Р Е Ш
Е Н И Е
№107
гр.
Шумен , 09.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: М.Маринов
Членове:1.А.Карагьозян
2.Р.Хаджииванова
при секретаря Т.Кавърджикова като разгледа докладваното
от съдия Р.Хаджииванова В.гр.дело №108
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №157 от 18.02.2019г. по гр.д.№2780/2018г.,
ШРС е признал за установено по отношение
на Е.И.Х.,
че Г.Й.Г. и П.Р.Г., са собственици, в режим на СИО,
на 1/2 ид. част от поземлени имоти, находящи се в землището на с. З., община Х.,
област Ш., както следва: имот с № 30421.4.6, с площ 11.607 дка, имот с №
30421.31.104, с площ 2,228 дка, имот с № 30421.21.20, с площ 13.898 дка и имот
с № 30421.3.12, с площ 14.046 дка,
като е отхвърлил предявения от Г.Й.Г. и П.Р.Г. срещу Е.И.Х.,
иск по чл.108, в частта относно искането за предаване владението върху 1/2 ид.
част от поземлени имоти, находящи се в землището на с. З., община Х., област Ш.,
както следва: имот с № 30421.4.6, с площ 11.607 дка, имот с № 30421.31.104, с
площ 2,228 дка, имот с № 30421.21.20, с площ 13.898 дка и имот с № 30421.3.12,
с площ 14.046 дка.. Присъдени са и следващите се
разноски.
Недоволни от така постановеното решение
останали ищците, които го обжалват в отхвърлителната част. Твърдят, че същото
било неправилно-необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.
Неправилно съдът приел, че договорът за аренда, сключен от ответника със
съсобственик, притежаващ 1/8ид.ч. от процесните земеделски земи бил
противопоставим на ищците, притежаващи 1/2ид.ч. от същите имоти, въпреки, че те
не го приемали. Законът за собствеността по никакъв начин не разграничавал
правата по чл.32, ал.1 в зависимост от това, дали съсобствениците са придобили
права на основание общо правоприемство чрез наследяване или на основание
последващо частно правоприемство, както е в конкретния случай. Законът не обвързвал по никакъв начин и правото на съсобствениците да не се
съобразят с извършеното действие, в зависимост дали са придобили правото на
собственост след или преди сключването на този договор. Що се касае до изводите
на съда, че праводателите на ищците били получавали полагащите им се арендни
плащания от ответника до датата, на която ищците са придобили собствеността
върху имотите, които действия сочели на мълчаливо приемане на сключения договор
за аренда, то същите почивали не на събрани в хода на делото доказателства, а
единствено на твърдения на ответника и то направени едва след приключване на
съдебното дирене. Неправилно първоинстанционният съд разместил и
доказателствената тежест относно това кой следва да докаже твърдяното от ответника
мълчаливо приемане на договора за аренда от праводателите на ищците. Подобно
разместване представлявало нарушение на правилата на формалната логика, както и
на правилата за доказване, формулирани в ГПК. Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК,
всяка страна била длъжна да установи фактите, на които основава своите искания
или възражения.- След като ответникът твърдял, че праводателите на ищците са
получавали припадащите им се части от арендното възнаграждение и по този начин
са приели сключения аренден договор, изцяло в негова тежест било доказването на
този факт и ангажирането на доказателства,
което не било сторено. От това дали другата страна оспорвала това твърдение или
не, не можело да се прави извод, че твърдението е вярно. Ето защо и твърдението
за мълчаливо приемане на сключения договор за аренда от страна на праводателите
на ищците било изцяло недоказано. В доклада си по делото съдът и не посочил
този факт като признат от ищците. Недоказани били и твърденията на ответника, че
ищците и техните праводатели били приели сключения договор за аренда, сключен
със съсобственика, притежаващ 1/8ид.ч. от имотите, тъй като не били възразили
против този договор. В случая не се твърдяло наличието нито на изрично приемане
на договора от страна на ищците или техните праводатели, нито били представени
доказателства от ответника за мълчаливо приемане на сключения договор за
аренда. Молят съда да постанови отмяна
на решение в обжалваната част и
постановяване на друго, с което
заявените претенции бъдат уважени изцяло.
Въззиваемата страна намира жалбата
за неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди
доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, включително и тези допуснати във въззивното производство, намери жалбата
за неоснователна.
Съгласно отразеното в нотариален акт за дарение №199, т., рег.№, д.№*/2018г.
и нотариален акт за покупко-продажба №200, т., рег.№, д.№*/2018г. на нотариус с
рег.№*ищецът Г.Й.Г. на 13.06.2018г. придобил правото на собственост общо върху 1/2ид.ч. от поземлени имоти- ниви, находящи се в
землището на с. З., общ. Х., обл. Ш., както следва: имот с № 30421.4.6, с площ
11.607 дка, имот с № 30421.31.104, с площ 2,228 дка, имот с № 30421.21.20, с
площ 13.898 дка и имот с № 30421.3.12, с площ 14.046 дка.. Видно от удостоверение за граждански брак №068848/06.12.1987г., към момента на изповядване на сделките, същият е бил в
граждански брак с втората ответница П.Р.Г., поради което и вещноправният ефект
на сделките е настъпил в патримониума и
на двамата, в режим на СИО.
Видно от договор за аренда на
земеделска земя №154, т, рег.№*/21.03.2016г., Ю.И.Б., в качеството на
арендодател, предоставил на ответника Е.И.Х., в качеството на арендатор, за
временно и възмездно ползване гореподочените имоти, за срок от 30 години.
Договорът е вписан в СВ-Ш.. Не е
спорно между страните, а и съгласно наследствените му права от наследството на Б.И.И./удостоверение
за наследници №34/13.07.2016г./ същият, към момента на сключване на арендния
договор, се явявал собственик на 1/8ид.ч. от земите.
С нотариална покана, връчена на
ответника на 28.08.2018г., ищците, уведомили последния за придобитото от тях право на собственост касателно 1/2ид.ч.
от арендуваните имоти, като са му отправили предупреждение да не
заявява собствената им ½ ид.ч. от земите за обработка през стопанската
2018-2019г.. Ответникът им изпратил отговор на
нотариалната покана, с която е заявил, че правото на ищците е
непротивопоставимо на правата му на
арендатор по
договора.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните изводи: Предмет на настоящия спор са ревандикационни претенции предявени от Г.Й.Г.
и П.Р.Г. срещу Е.И.Х. касателно
1/2ид.ч. от поземлени имоти, находящи се в землището на с. З., община Х.,
област Ш., както следва: имот с № 30421.4.6, с площ 11.607 дка, имот с №
30421.31.104, с площ 2,228 дка, имот с № 30421.21.20, с площ 13.898 дка и имот
с № 30421.3.12, с площ 14.046 дка..
За
уважаването на ревандикационен иск е
необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три
предпоставки: на първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на
ищците, на второ-този имот да се владее от ответника, и на трето-да се владее
от него без основание. С
оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищците
е да докажат наличието на положителните предпоставки, а на ответника - че
владее на правно основание. В настоящия
казус безспорен е фактът на владението върху процесните обекти, а именно, че
същото се осъществява от ответната страна. Безспорно е и обстоятелството, че
ищците се явяват собственици на 1/2ид.ч. от процесните имоти на основание
сделките оформени с нотариален акт за дарение №199, т.,
рег.№, д.№*/2018г. и нотариален акт за покупко-продажба №200, т., рег.№, д.№*/2018г.
на нотариус с рег.№. Спор е налице по отношение на останалата
предпоставка - налице ли е правно основание за владението на ответника.
Ответникът твърди, че владее
процесните имоти, включително и претендираната 1/2ид.ч., на правно основание – договор за аренда на
земеделска земя от 21.03.2016г., за срок от 30 години, сключен със
съсобственик, притежаващ 1/8ид.ч. от имотите/ Ю.И.Б./.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ/в редакцията
й към датата на сключване на договора/, когато договорът за аренда е сключен
само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им
се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. Тази разпоредба
обаче не е специална и не изключва приложението на общата норма на чл.32, ал.1
от ЗС, сочеща, че използването и управлението на общата вещ се извършва по
решение на мнозинството от съсобствениците/решение №12/01.03.2018г. по
гр.д.№1251/2017г., ІІг.о./ Договорът за аренда се явява договор за управление и
може да бъде сключен от всеки от съсобствениците за цялата вещ, но ако
съсобственикът сключил договора не притежава повече от 1/2ид.ч. от вещта, този
договор не е противопоставим на всеки от останалите съсобственици.-заедно и
поотделно, освен ако същите са го приели изрично или мълчаливо/например, получавайки
припадащата се на дела им част от арендните вноски/.
В случая договорът за аренда е сключен със
съсобственик, притежаващ по-малко от ½ ид.ч. от земите, поради което и с
оглед разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗС, същият е непротивопоставим на ищците,
които притежават 1/2ид.ч. от имотите. Не се установи ищците да са приели
изрично или мълчаливо/да са получили арендни плащания/ договора. Напротив,
ищците с нотариална покана до арендатора са заявили несъгласието си със същия.
Не се установи и праводателите на ищците да се приели изрично или мълчаливо договора.
Ответната страна, върху която пада тежестта да докаже този изгоден за нея факт
не е ангажирала надлежни доказателства в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК всяка от страните
носи тежестта да докаже факта, от който извлича претендираната, изгодна
за себе си правна последица. Тъй като в настоящия случай ответната страна твърди наличие на правно основание за
владението й-аренден договор, сключен със собственик, притежаващ по-малко от
половината от имотите, който е противопоставим на ищците, то в нейна тежест е
било да докаже приемането на договора от ищците, съответно от праводателите им.
Следва да се отбележи, че ответникът, чрез процесуалния си представител,
едва в пледоарията по същество, след приключване на съдебното дирене, излага
твърдения, че бил изплащал следваща се рента на праводателите на ищците, но
нито в хода на първоинстанционното производство, нито във въззивното такова, ангажира
доказателства в тази насока.
Обстоятелството, че ищците не са заявили становище по това твърдение, изложено
едва в хода по същество, не означава, че същите са признали това обстоятелство
или че не са го оспорили. Възражението е несвоевременно направено и
преклудирано, а и установяването на фактите, обуславящи основателността на
правоизключващото възражение, каквото е заявеното от ответника следва да бъде
извършено чрез пълно и пряко доказване, каквото в случая от страна на
последния не е проведено.
Неоснователно се явява и твърдението
на жалбоподателя, че тъй като
арендният договор бил вписан,
закупувайки идеални част от имота, ищците приели и тежестта , която била
вписана върху тях. Вписването на
договора за аренда от съдията по вписванията има само за цел да осигури публичност и противопоставимост, с
оглед чл.3, ал.5 от ЗАЗ-по отношение на арендатор по вписан по-късно договор за
аренда. Придобиването на идеална част от
земя, по отношение на която е налице сключен договор за аренда с друг
съсобственик, притежаващ по-малко от
1/2ид.ч., не води до извод за автоматично мълчаливо приемане на договора
за аренда, било от праводателите, било от частните правоприемници. В случая, последните
веднага след сделката са изпратили нотариална покана до арендатора,
уведомявайки го, че се противопоставят на договора касателно техните идеални
части. Действително, правоприемниците могат да узнаят, че по отношение на имота
е налице сключен договор за аренда/доколкото последният е вписан/, но не може
да се приеме, че със сключването на прехвърлителните сделки, същите са приели и
договора за аренда, сключен с друг съсобственик. Правоприемниците може да са
сключили сделката именно защото знаят,
че договорът за аренда им е непротивопоставим, Не отговаря на истината и
изложеното от жалбоподателя, че ищците едва пред въззивната инстанция направили
възражение за нарушение на чл.32, ал.1 от ЗС. Още в исковата молба е налице
позоваване на сочената разпоредба.
Предвид изложеното съдът приема, че по делото не бе
доказано ответникът да владее на правно основание процесните имоти, включително
и собствената на ищците 1/2ид.ч. от същите- да има противопоставимо на ищците
право да ползва тяхната 1/2ид.ч. от процесните имоти. Заявените ревандикационни
претенции се явяват основателни и следва да бъдат уважени и в осъдителната им
част.
Първоинстанционното решение в
обжалваната, отхвърлителна част следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което ответникът бъде осъден да предаде на ищците 1/2ид.ч.
от процесните имоти. Решението следва да бъде коригирано и в частта, касателно
присъдените разноски.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, Е.И.Х. следва да заплати на Г.Й.Г. и П.Р.Г., съобразно изхода на спора деловодни
разноски за въззивната инстанция в размер на 105лв., съответно за първа
инстанция в размер на 676.61лв./56.61лв. д.т. съгласно представения списък на
разноските, 10лв.-такса вписване, 10лв.-такси банкови преводи и 600лв.
адвокатско възнаграждение - размерът е изчислен въз основа на чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед фактическата и
правна сложност на делото, по направеното от насрещната страна възражение за
прекомерност на заплатеното от ищците възнаграждение за адвокат. Съгласно
сочената разпоредба, възнаграждението се изчислява върху интереса. Видно от
представения
нотариален акт за покупко-продажба №200, т., рег.№, д.№*/2018г. на нотариус с
рег.№, три месеца преди
завеждане на настоящата искова молба, ищците са придобили 1/4ид.ч. от
имотите за сумата 1500лв./или за
1/2ид.ч. интересът е 3000лв./.
Водим от горното и на основание
чл.208, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА решение №157 от 18.02.2019г. по
гр.д.№2780/2018г., ШРС само в частта, с която са
отхвърлени предявените от Г.Й.Г. и П.Р.Г. срещу Е.И.Х. ревандикационни искове в осъдителната им часта за предаване владението върху 1/2 ид. част от поземлени имоти, находящи
се в землището на с. З., община Х., област Ш., както следва: имот с №
30421.4.6, с площ 11.607 дка, имот с № 30421.31.104, с площ 2,228 дка, имот с №
30421.21.20, с площ 13.898 дка и имот с № 30421.3.12, с площ 14.046 дка., и Г.Й.Г. и П.Р.Г. са
осъдени да заплатят на Е.И.Х. разноски за първоинстанционното производство в
размер на 600лв.., като вместо това в тази част постановява:
ОСЪЖДА Е.И.Х. с ЕГН **********, адрес: *** да
предаде на Г.Й.Г. с ЕГН ********** и П.Р.Г. с ЕГН **********,***, владението на
собствената им 1/2ид.ч. от поземлени имоти-ниви, находящи се в землището
на с. З., община Х., област Ш., както следва: имот с № 30421.4.6, с площ 11.607
дка, при граници: имоти №№30421.4.15,
30421.4.13, 30421.4.7, 30421.6.327, 30421.1.330 и 30421.4.5, имот с № 30421.31.104, с площ 2,228 дка,
при граници: имоти №№30421.31.105, 30421.31.107, 30421.31.103, 30421.31.354,
30421.31.102, и 30421.31.101, имот с № 30421.21.20, с площ 13.898 дка, при граници: имоти №№30421.21.19, 30421.21.16,
30421.21.21 и 30421.21.41, и имот с № 30421.3.12, с площ 14.046 дка., при граници: имоти №№30421.3.20, 30421.3.11,
30421.3.2, 30421.3.17 и 30421.3.13, за които ревандикационните искове в
установителната им част са уважени с решение №157
от 18.02.2019г. по гр.д.№2780/2018г. на ШРС.
В останалат, необжалвана част,
решението е влязло в законно сила.
ОСЪЖДА Е.И.Х. да заплати на
Г.Й.Г. и П.Р.Г., разноски за
първа инстанция в размер на 676.61лв., и 105лв. за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.