Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                           

                                                                 №.......

                        

                                              гр.ЛОВЕЧ, 04.05.2022 г.

                                               

                                        В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в публично съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и двадесет и втора година в състав:   

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                                   ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

секретар Цветомира Баева, като разгледа докладваното от съдия  Константинова в.гр. дело № 437 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.

           

С решение № 66 от 20 май 2020 година, постановено по гр.дело № 514 по описа за 2019 година, Луковитският районен съд е осъдил на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ЛОВЕЧ с ЕИК *****, представлявана от директора М.С.М., с адрес ***, да заплати в полза на С.Е.М. с ЕГН ********** *** сумата 1953,98 лева (хиляда деветстотин петдесет и три лева и 98 ст.), представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 12.08.2016 г. до 12.08.2019 г. в размер на 286 часа, получен след преобразуване на нощния труд в дневен, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 286,62 лева (двеста осемдесет и шест лева и 62 ст.), представляваща обезщетение за забава от датата на възникване на първото месечно вземане – 26.09.2016 г., до датата на предявяване на иска – 13.08.2019 г., както и законна лихва за забава върху главното вземане, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане.

 Осъдил е ответника да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 35.00 лева, а на РС-Луковит  държавна такса и разноски.

 Срещу решението е подадена въззивна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Ловеч, чрез юриск.Р.Р., с която решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.

Изложени са съображения, че при постановяване на своето решение районният съд не е съобразил и не е обсъдил нормата на чл. 179, ал. 4 ЗМВР относно приложимостта на законовите и подзаконовите нормативни актове по отношение на държавните служители в МВР, във връзка с изплащане на допълнителни възнаграждения.

Сочи, че ЗМВР е специален закон, който урежда изчерпателно статута на държавните служители в МВР. Ищецът е полицейски орган и и следователно държавен служител, спрямо който се прилагат разпоредбите на чл.179, ал.1 и ал.2 ЗМВР. На тези служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00 часа до 6.00 часа при условията и по реда, определени с наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди, че са процесния период за служителите на МВР се прилагат разпоредбите на НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (ДВ бр.60/2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В нея не се предвижда превръщането на нощния труд в дневен при отчитането на продължителността на отработените часове.

Въззивникът не споделя мотивите на съда относно приложимостта на законовите и подзаконовите нормативни актове по отношение на държавните служители в МВР, във връзка с изплащане на допълнителни възнаграждения. Поддържа, че съдът неправилно е приложил чл. 46, ал. 2 ЗНА, тъй като няма непълен нормативен акт.  Конкретизира, че в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е уредено допълнително възнаграждение за положен нощен труд и такъв се изплаща на служителите, а фактът, че в друга наредба- НСОРЗ това възнаграждение е уредено по друг начин, не прави първата непълна.

Поддържа, че съдът е допуснал смесване между допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и допълнително възнаграждение за нощен труд и че в конкретния случай не е доказано, че ищецът е полагал труд в повече от установеното за него работно време (извънреден труд), който да не му е заплатен.

 Въззивникът не споделя и доводите на съда за да приеме коефициент от 1.143 при превръщане на нощните часове положен труд в дневни, какъвто не се посочва в НСОРЗ, не е съобразена и нормата на чл.9, ал. 1 НСОРЗ, както и режима на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по прилагането му относно правата на държавните служители в МВР, включително възнаграждения за положен нощен труд и допълнителни възнаграждения.

Моли да бъде отменено изцяло решението на Луковитския районен съд и да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани и се присъдят разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адвокат Валерия П. ***, пълномощник на С.Е.М., в който са изложени подробни  съображения за неоснователност на въззивната жалба и искане за нейното отхвърляне, като неоснователна.

Жалбата е редовна и тъй като е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, е допустима и следва да се разгледа по същество.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от юриск. Р.Р., който поддържа жалбата си и моли да бъде уважена.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява.С писмена молба пълномощникът на ищеца- адвокат В.П. *** моли да бъде потвърдено обжалваното решение и излага съображения в подробни писмени бележки.

От представените доказателства по гр.дело № 514/2019 г. на Луковитския районен съд, като съобрази и становището на страните, в изпълнение на задължението си по чл.235 от ГПК, Ловешкият окръжен съд приема за установено следното:

Въззивното производство е допустимо, тъй като при подаване на въззивна жалба с вх.№ 2703/08.06.2020 г. е спазен срокът за обжалване по чл.259, ал.1 ГПК.

 Решението на Луковитския районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита обаче, че е неправилно.

С.Е. *** е предявил срещу „Областна дирекция на МВР” гр.Ловеч осъдителен иск за заплащане на сумата от 1895.15 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 12.08.2016 г.- 12.08.2019 година, ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на делото и до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата 250 лева- мораторна лихва върху възнаграждението за периода от 01.10.2016 г. до 12.08.2019 г. В съдебно заседание на 05.12.2019 г. е направено изменение на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК, като главният иск се счита предявен за сумата 1953.98 лева, а акцесорният- за 286.62 лева.

В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил основателността на претенцията.

От фактическа страна съдът приема следното:

Със Заповед № 295з-486/02.04.2015 г. на Директора на ОДМВР-Ловеч С.Е.М. е преназначен на младши изпълнителска длъжност  полицай в група „Охранителна полиция“ ,Районно управление Луковит .От 07.10.2016 г. работи на младши изпълнителска длъжност „младши оперативен дежурен“ в „Оперативна дежурна част“ към Районно управление Луковит при Областна дирекция на МВР Ловеч по силата на създадено служебно правоотношение, видно от Заповед № 295з- 1467/27.10.2015 г. година на Директора на ОДМВР Ловеч и Акт за встъпване в длъжност от 07.11.2015 година. На 26.10.2016 г. е подписал протокол, че му е връчена длъжностната характеристика за длъжността „Младши оперативен дежурен“ в районно управление, в звената „Оперативна дежурна част“ № 8121р-19849/29.09.2016 г., утвърден със заповед № 8121нт-774/05.10.2016 г. Представена е длъжностната характеристика. По тези факти страните не спорят. Безспорно е също, ищецът е работел по утвърдени графици и протоколи на 12-часова смяна, включваща и полагане на нощен труд от 22.00 до 6.00 часа, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР.

За процесния период от 12.08.2016 г. до 12.08.2019 г. ищецът твърди, че е положил нощни дежурства общо 2008 часа, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 2295.144 часа, или извънредният труд е 287.144 часа, който иска да му бъзе заплатен, заедно със законна лихва за забава, като сумата е 1895.15 лева.

От заключението на приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Даниела Нешева, се установява, че ищецът е отработвал дванадесет часови работни смени от 8.00 до 20.00 часа и от 20.00 до 8.00 часа в рамките на сумираното отчитане на работното време за периода от 12.08.2016 г. до 12.08.2019 г. и отработеното време от 22.00 часа до 6.00 часа се е отчитало като нощен труд. На ищеца е отчитано сумирано работно време ежемесечно през целия период. В рамките на смените по график е полагал нощен труд от 8 часа на смяна. Общият брой положени часове нощен труд е по графиците за дежурство на отчетен едномесечен период е в размер на 2 000 часа.По години отработените нощни часове са както следва: от 12.08.2016 г. до 31.12.2016 г.- 358 часа; през 2017 г.- 704 часа; през 2018 г.- 624 часа и от 01.01.2019 г. до 12.08.2019 г.- 314 часа.

 За процесния период не е извършвано преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143 равен на отношението на дневното към нощното работно време. Изчислено е, че след преобразуване на нощния в дневен труд е налице 286 часа извънреден труд, чиято парична равностойност, съобразно часовата ставка на възнаграждението, е в размер на 1953.98 лева. Тази парична равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуването на нощния труд към дневен, не е начислен към заплатата на ищеца и не му е заплатен. Посочено е, че мораторната лихва  за забава върху възнагражденията за извънреден труд след преобразуването, считано от датата на изплащане на основното възнаграждение- 26-то число на месеца следващ отчетния период и до датата на подаване на исковата молба- 13.08.2019 г. е общо 286.62 лева.

При така изложените факти могат да бъдат направени следните правни изводи:

Съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 178, ал.1,т.3 във вр. с чл. 187, ал.5,т.2 от ЗМВР - за заплащане на стойността на положен от ищеца и незаплатен от работодателя извънреден труд, изчислен по правилото на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

В чл.176 ЗМВР е разписано, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Съгласно чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд. 

В чл.142 ЗМВР е уреден статутът на три вида служители в МВР: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово правоотношение. В ал.2 е посочено изрично, че статутът на служителите по т.1 се урежда от ЗМВР. Статутът на другите две категории служители се урежда съответно от Закона за държавния служител и от Кодекса на труда (чл.142, ал.4 и ал.5 ЗМВР).

Ищецът работи на длъжността „Младши оперативен дежурен“ в звено „Оперативна дежурна част“ на Районно управление Луковит в структурата на Областна дирекция на МВР Ловеч и е държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР.

В чл.187 ЗМВР се съдържа подробна регламентация на работното време и отпуски на служителите на МВР. В ал.2 е предвидено, че за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време.Съгласно ал.3 (в редакцията, действаща към относимия период) работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

 В чл.187, ал.9 ЗМВР (според приложимата редакция) е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период на работа на ищеца е действала НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (ДВ бр.60/2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, изменена и допълнена с Наредба за изменение и допълнение в ДВ бр.99 от 13.12.2016 г., в сила от 13.12.2016 г. и в чл.1 на която е посочено, че се прилага за държавните служители по чл.142, ал.1,т.1 от ЗМВР. В чл.18 и следващите се уреждат служебните правоотношения по повод полагане на труд извън редовното работно време. В наредбата липсва норма, аналогична на нормата по чл. 31, ал. 2 на отменената Наредба № 8121з-407 от 2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143. В чл.20а от Наредбата е предоставена на държавните служители от МВР възможността да откажат полагането на извънреден труд в случаите, когато е достигнат някой от лимитите в чл.8, ал.2 и е посочено, че по изключение се разрешава полагане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 ЗМВР само след изрично писмено съгласие на държавния служител за всеки конкретен случай и при спазване на чл. 187, ал. 8 ЗМВР. Предвидено е, че съгласието по ал.2 се прави в писмена форма и се регистрира в деловодството на съответната структура по установения за това в МВР ред, но не по-късно от началото на неговото полагане.

Към времето, за което се отнася претенцията, е била в сила Заповед № 8121з- 437 от 28.04.2016 година (отменена с Решение № 5937 от 12.05.2017 година на Върховния административен съд- ДВ бр.49/2017 г.). Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, поради което до отмяната му, актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици (чл. 195, ал. 1 АПК). Тази заповед е отменена със Заповед № 8121з- 1428 от 23.11.2017 г. (ДВ бр.98/8.12.2017 г.). Последната заповед, както и Заповед № 8121з-40/15.01.2015 г. са отменени със ЗАПОВЕД № 8121з-156 на МВР от 5.02.2020 г. относно определяне размерите на допълнителните възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, изплащани на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и е действаща към момента. Тези заповеди определят отчитането и изплащането на допълнителните възнаграждения за нощен труд, за работа през дните на официални празници, независимо дали представляват извънреден труд или не, за времето през което служителят е на разположение, условията за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка.

В изпълнение на действащите към процесния период заповеди, на ищеца е заплащан нощен труд в размер на 0.25 лева за час.

Като извънреден се дефинира трудът, който е положен по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време- чл.143, ал.1 КТ.

В ЗМВР –чл.187 (в редакцията към процесния период) е регламентирано, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.В ал.5 е регулиран начинът на компенсиране на работата извън редовното работно време до 280 часа годишно, като в ал.7 се съдържа ограничението, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Следователно, в ЗМВР се съдържа изрична норма, която определя кой труд се определя като извънреден.Прави се и разграничение между извънреден и нощен труд, като размерът на възнагражденията за извънреден труд е посочен в закона, a условията и редът за изплащане на нощен труд ce определят с наредба на министъра на вътрешните работи, респ. размерът - с негова заповед. В конкретния случай от данните по делото не се установява ищецът да е полагал извънреден труд. 

Исковата претенция, заявена като такава за извънреден труд, се основава на искането за преизчисляване на положения нощен труд по правилата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, според което при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Настоящият въззивен състав счита, че тази наредба (НСОРЗ) е неприложима в настоящия случай, тъй като служебното правоотношение на ищеца с ответника се урежда от нормите на ЗМВР, съгласно изричната разпоредба на чл.142, ал.2 във вр. с чл.142, ал.1,т.1 и препращане към тази наредба няма. В чл.2, ал.2 от НСОРЗ е очертано приложното ѝ поле, а именно, че тя се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т.2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, а настоящия случай не е такъв. През процесния период за служителите на МВР се е прилагала НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016 г., в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. В тази насока са и мотивите на ВКС в Решение № 197/7.10.2019 г. по гр.д.№ 786/2019 г., ІV г.о.

Следва да се изтъкне и друг аргумент за неприложимост на наредбата-  в чл.9 от НЗОРЗ е регламентрано превръщането на нощните часове положен труд в дневни, чрез умножаване с коефициент тогава, когато нощната продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното (чл.136 и чл.140 КТ). В чл.187, ал.3  ЗМВР е уредено, че нормалната продължителност на дневното и нощно работно време е еднаква- 8 часа. Тълкувайки тези норми на ЗМВР и на Наредба № 8121з-776 от 2016 г. съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа, което е равно на коефициент 1,  независимо от формата на собственост и източниците на финансиране. И на това основание не може да бъде уважена заявената претенция за преобразуване на положения от ищеца нощен труд в дневен и претендиран като „извънреден”.

Не може да се направят изводи за приложение на разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР, която препраща към нормите на Кодекса на труда и НЗОРЗ относно превръщането на нощните часове в дневни. Съдът счита, че предвидената в тази норма специална закрила на държавните служители е свързана само с тези отношения, които са извън специалните разпоредби на чл.179 ЗМВР.

Настоящият въззивен състав приема, че не е налице извънреден труд при работата  през нощта на ищеца като държавен служител- „Младши оперативен дежурен“ в звено „Оперативна дежурна част“ на РУ Луковит при ОД на МВР-Ловеч, съгласно чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, в случаите когато това е в рамките на утвърдените графици на нормална работа. Часовете положен нощен труд са част от работното му време на смени, а не извънреден труд по смисъла на чл.179 ЗМВР. Данни за положен от ищеца и незаплатен извънреден труд няма (не се излагат и твърдения в този смисъл), поради което липсва основание за присъждане на допълнително възнаграждение по чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР.

Производството по настоящето дело беше спряно до постановяване на Решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022 година по дело № С-262 /2020 година. Делото е образувано по повод преюдициално запитване относно тълкуването на чл.12,б.а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, както и на членове 20 и 31 от хартата на основните права на Европейския съюз. Запитващата страна е именно Районен съд-Луковит.

Настоящият въззивен състав счита, че решението на СЕС не налага обратния извод. В решението се приема, че: „член 8 и член 12 буква а) от Директива 2003/88 трябва да се тълкуват в смисъл, че не се налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетение или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд“.

Предвид специфичния характер на служебните правоотношения на държавните служители в МВР в закона са предвидени такива мерки под формата на компенсации, като напр. допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1), по-голям размер на редовния платен годишен отпуск и допълнителни отпуски (чл.189, ал.1),обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1) и др.

В решението на СЕС е даден отговор, че членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, „че допускат определената в законодателството на държавата членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава  на обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.“ В тази връзка СЕС отрича аргументите  на запитващата юрисдикция, основани на съображения от икономически порядък, но приема допустимостта на разликата в третирането, когато е  обоснована с посочените критерии, като се изтъква необходимостта националният съд да извърши тълкуване на разпоредбите на националното право относно нощния труд по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение.

Сравнителният анализ на законодателната уредба в Р.България показва, че в нея се съдържа регулация на различна продължителност на нощния труд за различни категории работници, която е в зависимост от характера на извършваната от тях дейност, като напр. военнослужещи и служители в МО, работещи в лечебни заведения, извършващи транспортна дейност, работещи в строителството и др., независимо дали работниците полагат труд в публичния или частния сектор. Предвидени са и механизми за компенсиране на нощния труд, било чрез заплащане на допълнително възнаграждение (строителство, здравеопазване, транспорт, служители в МО), било по друг начин- намаляване на продължителността на сумарното работно време, даване на допълнителен платен отпуск и др. В много случаи различните компенсации са уредени не само в наредби, касаещи съответния бранш, но и в сключените колективни трудови договори. Може да се формира категоричен извод, че не се касае за политически или икономически критерий, а за разлика в третирането на отделните категории работници, която е основана на обективен и разумен критерий, тъй като е свързана с допустима от закона цел и е съразмерна на тази цел. Полицаите и пожарникарите не са изключение от общото правило, тъй като са предвидени механизми за компенсиране на положения от тях нощен труд, посочени по-горе.

В конкретния случай не се установява ищецът да е полагал извънреден труд, поради което исковата претенция като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.

Съдът намира за неоснователен и акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД- за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата поради обусловеността му от главния иск.

Достигайки до обратен извод Луковитският районен съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде изцяло отменен и вместо него-постановено решение за отхвърляне на иска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 250.00 лева, включващи платена държавна такса за обжалване- 50.00 лева и юрисконсултско възнаграждение от по 100 лева за двете инстанции, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 ЗПП и чл.23,т.1 Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от горното, съдът

                            

                                Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 66 от 20 май 2020 година, постановено по гр.дело № 514 по описа за 2019 година на Луковитския районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Е.М. , ЕГН **********,*** срещу ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ЛОВЕЧ, ЕИК *********, с адрес за призоваване:  гр.Ловеч, ул.”Стефан Караджа”№2, иск по чл.178, ал.1, т.3  във вр.чл.187, ал.6 от ЗМВР за заплащане на сумата 1953,98 лева (хиляда деветстотин петдесет и три лева и 98 ст.), представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 12.08.2016 г. до 12.08.2019 г. в размер на 286 часа, получен след преобразуване на нощния труд в дневен, и иск по чл.86 ЗЗД  за сумата от 286,62 лева (двеста осемдесет и шест лева и 62 ст.), представляваща обезщетение за забава от 26.09.2016 г., до датата на предявяване на иска – 13.08.2019 г., както и за законна лихва за забава върху главното вземане, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА С.Е.М. , ЕГН **********,***, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ЛОВЕЧ, ЕИК *********, разноски по делото в размер на  250.00 (двеста и петдесет) лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                         2.