О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 462 12.03.2020 година гр.Бургас
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен
състав,
на дванадесети
март две хиляди и двадесета година,
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело
№ 584 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.60, ал.4 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.188 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „Арайс“ ЕООД, ЕИК-*********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ № 7,
представлявано от М. Д. И.против разпореждане за допускане на предварително
изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-165-0407856/20.02.2020г.
на началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция (ГД) „Фискален контрол“, в Централно управление (ЦУ) на Национална
агенция по приходите (НАП), с която е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – ресторант „Траките“, находящ
се в гр.Павел баня, ул.“Чудомир“ №3, стопанисван от „Арайс“ ЕООД, ЕИК-********* и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет)
дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят счита разпореждането за допускане на
предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ за неправилно и незаконосъобразно,
като моли за неговата отмяна. Счита, че неиздаването на наказателно
постановление преди връчване на настоящата заповед, води до нейната
незаконосъобразност. Не са изложени фактически основание, касаещи предпоставките
на чл.60 от АПК, както и изложените мотиви са бланкентни. Сочи се, че в
действителност не е извършено нарушението описано в изготвения протокол за
проверка, доколкото за контролната покупка е издадена фискална касова бележка,
но по-късно.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира следното:
На 14.02.2020
г. в 22:08 часа е извършена проверка на търговски обект - ресторант „Траките“, находящ
се в гр.Павел баня, ул.“Чудомир“ №3, стопанисван от „Арайс“ ЕООД. Извършена е
контролна покупка на 2 бр. пърленки, 2 бр.айрян, 2 бр. основни ястия, 1 бр.
безалкохолна бира и 1бр. салата , всичко на обща стойност 45лв., сумата е
заплатена в брой от С. Б.Ч. - инспектор по приходите, а плащането е прието от сервитьор
Г. Н. Г.. За извършената покупка не е издадена фискална касова бележка от
монтирано и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от
кочан с касови бележки. Установена е разлика в касовата наличност, която е
632лв., а фактическата наличност е 692,90лв., т.е разлика от 60,90лв.
При тези констатации били издадени протокол за
проверка, както и на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, заповед № ФК-165-0407856/20.02.2020г.
на началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“,
ГД„Фискален контрол“, в ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна
мярка запечатване на обекта за срок от 14 дни.
Административният
орган е посочил, че при определяне продължителността на мярката са съобразени
тежестта на нарушението и последиците от него, вида и характера на търговската
дейност. Посочил е, че неиздаването на фискалния бон не позволява да се
установи реалния оборот на дружеството и води до укриване на приходи, засяга
утвърдения ред на финансова дисциплина, касае се за ресторант с богато и
разнообразно меню, местоположението на обекта гр.Павел баня-национален
балнеоложки център, капацитета на заведението-160 места на закрито и 120 места
на открито. Невъзможността за проследяване на реализираните
обороти, обосновава необходимостта да се осигури защитата на обществения
интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
С оспореното
разпореждане органът е допуснал предварително изпълнение на принудителната
административна мярка на основание чл.188 от ЗДДС, вр. чл.60, ал.1 от АПК,
чиято необходимост е обоснована защитата на особено важен държавен интерес,
опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено, от
закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими
вреди за бюджета.
По отношение
на първата предпоставка е взето
предвид неспазването на реда за издаване
на касова бележка като са преценени характера на дейността
ресторант с богато и разнообразно меню, местоположението на обекта гр.Павел
баня-национален балнеоложки център, капацитета на заведението-160 места на
закрито и 120 места на открито, работно време на заведението от 7,00ч. до
23,00ч. без почивен ден и е направен извод, че с това свое поведение
проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната
политика на държавата, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените от
него продажби и като последица се явява неправилното отчитане на дължимите
данъци.
По отношение
на опасността изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено е
посочен аргумент, че по време на проверката е констатирано и друго нарушение, а
именно на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. Прието е, че горепосоченото свидетелства за
липса на промяна в поведението, насочено към неспазване на данъчното
законодателство.
По
отношение, че на предпоставката, съгласно която от закъснението на изпълнението
могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета е
отбелязано , че извършеното представлява съществено отклонение от данъчното
облагане, препятства нормалната контролна дейност на приходната администрация и
не позволява да се осъществи проследяване на търговския оборот в цялост.
При тези
съображения административният орган е приел, че предварителното
изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни
държавни интереси, опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено, както и да последват значителни или трудно поправими
вреди за бюджета.
При тези
данни съдът намира жалбата за основателна.
Обжалваното
разпореждане е издадено от компетентен орган, овластен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2017г.
на изпълнителния директор на НАП и Заповед на изпълнителния директор на НАП за
преназначаване на Ж. М.на длъжността началник отдел „Оперативни дейности“,
дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“, в
Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП).
Разпореждането е в предвидената от закона писмена форма.
В нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК е регламентирана
възможността административният
орган да включи в административния акт разпореждане за предварителното му
изпълнение, ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на
гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при
опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта
или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно
поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен
неин интерес.
В хипотезата на налагане на ПАМ
по чл.186 от ЗДДС не е предвидено предварително изпълнение по силата на
определена норма от закона. В този смисъл, в тежест на административния орган е да
изложи конкретни съображения за наличието на някоя от изброените предпоставки,
които да обуславят постановяване на разпореждането му за предварително
изпълнение, като преценката му следва да се направи и да бъде изложена под
формата на мотиви, за постановяване на разпореждането.
В настоящия случай,
съдът намира, че оспореното разпореждане е издадено при недостатъчно обоснована
и мотивирана преценка, неподкрепена от конкретни факти. Не е обоснована тезата
на административния орган, че допуснатото предварително изпълнение на
процесната ПАМ е необходимо за защита особено важни държавни интереси, а именно
да се защити интересът на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и
отчитане на продажбите, чрез фискално устройство именно в проверения търговски
обект, индивидуализиран като вид, разположение и стопанисващ го правен субект,
респективно правилното определяне на реализираните от задълженото лице приходи
и размера на публичните му задължения. Административният орган не е
конкретизирал в какво би се изразила вредата за бюджета и не е доказал извода
си, че в проверения търговски обект е създадена организация на работа, която
позволява част от оборота да не се отчита през фискалното устройство, тъй като
в административната преписка не са представени доказателства за извършени други
нарушения от страна на дружеството, които да обосноват наличието на създадена
организация за укриване на оборот. Напротив фактът, че в случая се касае за
едно нарушение, по-скоро води до извода за инцидентност, а не за системност на
неспазване на фискалната дисциплина. Позоваването на другото констатирано
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г., за което е направен
извод, че свидетелства за липса на промяна в поведението, насочено към
неспазване на данъчното законодателство е несъстоятелно, тъй като нарушението е
констатирано по време на проверката по настоящото дело, а не след определен
период, за да е установено, че извършителят не се е поправил. От друга страна, не
се установява въз основа на какви обективни данни е прието в хода на
проверката, че е налице индиция за отклонение от данъчно облагане. Установяването на укрити приходи от продажби би могло да попадне в хипотезата на труднопоправими вреди, но само ако се установи, че заплащането на данъчните задължения, произтичащи
от тези укрити приходи не може да бъде обезпечено. Дори тогава обаче с
предварително изпълнение на ПАМ, като процесната не може да се предотврати
настъпването на труднопоправимата вреда, защото със запечатването на
търговският обект не може да се постигне предотвратяване на укриването на
приходи, нито да се обезпечат публичните вземания възникнали от тези укрити
приходи, както и не може да доведе до защита на вземанията, които фискът
евентуално има.
Неоснователно
и необосновано е прието от административния орган, че съществува опасност чрез
отлагане във времето на ефективното налагане на ПАМ ще попречи на постигане на
целите на принудителната мярка, а именно преустановителния ѝ и
превантивен характер. Това е така, тъй като видно от административната
преписка, проверката на търговския обект, при която е констатирано извършеното
нарушение, е направена на 14.02.2020г., а заповедта за налагане на ПАМ, респ.
разпореждането за предварителното ѝ изпълнение са издадени 6 дни
по-късно. Този факт не кореспондира с твърдението на административния орган за
необходимостта от бързо и ефективно налагане на принудителната мярка с оглед
осъществяване на целите за предотвратяване настъпването на значителни или
трудно поправими вреди за бюджета и охраняване на държавните и обществени
интереси. Следва да се има предвид, че търговецът няма допуснати други
нарушения, констатирани със съответни актове за установяване на административни
нарушения, респ. издадени наказателни постановления.
Действително,
обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки
или услуги в или от търговските обекти, са пряко свързани с фискалните интереси
на държавата, но преследваната цел не трябва да засяга субекта в по-голяма
степен от необходимото за постигането й- принципа за съразмерност (чл.6, ал.2
от АПК). При допускане на предварително изпълнение в тежест на административния
орган е да прецени всяко конкретно обстоятелство и да посочи конкретните
фактически основания, наложили допускането на предварителното изпълнение на
акта, което в настоящия случай не е сторено. Ето защо съдът намира, че
допуснатото предварително изпълнение се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
По отношение на искането по чл.60,
ал.5 АПК, а именно за спиране на допуснатото предварително изпълнение до
окончателното решаване на жалбата, предвид изложените по-горе мотиви съдебният
състав намира за необходимо да го остави без уважение поради намерението да
отмени самото разпореждане, след което би липсвал предмет, който да бъде спрян.
Мотивиран от
горното и на основание чл.60 ал.6 и 7 от АПК, Административен съд -
гр.Бургас, XXII -ри състав,
О П Р Е Д Е
Л И
ОТМЕНЯ
разпореждане
за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-165-0407856/20.02.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“,
дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“, в
Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за спиране на предварителното изпълнение на заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-165-0407856/20.02.2020г. на началник отдел
„Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция (ГД) „Фискален
контрол“, в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите.
Определението не подлежи на
обжалване, съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДДС.
СЪДИЯ :