Решение по дело №4030/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260343/10.3.2021г.

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав:  

 

                              СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА                     

  с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4030 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на М.С.О. срещу Наказателно постановление № 20-0819-001190 от 30.03.2020 г., с което на въззивника на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП.

          Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. А.Д. изразява становище за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснато нарушение на материалния закон. Отправя искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

          В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява и не се представлява.

          Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, редовно призована, не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание. До даване ход на делото в съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна (ст. юрисконсулт К.Л.- А.) е представила писмени бележки, в които изразява становище за законосъобразност на наказателното постановление. Отправя искане за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивната страна.

 

          Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

          От фактическа страна:

          На 12.07.2016 г. началник на група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, издал заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0819-001570, с която по отношение на жалбоподателя М.С.О. била наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2, б. „в“ ЗДвП – временно спиране от движение на моторно превозно средство лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № В 4425 ВХ.

          На 12.03.2020 г. мл. автоконтрольор В.Ц.В. от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна спрял за проверка този лек автомобил, който бил управляван от жалбоподателя О.. Св. В. извършил проверка и установил, че по отношение на автомобила е издадена посочената по-горе заповед, за което съставил АУАН на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП, тъй като приел, че моторното превозно средство е спряно от движение. Жалбоподателят подписал съставения АУАН без възражения. На същата дата на жалбоподателя била връчена и посочената по-горе заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

          На 30.03.2020 г. началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.

 

          По доказателствата:

          Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на св. В.Ц.В. и писмени доказателства и доказателствено средство – заповед на министъра на вътрешните работи; АУАН; справка по история на регистрацията от АИС – КАТ; справка за собственост от АИС – КАТ; 3 бр. справки от гаранционен фонд; уведомление; заповед за прилагане на принудителна административна мярка; справка за нарушител/водач.

          Свидетелските показания на св. В.Ц.В. съдът приема за обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат вътрешни противоречия и са последователни и логични, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

          Съдът кредитира представеното по делото писмено доказателствено средство като достоверно и допринасящо за разкриване на обективната истина по делото и по-конкретно представения по делото АУАН, тъй като съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи обстоятелства се считат за установени до доказване на противното, като в хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи.

          Съдът кредитира писмените доказателства по делото като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите поотделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях, АУАН и свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

 

          От правна страна:

          Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

          Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН          , и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

          При анализа на приложимата материално-правна уредба съдът намира, че за да е налице нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП, следва нарушителят да е управлявал пътно превозно средство, спряно от движение.

          От събраните по делото доказателства се установява, че от обективна страна на 12.03.2020 г. в 12,37 часа в гр. Варна, на бул. „Васил Левски“ жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № В 4425 ВХ, по отношение на който е била издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка „временно спиране от движение на МПС“.

          От субективна страна нарушението не може да бъде извършено непредпазливо, тъй като според българското законодателство непредпазливите престъпления (респективно нарушения) са само резултатни. Нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП е формално (на просто извършване), поради което и може да бъде извършено само при форма на вината пряк умисъл.

          За да се установи субективната съставомерност на нарушението, а именно, че жалбоподателят виновно е нарушил забраната за управление на спрени от движение пътни превозни средства, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че е съзнавал обстоятелството, че управлявания от него автомобил е бил спрян от движение.

          В конкретния случай заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е била връчена на жалбоподателя в деня на проверката, поради което и той не е знаел за спирането на автомобила от движение. Липсата на субективна страна на нарушението се потвърждава и от показанията на св. В.В., който заявява, че жалбоподателят е бил изненадан, когато е разбрал, че автомобилът е бил спрян от движение.

          Липсата на връчване на издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка „временно спиране от движение на МПС“ е възпрепятствало жалбоподателя да предвиди общественоопасния характер на извършеното от него деяние - същият не е съзнавал, че по отношение на автомобила има издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Следователно липсва вина като субективен елемент на нарушението.

          Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя, несъставомерно. В този смисъл са Решение № 1410 от 5.10.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1826/2020 г.; Решение № 655 от 9.06.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 546/2020 г.; Решение № 2476 от 17.12.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2126/2019 г.; Решение № 1526 от 19.07.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1520/2019 г. и Решение № 1375 от 4.07.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1344/2019 г.

          Предвид горното, съдът намира,  че в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на М.С.О. за извършено от него нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, СЪДЪТ  

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0819-001190 от 30.03.2020 г., с което на М.С.О. на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

 

         

                                                СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: