Решение по дело №74/2020 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 59
Дата: 2 юни 2020 г. (в сила от 1 октомври 2020 г.)
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20202180200074
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№:                                        02.06.2020 год.                      Град Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд,                                         наказателен състав

На двадесет и девети май                       две хиляди и двадесета година

В публично заседание, в следния състав:     Председател: Минчо Танев

Секретар: Нели Стоянова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД № 74 по описа на съда за 2020 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Шанс 941“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Ямбол, ул. “Акация“ № 45, срещу Наказателно постановление № 472769-F506558 от 21.10.2019 год. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, в Централно управление на  НАП, с което за нарушение на §21, ал. 2 от Преходни и Заключителни разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (обн. ДВ, бр. 52 от 2019 г. в сила от 02.07.2019 г.) във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на „Шанс 941“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185 ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП, чиято отмяна се иска.

В с.з. жалбоподателя, редовно призован, не изпраща представител.

За въззиваемата страна, редовно уведомена, се явява юрисконсулт. Пледира НП да бъде потвърдено.

Съдът като съобрази становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 21.08.2019 г. актосъставителя и негови колеги, служители на НАП, извършили проверка в търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС- закусвалня- находяща се в гр. Ахтопол, общ. Царево, ул. “Тракия“ № 28 и стопанисван от „Шанс 941“ ЕООД. При проверката се установило, че в търговският обект има монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката, фискално устройство модел Datecs DP-25, с ИН на ФУ № DT507934 и ИН на ФП № 02507934. При проверка на Книгата за дневни финансови отчети  за 2019 г. съхранява в обекта, данъчните инспектори установили, че за дата 19.08.2019 г. „Шанс 941“ ЕООД не е изпълнило задължението си да отпечатва дневен фискален отчет с нулиране и запис във фискалната памет  и в КЛЕН за всеки ден /за всеки 24 часа/, през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведи операции. Проверяващите инспектори установили, че фискалното устройство в обекта не е с коригирана версия на фърмеура и не генерира дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден /за всеки 24 часа/, през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай, че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3.

Констатациите на проверяващите са обективирани в Протокол за извършена проверк, съставен на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК  и подписан без възражения от управителя на дружеството.

С оглед на така установеното, актосъставителя съставил на 29.08.2019 г. срещу дружеството Акт за установяване на административно нарушение с бланков № F506558 от 29.08.2019 година, като приел, че дружеството е нарушило  разпоредбата на §21, ал. 2 от Преходни и Заключителни разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (обн. ДВ, бр. 52 от 2019 г. в сила от 02.07.2019 г.) във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Препис от акта е връчен на управителя на дружеството и е подписан от него без възражение.

В законоустановения срок по ЗАНН, дружеството  е депозирало писмени възражения срещу съставения АУАН, с които сочи, че фиска не е ощетен и моли АНО да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

          Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на материалите по АНП било издадено и обжалваното НП, в което нарушението е описано по същия начин и е дадена същата правна квалификация – нарушение §21, ал. 2 от Преходни и Заключителни разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (обн. ДВ, бр. 52 от 2019 г. в сила от 02.07.2019 г.) във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, за което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. на основание чл. 185,  ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

Препис от НП е връчен на дружеството на 28.02.2020 г. видно от инкорпорираната в НП разписка, а жалбата е депозирана на 06.03.2020 г. видно разписката на куриерската фирма.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на актосъставителя и приетите по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира,  че въззивната жалба е процесуално допустима, както от гледна точка на срока за обжалване, така и от гледна точка на подателят й, който е активно легитимирано лице с правен интерес да обжалва НП и да инициира съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 39 от Наредба Н-18/ 2006 г. на МФ /в редакцията й към датата на нарушението - ДВ, бр. 52/ 02.07.2019 г. в сила от 02.07.2019 г./, всяко фискално устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3. Лицата по чл. 3, използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет.

В разпоредбата на § 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. (в редакцията й към датата на нарушението- ДВ, бр. 52 от 2019 г. в сила от 02.07.2019 г.) е указано, че до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31 март 2020 г. лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, като с изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 9 от 2020 г. в сила от 31.01.2020 г. срокът е изменен на „не по-късно от 31.07.2020 г.“

По делото е безспорно, че дружеството не е разпечатало от монтираното и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо в обекта ФУ дневен финансов отчет за дата 19.08.2019 г. макар през посочения ден да е имало отчетени продажби, за които са били издадени фискални бонове и  фискалното устройство в обекта не е било с коригирана версия на фърмеура и не е генерирало дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден /за всеки 24 часа/, през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай, че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3.

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените и събрани по делото доказателства, съдът намира, че от страна на жалбоподателя  е осъществен състава на §21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. (ДВ, бр. 52 от 2019 г. в сила от 2.07.2019 г.), която разпоредба действа от 02.07.2019 г. и задължава лицата по чл. 3 /без лицата използващи ФУ и ИАСУТД/ да разпечатват дневен финансов отчет до привеждане на ФУ в съответствие с новата норма на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31.03.2020 год. тъй като тази норма е действала към момента на извършването на нарушението, тъй като на 19.08.2019 г. дружеството не е отпечатал дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет в края на работния ден, въпреки че на процесната дата е имал отчетени продажби и използваното от него ФУ не е било приведено в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1 на Наредба № Н-18 от 2006 г.

Съдът не споделя наведените в жалбата възражения, тъй като същите са бланкетни и неоснователни, и доколкото при съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.  Описанието на нарушението е точно, ясно и недвусмислено. Актът и постановлението са издадени от компетентни органи, видно от приложената оправомощителна заповед, и в законоустановените срокове за това. В случая се касае за нарушение на дружество, за което се прилагат правилата и административните наказания за юридическите лица и не следва да се издирва въпросът за вината и при наличие на обективния факт на нарушението, правилно е бил съставен АУАН. Т.е. касае се за една безвиновна отговорност, която представлява проява на превенция срещу определени деяния, нарушаващи установения ред на държавно управление и за да бъде ангажирана административната им отговорност е необходимо и достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата /каквото в случая е налице/. Що се касае до възражението на защитата, че е допуснато процесуално нарушение, тъй като акта е подписан от двама свидетели, които не са присъствали на проверката, то същото е неоснователно по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН сочи, че при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В настоящия случай, акта е подписан от двама свидетели, които не са присъствали на проверката и АНО изрично е отбелязал това обстоятелство в акта, с което е изпълнил задължението си по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.

Нарушението е правилно квалифицирано в АУАН и атакуваното НП като такова §21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. (ДВ, бр. 52 от 2019 г. в сила от 2.07.2019 г.), вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като е съобразен моментът на извършването му.

С оглед извършеното нарушение на §21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. (ДВ, бр. 52 от 2019 г. в сила от 2.07.2019 г.), вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, законосъобразно е наложено административно  наказание по вид и размер на основание  чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1  от  ЗДДС, когато  нарушението не води до неотразяване на приходи. Наложената имуществена санкция е в законоустановения минимум от 500,00 лева, поради което и не подлежи на корекция от съда. Същата е съобразена с предпоставките по чл. 27, ал. 1- 3 от ЗАНН и ще способства за реализиране целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.

Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, от типичната такава за този вид нарушения. За последното няма доказателства да са налице такива обстоятелства, които да поставят жалбоподателят в привилегировано отношение спрямо другите лица, които имат същото задължение да отпечатват дневни финансови отчети. Напротив, видно от приложения по делото Протокол за извършена проверка, прави впечатление, че при същата са установени и други нарушения на дружеството по ЗДДС, за които проверяващите са съставили други АУАН. Констатираните множество нарушения което е индиция, че настоящото нарушение не е изолиран случай. Посоченото е допълнително основание да не се приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН.

Ето защо и предвид всичко изложено, основателно е ангажирана отговорността на дружеството за така установеното нарушение, а процесното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш И

           

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 472769-F506558 от 21.10.2019 год. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, в Централно управление на  НАП, с което за нарушение на §21, ал. 2 от Преходни и Заключителни разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (обн. ДВ, бр. 52 от 2019 г. в сила от 02.07.2019 г.) във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на „Шанс 941“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185 ал. 1 от ЗДДС.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Административен съд-Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                            СЪДИЯ :