№ 45
гр. Варна, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
в присъствието на прокурора Д. В. К.
като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20233100600014 по описа за 2023 година
Предмет на въззивното производство е присъда №276/15.12.2022 г. на Районен съд
Варна, четиридесет и пети състав, по НОХД №4140/22 г., с която подсъдимият К. Г. Д. е
признат за виновен и осъден по чл. 196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр. чл.54 ал.1 и чл.58А ал.1 от
НК на лишаване от свобода за срок две години при първоначален строг режим.
Ангажирана е и гражданската му отговорност като ВРС го е осъдил да заплати
причинените на гражданския ищец П. М. Д. имуществени вреди в размер 709,21 лева.
За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с
направеното признание по чл.371, т.2 от НПК, че на 05.05.2022г. в гр. Варна подсъдимият
Д. отнел чужди движими вещи на обща стойност 709,21 лева от владението на П. М. И..
Въззивното производство е по жалба от подсъдимия, с която моли за намаляване на
размера на наказанието до рамките на законовия минимум.
В съдебно заседание, пред въззивната инстанция, жалбата се поддържа, като защитата
пледира за намаляване на размера на наказанието, като акцентира на оказаното от
подзащитния му съдействие за разкриване на обективната истина. В последната си дума
подсъдимият моли да му се отмени присъдата.
Представителят на въззивната прокуратурата моли да бъде оставен в сила
първоинстанционния акт.
Гражданския ищец П. И. редовно призован, не се явява и не се представлява.
1
Доколкото производството пред първата инстанция е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие, при което подсъдимият е признал изцяло фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и съдът ги е приел за кореспондиращи със
събраните по делото доказателства ВОС счита, че не следва да преповтаря изложената от
прокуратурата и възприета от ВРС фактическа обстановка. Същата е безспорно установена,
като въззивната съдебна инстанция се солидаризира с извода на първостепенния съд, че
освен самопризнанието на подсъдимия тя се доказва от писмените доказателства – протокол
за доброволно предаване, фактури, заложен билет, Видеотехническа и лицево
идентификационна експертиза, СОЕ и справка за съдимост. Изложените доказателства
водят до безпротиворечивия извод за авторството на деянието от страна на подсъдимия и
неговата правна квалификация.
Окръжният съд намира твърдението за несправедливост на присъдата за
неоснователно и счита, че същата следва да бъде потвърдена.
Съгласно ТР №1/2009 г. на ОСНК ВКС, при определяне на санкционните последици
по вид, размер и начин на изпълнение се преценяват всички значими за индивидуализацията
на наказателната отговорност обстоятелства, сочещи на тежестта на престъплението и
личната опасност на дееца. В обсега на релевантните фактически данни за личността на
подсъдимия, безспорно е процесуалното му поведение в хода на наказателното
производство, обективирано и чрез направеното от него признание. Безспорно установено
по делото е, че подсъдимият е осъждан многократно – общо 29 пъти, основно за
престъпления срещу собствеността на гражданите и държане и употреба на наркотични
вещества. За това и съвсем правилно районният съд, справедливо е отмерил наказанието по
размер на две години при съблюдаване на разпоредбите на чл.58А ал.1 от НК. Не са налични
нито многобройни, нито изключителни по своята същност смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обусловят по-снизходително наказание. Всяко последващо
снижаване на срока на лишаването от свобода би представлявало нарушаване на
изискването за съразмерност на наказанието и би препятствало изпълнение целите както на
специалната, така и на генералната превенция. И в цитираното ТР е изложено становището,
че благоприятната последица от самопризнанието по чл.371, т.2 от НПК е предопределена
от закона с нормата на чл. 373, ал. 2 НПК, поради което то не трябва безусловно да води до
прекомерно снизхождение. В случая направените от подсъдимия самопризнания и в хода на
досъдебното, и в хода на съдебното производство са отчетени чрез редукцията на
наказанието по чл.58А ал.1 от НК и не следва да бъдат вземани предвид повторно.
Подсъдимият очевидно е останал неповлиян от оказаната му наказателна репресия и
целите на наказанието и най-вече на генералната превенция могат да бъдат постигнати, чрез
изолирането му от обществото за горепосочения срок.
Въпреки, че няма жалба в частта на гражданския иск същият с оглед на изхода на
делото се явява доказан по основание и размер и като такъв следва да бъде потвърден.
2
В хода на извършената служебна проверка се констатира технически пропуск на ВРС,
който не влияе на правилността на постановения съдебен акт. В присъдата подсъдимия К. Д.
фигурира с два единни граждански номера. Това е обстоятелство, което би попречило при
изпълнение на присъдата и пропуска на ВРС следва да бъде отстранен след връщане на
делото на първата инстанция по реда на чл.414 ал.1 от НПК.
По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания
за отменяване или изменяване на присъдата, на основание чл.338 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №№ 276/ 15.12.2022 г. на Районен съд Варна,
четиридесет и пети състав, по НОХД № 4140/22 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3