№ 20255
гр. С.., 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110133984 по описа за 2024 година
Предявен е частичен осъдителен иск с пр. осн чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД от М. Б. П.
срещу АА. „П. и.“ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева,
предявена частично от 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
него имуществени вреди по лек автомобил марка „А.“, модел „С 5“, с рег. № .. в
резултат на ПТП, настъпило на 09.05.2024 г., възникнало поради попадането на
автомобила в несигнализирана дупка на пътното платно – част от пътната мрежа,
стопанисвана от АА. „П. и.“, ведно със законната лихва от датата на инцидента –
09.05.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното и исковото производства.
В проведеното на 23.10.2024 г. открито съдебно заседание е допуснато на осн.
чл. 214 ГПК изменение на предявения иск досежно размера му като същият се счита
предявен за сумата от 18 542,44 лева.
Ищецът твърди, че на 09.05.2024 г. в гр. С.. при движение по О. п. в посока от
бул. „Б. ш.“ към с. К.., на моста лек автомобил марка „А.“, модел „С 5“, с рег. № ..,
управляван от Р. Н. преминал през няколко по-малки необезопасени дупки, след което
катастрофирал в една по-голяма дупка. Дупките били пълни с вода и поради това били
трудно забележими. Вследствие на инцидента собственият на ищеца лек автомобил
бил сериозно увреден. Водачът на автомобила уведомил органите на МВР, които
посетили мястото на инцидента и съставили Протокол на ПТП № 1925289/09.05.2024 г.
Тъй като увреденият автомобил не бил в движение се наложило репатрирането му
директно в сервиза с пътна помощ, която била заплатена сума в размер на 200 лева.
Констатирани от сервиза били следните увреждания: счупена предна дясна джанта, 2
бр. срязани гуми, счупена предна броня, счупена предна дясна част на преден десен
подлакътник, счупена задна част на преден десен подлакътник, преден десен шенкел,
преден амортисьор, преден десен долен носач отпред и отзад, предна полуоск,
кормилна рейка. За извършената услуга на сервиза била заплатена сумата от 180 лева.
1
Офертата за нови части, които следва да бъдат подменени по автомобила била в
размер на 18 860,79 лева, а за извършването на ремонтните услуги в размер на 1460
лева. Твърди ПТП да е възникнало поради попадането на автомобила в
несигнализирана дупка на пътното платно – част от пътната мрежа, стопанисвана от
АА. „П. и.“. Съгласно чл. 30 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
републиканските пътища се осъществяват от ответника. Наличието на необезопасена
дупка на пътното платено представлява неосигуряване на условия за безопасно
движение по пътищата, съответно неизпълнение на задълженията на ответника. Това
противоправно бездействие ангажира отговорността му. Същата е гаранционно
обезпечителна и не произтича от вината на възложилия работата. Моли за уважаване
на предявения иск и претендира сторените в производството разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника
АА. „П. и.“, с който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Оспорва
процесното събитие да представлява покрит застрахователен риск поради посочването
в раздел „Покрити рискове“ в полицата на „Клауза 1“ и непредставянето на
приложимите общи условия. Възразява за наличие на изключен застрахователен риск.
Сочи като неизяснено дали ищецът е спазил процедурата за определяне и изплащане
на застрахователно обезщетение, предвидена в общите му условия. Оспорва
процесното ПТП да е настъпило поради наличие на препятствие на пътното платно.
Изтъква, че в протокола за ПТП липсва пълно и ясно описание на механизма на ПТП,
точно описание на необезопасената дупка и на пътната обстановка, както и че
местопроизшествието не е посетено на място от служители на МВР, поради което
протоколът за ПТП няма материална доказателствена сила по отношение на механизма
на ПТП и на вредите. Възразява, че претенцията се основава на частни
свидетелстващи документи, които нямат материална доказателствена сила. Изтъква
липсата на снимков материал. Релевира възражение за съпричиняване на вредите от
водача на автомобила поради нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 179 ЗДвП поради
движение със скорост, която не му е позволила да възприеме препятствието на пътя и
да спре. Моли за отхвърляна на иска, евентуално – за присъждане на по-малка сума
поради съпричиняване. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното
или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска.
Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се
позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва
със заявения петитум на иска. Съобразявайки изложените от ищцата фактически
основания на предявения иск, съдът намира, че е сезиран с осъдителен иск с правна
квалификация чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на причинените на Иванова
неимуществени вреди, настъпили в резултат на инцидент, дължащ се на виновно
неотстраняване, необезопасяване и несигнализиране на дефект на пътя поради
неизпълнение на задължението за поддръжката и сигнализирането му от лица, на
които ответникът се явява възложител на работата.
По предявения иск в тежест на ищеца е докаже следните обстоятелства:
осъществяване на поведение, което обективно не съответства на правно дължимото –
противоправно поведение; настъпили за него имуществени вреди, техният вид и
размер; причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен
2
резултат; качеството на ответника на възложител на работа на прекия причинител на
вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената
му работа. В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти
е да обори при условията на обратно доказване презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2
ЗЗД, както и да докаже възражението си за съпричиняване.
С доклада по делото съдът е обявил безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че процесния участък е част от Републиканската пътна мрежа.
По делото е представен Протокол за ПТП № 1925289 от 09.05.2024 г., от
съдържанието на който се установява, че на 09.05.2024 г., около 20:50 часа лек автомобил
„А.“, модел „С 5“, с рег. № .. се движи по ул. „О. п.“, с посока от ул. „ЧЧ.ш“ към с. К..
и в района на моста над бул. „Б. ш.“ превозното средство преминава през
необезопасена дупка пълна с вода, в следствие на което самокатострофирал в нея и
уврежда ходовата си част, десни гуми и джанти и е налице констатиран теч.
По делото са приети като писмени доказателства и свидетелство за регистрация
на МПС, както и удостоверение за годишен технически преглед, фактура за заплатена
пътна помощ, фактура за преглед на автомобила, сервизна поръчка и оферта за части
(л. 6-12 по делото).
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Р. Б. Н., управлявал лек автомобил „А.“, модел „С 5“, с рег. № .. при
настъпване на процесното ПТП.
От показанията на свидетеля Н. се установява следното: Спомня си за ПТП на
09.05.2024 г., в което е участвал. Управлявал лек автомобил „А.“, модел „С 5“. Около
20:30- 21:00 часа карал по тангентата посока „К..“ със скорост около 70-80 км/ч.. Било
тъмно и дъждовно. Намирал се в дясната лента и изведнъж чул страшен шум и удар от
дясната страна. Ударил се в дупка, минал през нея с дясната част на автомобила.
Изведнъж колата я управлявал „така леко на една страна“. Спрял веднага на отбивката
след моста, на безопасно разстояние, тъй като имало коли и тирове и се притеснявал
да не стане друго ПТП. Погледнал от дясната страна на автомобила и видял, че двете
гуми са срязани, а двете джанти счупени. Виждал се и теч на масло от самата кола,
отзад. Дупката не успял да види. Веднага след спирането позвънял на тел. 112. Казали
му да не мести колата и да изчака КАТ. Нищо да не прави и никъде да не ходи, тъй
като в участъка имало чести произшествия. След инцидента се обадил и на
собственика на колата, който пристигнал и по-късно заедно закарали колата до
сервиза. Докато чакал минал „джип с две момчета“, които се оказали охрана на пътя.
Казал им, че иска да снима дупката, но те го посъветвали да не ходи, тъй като имало
опасност някоя кола да го удари на самия мост. След 30-40 минути дошли от КАТ,
тествали го за алкохолна проба, била отрицателна и състави протокол за ПТП. След
предявяване на протокола на свидетеля същият потвърждава, че именно той е съставен
за процесното ПТП. Полицаите уверили свидетелят, че те ще снимат дупката и му
казали, че на ден от тази дупка има поне по няколко произшествия. Автомобилът не
можел да се движи на собствен ход. Обадил се на пътна помощ, с която закарали
автомобила в сервиз в жк. „Х. Д.“.
По делото е назначена и изслушана съдебно - автотехническа експертиза,
вещото лице по която, след запознаване с всички доказателства по делото, вкл.
приложения Протокол за ПТП, е дало заключение, че възможният механизъм, при
който е настъпило процесното ПТП, е следния: На 09.05.2024 г., около 20:50 часа лек
автомобил „А.“, модел „С 5“, с рег. № .. се движи по ул. „О. п.“, с посока от ул. „ЧЧ.ш“
към с. К.. и в района на моста над бул. „Б. ш.“ превозното средство преминава през
3
необезопасени дупки пълни с вода, в следствие на което уврежда ходовата си част.
Вещото лице сочи, че от „А. С.з“ ЕООД е извършен оглед на автомобила и е съставена
поръчка н увредените детайли на процесния автомобил, която експертът възприема.
Констатираните щети по лекия автомобил са в причинно-следствена връзка с
настъпилото на 09.05.2024 г. ПТП. От техническа гледна точка, причината за
настъпването му е наличието на дупки по пътното платно, пълни с вода. Стойността,
необходима за възстановяване на нанесените на процесния лек автомобил щети,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие, е
18542,44 лева. В о.с.з. посочва, че щетите по процесното МПС е възможно да настъпят
и при друг механизъм, например при преминаване през пресечен терен, през изпъкнала
неравност, но такива доказателства по делото не са налични. Посочва още, че във
всички случай скоростта на не е била под 50 км/ч. Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло.
Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, при
съпоставка и във връзка с неоспорените писмени доказателства и ги кредитира изцяло,
като безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото
доказателствен материал. Свидетелят е пряк очевидец на реализиралото се ПТП,
изложените от него обстоятелства са конкретни и последователни, като се подкрепят
от останалите събрани доказателства, в това число и от Протокола за ПТП. Съдът
кредитира като достоверни показанията на дадени от свидетеля Н. досежно
механизмът на настъпилото ПТП като последните се подкрепят изцяло и от събраните
по делото писмени доказателства и изготвената и неоспорена САТЕ. Не са ангажирани
от ответната страна доказателства механизмът да е осъществен по начин, различен по
посочения.
Съдът кредитира и заключението по приетата съдебно - автотехническа
експертиза, като компетентно изготвено от вещо лице, в чиято безпристрастност съдът
няма основания да се съмнява. От приетата по делото САТЕ се установява наличието
на пряка причинно - следствена връзка между механизма на ПТП и нанесените щети.
Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Безспорно се установява по делото, че пътят, на който се е осъществило ПТП-то
е част от републиканската пътна мрежа, както и че същият се стопанисва и поддържа
от ответната аА.. Този факт е отделен за безспорен и с доклада по делото. Освен това,
разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата регламентира собствеността върху
републиканските пътища, като за титуляр на правото на собственост върху същите е
определена Държавата. На основание чл. 30 и сл. от Закона за пътищата изграждането,
ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществяват от АА. „П. и.”.
Следователно АА. „П. и.”, като собственик на републиканските пътища и задължено
във връзка с поддръжката им лице, се явява пасивно легитимирана по искове за вреди,
причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава
и от факта, че служители на ответната аА. не са положили дължимата грижа да
обезопасят дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и
настъпването на вредоносни последици от нея. Установената дупка на пътното платно
представлява „препятствие на пътя” по смисъла на § 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като
нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото
не се твърди, а и не се установи, че тази дупка е била обезопасена с нарочен пътен
знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си
4
(аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП), а и да е имало каквато и да е друга указателна
табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 30 ЗП и чл.
13 ЗДвП.
Налице е бездействие на служителите на ответната аА., натоварени със
задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД,
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. При така
установената правна уредба се налага изводът, че за поддържането и ремонта на пътя
е отговорна ответната АА. „П. и.“. Безспорно причините, провокирали нарушаването
целостта на пътната настилка, биха могли да бъдат от различен характер: да се коренят
както в измененията, които тя е претърпяла с течение на времето и под въздействие на
други обективни фактори, като например атмосферни условия и тежестта на
преминаващите пътни превозни средства, така и от човешко въздействие върху нея. За
настоящия правен спор тези причини са без значение, тъй като във всички случаи е
налице виновно поведение (бездействие) на служители от АА.та по поддържането и
ремонта на пътя. Следователно, налице е основание за ангажиране отговорността на
ответника по чл. 49 ЗЗД. Без значение за отговорността на ответната АА. пред ищеца е
и обстоятелството дали ремонтът и поддръжката е възложено на договорно основание
на трето лице, към което ответникът евентуално би могъл да упражни регресните си
права. Без значение за отговорността на ответника е и обстоятелството дали
процесното събитие представлява покрит застрахователен риск и дали увреденият
автомобил е застрахован, тъй като настоящото производство е образувано по предявен
пряк иск на увреденото лице срещу възложителя на причинителя на вредата (чл. 49
ЗЗД), а не е предявен регресен иск от застраховател по „Каско“, за да има значение
релевираното възражение.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за
съпричиняване, поради нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за
движението по пътищата, която гласи: „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“. По делото не се установи поведение
на водача на процесното МПС, което да нарушава цитираните разпоредби и това да е
довело до попадането му в процесната дупка. Това са все обстоятелства, които са в
доказателствена тежест на ответника, т. е. последният трябва да ги установи при
условията на пълно и главно доказване. Не се установява съпричиняване на
вредоносния резултат.
Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се
включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да
избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена
причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието
на пътя.
Според заключението по назначената съдебно - автотехническа експертиза
общата пазарна стойност на щетите, съответно необходимите разходи за пълното
5
възстановяване на автомобила от описаните увреди към датата на ПТП, възлиза на
18542,44 лева. Следователно, искът за главница следва да бъде уважен изцяло, ведно
със законна лихва от датата на ПТП до окончателното плащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски. Същият доказва направени разноски пред исковия съд, както следва: 691,70
лева – внесена държавна такса за исковото производство, 350,00 лева – депозит за
вещо лице, 50 лева депозит за разпит на свидетел и 2490 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС. За неоснователно съдът намира релевираното от ответника
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, тъй като същото е в рамките на
определения в чл. 7, ал. 2, т.3. от Наредба № 1/2004 г. минимум.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АА. „П. и.“, с ЕИК: .. със седалище и адрес на управление: гр. С..,
бул. „М..“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на М. Б. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С..,
р-н С.. ул. „К...“ № 1 сумата от 18 542,44 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди по лек автомобил марка „А.“, модел „С 5“, с рег. № .. в
резултат на ПТП, настъпило на 09.05.2024 г., възникнало поради попадането на
автомобила в несигнализирана дупка на пътното платно – част от пътната мрежа,
стопанисвана от АА. „П. и.“, ведно със законната лихва от датата на инцидента –
09.05.2024 г. до окончателното плащане
ОСЪЖДА АА. „П. и.“, с ЕИК: .. със седалище и адрес на управление: гр. С..,
бул. „М..“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на М. Б. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С..,
р-н С.. ул. „К...“ № 1, сума в общ размер от 3581,70 лева – разноски за настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6