Решение по дело №337/2021 на Районен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  260028                       10.02.2022 г.                                 гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                 XXI – ви граждански състав

На осми февруари                             две хиляди двадесет и втора година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                      Районен съдия: Моника Яханаджиян

 

Секретар: Жасмина Славова,

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №337 по описа за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                              Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ………………., седалище и адрес на управление в ………………., представлявано от инж.Г.Т., подадена чрез пълномощник-юк.З., уточнена с молба, вх.№265478/09.02.2021 г., л.28, против К.Ц.М., ЕГН **********, адрес ***, с която се претендира установяването дължимостта на сумата от 111,58 лева, представляваща задължение по издадени фактури в периода 25.01.2018 г. – 26.11.2018 г., произтичащи от потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетния период 05.12.2017 г. – 30.10.2018 г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер от 29,35 лева, считано за периода от 26.02.2018 г. до 29.09.2020 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6105/2020 г. по описа на РС-Бургас.

                              Основанията за дължимост на горната сума се основават на твърдения, че ответникът е клиент на „ВиК” ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение, по силата на което има качеството на потребител в отношенията си с ищцовото дружество по отношение на водоснабден обект с адрес в ………………, за който има открита и заведена партида с абонатен №………….. Твърди се, че съгласно показанията на измервателните средства – водомер, монтиран в санитарния възел в апартамента, находящ се на горепосочения адрес, ответникът дължи сумата от 111,58 лева, представляваща доставена, отведена и пречистена вода за периода 25.01.2018 г. – 26.11.2018 г., която сума не е заплатена от последния, поради което и се претендира ведно с обезщетение за забавено плащане в периода 26.02.2018 г. – 29.09.2020 г. в размер на 29,35 лева, за които ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6105/2020 г. по описа на РС-Бургас.

                              В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

                              В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения от съда особен представител на ответника, в който иска се оспорва като неоснователен и недоказан на подробно изложени в отговора аргументи.

                              Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

                              В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.П., която поддържа иска и моли за уважаването му.

                              В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му от съда особен представител, който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

                              Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

                              По делото е приложено като доказателство ч.гр.д.№6105/2020 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на което се установява, че е образувано по заявление на „ВиК“ ЕАД и въз основа на него има издадена на 06.10.2020 г. Заповед №260257 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът К.Ц.М. да заплати на кредитора сумата от 111,58 лева, представляваща дължима главница за доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури в периода 25.01.2018 г. – 26.11.2018 г. с отчетен период по фактури 05.12.2017 г. – 30.10.2018 г., както и сумата от 29,35 лева, представляваща лихва за периода 26.02.2018 г. – 29.09.2020 г., с изключение на периода на извънредното положение от 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано  от подаване на заявлението на 05.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

                              Съдът констатира, че исковата молба, по повод която е образувано производството по гражданско дело №337 по описа на Бургаски районен съд за 2021 г., против длъжника М. в заповедното производство е подадена в едномесечния срок от уведомяването, считано от 12.01.2021 г., съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с определение от 11.12.2020 г., от лице, легитимирано да предяви иск, поради което и същият се явява допустим. Размерът на иска е под 25 000 лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е настоящия съд, като за ищеца в настоящето производство съществува правен интерес от установяване по отношение на длъжниците със сила на присъдено нещо вземанията за главница и лихви.

                              По делото е прието като доказателство Постановление за възлагане на недвижим имот от 25.03.2019 г., което легитимира ответника като собственик на имот с абонатен №…………, представляващ апартамент, находящ се в ………….. за времето до 18.04.2019 г.

                              По делото в качеството на свидетел е разпитана Б.Д., на длъжност ……………… при ответника, от показанията на която става ясно, че процесният имот е на два етажа, има три водомера, които се отчитат посредством мобилно устройство, както и че за процесния период измервателният уред в обекта е бил отчитан както реално, така и чрез служебно начисляване. В този смисъл са и приетите като доказателства справки-извлечения, л.10-12 и протоколи от 30.10.2018 г., 21.09.2018 г., 01.06.2018 г., 02.05.2018 г., 09.03.2018 г., 05.01.2018 г., протокол от 20.07.2020 г., л.37.

                              При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:

                              В съответствие с доказателствената тежест, разпределена от съда с проекто-доклада му от 16.07.2021 г., неоспорен от страните, настоящият съдебен състав приема, че предявеният главен иск е основателен.

                              В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г., съгласно която потребител на услугите В и К са собствениците или носителите на вещното право на ползване на водоснабден имот, жилище или нежилищен имот или др. водоснабден обект.

                              От данните по делото се установява, че през процесния период 05.12.2017 г. – 30.10.2018 г. ответницата има качеството на собственик на водоснабдения имот, което обосновава извод, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, възникнало по силата на изричното предвиждане на чл.3 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, приложима за процесния период. В същия смисъл е и §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно която потребители са всички юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.

                              Видно от текста на чл.8 от цитираната по-горе Наредба, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, в които се определят: правата и задълженията на оператора и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти; както и редът за откриване, промяна или закриване на партида, включително и служебно от оператора. Според чл.32 от същата, услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. В същия смисъл е и чл.32 от публично известните общи условия на ВиК, като според ал.4 на чл.32 от цитираната по-горе наредба, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Такъв именно е и настоящия казус, тъй като данните се отчитат визуално от инкасатора и се въвеждат ръчно в мобилното устройство по индивидуалната електронна страница на водомера, едва след като с четеца на мобилния компютър се сканира баркод номера, поставен на водомерния възел, поради което и по аргумент от чл.32, ал.4 от наредбата, показанията на индивидуалния водомер не се нанасят ръчно в карнета и не се поставя подпис на потребителя, а е достатъчен отчетът от базата данни на електронното устройство, като същият е послужил при изготвяне на представените по делото фактури.

                              Следователно, по делото е безспорно установено изпълнението на задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния период, преминала през инсталацията, което от своя страна е основание за ангажиране на отговорността на ответницка, който като съсобственик на процесния имот има качеството на потребител и следва да заплати извършената ВиК услуга.

                              За процесния период – 05.12.2017 г. – 30.10.2018 г., ищцовото дружество е доставило в обекта вода на стойност 111,58 лева, чийто размер не се оспорва от назначения от съда особен представител, поради което и предявеният главен иск се явява основателен и доказан, тъй като липсват твърдения и доказателства за плащане на исковата сума от страна на ответника.

                              Основателността на главната претенция има за своя закономерна последица основателност на акцесорната – за дължимост на законната лихва върху главниците за периода от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК пред съда на 05.10.2020 г. до окончателното плащане на сумата.

                              С горните аргументи, изцяло основателна се явява и претенцията за признаване на дължимост от страна на ответника в полза на ищеца и на претенцията за мораторна лихва, за изчисляването на която съдът ползва Калкулатор.БГ и установи, че същата е доказана в размера от 29,35 лева за периода 26.02.2018 г. до 29.09.2020 г.

                              На основание чл.78, ал.1 от НК ищецът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, които са в общ размер на 225,00 лева, от които 75,00 лева за платена държавна такса и 150,00 лева – възнаграждение за особен представител.

                              При съобразяване със задължителните указания на ВКС по т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в заповедното производство разноски, които са в размер на 75,00 лева.

                              Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

                             

                              Р  Е  Ш  И :

 

                              ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че К.Ц.М., ЕГН **********, адрес ***, дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК …………., седалище и адрес на управление в ………………, представлявано от инж.Г.Т., сумата от 111,58 лева, представляваща задължение по издадени фактури в периода 25.01.2018 г. – 26.11.2018 г., произтичащи от потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетния период 05.12.2017 г. – 30.10.2018 г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер от 29,35 лева, считано за периода от 26.02.2018 г. до 29.09.2020 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6105/2020 г. по описа на РС-Бургас.

                              ОСЪЖДА К.Ц.М., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ……………, седалище и адрес на управление в ……………., представлявано от инж.Г.Т., сумата от 225,00 лева (двеста двадесет и пет лева), представляваща направените в исковото производство съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 75,00 лева (седемдесет и пет лева), представляваща направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.

                              Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                    

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала: Ж. С.