Решение по дело №63/2020 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 67
Дата: 6 юли 2020 г. (в сила от 27 юли 2020 г.)
Съдия: Нася Иванова Япаджиева
Дело: 20202160200063
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   67

 

гр.Поморие, 06.07.2020год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди и  двадесета година  в състав:   

                                                                   

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нася  Япаджиева

 

при участието на секретаря: Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Н.  Япаджиева НАХД N 63  по описа за 2020год. и за  да  се  произнесе взе пред вид следното:

            Производството е образувано по постъпила жалба от ЕТ„П.-Р. К.” ЕИК... представлявано от Р.К.К. ***-F495512/03.12.2019г. издадено от  Началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което на едноличния търговец  е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 500 /петстотин/ лева, на основание чл.185, ал.2, изр.2, във вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС за това, че при извършена проверка на 07.06.2019г. в 12:15 часа  в търговски обект – павилион плод- зеленчук находящ се в гр.Поморие ул...., стопанисван от ЕТ„П.-Р. К.” ЕИК...   се установило, че в обекта не се съхранява книгата за дневните финансови отчети за текущата година на фискалното устройство ELTRADE B1 с инд.№ ED300210 и ФП №44300210.  В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска отмяната му. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Административно наказващия орган,  моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, от лице активно легитимирано и имащо правен интерес от атакуване на  наказателното постановление.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:  

На 07.06.2019г. в 12:15 часа  в търговски обект – павилион плод- зеленчук, находящ се в гр.Поморие ул...., стопанисван от ЕТ„П.-Р. К.” ЕИК... ,  служители на  НАП  извършили проверка за която е съставен Протокол за извършена проверка №0342448/07.06.2019г. При проверката е установено, че в обекта ,не се съхранява книгата за дневните финансови отчети за текущата година на фискалното устройство ELTRADE B1 с инд.№ ED300210 и ФП №44300210. Бил съставен АУАН F495512/27.06.2019г., от Д.И.Ж. – инспектор по приходите, като в АУАН  като нарушена  е посочена разпоредба на чл.118, ал.4 от ЗДДС , чл.42, ал.1, т.4  от Наредба Н-18/13.12.2006г. на  МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. В АУАН, като възражение, управителя е записал, че има всички документи, но не са в нея.

  Въз основа на така съставения  АУАН, АНО е издал обжалваното  НП  №487385-F495512/03.12.2019г.  В него е описаната идентична фактическа обстановка и като нарушени са посочени същите разпоредби и на основание чл.185, ал.2, изр.2, във вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС, АНО е наложил наказание имуществена санкция в размер на 500лв.

С оглед така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:      

При провеждане на административно – наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения: При съставянето на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и издаването на атакуваното наказателно постановление /НП/ са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове по чл. 34 от ЗАНН. Както в съставения акт, така и в НП, нарушението е описано с фактическите му признаци и обстоятелствата, при които е извършено.

Не се спори по делото, че на посочената дата е извършена проверка на обекта стопанисван от жалбоподателя, както и, че при проверката е установено описаното административно нарушение.

         Съгласно изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, лицата по чл. 3 със стационарен търговски обект съхраняват в търговския обект книгата за дневните финансови отчети за текущата година, с изключение на случаите по чл. 11, ал. 3 и чл. 14, ал. 3 от същата наредба.

         Нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се.

Разпоредбите на чл. 3 от ЗАНН предвижда, че   за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, но ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

В случая, разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба №Н-18 е изменена (ДВ, бр. 75 от 24.09.2019 г.), като придобива следната редакция - лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект книгата за дневните финансови отчети за текущата година – за лицата, използващи ЕСФП, с изключение на случаите по чл. 11, ал. 3, чл. 14, ал. 3 и чл. 39, ал. 3. Абревиатурата "ЕСФП" в нормата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба №Н-18, означава "електронни системи с фискална памет" (ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, които са одобрени по смисъла на Закона за измерванията (ЗИ) или са с оценено съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), като ЕСФП е вид ФУ, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредба №Н-18.

Предвид гореизложеното се налага изводът, че след изменението на по  чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, адресати на задължението да се съхранява в търговския обект книгата за дневните финансови отчети за текущата година са единствено лицата по чл. 3 от наредбата, които използват ЕСФП.

Жалбоподателят е лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, което използва в търговския си обект фискалното устройство,  модел "ELTRADE B1". След влизане в сила на посоченото изменение на наредбата, за него няма задължение да съхранява книгата за дневните финансови отчети за текущата година на фискалното устройство. Следователно, редакцията на разпоредбата на  чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин с ДВ, бр. 75 от 2019 г., представлява по-благоприятна норма по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, спрямо същата разпоредба в редакцията и към датата на нарушението. Производството понастоящем е висящо и наказателното постановление не е влязло в сила. При наличие на по-благоприятен закон, съдът следва да приложи него, което е основание за отмяна на обжалваното постановление.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН предвижда, че в производството по обжалване на наказателното постановление въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 от АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнасяне по разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, няма искане за присъждане на разноски в производството.

                Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд – Поморие  

Р Е Ш И:

 

        ОТМЕНЯ  Наказателно постановление №487385-F495512/03.12.2019г.  издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което на ЕТ„П.-Р. К.” ЕИК..., представлявано от Р.К.К. *** със седалище и адрес на управление гр.Поморие ул.... е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 500 /петстотин/ лева, за нарушение по чл. 42, ал. 1 т.4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

     

                  Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съдБургас в 14-дневен срок от съобщението.

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: