив. След това, от общо получената маса, оценена в пари и представляваща цифрова величина, съобразно чл. 29 от ЗН се определя стойностно размера на запазената и разполагаемата част. В настоящия случай и с оглед на представените по делото доказателства, наследодателката Т. Н. К. към момента на смъртта си е притежавала 1/2 идеална част от процесния апартамент № 6, която част, изчислена въз основа на пазарната оценка на апартамента - 66654,00лв. без ДДС, съобразно заключението на вещото лице към момента на откриване на наследството, е на левовата равностойност от 33327,00лв. Към тази сума следва да се прибави извършеното приживе завещание на движими вещи, оценени на 5000лв. и паричен влог в размер на 10009,03лв., което се равнява на обща маса от 48336,03лв., от които съгласно правилото на чл.29, ал.1 от ЗН запазената част на ищеца, призован към наследяване с брат си Н. П.К.,  общо възлиза на 2/3ид.ч., или, 32224,02лв. при разполагаема част от 16112,01лв.При което следва да се направи извод, че запазената част на ищеца възлиза на 16112,01лв.          

         На последно място,бе установено и че ищецът е провел процедурата по чл.30,ал.2 от ЗН,приемайки наследството по опис на осн. чл.60,ал.2 от ЗН и по реда на чл.61 от ЗН, предвид обстоятелството,че упражнява правото си по чл. 30,ал.1 от ЗН по отношение на лице, което не е призовано към наследяване.    

С оглед горното, следва да бъде намалено дарственото разпореждане на Т. Н. К. на осн. чл.30,ал.1 от ЗН следва да се намали дарственото разпореждане, извършено с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №124, т. VII, д.№1728/97г. по описа на нотариус при КРС в полза на П.Н.К. с 16112,01лв. и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 16112,01лв. за възстановяване запазената му част от наследството на майка му Т. Н. К., починала на ***.

         При този изход на делото на осн.чл.78,ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски по представения списък на разноските по чл.80 от ГПК 121,68лв. – внесена държавна такса, 20,00лв.- държавна такса за вписване на ИМ, 10,00лв. – държавна такса за съдебни удостоверения, 10,00лв. – държавна такса за обезпечителна заповед, 30,00лв. – държавна такса за вписване на обезпечителна заповед, 255,00лв. - възнаграждение за вещо лице и 1600,00лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, общо, 2046,68лв.

         Водим от изложеното, съдът

 

                                                         Р  Е  Ш  И  :

 

         НАМАЛЯВА по предявения от К.П.К., с ЕГН **********,***, против П.Н.К., с ЕГН ********** ***, иск по чл.30 от ЗН, извършеното от П. Г. К., с ЕГН **********, починал на ***., с Нотариален акт №124, т. VII, д.№1728/97г. по описа на нотариус при КРС, в полза на П.Н.К., с ЕГН **********, ДАРЕНИЕ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ апартамент №6, находящ се във втора зона на ***, състоящ се от: три стаи и кухня, със застроена площ от 77.72 кв.м., ведно с принадлежащите му: избено помещение №6, със светла площ 4.66 кв.м. и 4.581% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи на жилището: горе - ап.№9; долу - ап.№3; изток-стълбище; запад - ап.№5; север - ап.№4; юг - стена; на избено помещение: изток - стълбище; запад - външна стена; север - мазе №9; юг - мазе №10; горе – магазин, с 1/4 ид.ч., за възстановяване накърнената запазена част на К.П.К., с ЕГН **********, от  наследството на П. Г. К., с ЕГН **********, починал на ***.

НАМАЛЯВА по предявения от К.П.К., с ЕГН **********,***, против П.Н.К., с ЕГН ********** ***, иск по чл.30 от ЗН, извършеното Т. Н. К., с ЕГН **********, починала на ***., с Нотариален акт №124, т. VII, д.№1728/97г. по описа на нотариус при КРС, в полза на П.Н.К., с ЕГН **********, ДАРЕНИЕ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ апартамент №6, находящ се във втора зона на ***, състоящ се от: три стаи и кухня, със застроена площ от 77.72 кв.м., ведно с принадлежащите му: избено помещение №6, със светла площ 4.66 кв.м. и 4.581% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи на жилището: горе - ап.№9; долу - ап.№3; изток-стълбище; запад - ап.№5; север - ап.№4; юг - стена; на избено помещение: изток - стълбище; запад - външна стена; север - мазе №9; юг - мазе №10; горе – магазин, със сумата 16112,01лв., за възстановяване накърнената запазена част на К.П.К., с ЕГН **********, от  наследството на П Т. Н. К., с ЕГН **********, починала на ***.

ОСЪЖДА П.Н.К., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА К.П.К., с ЕГН **********,***, сумата 16112,01лв. за възстановяване на запазената му част от  наследството на Т. Н. К., с ЕГН **********, починала на ***. 

         ОСЪЖДА П.Н.К., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА К.П.К., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в общ размер на 2046,68лв.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                               Съдия: