РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Търговище, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря Елена Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело №
20243530101550 по описа за 2024 година
Предявен е иск, с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от
ЗЗД, чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за сумата от 23 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че на 07.06.2017г. ищцата, съпругът й и
тяхната внучка, пътувайки в посока гр. Варна по магистрала „Хемус”, с лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. №*****, на километър 418 от магистралата
биват застигнати и блъснати от лек автомобил „Тойота Корола“, с рег. № ****,
управляван от Н. П. А., който виновно е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2, и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, като се е движел с
несъобразена скорост, не е спазвал дистанция. Твърди се в молбата, че за
възникналото вследствие на удара ПТП е съставен Констативен протокол №
2017-1020-1870, с рег. № 1312 на КАТ Варна. Ищцата твърди, че в следствие
на ПТП е получила контузия на главата, шията, и поясният отдел на
гръбначния стълб; разкъсно-контузна рана по задната повърхност на десният
лакът, а след инцидента започнали оплакванията и се наложило многократно
да посещава медицински специалисти на 16.06.2017 год.; 22.06.2017 год.;
26.06.2017 год.; 04.07.2017 год.; 07.07.2017 год.; 19.09.2017 год.; 05.2018 год.,
като при всичките посещения се оплаква от болки във врата, гърба, кръста и
1
двете ръце, слабост в краката нарушено зрение. Предписвани са и
медикаментозни лечения, но предвид липсата на повлияване от
медикаментозната терапия се налагало да влиза в лечебно заведение - в МБАЛ
Търговище в периода от 13.07.2017 год. до 24.07.2017 год., както и в
специализирана болница за рехабилитация – Овча могила за периода от
17.08.2017 год. до 24.08.2017 год. Ищцата твърди, че отново в следствие на
ПТП е започнала да изпитва психични проблеми, станала тревожна, изпитвала
страх да се движи по улиците, била раздразнителна, не и стигал въздух и
имала усещането, че ще загуби съзнание, като поради тези оплаквания през
2017 год. потърсила лекарска помощ и и било назначено лечение с
медикаменти, но симптомите не се повлияли, поради което през 2019 год.
ищцата била хоспитализирана в психиатричното отделение на МБАЛ
Търговище, лекувана е от депресивно разстройство, но въпреки лечението тя
развила рецидивиращо депресивно разстройство, което довело до нейната
инвалидизация, с 50 % трайно намалена работоспособност, установени с
решение на НЕЛК.
Твърди се в молбата, че управлявания от виновния за ПТП водач лек
автомобил „Тойота Корола”, с рег. № **** е имал валидно сключен договор за
застраховка гражданска отговорност с ответника, за който е издадена
Застрахователна полица № BG/02/l17001338821, валидна до 05.05.2018 год.,
поради което ищцата е депозирала писмена претенция за изплащане на
обезщетение при ответника, но получила писмен отказ, като ответникът се
позовал на изтекла погасителна давност. С влязло в сила на 01.03.2024 год.
съдебно решение, постановено по в. гр. д. № 286 / 2023 год. на ОСТ
ответникът бил осъден да заплати на ищцата сумата от 1000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, частично от
обезщетение в размер на 24 000 лв., за търпените от ищцата болки и
страдания, изразяващи се в психично страдание, довело до рецидивиращо
депресивно разстройство, в следствие на ПТП от 07.06.2017 год. Считайки, че
са на лице всички законови предпоставки за ангажиране пълната отговорност
на ответника, в качеството му на застраховател, ищцата молят съда да
постанови решение, с което да го осъди да й заплати сумата от 23 000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди, явяващо се разликата между вече
присъденото и дължимото обезщетение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба. Претендират се разноски.
2
В съдебно заседание подържа предявения иск, чрез пълномощник.
В дадения месечен срок, на осн. чл.131 от ГПК ответникът е упражнил
правото си на отговор, като е оспорил предявения иск изцяло и по основание,
и по размер. Ответникът е навел доводи за погасяване на вземането по
давност, като твърди, че изтекла 5-годишна погасителна давност, считано от
07.06.2017 г. – настъпване на ПТП и възникване на правото на обезщетяване,
до 07.06.2022г., докато искът е предявен на 07.11.2024 г. Ответникът твърди,
че с присъденото, по силата на влезли в сила съдебни решения, обезщетение в
размер на 1000 лв. ищцата е овъзмездена за вредите от ПТП, същата в
настоящото производство не се позовавала на вреди, извън тези които са били
предмет на разглеждане. В условията на евентуалност оспорва иска по размер,
считайки, че претендираното обезщетение е завишено, с оглед критерия за
справедливост. Моли съда да постанови решение с което да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски. В съдебно заседание ответника, чрез
писмено становище от процесуален представител поддържа доводите,
изложени в отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното: От приложеното по делото гр. д. № 418 / 2023 год. на
РСТ се установи, че ищцата е предявила против ответника иск за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., предявен като
частичен от обезщетение в размер на 24 000 лв., за вреди, които е претърпяла,
в следствие на ПТП от 07.06.2017 год., като иска е бил отхвърлен, поради
изтекла погасителна давност за вземането, но с влязло в сила на 01.03.2024
год. Решение № 21 / 07.02.2024 год. по в. гр. д. № 286 / 2023 год. на ОСТ е
отменено решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната част и е
уважен предявеният от ищцата против ответника частичен иск за сумата от
1000 лв., от 24 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
в следствие на ПТП от 07.06.2017 год. Съдът е приел, че ищцата е търпяла
страдание, което е във функционална връзка с уврежданията от ПТП,
настъпило на 07.06.2017 год., но което е установено на 18.07.2019 година,
поради което при продължаваща вреда, при наличието на т.нар. ексцес, за
увреденото лице възниква ново право на обезщетение, за което тече нова
петгодишна давност. За увреденото лице възникват последващи болки,
страдания, влошаване на здравословното състояние- физическо или
психическо, намалена работоспособност и т.н. Така при наличието на ексцес
3
за увреденото лице започва да тече всякога нова погасителна давност, която е
5 години от настъпването на новата вреда – т. 4 от ТР № 1 / 2014 от 23.12.2015
год., по тълкувателно дело № 1 по описа за 2014 г. на Общото събрание на
Търговска колегия и с тези мотиви съдът е приел частичния иск за
основателен.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е останалата част от
обезщетението, която не е била предявена с първоначалния иск, а именно
сумата от 23 000 лв. Съгласно т. 2 от ТР № 3 / 2016 год. на ОС на ГТК на ВКС
решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане
за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право. Доколкото със сила на присъдено нещо са установени
правопораждащите факти на спорното субективно материално право, в
настоящото производство същите не могат да бъдат преразглеждани, поради
което е безспорно, че ищцата е претърпяла вреди, в следствие на ПТП от
07.06.2017 год., които са настъпили в последствие, на 18.07.2019 год.,
изразяващи се във психическо страдание и стрес, довели до депресивно
разстройство на здравето й. Това са вреди, които имат същия първоизточник
на вредоносните последици, който създава множество вторични събития,
генетично и функционално свързани с първоначалното увреждане, но са във
функционална зависимост. Безспорен е и факта, че ответникът, в качеството си
на застраховател на прекия причинител на вредите следва да обезщети ищцата
за тези вреди.
Ответникът е оспорил иска, като основното му възражение е, че
вземането е погасено по давност, с изтичане на петгодишен срок от
установяване на увреждането до предявяването на иска. Съгласно мотивите
към т. 2 от ТР № 3 / 2016 год. на ОС на ГТК на ВКС формираната СПН на
решението по частичния иск относно основанието преклудира
правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича
спорното право, но правопогасяващите възражения на ответника за останалата
част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която
не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност,
4
чрез плащане, прихващане или по друг начин.
Предвид посочената задължителна съдебна практика възражението на
ответника за погасяване по давност на вземането за останалата част, предмет
на разглеждане в настоящото производство не е обхванато от СПН на
решението по частичния иск и следва да бъде разгледано, като предвид
установените факти и обстоятелства с влезлите в сила съдебни решения,
посочени по-горе съдът счита същото за основателно по следните
съображения : Както е прието в решението на възивната инстанция
увреждането, от което са настъпили вредите за ищцата е установено на
18.07.2019 год., от който момент е започнала да тече петгодишната давност за
предявяване на иск за тяхното обезщетяване. Предявения от ищцата иск по гр.
д. № 418 / 2023 год. е за сумата от 1000 лв., частично от 24 000 лв., като с
предявяването на иска 31.03.2023 год. давността е спряна, но само за тази част
от вземането, която е била предмет на разглеждане, но не и за останалата част
от вземането, която не е била предявена. В този смисъл е и т. 1 от ТР № 3 /
2016 год. на ОСГТК на ВКС - Предявяването на иска за парично вземане като
частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК
нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по
отношение на непредявената част от вземането. В мотивите съдът е посочил,
че срокът на погасителната давност не тече, докато трае съдебният процес
относно вземането, което се индивидуализира чрез посоченото основание и
заявения петитум. За разликата над предявената част от вземането давността
не спира и не прекъсва. Спиране и прекъсване на срока на погасителната
давност се проявява само относно иска, с който съдът е сезиран и по който
трябва да се произнесе с решението. Силата на пресъдено нещо /СПН/ на
влязлото в сила съдебно решение се разпростира само спрямо субективната и
обективна рамка на диспозитива на решението, постановено по съществото
на спора. В мотивите към т. 18 на ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г.
на ОСГК на ВКС се приема, че със СПН се ползва само решението по
отношение на спорното материално право, въведено с основанието и
петитума на иска като предмет на делото. Съгласно задължителните
разяснения към т. 1 на ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на
ВКС предмет на делото, образувано по частичния иск, е само част от
вземането. Следователно при предявен частичен иск прекъсването на
давността настъпва само за онази част от вземането, която е предявена с
5
исковата молба и за която частичният иск е уважен. Непредявената част от
вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не спира и не
прекъсва, а продължава да тече.
При така изложеното петгодишната погасителна давността за остатъка
от вземането на ищцата в размер на 23 000 лв., представляващо обезщетение
за неимуществени вреди, започнала да тече на 18.07.2019 год. – датата на
установяване на вредите, която не е спирана, до предявяване на иска на
07.11.2024 год. е изтекла, дори и да се приложи прекъсването на давността,
във връзка с обявеното от Народното събрание на РБ от 13 март 2020 г.
извънредното положение, по време на което спират да текат давностните и
други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се
погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за
частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и
Закона за административните нарушения и наказания, в периода 13.03.2020
год. – 21.05.2020 год., вкл.
С оглед направените от съда правни изводи предявеният иск за
присъждане на остатъкът от обезщетение за неимуществени вреди в размер на
23 000 лв., като погасен по давност следва да се отхвърли като неоснователен.
И двете страни са направили искане за присъждане на разноски.
Предвид изхода на спора разноските следва да се възложат в тежест на
ищцата, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК. Съгласно представения списък по чл.80 от
ГПК разноските на ответникът са в размер на 3000 лв. – адвокатско
възнаграждение с ДДС., като следва ищцата да бъде осъдена да заплати
същите.
Ищцата е направила възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал. 5 от ГПК, което съдът
счита за неоснователно. Като отчита фактическата и правна сложност на
делото, осъществените от пълномощника действия по защитата на ответника
и като съобрази размера на минималното адвокатско възнаграждение за този
вид дела, което е 2470 лв., без ДДС, с оглед цената на иска ( чл.7, ал.2, т. 3 от
Наредба № 1 /2004 г. на ВАдС, редакция ДВ бр.88 / 04.11.2022 год.) приема, че
заплатеното от ответника възнаграждение от 3000 лв., с ДДС е към
минималния размер, който в конкретния случай е 2964 лв., с ДДС.
Водим от горното,съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. М. И., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Търговище, кв. *********, действаща чрез адв. В. Н. от АК -
Търговище, със съдебен адрес: гр. Търговище, ул. ********, против ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. П.
и К. К., действащи чрез адв. М. Г. от АК - София, съдебен адрес: гр. София,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет. 2, иск за сумата от 23 000 лв., представляваща
остатък от обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
психически страдания, довели до рецидивиращо депресивно разстройство,
вследствие на ПТП, настъпило на 07.06.2017 г., с правно основание чл. 432 от
КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната
лихва от 07.11.2024 год., до окончателното изплащане на задължението,
поради погасяване по давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Търговище, кв.******, действаща чрез адв. В. Н. от АК - Търговище, със
съдебен адрес: гр. Търговище, ул. *******, офис да заплати на ЗД „Бул Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. П. и
К. К., действащи чрез адв. М. Г. от АК - София, съдебен адрес: гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, ет. 2, направените по делото разноски в размер на
3000 лв.- адвокатско възнаграждение, с ДДС, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК във
вр. с чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7