М О Т
И В И :
Производството е по
реда на глава 28 от НПК.
Обвинението срещу Г.А.Т.
е по чл.191,ал.2, във връзка с чл.20,ал.2, във връзка с ал.1 от НК, за това, че
от средата на месец юли 2018г. до 25.01.2019г. в с.Р., общ.., ул.„Б.“№*, в
съучастие като извършител с А.С.А., като пълнолетно лице, е улеснил, чрез
приемане в дома си и осигуряване на средства за издръжка, непълнолетно лице от
мъжки пол- И.А.С., род. на ***г. в гр.С. З. и лице от женски пол, което не е
ненавършило 16-годишна възраст - Д.З.Ч., род. на ***г. в гр. С. З., да заживеят
съпружески, без да са сключили брак.
Обвинението срещу А.С.А.
е по чл.191,ал.2, във връзка с чл.20,ал.2, във връзка с ал.1 от НК, за това, че
от средата на месец юли 2018г. до 25.01.2019г. в с.Р., общ.К.,
ул.„Б.“№*, в съучастие като извършител с Г.А.Т., като пълнолетно лице е
улеснила, чрез приемане в дома си и осигуряване на средства за издръжка,
непълнолетно лице от мъжки пол- И.А.С., род. на ***г. в гр.Стара Загора и лице
от женски пол, което не е ненавършило 16-годишна възраст - Д.З.Ч., род. на ***г.
в гр.С. З., да заживеят съпружески, без да са сключили брак.
В с.з. нарушителката А.
и нарушителя Т. се признават за виновни,а представителя на РП-Казанлък поддържа
обвинението срещу тях и постановлението за освобождаването им от наказателна
отговорност с налагането на административно наказание.
От
събраните по делото доказателства, установени с писмо от Дирекция „Социално
подпомагане“-Казанлък до РП-Казанлък, удостоверение за раждане, издадено въз основа
на акт за раждане №0517 от 05.12.2019г./лист 22/ и с показанията на свидетелите
З. Ч., Р. Д. и Д. Ч., изцяло кореспондиращи помежду си и със самопризнанията на
двамата нарушители, направени от тях по време на съдебното следствие, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена по безспорен начин
следната фактическа обстановка: На
08.07.2019г. бил получен
сигнал в ОЗД
от д-р Г., общопрактикуващ лекар
на територията на с.Р., че на преглед при нея е дошла непълнолетната Д.З.Ч..
След проведения преглед била установена бременност в трети месец от
бременността. Извършена била проверка от служителите на ОЗД, като било
констатирано, че св.Ч. е на 15 год. и е в добро здравословно състояние предвид
ниската й възраст и бременност.
Св.Д.З.Ч.
живеела с майка си З. С. Ч. в село Р.. От раждането й основни грижи за
отглеждането на св.Д. Ч. се полагали от майка й.
Св.Д.
Ч. и св.И.А.С. живеели в село Р., общ.К. и се познавали отдавна. В продължение
на няколко години поддържали интимни отношения, вследствие на което Ч.
забременяла. От средата на 2018г. последната заживяла със св.И. С. в дома на
неговите родители- Г.Т. и А.А.. Последните направили годеж на младите по
ромските обичаи, като платили разходите и впоследствие осигурили стая на св.Ч.
и св.С., заплащали консумираните от тях ток, вода, храна и дрехите им. Битовите
условия били задоволителни. На 30.11.2019г. Ч. родила дете-С.. От
свидетелствата за съдимост на Г.А.Т. и А.С.А. е видно, че същите не са
осъждани.
Предвид
изложеното съдът намира, че нарушителите, от обективна и от субективна страна, са
осъществили състава на чл.191,ал.2 от НК.
От субективна страна същите са извършили деянието при форма на вината пряк
умисъл- съзнавали са общественоопасния характер на деянието, предвиждали са
общественоопасните му последици и са искали тяхното настъпване. Горното се
обективира от съзнателните им и целенасочени действия по реализирането му.
Поради
изложеното настоящият съд счита, че следва да признае Г.А.Т. и А.С.А. за виновни
по повдигнатото им обвинение. По отношение на същите са налице основанията за
прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК, а именно:
1.Извършителите
на престъплението са пълнолетни.
2.За престъпление по член
191,ал.2 от НК се предвиждат наказания лишаване от свобода до 2
години или пробация.
3.Дейците
не са осъждани за престъпления от общ характер и не са освобождавани от
наказателна отговорност по реда на раздел ІV на глава VІІІ от НК.
4.От
престъплението не са причинени
имуществени вреди.
Предвид
горното съдът намира, че следва да освободи Г.А.Т. и А.С.А. от наказателна
отговорност и да наложи на всеки един от тях административно наказание- глоба,
чийто размер обаче значително следва да надвишава предвидения в закона
минимален такъв, а именно- по 2000/две хиляди/ лева, тъй като да се определи
наказание в минимален размер на нарушителите би означавало да бъдат толерирани
и насърчавани лица да подпомагат други такива ежедневно да практикуват
педофилия, която погрешно в подобни случаи се определя като „ромски обичай“ или „ромска традиция“.
Предполага
се, че всеки гражданин на РБългария е запознат със законите, които са
обнародвани по установения ред в Държавен вестник. Това е т.нар. законова
презумпция(общо правило) и не е необходимо да се доказва знанието или
незнанието на закона от всеки нарушител. Презумпцията е оборима, ако в
конкретния случай, поради изключителни обстоятелства последния е бил лишен от
възможност да узнае за приетия закон(в настоящия случай НК). По делото липсват,
каквито и да са доказателства, че за нарушителите са били налице такива
обстоятелства, които поради изключителността си да са довели до това да са били
в невъзможност да се запознаят с действащите закони.
Воден
от горните мотиви съдът постанови решението си.
Районен съдия: