№ 5351
гр. С., 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20231110208357 по описа за 2023 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на К. К. Б. от гр. С. срещу наказателно постановление
(НП) №22-4332-026190/14.12.2022 г. на началник група към Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“)
при СДВР, с което му е наложено административно наказание на основание
чл.179, ал.2, предл.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в
размер на 200 (двеста лева) лв. за нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП глоба в размер на 500 (петстотин лева) лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение
по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.III-то от ЗДвП
глоба в размер на 10 (десет лева) лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от
ЗДвП.
С жалбата се моли за намаляване на глобата по наказателното
постановление, тъй като не бил под въздействието на алкохол, не стигнало
времето да отиде до болница за кръвна проба, инцидента бил на завой,
обстановката била снежна и нямал време за реакция.
Жалбоподателят редовно призован се явява в съдебно заседание.
Поддържа жалбата си и по същество моли за намаляване размера на
1
глобата.
За органа издал наказателното постановление не се явява представител и
не е взето отношение по същество.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени доказателства:
На 02.12.2022 г. в ранните часове на деня около 04:30 ч. жалбоподателят
управлявал собствения си лек автомобил „**********“, с ДК № ******* в гр.
С., кв. „********“ по ул. „********“ и реализирал леко ПТП в намаляващия
пред него лек автомобил „******“, с ДК № ********. Подаден бил сигнал до
КАТ и на място пристигнал екип, сред които и свидетеля А. П.. Изготвени
били писмени декларации от участниците в ПТП-то, както и скица на същото
и протокол за ПТП-то. Извършена била проверка, при която полицейските
служители приели, че вината за ПТП-то е на жалбоподателя. Същият бил
тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, с инвентарен №0133.
Пробата му била с №4733 и отчела положителен резултат от 0,60 промила на
хиляда в количеството издишан въздух. Издаден бил на жалбоподателя
контролен талон за изследване №113658 да се яви в МБАЛ „Св. А.“ до 40
минути, който му е връчен в 05:25 часа. Приложена е разпечатка от пробата с
техническото средство за употреба на алкохол.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия GA, с № 848857 на 02.12.2022 г., за това, че на
същата дата около 04:35 часа в гр. С. по ул. „********“ с посока на движение
от ул. „******“ към ул. „*******“, управлява собствения си лек автомобил
„**********“, с ДК № *********** и пред №55, поради недостатъчно
разстояние и под въздействие на алкохол реализира леко ПТП в намаляващия
пред него скоростта лек автомобил „******“, с ДК №********, като му е
извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, с инв.
№0133 за употреба на алкохол, проба №4733, която е отчела положителен
резултат от 0,60 промила на хиляда в количеството издишан въздух, както и
водачът не представя свидетелство за регистрация на МПС. Посочено е, че
горното съставлява нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП, чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП,
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Издадено е въз основа на акта атакуваното наказателно постановление от
началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР – старши инспектор Г. В. Б.,
2
назначена на длъжност началник на 01 група „Административно-наказателна
дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна
полиция“ при СДВР.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства: заповед на министъра на вътрешните работи, както и
гласните: показанията на свидетеля П., които са логични и непротиворечиви и
съдът ги цени.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок
/видно от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите не страдат от
пороци, като са спазени изискванията на материалните и процесуални норми.
АУАН е съставен, а НП е издадено от съответните компетентни органи.
АУАН е съставен след като са събрани относимите към деянието
доказателства и след тяхната преценка от актосъставителя. Подробно и пълно
е описана фактическата обстановка на нарушенията, както в акта, така и в НП
и същите съответстват на посочените като нарушени правни норми от ЗДвП.
Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на атакуваното
наказателно постановление, поради незаконосъобразността му.
По т.1 на процесното НП:
По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани
доказателства по делото се установява извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
Съгласно чл.23, ал.1 от ЗДвП се предвижда задължение за водача да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта
или спре рязко.
3
В случая от събраните по делото доказателства, в частност показанията на
свидетеля, протокола за ПТП и скицата се установява, че визираното в
АУАН и НП друго МПС, с което жалбоподателя е осъществил ПТП-то е било
пред него.
Наказателното постановление в тази му част е напълно обосновано и е
подкрепено от събраните в административнонаказателното производство
доказателства. Нарушението е описано пълно и обстоятелствено, както в
АУАН, така и в наказателното постановление. Предвид на това съдът не
намира основания за отмяната в тази му част на атакуваното наказателно
постановление, поради незаконосъобразността му.
В случая жалбоподателят от обективна страна като водач на моторно
превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) лек автомобил
„**********“, с ДК № *********** се движел на такова разстояние, след
движещото се пред него МПС лек автомобил „******“, с ДК №********, че
дистанцията е била малка и не е могъл да реагира при намаляването на
скоростта от същото, като е реализирал ПТП в него, след като „водачът на
„*******“-то е намалил. От субективна страна деянието е извършено
умишлено, тъй като жалбоподателя като правоспособен водач е бил длъжен
да съобрази поведението си с правилата за движение по пътища. С горното си
поведение същия е осъществил състава на чл.23, ал.1 от ЗДвП. Фактът, че е
било заснежено и на завой е следвало да води водача да бъде предпазлив при
движението си и да съобразява спазване на дистанцията с движещия се пред
него автомобил. Следва да се има предвид, че дошлите на място полицаите са
извършили оглед на място, изслушали са водачите, макар и да не са
присъствали на самото ПТП и са взели предвид конкретното поведение на
участниците и тяхното местоположение непосредствено преди ПТП-то.
Налице са предпоставките за носене на административнонаказателна
отговорност по чл.179, ал.2, предл.2 от ЗДвП, която норма предвижда, че
който по време на движение при неспазване на дистанция причини
пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление,
се наказва с глоба от 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
При определянето на административното наказание са спазени
изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като е наложено на
жалбоподателя съответното на извършеното нарушение, а именно глоба в
4
предвидения в закона фиксиран размер от 200 лв.
С така наложеното наказание по административен ред, съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на административното наказване посочени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
По т.2 на процесното НП:
По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства
по делото се установява извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина.
Съгласно чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП: на водача на пътно превозно средство е
забранено да го управлява под въздействие на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества.
От събраните по делото доказателства се установява извършването на
нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, доколкото жалбоподателят като водач
на лек автомобил „**********“, с ДК № ***********, което е моторно
превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) от обективна
страна е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на
алкохол, установена по надлежен ред над 0,5 промила, а именно отчетеното с
Алкотест Дрегер е 0,6 промила. Като доколкото не се е явил за вземане на
кръвна проба в посоченото в издадения му талон време в посоченото лечебно
заведение, то относимо е отчетеното от техническото средство.
От субективна страна деянието е осъществено умишлено, тъй като
жалбоподателят като правосопособен водач на МПС е длъжен да не
употребява алкохол преди управлението на същото. Следва да се посочи, че
са спазени освен изискванията на ЗАНН по време на административно-
наказателното производство, така също и тези на Наредба №1/2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. В случая съгласно чл.4, ал.1 от
Наредба №1/2017 г. задължение на контролните органи при посещение на
място на ПТП е да извършат проверка с техническо средство за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС. Изпробването е
станало с техническо средство, което е било в изправност и от вида на
одобрените такива по надлежен ред. Като талона за медицинско изследване е
в съответствие с изискванията на Наредба №1/2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
5
вещества или техни аналози относно съдържанието на попълнения текст, така
и дадения срок, в който е следвало да се яви водача в лечебното заведение,
съобразено е с обстоятелството, че водачът е бил спрян за проверка в
населено място. Фактът, че жалбоподателят не е могъл да даде кръвна проба в
посочения в талона срок е извън волята на контролните органи.
Съгласно чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от 6 месеца и глоба 500 лв., който управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително.
На жалбоподателя са наложени кумулативно предвидените наказания в
закона, които са фиксирани при установена концентрация над 0,5 на хиляда
до 0,8 на хиляда включително, като административнонаказващият орган се е
съобразил с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Като съдът счита, че с така определените по вид и размер
административни наказания, при спазване изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2
от ЗАНН ще бъдат постигнати целите на административното наказване
предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
По т.3 на процесното НП:
От събраните по делото доказателства се установява извършването на
нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, доколкото жалбоподателя като
водач на лек автомобил „**********“, с ДК № ***********, което е моторно
превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) от обективна
страна не е представила при поискване от контролните органи свидетелство
за регистрация на МПС, което управлява.
Съгласно чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторно превозно
средство, което управлява или за тегленото от МПС ремарке.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателя като правоспособен водач е бил длъжен да съобрази
поведението си и носи в себе си свидетелството за регистрация на МПС, щом
6
управлява автомобила, като при поискване го предостави на проверяващите.
С горното си поведение същия е осъществил състава на чл.100, ал.1, т.2 от
ЗДвП.
Налице са предпоставките за носене на административнонаказателна
отговорност по чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, която норма предвижда, че
подлежи на наказание глоба в размер на 10 лв., водач, който не носи
определените документи, които са лимитативно изброени, сред които е и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.
При определянето на административното наказание са спазени
изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като е наложено на
жалбоподателя съответното на извършеното нарушение, а именно глоба от 10
лв.
С така наложеното наказание по административен ред, съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на административното наказване посочени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Поради гореизложеното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като законосъобразно.
Не се претендират разноски от въззиваемата страна до приключване на
делото в първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат
поискани такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към
която препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася
по същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №22-4332-
026190/14.12.2022 г. на началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението, на основание чл.63в от ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр. С. на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8