№ 9447
гр. С. 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110137217 по описа за 2023 година
„..............“ ЕАД е предявило срещу Р. С. М. и С. М. М. кумулативно
обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
както следва: сумата от 2521,82 лв., представляваща цена за потребена
топлинна енергия през периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С. ж.к. „Р.“, бл. ...................,
аб. № ..............., ведно със законната лихва за периода от 14.12.2022г. - датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й заплащане,
сумата от 433,96 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 16.09.2020 г. до 17.11.2022 г., сума в размер
на 8,77 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода
м.11.2020г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва за периода от 14.12.2022г.
- датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й
заплащане, както и сумата от 1,56 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г.
до 17.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по гр.д. № 68195/2022г. по описа на СРС, 69 състав, при квоти, както
следва:
-Р. С. М. – ½ част, а именно сумата от 1260,91 лв., представляваща цена
1
за потребена топлинна енергия през периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С. ж.к. „Р.“, бл. ...................,
аб. № ..............., ведно със законната лихва за периода от 14.12.2022г. - датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й заплащане,
сумата от 216,98 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 16.09.2020 г. до 17.11.2022 г., сума в размер
на 4,39 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода
м.11.2020г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва за периода от 14.12.2022г.
- датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й
заплащане, както и сумата от 0,78 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г.
до 17.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по гр.д. № 68195/2022г. по описа на СРС, 69 състав.
- С. М. М. – ½ част, а именно сумата от 1260,91 лв., представляваща цена
за потребена топлинна енергия през периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С. ж.к. „Р.“, бл. ...................,
аб. № ..............., ведно със законната лихва за периода от 14.12.2022г. - датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й заплащане,
сумата от 216,98 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 16.09.2020 г. до 17.11.2022 г., сума в размер
на 4,39 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода
м.11.2020г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва за периода от 14.12.2022г.
- датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й
заплащане, както и сумата от 0,78 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г.
до 17.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по гр.д. № 68195/2022г. по описа на СРС, 69 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало
между него и ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата
топлинна енергия, като купувачът не е изпълнил насрещното си задължение
за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки. Съгласно приложимите общи условия, в
2
случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя
към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което
претендира и заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главниците. Претендира разноски. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК
е депозиран отговор на исковата молба.
Ответниците, чрез адв. Н. о..............К, в срока по чл. 131 ГПК, са подали
отговор на исковата молба. Оспорват исковете при твърдения, че не са
доказани, поради липса на облигационно отношение с ищеца.
Позовава.............. на неравноправни клаузи на договора при общи условия, на
който се позовава ищецът, доколкото в тях не е предвидена възможност за
отказване на потребителя от договора. По същество се иска цялостно
отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
На първо място, от ответната страна се сочи, че искът е недопустим,
доколкото има разминаване между основанието по издадената заповед за
изпълнение и исковата молба, а именно в заповедта е посочено цена на
доставена топлинна енергия, а в исковата молба-цена за извършена услуга за
дялово разпределение. Съдът отчита, че действително по отношение на
претенцията в размер на 2521,82 лв. е налице такова разминаване, но в
съдебно заседание е направено уточнение от ищцовата страна, като съдът е
възприел, че следва да се счита, че претенциите са предявени съобразно
подадената заповед за изпълнение, с уточнение, че от всеки от ответниците се
претендира по 1260,91 лв. главница и по 4,38 лв. цена на услуга дялово
разпределение. Предвид изложеното, съдът намира, че разминаването в
3
основанието между заповедта за изпълнението и исковата молба е преодоляно
и не е налице недопустимост на иска за главница доставена топлинна енергия.
От ответната страна са наведени доводи за недопустимост на иска,
изразяващи се в липса на конкретизация дали доставената топлинна енергия е
реално отчетена или служебно начислена, липса на индивидуализация на
компонентите топлинната енергия, чиято стойнос.............. претендира, както и
липса на индивидуализация на измервателните уреди. Съдът намира, че това
не води до нередовност на исковата молба. В последната са посочени
конкретни стойности на исковите претенции, посочени са обстоятелствата, на
които се основава иска, формулиран е петитум и сочените от ответниците
липси в индивидуализацията и конкретизацията са правно ирелевантни за
редовността на исковата молба, като това са въпроси, които евентуално биха
се разгледали по същество.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
От приложения по делото Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 18.02.1991г., се
установява, че процесният имот въз основа на Заповед № ДИ-03-520/90 от
12.12.1990г. на председателя на ИК на ОбНС „...............“ е продаден на
4
ответниците. По този начин категорично се установява, че същите са
носители на правото на собственост върху процесния недвижим имот.
При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в
горецитираното ТР, ответниците като собственици на процесния имо..............
явяват клиенти /потребители/ на топлинна енергия за процесния имот и като
такива се намират в облигационно правоотношение с ищцовото дружество.
По отношение валидността на това облигационно правоотношение обаче
са наведени редица аргументи о..............рана на ответниците, които следва да
бъдат разгледани.
Както бе посочено по-горе, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). ОУ са влезли в сила, доколкото са публикувани
(чл. 150, ал.2 от ЗЕ) и по делото не са релевирани подобни твърдения, нито
има данни за упражнено право на възражение срещу Общите условия (чл.
150, ал.3 от ЗЕ).
Съдът не споделя твърдението на ответника, че ответниците не са
обвързани от Общите условия, доколкото на същите не е предоставена
възможност да ги приемат, както и да се откажат от договора. Според
ответниците разпоредбите на чл. 150, ал.2 и ал.3 от ЗЕ са в противоречие с
тези на чл. 150, ал.2 и ал.3 от ЗЕ с чл. 17, чл. 19, ал.1 и ал.2, чл. 30, ал.1 и чл.
56 от Конституцията на Р България, предвид което правилата на ЗЕ по
отношение на Общите условия не следва да се прилагат.
Настоящия..............дебен състав намира, че не е в неговите правомощия да
оказва контрол за конституционност на текстове от ЗЕ. В този смисъл
Решение № 2706 от 23.02.2012 г. по адм.дело № 15450/2011 г. на ВАС.
Упражняването на такъв контрол би нарушило принципа за разделение на
властите и възложените правомощия на конституционно определен орган за
установяване на противоконституционост на законите. Що се отнася до
твърдяното противоречие с Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на
Съвета на Европа, същото е бланкетно.
Що се отнася до твърдението, че Общите условия не са публикувани,
съдът намира за необходимо да отбележи, че за исковия период са били
5
приложими общите условия, одобрени с решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на
ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и публикувани във вестник "..............." на
11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г. Последното е ноторно известно
обстоятелство.
На следващо място, твърди се неравноправност на клаузи от Общите
условия. Такава ответниците считат, че е налице с оглед невъзможността
потребител да се откаже от договора, като в ЗЕ има възможност единствено
на колективен отказ, съгласно чл. 153, ал.2 ЗЕ. Твърдението е неоснователно.
О..............браните писмени доказателства се установява, че процесният
имо.............. намира в сграда, която е присъединена към топлофикационната
мрежа, а и това не се оспорва о..............раните. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена о..............радната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ).
Съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда етажна собственост,
които спират топлоподаването към отоплителните тела /радиаторите/ в имота
си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена о..............радната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Съгласно ТР
№ 2/2016 г. от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГТК на ВКС,
стойността на ТЕ за сградна инсталация се дължи дори да не се ползва ТЕ за
отопление на имота. В мотивите на ОСГК на ВКС е посочено по отношение
на доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна
собственост, че искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен
собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната
инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по
общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани
общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на
доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може
да откаже (съгласно решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к.
д. № 15/2009 г,) заплащането на отдадената о..............радната инсталация или
от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно
отопление в сградата. В този смисъл е и приетото о..............С по съединени
дела № № С-708/17 и С725/17, предмет на което е разпоредбата на чл. 27 от
Директива 2011/83/ЕС на ЕП и на Съвета, съгласно който потребителят е
6
освободен от задължението за насрещна престация в случай на непоръчана
доставка на стоки вода, газ, електрическа енергия, централно отопление или
цифрово съдържание или предоставяне на услуга, която не е поръчана.
Според решението чл. 27 от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент. В решението СЕС изрично е посочил, че съгласно член 3,
параграф 5 от Директива 2011/83 същата не засяга националното общо
договорно право, относно правилата относно действителността, сключването
или действието на договора, доколкото аспектите на общото договорно право
не са уредени в тази директива.
Текстът на чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС е възпроизведен и в
националната правна уредба, а именно чл. 62 от ЗЗП, регламентиращ забрана
да се доставя вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово
съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане
без искане от негова страна. С Тълкувателно решение № 2/2016г. от
25.05.2017г. по т.д. № 2/2016г. на ОСГК на ВКС е прието, че за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Това е
така, защото непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя
характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил
съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната
от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя
задължение за плащане – чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Законодателното решение не е в
колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към
този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след изменението ДВ, бр.
30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Потребителите на
топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост могат да имат
различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата
7
топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при
регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните
собственици е "решава мнозинството". Затова при доставката на централно
отопление в сградите в режим на етажна собственост искането за услугата се
прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи
енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат
решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребителят на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му
централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената о..............радната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
При съобразяване на изложеното се налага извод, че непоискана доставка
на ТЕ в сграда в режим на етажна собственост е налице тогава, когато е
направено надлежно искане при условията на чл. 153, ал. 2 ЗЕ за
прекратяване на топлоподаването до абонатната станция в сградата, но
въпреки това същото не е своевременно прекратено от топлопреносното
дружество. Отделно от това всеки собственик на индивидуален обект в
сградата може по споразумение с топлопреносното дружество да спре
подаването на топлинна енергия за отопление и битово горещо
водоснабдяване на собствения си имот, като остане потребител единствено на
топлинна енергия, отдадена о..............радната инсталация и на енергия за
общите части на сградата. Предвид изложеното, съдът намира, че
невъзможността за индивидуален отказ от топлоснабдяване по отношение на
общите части и сградна инсталация не води до неравноправност и
българското законодателство не е в противоречие с европейското такова.
В тази връзка не е налице „дублиране“ при отдаването на енергия за
общи части и сградна инсталация, предвид разделянето на топлоенергията на
три компонента, както беше вече посочено. Също така в сградите под режим
на етажна собственост доставката е на централно отопление и спирането и
пускането на топлоподаването е обвързано с температурите на въздуха (три
последователни дни + или – 12 градуса по целзий). Предвид това не е налице
нарушение при наличието на невъзможност титулярът на права върху отделен
обект да влияе върху този процес с изключение на възможността да спре
8
топлоподаването в самия имот. Както беше посочено, потребителят на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му
централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената о..............радната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
Последното пък о..............оя страна като начало и край е обвързано от
обективен критерий-температурата на въздуха.
На следващо място се твърди неравноправност по отношение клаузите за
извършване на дялово разпределение, фактуриране на доставеното
количество енергия и нейното заплащане, като се навеждат аргументи за
противоречие с Директива 2012/27/ЕС от 05.06.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Според чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-
помагач. Директива 2012/27/ЕС от 05.06.2014 г. е транспонирана в
българското законодателство чрез Закона за енергийната ефективност, в сила
от 15.05.2015 г. - § 2 от ДР на ЗЕЕ. Съгласно тази директива не е въведено
задължение за осигуряване на възможност за самоотчет на потребеното от
крайния потребител по отношение на топлинната енергия. Такова има
досежно природния газ. Отделно от това, във връзка с възраженията за
начисляване на дължимите суми, следва да се отбележи, че плащането по
прогнозни сметки съответства на посоченото в чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, като
ежемесечните прогнозни сметки са в полза и на двете страни по
правоотношението – потребителят може да заплати както повече, така и по-
малко от изразходваната за този месец енергия, респ. топлопреносното
предприятие на свой ред може да подаде повече или по-малко количество от
заплатената му топлинна енергия. В крайна сметка обаче с последната
9
изравнителна сметка взаимоотношенията между страните се
урежда..............раведливо и потребителите заплащат реално изразходваната
от тях енергия за целия отчетен период.
Ответниците твърдят, че клаузите на чл. 22-27 от ОУ са нищожни, а тези
на чл.17-21 и чл. 30-37 са в колизия с директивата за директивата за забрана
на нелоялните търговски практики, директивата за енегийна ефективтност и
директивата за защита на потребителите. Съдът намира възраженията на
ответниците за неоснователни. Горепосочените разпоредби определят
изрично как става разпределението на енергията, нейното измерване,
отчитане и заплащане, какви са последиците при неосигурен достъп, като
следва да се отбележи и че твърдението е бланкетно и не са наведени
конкретни аргументи, като при упражняване на правомощията на съда по чл.
7, ал. 3 ГПК не се установява наличие на неравноправни клаузи в тези
условия, с оглед което се приема, че същите обвързва..............раните по
договора.
Неоснователни са оплакванията относно липсата връчване на фактури за
задълженията към топлопреносното дружество. Публикуването на месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява по своето ес..............во
уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
/поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията
зависи от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение. И
тъй като правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася
началото на погасителната давност към възникване на задълженията, защото
поканата за изпълнение може да се отправи от възникването на правото. За
исковия период са били приложими общите условия, одобрени с решение №
0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и публикувани във
вестник "..............." на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г., както бе вече
уточнено. Съгласно чл. 33, ал. 2 от посочените общи условия, клиентите са
длъжни да заплаща..............ойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 ЗЕ за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, съгласно чл. 33, ал. 4 ЗЕ.
Предвидения..............ок за плащане тече от издаване на фактурата по чл.32,
10
ал.3 ОУ, т.е. общата фактура. От изложеното следва, че за изпадане в забава
не е необходимо връчване на фактури, като не е от значение и обявяването им
на интерне..............раницата на продавача.
Съдът не споделя и възражението на ответниците, че са им начислявани
неоснователно суми при хипотеза на неосигурен достъп. Видно от
приложените изравнителни сметки за процесния период единствено
потребеното количество БГВ е начислено служебно, по база. Съгласно чл. 69,
ал. 2, т. 2 НТ изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се
разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на
обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални
водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са
повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане; а
съгласно чл. 70, ал. 4 НТ, на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за
всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от
приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. От така
посочената подзаконова уредба се налага заключението, че основната
предпоставка за определяне на служебна енергия за отопление и подгряване
на вода за процесния период е неизпълнение на задължението на потребителя
да осигури достъп до уредите, разположени в имота му. Видно от
приложените от третото лице-помагач документи, за отчетен период
м.05.2019г.-м.04.2020г. за ап. 87 не е осигурен достъп и на двете дати за
отчет, видно от констативен протокол /л. 94 от делото/, подписан
о..............ужител на третото лице-помагач, както и от представител на СЕС.
Предвид изложеното, съдът намира, че са били налице основания за
начисляване на дължимата сума за единия от двата процесни отоплителни
сезони служебно по отношение БГВ. За втория отчетен период е предоставен
достъп.
Съдът не споделя и възражението за неравноправност на клаузата по чл.
25 от ОУ, определящ, че при хипотеза на неосигурен достъп дължимите суми
се определят служебно съгласно т. 6.7. от Методиката за дялово
разпределение на топлинната енергия в СЕС - Приложение към чл. 61, ал. 1
от НТ, т.е. според максималната мощност. Това е последица от
недобросъвестното поведение на потребителя, който разполага с две дати, на
които да осигури достъп. Както вече съдът има повод да отбележи,
задължение за въвеждане на самоотчет не е предвиден в Директива
11
2012/27/ЕС от 05.06.2014 г. Потребителят обаче разполага с възможност за
допълнителен отчет в хипотеза на неосигурен достъп и корекция на
изравнителната сметка – чл. 29, ал.2 от ОУ, както и т. 6.7 от Методиката,
която е в същия смисъл. Няма данни ответниците да са се възползвали от тази
възможност, която би довела до отчитане на реалното потребление за
отоплителен сезон 2019-2020г. и евентуално коригиране на изчислените като
дължими суми. Предвид изложеното, съдът намира, че клаузата не е
неравноправна.
След като се установи наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, за предоставената топлинна енергия
ответниците дължат заплащане на цената. По делото не се спори
предоставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, доколкото възраженията на ответниците касаят общите
условия, наличието на неравноправни клаузи и противоречие с Правото на
Европейския съюз. След като се установи неоснователността на тези
възражения, съдът приема, че по делото е доказана продажбата (доставката)
о..............рана на ищцовото дружество на топлинна енергия до имота на
ответника на стойност 2521,82 лв., от която всеки от ответнииците дължи по
1260,91 лв.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ от 2014 г., чл. 61, ал. 1 Наредба №
16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „..............“ ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда-
етажна собственос.............. заплащат от потребителите на топлинна енергия
на ищцовото дружество, което о..............оя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Извършването
на услугата се установява от приложените по делото протокол от ОС на ЕС за
сключване на договор с разпределителното дружество, договор на ЕС с
последното, договор между ищцовото дружество и „...................“ ООД за
извършване на услугата дялово разпределение. Що се отнася до възраженията
на ответниците, че договорът между ФДР и етажните собственици не
отговаря на изискванията на закона и не е хармонизиран с правото на ЕС,
12
същите са бланкетни, като не са подкрепени с конкретни доводи, предвид
което съдът ги намира за неоснователни. Не са налице и неравноправни
клаузи. Предвид изложеното, ответниците дължат и цена на услуга дялово
разпределение за исковия период или всеки дължи сумата по 4,39 лв.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение-14.12.2022 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за обезщетение за забава предполага
установяване от ищеца възникването на главен дълг, изпадането на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на
падежа.
За отчетния период м.05.2019г. - м.04.2020г. и м.05.2020г.-м.04.2021г. са
издадени фактури по чл.32, ал.3 ОУ на 31.07.2020г. и на 31.07.2021г. Срокът
за плащането на задължението по тези фактури съгласно чл.33, ал.2 ОУ,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, е 45 - дневен от
изтичане на периода, за който се отнася. Срокът за плащане не може да
започне да тече преди установяване на задълженията, което е станало с
издаване на фактурата, поради което следва да се приеме, че
предвидения..............ок за плащане тече от издаване на фактурата по чл.32,
ал.3 ОУ. При това върху дължимата цена за ТЕ за периода м.05.2019г. -
м.04.2020г., както и за периода м.05.2020г.-м.04.2021г. се дължи обезщетение
за забава в исковия период, което възлиза на сумата от 451,11 лв., изчислена
на основание чл.162 ГПК и чрез общодостъпен интернет калкулатор -
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html и съгласно чл.86, ал.2 ЗЗД, вр.
ПМС № 426/18.12.2014г. Доколкото исковата претенция е в по-нисъл размер,
искъ..............едва да бъде уважен за претендираната сума от 433,96 лв. или
всеки от ответниците дължи сумата от по 216,98 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане о..............рана на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
13
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба и касаеща
процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за обезщетение
за забава върху задължение за цена на такса за услуга дялово разпределение в
размер на 1,56 лв. за периода 16.05.2020г.-17.11.2022г. се явява неоснователен
и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските
С оглед изхода о..............ора с право да претендират присъждане на
разноски разполагат и двете страни съобразно уважената, респективно
отхвърлената част на исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на
59,32 лв. за държавна такса и 50 лв. юрк. възнаграждение. От общия размер
на разноските – 109,32 лв., съразмерно на уважената част от исковете, следва
да му се присъдят 109,26 лв. или всеки от ответниците дължи по 54,63 лв.
В исковото производство доказаните разноски възлизат общо на 191,90
лв. (91,90 лв. държавна такса и 100 лв. юрк. възнаграждение) или по
съразмернос.............. дължи сумата от 191,80 лв. или по 95,90 лв. за всеки от
ответниците.
О..............рана на ответниците не са претендирани и доказани разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „..............” ЕАД, ЕИК: ................, със седалище и адрес на
управление гр. С. ул. „................., срещу Р. С. М., ЕГН: **********, адрес: гр.
С. ж.к. „Р.“, бл. ....................., че ответникът дължи на ищеца сумата от
1260,91 лв., представляваща цена за потребена топлинна енергия през
периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: гр. С. ж.к. „Р.“, бл. ....................., аб. № ..............., ведно със законната
лихва за периода от 14.12.2022г. - датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК, до окончателното й заплащане, сумата от 216,98 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
14
периода от 16.09.2020 г. до 17.11.2022 г., сума в размер на 4,39 лв.,
представляваща такса за дялово разпределение за периода м.11.2020г.-
м.04.2021г., ведно със законната лихва за периода от 14.12.2022г. - датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й заплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. №
68195/2022г. по описа на СРС, 69 състав , като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
0,78 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 17.11.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „..............” ЕАД, ЕИК: ................, със седалище и адрес на
управление гр. С. ул. „................., срещу С. М. М., ЕГН: **********, адрес: гр.
С. ж.к. „Р.“, бл. ....................., че ответникът дължи на ищеца сумата от
1260,91 лв., представляваща цена за потребена топлинна енергия през
периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: гр. С. ж.к. „Р.“, бл. ....................., аб. № ..............., ведно със законната
лихва за периода от 14.12.2022г. - датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК, до окончателното й заплащане, сумата от 216,98 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 16.09.2020 г. до 17.11.2022 г., сума в размер на 4,39 лв.,
представляваща такса за дялово разпределение за периода м.11.2020г.-
м.04.2021г., ведно със законната лихва за периода от 14.12.2022г. - датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й заплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. №
68195/2022г. по описа на СРС, 69 състав , като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
0,78 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 17.11.2022 г.
ОСЪЖДА Р. С. М., ЕГН: **********, адрес: гр. С. ж.к. „Р.“, бл.
..................... да заплати на „..............” ЕАД, ЕИК ................, със седалище и
адрес на управление: гр. С. ул. „.............” № ..........., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 54,63 лв.-разноски в заповедното производство и сумата от
95,90 лв.-разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН: **********, адрес: гр. С. ж.к. „Р.“, бл.
..................... да заплати на „..............” ЕАД, ЕИК ................, със седалище и
15
адрес на управление: гр. С. ул. „.............” № ..........., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 54,63 лв.-разноски в заповедното производство и сумата от
95,90 лв.-разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „...................“ ООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16