Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                 Година 28.02.2020                     Град Стара Загора  

 

 

      В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                  Първи  граждански състав

На единадесети февруари                                            Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар Живка Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 4169 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Стара Загора  твърди в исковата си молба, че с П.И.Ж./наследодател на ответницата/ се намирали в договорни отношения, по силата на които „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД открил партида на името на П.И.Ж., с партиден №042599 за имот, находящ се гр.Стара Загора, ...във връзка с доставянето на питейна вода и отвеждането и пречистването на отпадъчни води. През периода от месец юни 2017г. до месец юни 2018г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр.Стара Загора доставило питейна вода по партиден №042599 за имот, находящ се гр.Стара Загора, бул......., и отвеждал канална вода, за която били издадени квитанции със следните номера и стойности: квитанции №№ **********/01.06.2017 г. за 20.99 лева, № **********/01.07.2017 г. за 19.07 лева, № **********/01.08.2017 г. за 10.90 лева, № **********/01.09.2017 г. за 15.05 лева, № **********/01.10.2017 г. за 14.35 лева, № **********/01.11.2017 г. за 8.65 лева, № **********/01.12.2017 г. за 24.36 лева, № **********/01.01.2018 г. за 8.86 лева, № **********/01.02.2018 г. за 23.22 лева, № **********/01.03.2018 г. за 14.05 лева, № **********/01.04.2018 г. за 17.97 лева, № **********/28.04.2018 г. за 17.39 лева, № **********/28.05.2018 г. за 14.68 лева и № **********/28.06.2018 г. за 17.29 лева. П.И.Ж.не била заплатила стойността на предоставената услуга от страна на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр.Стара Загора. Общата стойност на горепосочените квитанции била в размер на 226,83лв. Съгласно чл.44 от Общите условия за уреждане на отношенията между „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр.Стара Загора и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължал на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. В тази връзка ответникът дължал на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр.Стара Загора по горепосочените квитанции лихва в общ размер 13,50лв., представляваща мораторна лихва по всяка една от квитанциите за периода 01.07.2017г. до 17.08.2018г. Към настоящия момент потребителят П.И.Ж.била починала, като оставила наследници. Наследниците отговаряли разделно за пълния размер на задълженията на своя наследодател. Съобразно правилата на чл.5 чл.9 от ЗН  всеки от наследниците отговарял до размера на наследствената си част. Наследници на П.И.Ж.били Т.Е.Е. и В.Е.Е. - Е.. Поради обстоятелството, че не били заплатени дължимите суми към ищеца, „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, подало заявление по чл.410 ГПК против наследниците на П.И.Ж.до Районен съд Стара Загора за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.дело №1101/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение,  връчена на длъжника Т.Е.Е. по реда на чл.47, ал. 5 ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че: Т.Е.Е., в качеството и на наследник на П.И.Ж., ЕГН **********, му дължи 1/2 част от сумите както следва: сума в размер на 1/2 от 226,83лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, представляваща цената на доставената и изконсумирана питейна и отведена канална вода по квитанции №№ **********/01.06.2017 г. за 20.99 лева, № **********/01.07.2017 г. за 19.07 лева, № **********/01.08.2017 г. за 10.90 лева, № **********/01.09.2017 г. за 15.05 лева, № **********/01.10.2017 г. за 14.35 лева, № **********/01.11.2017 г. за 8.65 лева, № **********/01.12.2017 г. за 24.36 лева, № **********/01.01.2018 г. за 8.86 лева, № **********/01.02.2018 г. за 23.22 лева, № **********/01.03.2018 г. за 14.05 лева, № **********/01.04.2018 г. за 17.97 лева, № **********/28.04.2018 г. за 17.39 лева, № **********/28.05.2018 г. за 14.68 лева и № **********/28.06.2018 г. за 17.29 лева; сума в размер на ½ от 13,50 лева, представляваща мораторна лихав по всяка една от квитанциите за периода от 01.07.2017г. до 17.08.2018г. Моли да му бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски и направените по ч.гр.д.№1101/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора разноски.

Ответницата Т.Е.Е., чрез назначения й особен представител – адв.М.С., оспорва иска по основание и размер. В исковата молба се твърдяло, че на името на наследодателя на ответницата е открита партида, без да се сочи основанието за това. Не било посочено и колко са измервателните уреди и как са отчитани показанията, обитаем ли е имотът. Ищцовото дружество не било изпълнило задължението си да издава ежемесечни квитанции/фактури за дължимите суми, които да предяви на потребителя, за да знае той какви количества вода е изразходвал, на каква стойност са задълженията му и в какъв срок следвало да се платят. Видно от представеното досие на абонат, потребителят не се бил отказал от фактура на хартиен носител. Потребителите разполагали с 30-дневен срок от датата на получаване на фактурата за плащане на задълженията за предоставените ВиК услуги, което пораждало и задължението му при неизпълнение в срок, да заплати обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа, който в случая не бил посочен. Предвид това оспорва като неоснователна и претенцията за заплащане на лихва за забава.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1101/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд,  съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1410/28.05.2019 г. за сумата 226.83 лева за главница от неплатена цена на доставена питейна и отведена канална вода по квитанции издадени в периода от 01.06.2017 г. до 28.06.2018 г., с 13.50 лева мораторна лихва от 02.06.2017 г. до 17.08.2018 г. и законна лихва върху главницата от 21.02.2019 г. до изплащането й. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора претендира вземане по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 01.06.2017 г. до 28.06.2018 г. По делото е представен лихвен лист за имот в гр.Стара Загора, бул."..." .., партида 042599 с описани 14 бр. квитанции, в който лист като титуляр на партидата е посочена П.И.Ж.. По делото са представени и отделните квитанции, издадени на абоната П.И.Ж.за горепосочения период, както и разпечатка от електронното досие на абоната. С оглед на това съдът приема, че между ищеца и посоченото лице е съществувало твърдяното от ищеца договорно правоотношение за доставка на питейна и отвеждане на канална вода.

Съдържанието на спорното материално правоотношение е уредено в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и в представените по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2014 г. В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при ищеца съществуват данни за открита партида 042599  на името на  П.И.Ж.за обект с адрес: гр.Стара Загора, бул........ За периода от 01.06.2017 г. до 28.06.2018 г. по тази партида ищцовото дружество е издало 14 квитанции, общото задължение по които е в размер на 226,83 лв. Квитанциите са осчетоводени в счетоводните регистри на ищеца и по тях няма извършени плащания. Съдът възприема експертното заключение, тъй като същото е обосновано, незаинтересовано и не противоречи на останалите доказателства по делото.

С оглед на така събраните доказателства съдът намира за установено наличието на неизпълнено задължение на П.И.Ж.към ищеца по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 226,83 лева. Експертното заключение по делото не е установило нередовност на счетоводните записвания на ищцовото дружество досежно дължимите от суми за доставена питейна и отведена канална вода за периода от 01.06.2017 г. до 28.06.2018 г., поради което на основание чл.182 ГПК тези записвания могат да се ползват като доказателство в полза на съставителя.

Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, към която препраща чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че дължимата лихва, начислена от изтичане на 30-дневния срок по чл.31, ал.2 от Общите условия от датата на фактуриране по всяка една фактура до 17.08.2018 г. е в размер на 13,50 лева. С оглед на това съдът намира за установено наличието на неизпълнено задължение на ответника към ищеца за заплащане на лихва за забава в установения от експертизата размер.

По делото е представено удостоверение за наследници № 2714/15.05.2019 г. на Община Стара Загора, от което се установява, че П.И.Ж.е починала на 17.05.2018 г., като нейни наследници по закон са Т.Е.Е. и В.Е.Е.-Е. /дъщери/. Съобразно правилото на чл.5, ал.1 от ЗН наследниците получават равни части от наследството като съвкупност от права и задължения. Следователно ответницата дължи заплащането на половината от задължението за главница и половината от задължението за лихва, което нейната наследодателка П.И.Ж.е имала към „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора.

Гореизложеното налага извода, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за половината от сумата 226.83 лева за главница от неплатена цена на доставена питейна и отведена канална вода по квитанции, издадени в периода от 01.06.2017 г. до 28.06.2018 г., с половината от 13.50 лева мораторна лихва от 02.06.2017 г. до 17.08.2018 г. и законна лихва върху половината от главницата от 21.02.2019 г. до изплащането й, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1410/28.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 1101/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ответникът дължи на ищеца половината от направените разноски в заповедното производство в размер на 205 лв., или 102,50 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, и в исковото производство - в размер на 785 лв., представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение на вещо лице и възнаграждение на особен представител. Останалите претендирани от ищеца разноски са направени в друго производство, поради което не подлежат на присъждане с приключващия настоящото дело акт.

Мотивиран от горното, съдът

 

          Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Е.Е. *** съществуването на вземането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ 62, ЕИК *********, представлявано от Румен Тенев Райков, за половината от сумата 226.83 лева за главница от неплатена цена на доставена питейна и отведена канална вода по квитанции, издадени в периода от 01.06.2017 г. до 28.06.2018 г., с половината от 13.50 лева мораторна лихва от 02.06.2017 г. до 17.08.2018 г. и законна лихва върху половината от главницата от 21.02.2019 г. до изплащането й, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1410/28.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 1101/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА Т.Е.Е. *** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора, ул.Христо Ботев 62, ЕИК *********, представлявано от Румен Тенев Райков, сумата 102,50  лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 785 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :