№ 24659
гр. София, 14.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20241110133983 по описа за 2024 година
СРС е сезиран с искова молба. Ю. С., Р. М. и Р. С. твърдят, че са наследници по
закон на М. С., починал на 2.6.2010г., по заместване от прекия им наследодател Л. М.в С.,
починал на 29.9.2013г., както и по наследствено правоприемство от прекия наследодател.
Ищците твърдят, че са извършили действия, с които конклудентно приемат наследството
както на прекия, така и на общия наследодател. Сочи се, че тези действия за били извършени
за период от 2013г. до 2014г. Ищците сочат, че през 2016г. за извършили изричен отказ от
наследството на М. Б. С..
Сочат, че ответницата М. Г. Г., която, заедно с М. С. е призната през 2007г. за
собственик на УПИ. С оглед нищожният отказ от наследство, считат, че са придобили ½
ид.ч. от имота по наследство.
Твърдят, че Г. е инициирала производство, за признаването й за собственик по
отношение ½ ид.ч. от съсобствения имот, поради давностно владение. При твърдението на
ищците, че са придобили по наследствено правоприемство ½ ид.ч. от имота, считат, че
обосновават интерес от установителен иск за признаване за нищожен на отказа от
наследство, вписан от всеки един от тях.
СРС съобрази следното. Разпоредбата на чл.54,ал.1 ЗН предвижда единственият иск,
който наследникът, извършил отказ от наследство може да предяви, за обявяване
недействителността на извършения отказ. По правило, отказите от наследство не подлежат
на самостоятелно атакуване, с отделен иск, още по – малко от страната, която ги е
извършила. Законът разширява предвидената в чл.54, ал.1 ЗН хипотеза, като дава
възможност на кредиторите на наследника да искат унищожаването му, съгласно
разпоредбата на чл.56 ЗН. По аргумент от разпоредбата на чл.124 ГПК, установителните
искове са изключение, и следва да са предвидени в закон.
С цитираното и от ищците Постановление на Пленума на ВС № 7/1973г., т.3, д, е
предвидено буквално: „ При направеното възражение, че даден съделител не е приел
1
наследството или сам се е отказал от него, може да се слуша противно възражение, че е
налице приемане или пък че направеният отказ е нищожен, защото например преди него е
извършено приемане. За установяване на приемане на наследство или пък на нищожността
на заявен отказ е недопустим отделен иск. Това е така, защото нищожният отказ не
произвежда никакво действие. Отказалият се от наследство, който поддържа, че отказът му е
нищожен, може да предяви иск за делба на наследство, а също и всеки друг иск - вещен или
облигационен, основан на наследяването, в който да се позове на нищожността. Поради това
такъв ищец няма правен интерес да иска самостоятелно установяване на приемането на
наследството или пък на нищожността на отказа. Само когато наследникът не разполага с
никакъв друг иск, той може да предяви самостоятелно иск за установяване на
нищожността на отказа или наличието на приемане на наследство.
Тези съображения не намират място при унищожаване на отказа поради пороци на волята
или при невъзможност на кредиторите на отреклия се да се удовлетворят от имуществото
му. В първия случай отказалият се от наследство може както в производството за делба, така
и в отделно производство да иска унищожаването на отказа поради пороци на волята, когато
законът не изключва това. Във втория случай искът се предявява от кредитора извън
делбеното производство. Тези изводи следват от обстоятелството, че искът за унищожаване
на отказа е конститутивен, а не установителен.“
Върховният съд разширява предмета на исковете, чрез тълкуване на закона, като
следва да се съобрази обстоятелството, че Постановлението е прието за целите на съдебната
делба.
Дори да се приеме, че искът е допустим, по приетото от ВС тълкуване, то е видно, че
ищците разполагат с друг иск, който са предявили – иск за признаването им за собственици.
Няма пречка възражението на ищците, че са приели мълчаливо наследството да се разгледа
преюдициално на предпоставките за уважаване на иска при твърдението, че са придобили
имота по наследствено правоприемство, от общия наследодател. “
На собствено основание, видно от служебна справка, изготвена от СРС по дело №
16902/2022г., в отговора на исковата молба, ответниците в производството, ищци в
настоящото производство, са заявили същите твърдения – че отказите от наследство са
нищожни, защото преди тях са извършили действия по приемане на наследството. Видно от
протокол от първото по делото о.с.з., съдът е приел, че отговорът на исковата молба,
подаден от настоящите ищци, е подаден в срока по чл.131 ГПК, като е приел доводите на
ищците по настоящото дело за разглеждане.
Ето защо, производството по този иск е недопустимо, първо, защото правата са
упражнени като насрещни, в предявения иск, и второ, по мотивите, изложени по – горе, и в
тази част, производството следва да се прекрати.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №33983/2024 г. по описа на СРС, I-во ГО,
125състав, по предявените искове от Ю. И. С., Р. Л. М., Р. Л. С. против М. Г. Г., за
признаване, че извършените от ищците откази от наследството на М. Б. С., починал на
2.6.2010г., вписани в специалната книга на СРС на 30.11.2016г., за нищожни.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от получаване му от ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3