РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Бургас, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Росица Ж. Темелкова
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252000500063 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 1081/19.12.2024 год. по гр.д № 257/2023 год. по описа на
Бургаския окръжен съд са отхвърлени предявените от М. И. Д. със съдебен
адрес: гр. Б., к-с „С.“, бл. **, вх. *, п.к. ** с пълномощник адв. С. Х. с адрес на
адвокатската кантора: гр. П., бул. “Р.“ № **, ет. *, оф. * обективно съединени
искове против Прокуратурата на Република България с административен
адрес: гр. София, бул. “Витоша“ № 2, за осъждането й да му заплати следните
обезщетения за претърпени от него имуществени вреди от повдигнати и
поддържани обвинения по отношение на него през 1996 год. и 1998 год. по
следните заявителски материали: ЗМ- 373/1996 год. за престъпление по
чл.214 от НК-изнудване, ЗМ-396/1996 год. за престъпление по чл.323 НК-
самоуправство, ЗМ-397/1996 год. за престъпление по чл.144, ал.1,2 НК-закана,
ЗМ-828/1998 год. за престъпление по чл.194 НК- кражба, а именно:
-сумата от 124 392,25 лв., представляваща разлика в заплащането,
което ищецът би получавал на длъжност „*******“ в "Л. Н.Б.“ АД и тази,
която получава като „********“ в същото акционерно дружество за
периода от 01.01.2017 год. до 01.01.2022 год., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.12.2021 год. до
окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 3600 лв., представляваща неполучено за четири години
възнаграждение от осъществяване на *************** дейност по
1
договори с ** „А. К. “ -филиал Р. в периода от 2017 год. до 2021 год., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
- 29.12.2021 год. до окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 132 820 лв., представляваща неполучено трудово
възнаграждение поради неназначаване за ***************** в ***,
считано от 01.01.2001 год. до 01.01.2021 год., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда-29.12.2021 год. до
окончателното изплащане на сумата.
Осъден е М. И. Д. от гр. Б. с пълномощник адв. С. Х. да заплати на
Окръжен съд - Бургас сумата от 1552 лв., представляваща направени за
сметка на бюджета на Окръжен съд - Бургас разноски за възнаграждения на
вещи лица по допуснати експертизи.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от М. И. Д., ЕГН
********** чрез процесуален представител адв. С. Х. - АК - П., с посочен за
въззивника съдебен адрес: гр. П., бул. “Р.“ № **, ет. *, оф. *. Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост, вероятно нищожно.
Произнесено е в противоречие със задължителната практика на Върховния
касационен съд и Върховния съд обективирана в тълкувателни решения и
постановления, както и в противоречие с незадължителната практиката на
Върховния касационен съд, с актове на Конституционния съд на Република
България и на Съда на Eвропейския съюз, от значение за точното прилагане на
закона, както и на правото на ЕС. Първото възражение на жалбоподателя
касае безпристрастността на съда постановил обжалваното решение. Твърди
се, че предвид наличието на правен спор между М. Д. и Окръжен съд-Бургас,
по който Окръжен съд-Бургас е ответник, възниква съмнение относно
възможността за обективна и независима преценка на отделен съдия от
състава на този съд при разрешаване на делото. Извън горното се твърди
противоречие на решението с цитирана практика на ВКС относно приетото за
отговорността на Прокуратурата за вреди от полицейска регистрация. Твърди
също, че по своевременно направени доказателствени искания, окръжният съд
не се е произнесъл или ги е отхвърлил, което сочи, че решението е
несправедливо, произнесено от пристрастен състав и при недостиг на
доказателства. Сочи се, че с решението по делото Димитров-Казаков срещу
България, Европейският съд по правата на човека /окончателно на 10.05.2011
г./ е установил нарушение на чл. 8, пар. 2 от Конвенцията, изразяващо се в
липсата на общодостъпен и предвидим закон при извършване на полицейски
регистрации, като до 2007 год. вписването в полицейски регистър не се е
считало за „административна дейност“, а полицейските органи служебно или
по искане на лицето са били длъжни да прекратят полицейската регистрация,
в случаите, когато наказателното производство е прекратено или лицето е
оправдано. Твърди се, че полицейските регистрации на въззивника с категория
„крадец“ не са били прекратени и през 2013 год., а са останали поне до 2021
година, и продължават да съществуват в информационните системи
ЦКОС/РКОС, като окръжният съд е отказал да събере доказателства и в тази
насока. Твърди се, че щом полицейските регистрации на ищеца не са били
прекратени, значи спрямо него е имало повдигнати обвинения, за които
2
той не е бил уведомен, но въз основа на тези регистрации Д. е считан за
„контингент по линия на кражби“, като през 2015 год. е разпореден ареста му,
по-късно е образувано и наказателно производство, и е осъден за
престъпление, което не е извършил по АНД № 525/2018 г. на БРС- ВНАД №
875/2018 год. на АС-Бургас. Твърди се, че в годините на повдигнати и
поддържани обвинения не е успял да си намери работа в обществения сектор
и е бил понижен, понеже е считан за престъпник, с което в пряка връзка е
претърпял претендираните имуществени вреди. Твърди се, че съдът не е
изискал прокурорските постановления относно „липсата на доказателства за
извършено престъпление“, а анализът на съда по досието на Д. е пристрастен
и несправедлив. Твърди се, че прокуратурата не си е свършила работата и
поради бездействията й за прекратяване на незаконните обвинения спрямо Д.,
през 2000 год., впоследствие спрямо него са били предприети репресивните
мерки, от които търпи имуществените вреди. Твърди се, че съдът не е
извършил анализ на задълженията на прокуратурата по чл.127 от КРБ, като не
е отчел и посоченото в решението на ЕСПЧ по делото Димитров-Казаков, че
самото вписване на данни за личния живот на дадено лице в поверителен
регистър е намеса в личния живот по чл.8, независимо от това, дали
впоследствие тази запаметена информация ще бъде използвана или не.
Твърди се, че тъй като прокуратурата има задължения по Конституцията да
контролира дейността на МВР, тя би следвало до отговаря за всички действия
на МВР, включително относно полицейските регистрации и вписването в
досието на Д. на категорията „крадец“, което е оказало влияние върху целия
му личен и професионален живот след това. Сочи се, че законът или актът въз
основа на които са били извършени вписвания в досието на Д. не е явен, тъй
като той няма достъп до т.н. вътрешно-ведомствени инструкции, поради което
като обект на полицейска регистрация, не е бил наясно относно вписванията
за него и не е могъл да предвиди последиците от тези вписвания, нито е бил
уведомен от прокуратурата за тях, което е довело до многократно нарушаване
на правата му, тъй като са му отказани назначения в публичния сектор, бил е
арестуван и срещу него е започнало ДП за престъпление, което не е извършил,
бил е понижен на работното място след разпространение на данни, че е
регистриран като извършител на престъпления. Сочи се, че окръжният съд не
е съобразил и практиката на ЕСПЧ по делото Симеонови срещу България от
2017 г., в което е посочено, че „наказателно обвинение“ по смисъла на
Конвенцията съществува от момента, в който лицето е официално
уведомено от компетентния орган за твърдението, че е извършено
престъпление или от момента в който положението му е било съществено
засегнато от действията предприети от властите в резултат на подозрение
срещу него. Твърди се, че именно с извършеното вписване в Централния
полицейски регистър, че Д. е „крадец“ положението му е било съществено
засегнато, тъй като това е променило отношението към него и към
професионалните му качества, поради което е без значение, че формално
спрямо него не е било образувано наказателно производство, като се
твърди, че за тези засягащи действия е отговорна прокуратурата по чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а изводите на окръжния съд за противното са
необосновани. В този смисъл са изложени подробни съображения. Твърди се,
че като не е събрал изискани от ищеца доказателства, окръжният съд е
проявил лично отношение и пристрастие при разрешаване на спора. Твърди
3
се, че ДП 367/2017 год. има съществено значение за разрешаване на спора, тъй
като по него се намира полицейското досие на М. Д., както и „картата за
полицейска регистрация на лице“ и важни за защитата свидетелски показания,
които имат отношение към твърдените вреди. Твърди се, че
първоинстанционният съд не е тълкувал коректно практиката на ЕСПЧ по
чл.6, пар.2, по релевантните въпроси, като не е даден отговор как е бил
засегнат личния и семейния живот от „обвиненията в категория крадец“.
Твърди се, че с решението не е даден отговор на основния въпрос – „Счита ли
се за повдигане на наказателно обвинение по смисъла на ЗОДОВ откриването
на полицейско досие с цел извършване на полицейска регистрация на лице с
категория „крадец“ и съставяне на това лице на „картон за полицейска
регистрация ?“, на който въпрос с въззивната си жалба въззивникът отговаря
положително и намира, че са налице основания за ангажиране на
отговорността на настоящия ответник по предявените искове.
Изложени са съображения, че досието на Д. е станало достояние на
съдиите от Апелативен съд - Бургас на събрание на 20.06.2024 год., поради
което е отхвърлена кандидатурата на Д. за съдебен заседател, като се сочи, че
у ищеца е налице основателно съмнение в безпристрастността на съдиите от
този съд и убеденост, че това ще повлияе при решаването на делото и
събирането на доказателствата. Направено е искане за отмяна на обжалваното
решение и за уважаване на предявените искове. Направени са искания за
събиране на доказателства, които са поискани, но не са били събрани от
окръжния съд, за назначаване на преводач на Приложение 2 към въззивната
жалба , както и за приемане на приложени към въззивната жалба писмени
доказателства.
В срока за обжалване е постъпило допълнение към въззивната жалба,
в което е посочено, че се обжалва и отказа на първоинстанционния съд да се
разгледа и прогласи нищожността на отказа на назначаването на М. Д. в *** -
Б. към *** - С., постановен заради наличието на полицейски регистрации.
В дадения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба и на
допълнението към нея от насрещната страна.
С определение № 98/27.02.2025 год. по делото въззивният съд е указал
на въззивника М. Д., в едноседмичен срок от съобщаването да заяви изрично
прави ли отвод от разглеждане на делото на съдиите от състава на
Апелативен съд - Бургас на основанията сочени във въззивната жалба или
на други, конкретни основания, които да посочи. В дадения срок е
постъпило становище от въззивника чрез процесуалния му представител адв.
С. Х., в което е посочено, че се поддържат изразените законни и основателни
съмнения в безпристрастността на съдиите от настоящия съд. Сочи се, че
въззивникът М. Д. и Окръжен съд-Бургас са в правен спор, който не е
приключил, като съдия Темелкова, в качеството на Председател на Окръжен
съд-Бургас /преди назначаването си в АС-Бургас/, е подписала отговора на
исковата молба по спора с този съд. Твърди се също, че съдиите от състава на
Апелативен съд-Бургас са гласували против избирането на М. Д. за съдебен
заседател, тъй като са извършили проучване от регистрите до които имат
достъп, и от т.н.“криминалистична справка“, поради което отказът им не
почива на закона. Сочи се, че съдът сам трябва да даде отговор на въпроса
дали може да гарантира справедливо разглеждане на делото по смисъла на
4
чл.6, ал.1 от КЗПЧ.
С нарочно, обосновано определение на въззивния съд, искането на
въззивника за отвод на съдиите от Апелативен съд-Бургас от разглеждане и
решаване на делото е оставено без уважение. Членовете на съдебния състав
изрично са заявили, че по никакъв начин не се чувстват предубедени или
пристрастни при решаване на делото, както и че не е налице обективна
предпоставка за основателно съмнение в безпристрастността на съда, а отвод
при липсата на предпоставки за това би бил отказ от правосъдие. С
определението си по чл.267 от ГПК въззивният съд е взел становище и по
направените от въззивника доказателствени искания, като по исканията
частично е допуснал събиране на доказателства.
В открито съдебно заседание на въззивния съд въззивникът поддържа
изразеното становище и искането си за отвод на съдиите от съдебния състав
приключил разглеждането на делото, а прокуратурата изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното
решението, за което прави искане да бъде потвърдено. Искането за отвод не е
уважено.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предмет на разглеждане пред настоящия съд са обективно съединените
искове на ищеца М. Д. срещу Прокуратурата на Република България, с които
ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати обезщетения за
претърпени от него имуществени вреди, така както е посочено по-горе в
диспозитива на обжалваното решение, за които се твърди, че са претърпени в
резултат от повдигнати и поддържани обвинения по отношение на него
през 1996 год. и 1998 год. по следните заявителски материали: ЗМ-373/1996
год. за престъпление по чл.214 от НК-изнудване, ЗМ- 396/1996 год. за
престъпление по чл.323 НК-самоуправство, ЗМ-397/1996 год. за престъпление
по чл.144, ал.1/2 НК-закана, ЗМ-828/1998 год. за престъпление по чл.194 НК-
кражба. Твърденията на ищеца в исковата молба сочат предявени искове по
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ - твърдят се вреди поради незаконно повдигнати
обвинения в извършване на престъпления, за които отговорност носи
прокуратурата. Ищецът твърди, че съгласно практиката на ЕСПЧ понятието
„обвинение“ следва да се тълкува в по-широк смисъл, като в случая такива са
налице, тъй като въпреки отказите на прокуратурата за образуване на
наказателни производства срещу него по посочените заявителски материали,
регистрациите на ищеца в Централния полицейски регистър /ЦПР/ относно
сочените престъпления не са били снети, поради което е претърпял
претендираните имуществени вреди. Твърденията на ищеца са, че в резултат
на регистрациите за него по заявителските материали, е бил лишен от
възможността да получава възнаграждение считано от 2001 год. като
държавен служител в МВР за сержантската длъжност, за която е
кандидатствал в РГС-Бургас, тъй като кандидатурата му е била отклонена,
защото не отговарял на изискванията на чл.193 от ЗМВР и чл.122, ал.1 от
ППЗМВР, също – през 2015 год. е бил понижен от длъжност „******
******** ***“ в длъжност „********“ и е бил лишен от възможността да бъде
назначен на по-високоплатена длъжност „*******************“ в „Л. Н.
5
Б.“АД, също-през 2017 год. е преустановена работата му като хоноруван
************* в **“ А. К.“ - филиал Р., поради което е бил лишен от месечен
доход в размер на възнаграждението за ******************* дейност.
Твърденията на ищеца сочат, че за процесните периоди той е пропуснал да
получи претендираните суми, които претендира ведно със законните лихви
считано от подаване на исковата молба, до окончателното им плащане.
Ищецът поддържа исковите си претенции, ангажира доказателства.
Ответникът в писмен отговор оспорва допустимостта и основателността
на предявените искове. Счита, че прокуратурата не е материално
легитимирана да отговаря по предявените искове, предвид обстоятелството,
че по твърденията за незаличена полицейска регистрация в Централния
полицейски регистър отговарят органите на МВР. Излага съображения и за
неоснователност на исковете поради липсата на повдигнати и поддържани
обвинения по сочените от ищеца заявителски материали, както и поради
липсата на връзка между дейността на прокуратурата и пропуска на ищеца да
получи претендираните суми. Направено е възражение за изтекла давност по
имуществените претенции на ищеца. Направено е искане за отхвърляне на
исковите претенции, ангажирани са доказателства.
При проверка по чл. 269 от ГПК настоящият съд намира, че
обжалваното решение е валидно като постановено от компетентен съд в
рамките на правомощията му и допустимо, като постановено по допустими
искови претенции. Твърденията на ищеца за повдигнати и поддържани
спрямо него незаконни обвинения от страна на прокуратурата обуславят
допустимостта на исковите претенции, а отговорът на въпроса дали
действително по отношение на ищеца са били повдигнати и поддържани
незаконни обвинения по сочените от него заявителски материали /ЗМ/, е
въпрос по същество на спора.
Трайно установената съдебна практика сочи, че постановено съдебно
решение при наличието на основание за отвод на съдебния състав, не е
нищожно и недопустимо, а е неправилно. Едно от заявените от въззивника
възражения, е наличието на основание за отвод за съдията постановил
обжалваното решение. Искането за отвод е направено от ищеца по делото М.
Д. на осн. чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, като в случая съдията постановил
обжалваното решение с изрично определение от закрито заседание на
04.04.2024 год. е изложил съображения за липсата на лична пристрастност и
предубеденост при разрешаване на спора, както и за липсата на обстоятелства,
които обективно да обосновават опасенията на ищеца, че съдът при гледане и
разрешаване на спора е несправедлив и пристрастен. Настоящият съд също
намира, че множеството вече приключили дела, по които страни са били М. Д.
и различни съдилища от настоящия апелативен район, не обосновават
основателността на тези опасения, поради което не споделя възражението на
въззивника в този смисъл и намира, че решението не е неправилно на това
основание.
По делото се установява следната релевантна фактическа
обстановка:
Видно от приложената към исковата молба разпечатка от 20.11.2015 год.
на тематична справка от Централен полицейски регистър , считано от
6
1996 год., за ищеца е водело поименно досие с лични данни и с информация за
престъпления от общ характер в четиринадесет точки. Както е констатирано и
от окръжния съд, претенциите на ищеца са относно записаните данни както
следва: в т.1.1 и кореспондираща т.1.8, в т.1.2 и кореспондираща т.1.9, в т.1.3
и кореспондираща т.1.10 и в т.1.5 и кореспондираща т.1.12, за които той
твърди, че обективират данни за повдигнати спрямо него обвинения.
Данните са въведени от РУ 02 Б., посочен е „сип“, правна квалификация на
деянието, линия на работа, час и дата на извършване, степен на довършеност,
място на извършването му и описание на деянието, както следва:
- в т.1.8, кореспондираща на т.1.1 е записано следното: регистриран е
заявителски материал /ЗМ/ в РУ 02 Б. под № 96373 от дата 14.03.1996 год.
ищецът е вписан като извършител, с първоначални данни-състояние разкрито,
деяние чл.214 изнудване, получено в РУ 02 Б. на 14.03.1996 год. в 9,30 часа,
установено от явяване на тъжител при известяване извършителят известен,
обектът е неохраняван, извършен оглед-не, отбелязано е: решение със
сигнатура ДО 04.06.-възложена предварителна проверка на дата 14.03.1996
год. със срок за изпълнение -19.03.1996 год., посочен е и резултата от
предварителната проверка-с мнение за /отново със сигнатура/ ДО 04.06. - за
образуване на предварително производство срещу известен извършител дата
29.03.1996, разкрито от РУ 02 Б. на 29.03.1996 год. в час 15,40, движение на
заявителския материал: ЗМ рег. № 373, заедно с мнението за образуване на
предварително производство срещу известен извършител, изпратени на
Районна прокуратура Бургас на 29.03.1996 г.. По заявителския материал е
проведена предварителна проверка със срок от 14.03.1996 год. до
19.03.1996 г., която е завършила с мнение за образуване на предварително
производство срещу известен извършител от 29.03.1996 г. и на същата дата
материалите са изпратени на прокуратурата. Няма поле и не са отразени
данни, какво е постановил прокурор от съответната прокуратура, на
която материалите са били изпратени.
-в т.1.9 кореспондираща на т.1.2 е записано следното: регистриран е
заявителски материал /ЗМ/ в РУ 02 Б. под № 96396 от дата 18.03.1996 год.
ищецът е вписан като тъжител, с първоначални данни-състояние разкрито,
деяние чл.323 самоуправство, получено в РУ 02 Б. на 18.03.1996 год. в 10,00
часа, установено от явяване на тъжител при известяване извършителят
известен, обектът е неохраняван, извършен оглед-не, отбелязано е: решение
със сигнатура ДО 04.06. - възложена предварителна проверка на дата
18.03.1996 год. със срок за изпълнение -23.03.1996 год., посочен е и резултата
от предварителната проверка-с мнение за /отново със сигнатура/ ДО 04.06.-за
образуване на предварително производство срещу известен извършител
дата28.03.1996 г. разкрито от РУ 02 Б. на 28.03.1996 год. в час 00,00, описано е
движението на заявителския материал: ЗМ рег. № 396, заедно с мнението за
образуване на предварително производство срещу известен извършител, са
изпратени на Районна прокуратура Бургас на 28.03.1996 год. По
заявителския материал е проведена предварителна проверка със срок от
18.03.1996 год. до 23.03.1996 год., която е завършила с мнение за образуване
на предварително производство срещу известен извършител от 28.03.1996 год.
и на същата дата материалите са изпратени на прокуратурата. Няма поле и не
са отразени данни, какво е постановил прокурор от съответната
7
прокуратура, на която материалите са били изпратени.
- в т.1.10 кореспондираща на т.1.3 е записано следното: регистриран е
заявителски материал /ЗМ/ в РУ 02 Б. под № 96397 от дата 18.03.1996 год.
ищецът е вписан като извършител, с първоначални данни-състояние разкрито,
деяние чл.144, ал.1/2 закана, получено в РУ 02 Б. на 17.03.1996 год.,
установено от явяване на тъжител при известяване извършителят известен,
обектът е неохраняван, извършен оглед-не, отбелязано е: решение със
сигнатура ДО 04.06.- възложена предварителна проверка на дата 18.03.1996
год. със срок за изпълнение -23.03.1996 год., посочен е и резултата от
предварителната проверка- с мнение за / отново със сигнатура /ДО 04.06.-за
образуване на предварително производство срещу известен извършител дата
28.03.1996 г. разкрито от РУ 02 Бургас на 28.03.1996 год. в час 00,00,
движение на заявителския материал: ЗМ рег. № 397 ,заедно с мнението за
образуване на предварително производство срещу известен извършител, са
изпратени на Районна прокуратура Бургас на 28.03.1996 год. По
заявителския материал е проведена предварителна проверка със срок от
18.03.1996 год. до 23.03.1996 год., която е завършила с мнение за образуване
на предварително производство срещу известен извършител от 28.03.1996 год.
и на същата дата материалите са изпратени на прокуратурата. Няма поле и не
са отразени данни, какво е постановил прокурор от съответната
прокуратура, на която материалите са били изпратени.
- в т.1.12 кореспондираща на т.1.5 е записано следното: регистриран е
заявителски материал /ЗМ/ в РУ 02 Б. под № 98828 от дата 05.06.1998 год.
ищецът е вписан като извършител, с първоначални данни-състояние разкрито,
вид преписка-предаване прокуратура, деяние чл.194 кражба, получено в РУ
02 Б. на 05.06.1998 год., установено от явяване на тъжител при известяване
извършителят неизвестен,обектът е неохраняван, извършен оглед-не,
отбелязано е: решение със сигнатура ДО 04.06.- възложена предварителна
проверка на дата 05.06.1998 год. със срок за изпълнение -12.06.1998 год.,
посочен е и резултата от предварителната проверка - с мнение за /отново със
сигнатура/ ДО 04.06. - за образуване на предварително производство срещу
известен извършител дата 05.06.1998 разкрито от РУ 02 Б. на 05.06.1998 год. в
09,13 часа, движение на заявителския материал: ЗМ рег. № 828 ,заедно с
мнението за образуване на предварително производство срещу известен
извършител, са изпратени на Районна прокуратура Бургас на 10.06.1998 год.
По заявителския материал е проведена предварителна проверка със срок
от 05.06.1986 год. до 12.06.1998 год., която е завършила с мнение за
образуване на предварително производство срещу известен извършител от
05.06.1998 год.-т.е. първия ден от срока за изпълнение, като пет дни след това
и по-точно на 10.06.1998 год. материалите са изпратени на прокуратурата.
Няма поле и не са отразени данни, какво е постановил прокурор от
съответната прокуратура, на която материалите са били изпратени.
От справките изискани от прокуратурата се установява, че и по
четирите заявителски материала по преписките на МВР са постановени
откази на прокурор за образуване на предварително производство, а
поради изтичане на срока за съхранение, постановленията са унищожени
и не могат да бъдат представени. Както извършената регистрация в ЦПР на
МВР, така и постановените откази от прокуратурата, не са били съобщени на
8
ищеца. За тях по негови твърдения, той е разбрал през 2015 год., след което по
негово искане се е снабдил с приложената към настоящата искова молба
тематична справка от ЦПР при МВР.
Не може да бъде споделено възражението по въззивната жалба на
ищеца, че данните по тематичната справка от ЦПР на МВР са съхранявани и
обработвани поне до 2021 год. Видно от материалите по приложеното към
настоящото дело, адм.д. № 286 по описа за 2020 г. на Ямболския
административен съд, което е било образувано по искова молба от 2019 год. на
настоящия ищец М. Д. против ОД на МВР-Бургас за заплащане на сума 25
000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконна и
незаличена в срок полицейска регистрация - бездействие да се заличат
негови лични данни, въведени във връзка с процесните и по настоящото дело
3M-373/1996 г., 3M-397/1996 г. и ЗМ-828/1998 г., всички по описа на РУ 02
Бургас, се установява, че заличаването на посочената по-горе информация
относно ищеца в ЦПР, включително по процесните заявителски материали е
извършено през 2015 г. въз основа на Решение peг. № 812100-41068 от
14.12.2015 г. на Министъра на вътрешните работи. В производството по
административното дело М. Д. е твърдял, че регистрацията му в ЦПР на МВР
по посочените по-горе заявителски материали, за периода за който данните по
нея са били съхранени 1996-2015 год., респ. - данните в масивите на МВР,
въведени във връзка с водени срещу него „разследвания“ в качеството му на
извършител на престъпления по чл. 214 от НК /преписка 3M-373/1996 г. по
описа на РУ 02 Б./, по чл. 144, ал. 1/2 от НК /преписка 3M-397/1996 г. по описа
на РУ 02 Б./ и по чл. 194 от НК /преписка ЗМ-828/1998 г. по описа на РУ 02 Б.
/тъй като не са били заличени, са били разпространени с клеветнически
твърдения по негов адрес, че е престъпник, включително сред колегите му, от
което за него са произлезли неимуществени вреди. Производството по
воденото административно дело е завършило с влязло в сила на
23.11.2022 год. отхвърлително решение по претенциите на ищеца.
От приложеното пред въззивния съд писмо /л.184/ на директора на
ГД“НП“ при МВР се установява, че при извършената проверка в
автоматизираните информационни фондове /АИФ/ за общо ползване на
МВР, за ищеца М. И. Д. към настоящия момент /19.05.2025 г./ не се
обработват данни за образувани и водени срещу него приключени и
неприключени наказателни производства. За М. И. Д. към 11.01.2021 г. в
„Картотека полицейска регистрация“, документален информационен
фонд на ГДНП, са се обработвали данни за полицейска регистрация под №
2880 от 14.10.2017 г., която е била извършена на лицето в 01 РУ Бургас -
ОДМВР Бургас за деяние по чл. 326, ал. 1, вр. чл. 26 от НК, по ДП № 431
ЗМ-1353/2015 г. на 01 РУ - Бургас, като същата е снета със Заповед peг. №
3286з-72 от 11.01.2021 г. по описа на ГДНП. на основание чл. 68, ал. 6, т. 4 от
Закона за Министерството на вътрешните работи. Картата за полицейска
регистрация е архивирана и унищожена е протокол № 3286р-10994 от
08.03.2021 г. за унищожаване на карти и фотоснимки от снети полицейски
регистрации от документалните информационни фондове на ГДНП от
комисия определена със заповед на ГДНП. Данните за полицейската
регистрация на лицето са изтрити от автоматизираните информационни
фондове на МВР. Представено е и копие от протокола с peг. № 3286р-
9
10994/2021 г. по описа на ГДНП за снемане на полицейската регистрация,
извършена на М. И. Д. и за унищожаване на съответния документален носител
на информация, със заличени лични данни. От представена справка за
съдимост на ищеца се установява, че лицето не е осъждано, като по НАХД
№ 525/2018 год. на РС-Бургас, по което е било постановено решение,
потвърдено с решение № от 17.01.2019 год. по ВАНД 857/2018 год. на ОС -
Бургас, М. И. Д. е признат за виновен в това, че на 25.11.2015 г. в гр.Бургас в
условията на продължавано престъпление, при което са осъществени две
деяния… предал по мобилния си телефон на телефон при ОСС при Община -
Бургас неверни повиквания за тревога, а именно, че може да има и ще има
бомба в сградата на Културен дом „Нефтохим“-Бургас“, с което е извършил
престъпление по чл.326, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. На осн. чл.78а, ал.1 от
НК М. Д. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание.
От горното се установява, че единствените съхранявани след
14.12.2015 г. данни за полицейска регистрация на М. И. Д. в „Картотека
полицейска регистрация“, документален информационен фонд на ГДНП, до
унищожаването им с протокол № 3286р-10994 от 08.03.2021 г. от комисия
определена със заповед на ГДНП, не се отнасят за информацията по
процесните заявителски материали от 1996 год. и от 1998 год. в ЦРП,
поради което съхраняваната след 14.12.2015 г. информация за ищеца е без
значение за изхода от настоящото дело.
За разлика от претенциите на ищеца за неимуществени вреди, насочени
срещу ОД на МВР по адм.д. № 286/2020 год. по описа на ЯОС, почиващи на
еднотипни с настоящите фактически твърдения за незаконно съхранение на
информация в полицейските масиви от МВР за периода 1996-2015 г. и
разпространението й по процесните заявителски материали, в настоящото
производство ищецът твърди, че тази информация отразява повдигнати
срещу него незаконни обвинения, за което следва да се ангажира
отговорността на прокуратурата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, съгласно който
прокуратурата отговаря за вреди причинени на граждани от обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е
престъпление или поради това, че наказателното производство е образувано
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Твърденията на ищеца за повдигнати и поддържани спрямо
него незаконни обвинения от прокуратурата, обуславят и изводите за
правната квалификация на предявените искове по чл.2, ал.1, т.2 от
ЗОДОВ.
Възраженията на въззивника относно непроизнасянето на
първоинстанционния съд за претърпени от него неимуществени вреди от
полицейска регистрация поради намеса в личния му живот и от
неосъществен надзор от страна на прокуратурата по отношение на
незаличена полицейска регистрация, са извън предмета на предявените
искови претенции и по тях не се дължи произнасяне, тъй като нямат връзка с
претендираните по делото обезщетения за претърпени имуществени вреди от
незаконно повдигнати обвинения.
10
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че с обжалваното
решение не е даден отговор на въпроса, извършената на ищеца полицейска
регистрация в ЦПР, счита ли се за повдигане на наказателно обвинение по
смисъла на ЗОДОВ. В мотивите към обжалваното решение, след като
подробно е анализирал нормативната уредба относима към соченото от ищеца
за периода на съхранение на данните за него в ЦРП, окръжният съд е приел, че
данните по горепосочените ЗМ са въведени от полицията въз основа на
осъществени от полицейски служители предварителни проверки по чл. 191
от НПК /отм./, при спазване на правила във вътрешноведомствени секретни
инструкции, а не въз основа на постановления за привличане на ищеца като
обвиняем по образувани наказателни производства. В периода 1996-1998 год.
по посочените от ищеца данни в Централния полицейски регистър не са
били образувани наказателни производства, по които той да е бил
обвиняем, постановени са били откази да бъдат образувани такива, а са
били осъществени само предварителни проверки по чл.191 от НПК /отм./
от служители на РУ 02 Бургас, завършили с мнения за образуване на
предварителни производства срещу известен извършител, които са били
изпратени на Районна прокуратура-Бургас. Районна прокуратура - Бургас е
отказала образуване на наказателни производства по изпратените й
преписки относно процесните ЗМ. Акцентирано е върху това, че в хода на
предварителните проверки по отношение на ищеца и с участието му, не
са били възлагани и/или извършвани никакви процесуално-следствени
действия, включително такива, които НПК /отм./ е допускал по
изключение да се осъществяват в рамките на предварителната проверка
по чл.191. Посочено е, че ищецът не твърди, а и няма данни, устно или
писмено по време на предварителните проверки по процесните ЗМ и след
приключването им, включително до момента, прокурор му е съобщил, че е
извършил престъпление по тези ЗМ или че подозира, че ищецът е извършител
на престъпление, поради което не се установява по отношение на ищеца да
е било налице „наказателно обвинение” и по смисъла на понятието, което
в него влага ЕКПЧ и Европейският съд за правата на човека. Посочено е,
че съгласно практиката на ЕСПЧ наказателно обвинение съществува от
момента, в който лицето е официално уведомено от компетентния орган
за твърдението, че е извършило престъпление, или от момента, в който
положението му е било съществено засегнато от действията, предприети
от властите в резултат да подозрение срещу него - така например лице,
арестувано по подозрение, че е извършило престъпление (вж. наред с други
решения Heaney and McGuinness v. Ireland, № 34720/97, § 42, ЕСПЧ 2000XII, и
Brusco v. France, № 1466/07, §§ 47-50, 14 октомври 2010 г.), заподозряно лице,
разпитвано за участието си в деяния, които представляват престъпление (вж.
Aleksandr Zaichenko v. Russia, № 39660/02, §§ 41-43, 18 февруари 2010 г.;
Янков и други срещу България, № 4570/05, § 23, 23 септември 2010 г.; и
Ibrahim and Others, цитирано по-горе, § 296), и лице, на което официално е
повдигнато обвинение в престъпление по определена в националното право
процедура (вж. наред с много други решения Pelissier and Sassi v. France [GC],
№ 25444/94, § 66, ЕСПЧ 1999II, и Pedersen and Baadsgaard v. Denmark [GC], №
49017/99, § 44, ЕСПЧ2004Х1). Разяснено е, че именно такива случаи могат да
се смятат за обвинение в престъпление в широк смисъл и да се претендира
отговорност по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, но такива твърдения по отношение на
11
процесните ЗМ ищецът изобщо не е въвел, нито такива факти се установяват
от събраните доказателства.
Въз основа на горните изводи, които напълно се споделят от настоящия
съд и на останалите подробно изложени съображения относно режима за
въвеждане, съхранение, достъп и унищожаване на данни за лицата в масивите
на МВР, към които на осн. чл.272 от ГПК настоящият съд препраща, е
направен решаващия извод на окръжния съд по делото, че не е установен
един от кумулативните елементи от материалноправния състав на чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ – повдигнато спрямо ищеца незаконно обвинение,
поради което е прието, че исковете на М. Д. следва да бъдат отхвърлени.
Както вече беше посочено, тъй като претенциите на ищеца са по
специалната правна норма на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – за имуществени
вреди в резултат на незаконно обвинение, неотносимо е позоваването па чл.
127 от Конституцията на Република България за допуснато от страна на
прокуратурата нарушение чрез неупражнен контрол на действия на МВР
относно вписаните данни за него в поверителен регистър на МВР, което по
негови твърдения е довело до намеса в семейния и личния му живот. Следва
да се посочи, че след като тази претенция на ищеца, с искане за обезщетяване
на неимуществени вреди поради намеса в личния му живот, е отхвърлена
спрямо МВР по адм.д.№ 286/2020 год. на ЯОС с влязло в сила решение –
т.е. по това дело действия на МВР по процесните ЗМ, водещи до намеса в
личния живот на ищеца не са установени, не би могло и да се приеме, че е
налице соченото нарушение на Конституцията от страна на прокуратурата.
Отделно от това, намесата в личния живот е извън обстоятелствата по
претенциите на ищеца за имуществени вреди, заявени по настоящото
дело, а и доколкото ЗОДОВ възлага на МВР пряката отговорност по
твърденията за нередовности при полицески регистрации, а не на
прокуратурата, извън предмета на делото е изследването за законността
на полицейските регистрации и начина на съхранението им, в случаи
като настоящия – когато те не могат да бъдат счетени за повдигнати
обвинения.
Поради липсата на една от кумулативните предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника по предявените искове,
окръжният съд не е изследвал останалите предпоставки на специалния
деликтен състав - причинени вреди и причинна връзка на вредите с
незаконно обвинение, но предвид твърденията на въззивника, че по
отношение на него са налице всички предпоставки за уважаване на исковете,
настоящият съд излага съображения и по тези предпоставки.
Имуществените вреди са или претърпени загуби или пропуснати
ползи. Претъпрените загуби са настъпили вреди, в резултат на което е
намалено имуществото на пострадалия, а пропуснатите ползи са вреди за
които е установено, че са щели да настъпят с висока степен на сигурност,
изразяващи се в пропускане да се увеличи имуществото на лицето
/неосъществено увеличение на имуществото на правоимащия/ .
Твърденията на ищеца за неимуществени вреди по предявените искове са за
пропуснати ползи, доколкото той твърди, че ако беше назначен на сочените
длъжности или ако беше продължил с преподавателската си дейност, за
процесните периоди щеше да реализира сочените приходи от заплати и
12
хонорари. Теорията и съдебната практика са единни, че присъждането на
имуществени вреди за пропуснати ползи не може да почива на хипотези, а
следва да е доказана с висока степен на сигурност възможността за
увеличаване на имуществото на лицето, като пропускането на
възможността за такова сигурно увеличение следва да е в пряка
причинно-следствена връзка с твърдяното незаконно обвинение.
Съгласно приетото с ТР №3/13.01.2023 год. по ТД №3/2021 г. на ОСГТК на
ВКС, причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със
сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи,
причинени от неизпълнение на договорно задължение. В мотивите към
тълкувателното решение е посочено, че на обезщетяване подлежат само
реалните вреди, т.е. правото на обезщетение се поражда само за
действителните вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй като
обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване.
На първо място следва да се посочи, че претенциите на ищеца
едновремемно по трите пункта: - за сумата от 124 392,25 лв.,
представляваща разлика в заплащането, което ищецът би получавал на
длъжност „*********“ в "Л. Н. Б.“ АД и тази, която получава като „********“
в същото акционерно дружество за периода от 01.01.2017 год. до 01.01.2022
год., -за сумата от 3600 лв., представляваща неполучено за четири години
възнаграждение от осъществяване на *************** дейност по договори с
** „А. К.“- филиал Р. в периода от 2017 год. до 2021 год. и за сумата от 132
820 лв., представляваща неполучено трудово възнаграждение поради
неназначаване за ***************** в ***, считано от 01.01.2001 год. до
01.01.2021 год. са конкуриращи се помежду си и взаимоизключващи се,
доколкото за процесните периоди ищецът не би могъл да реализира приходи
едновременно на трите сочени от него основания – едновременно като
************* на длъжност в ***, като *************** в ** „А. К.“-
филиал Р. по ********** „********** и *********“ и
„********************“ и като работещ по трудов договор в „Л. Н. Б.“ АД,
поради което хипотетично основателността на една от претенциите на ищеца
би довела до неоснователност на другите две.
Извън горното, по делото ищецът не доказа в необходимата висока
степен на сигурност, твърдяната възможност за увеличаване на
имуществото му с паричните средства по претенциите, както и наличието
на причинна връзка между отразените в масивите на МВР до
унищожаването им на 14.12.2015 год. данни за него по процесните
заявителски материали, респ. – между действия на прокуратурата по
незаконно поддържани обвинения и пропуснатите възможности за
увеличаване на имуществото му.
От приложеното по делото уведомление от 11.08.2000 год., с което
ищецът е уведомен, че комисията по подбора на кандидатите за работа в
НСГП-МВР е отклонила кандидатурата му за сержантска длъжност в РГС-
Бургас, тъй като не отговаря на изискванията на чл.192 и чл.193 от ЗМВР и
чл.122, ал.1 от ППЗМВР поради неблагоприятен резултат от проучването, по
никакъв начин не се установява, че отказът е постановен поради извършените
към този момент отразявания за ищеца в тематичната справки към ЦПР по
процесните заявителски материали или в резултат на незаконно повдигнати
13
обвинения. Доколкото справките в ЦПР само описват извършени действия от
служители на МВР, но не са данни за повдигнато обвинение, предвид
отразяването, че материалите по тях са били изпратени на компетентната
прокуратура за преценка дали да бъде образувано наказателно производство,
дори да е извършено проучване на ищеца по тези заявителски материали, би
следвало компетентната комисия да е констатирала, че по тях прокуратурата е
отказала да образува наказателни производства срещу ищеца – т.е. резултата
от такова проучване спрямо ищеца би бил благоприятен за него, поради което
няма никакво основание да се счете, че отказа за назначаване на ищеца като
служител в МВР е в пряка причинно-следствена връзка с отразени данни в
ЦПР на МВР, още по-малко - с повдигнати спрямо него незаконни обвинения.
Също-по никакъв начин не би могло да се предположи с необходимата степен
на сигурност, че за периода от 01.01.2001 год. до 01.01.2021 год. ищецът, ако
беше одобрен за работа като държавен служител в МВР, е щял да работи в
тази държавна структура, да получава соченото от него възнаграждение и да
се пенсионира там.
Липсата на доказано с необходимата степен на сигурност увеличаване на
имуществото на ищеца и на причинна връзка с действия на прокуратурата се
отнася и до твърденията му за пропуснати ползи по другите две претенции,
при които освен това твърдените от ищеца последици, са резултат на негови
волеви действия - той сам е напуснал ****************** си дейност и сам е
поискал преместване на друга длъжност в Л. Н. Б. Както от приложеното
адм.д. № 286/2020 год. на ЯОС, така и от свидетелските показания на
свидетеля Д. К. /„от началника на М. Д. - С. С. съм чувал, че статиите, които
излязоха в медийното пространство по повод М. Д. са му повлияли лошо на
работното място… в тези статии пишеше, че е престъпник, бомбаджия, че
иска да пали общината….“/ се установява, че действия на ищеца, включително
във връзка с обстоятелствата по наложеното му административно наказание
по НАХД № 525/2018 год. на РС - Бургас, по което М. И. Д. е признат за
виновен за престъпно деяние извършено на 25.11.2015 г., са били отразени в
медиите. Логично е да се предположи, че твърдения от ищеца спад на доверие
при колеги от академичните среди, и при работата му по трудово
правоотношение, е по-вероятно да е резултат от публична информация от
медиите, но няма никакви данни, че това е станало заради разпространяване
на информация от тематичните справки в ЦПР по процесните заявителски
материали, и то от прокуратурата по повдигнати от нея незаконни обвинения
по тези ЗМ.
Горното сочи неоснователност на претенциите на ищеца по делото,
поради недоказаност на същите и обуславя отхвърлянето на предявените
искове.
Друго, самостоятелно основание за частично отхвърляне на исковите
претенции на ищеца за неполучено трудово възнаграждение поради
неназначаване за държавен служител в МВР, е частичното им погасяване по
давност. При подадена искова молба на 29.12.2021 год., общата петгодишна
давност за вземания за имуществени вреди по този пункт е изтекла за
имуществените претенции заявени за периода преди 29.12.2016 год.
В обобщение, освен, че не е установено по отношение на ищеца да е
повдигнато и поддържано незаконно обвинение по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от
14
ЗОДОВ, не са установени и останалите кумулативни предпоставки за
уважаване на предявените искове, а и частично за претендираните периоди
преди 29.12.2016 год. претенциите са погасени по давност, поради което
исковите претенции на ищеца като неоснователни, следва да бъдат
отхвърлени, а като е стигнал до същите крайни решаващи изводи,
Бургаският окръжен съд е постановил правилно решение, което следва
да бъде потвърдено от въззивния съд.
Противно на соченото в допълнителната въззивна жалба, изцяло извън
предмета на делото е прогласяването на нищожност на отказа за
назначаването на М. Д. в *** - Б. към *** - С. през 2000 год., поради което
както първоинстанционния, така и въззивния съд не дължат произнасяне по
този въпрос.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1081/19.12.2024 год. по гр.дело №
257/2023 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15