Р Е Ш Е Н И Е
№ 444/13.7.2020г.
гр. Пазарджик
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно единадесети юни, две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурор Стефан Янев,
като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 643 по описа
на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по искова молба
и нейно допълнение на В.А.Д., ЕГН **********, срещу Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Пазарджик, представлявана от
своя директор с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 от АПК. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на обезщетение от 10000 лева
за претърпени неимуществени вреди за период 16.03.2014г. до 07.06.2019г. и
неимуществени вреди за период 16.03.2014г. до 06.05.2015г., ведно със законна
лихва от 06.05.2015г. до крайното изплащане, и заплащане на 26 500 лева
имуществени вреди( които са описани като претърпени загуби за отгледан
слънчоглед(3500лева), сорго(3000лева), люцерна(20 000лева), ведно със
законна лихва от 06.05.2015г. до крайното изплащане. Твърди се, че вредите са в
резултата на отменено НП № 14-0340-000195/28.03.2014г. на началник на РУП
Септември, с което е лишен да управлява МПС за срок от 6 месеца. Ищецът твърди,
че с отмененото НП са му причинени значителни неимуществени вреди:обида,
възмущение, огорчение, стрес, битови и професионални неудобства и проблеми.
Невъзможността да работи близо година го е „докарала до икономически фалит“.
Той и семейството му са земеделски
производители и ежедневно е необходим превоз, от който е лишен. Не е могъл да
наглежда земята и продукцията, да я охранява и пази. С оглед на което са и
посочените имуществени вреди.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния си представител адв.
С., който поддържа иска. Претендира и сторените разноски по делото.
Ответникът – ОДМВР Пазарджик, се представлява от юрк. П., която счита
иска за имуществени и неимуществени вреди за неоснователен и недоказан и
предлага на съда изцяло да го отхвърли. Обосновава подробна защита в
становището по същество на спора, както и представя писмена.
Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик намира
иска за неоснователен и недоказан. Предлага искът да бъде оставен без уважение.
Административен съд – Пазарджик, след като взе
предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
С Решение № 257/02.04.2015г. по НАХД № 1804/2014г. на
Районен съд Пазарджик е отменено НП № 14-0340-000195/28.03.2014г., с което на
В.Д. с ЕГН **********,***, са наложени две глоби, всяка в размер на 200 лв. по
ЗДвП и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 м. Решението на районния
съд е влязло в сила.
Съгласно
представени документи В.А.Д. е земеделски производител със заявление за
регистрация от 26.02.2013г. съгласно Анкетна карта. Използваната земеделска
земя за 2012г. са нива 019090 с площ 0,4030 ха; нива 013002 с площ 0,1961 ха.
Регистрационната му карта на земеделски производител е със заверки от
26.03.2012г. и 28.02.2014г. За 2014г. са налице данни за използвана земеделски
земя за имот по КВС 020030 с площ 0, 3755 ха с основна култура слънчоглед.
Данните за 2011 г. по отношение на използвани земи са неотносими към процесния
период, поради което представените анкетни карти за тях не следва да се
обсъждат. Видно от подадено заявление за подпомагане ФЛ УРН 544210 от 14 май
2014г. В.А.Д. е заявил използвани парцели, които ползва по основание договор за
наем в землището на с. Ковачево с обща площ 1, 81905 ха. Видно от справка за
дейност на В.А.Д.(л. 102) използваната обща площ за място на дейност е 0, 3755
ха в землището на с. Ковачево, община Септември, култура слънчоглед.
От събраните гласни доказателства се установява
следното:
Свидетелят И.Б.Д.е племенник на ищец. Знае, че
книжката му е взета за 6 месеца. Често го е търсил, за да го вози с неговата
кола, но не си спомня колко точно. Вуйчо му се занимава със земеделие и заради
това го е возил по полето. Казва, че не го е преживял добре, защото му се
спъвала работата. Не си спомня да се е ядосвал на полицията. Знае, че отглежда
люцерна, слънчоглед, сорго, като не знае колко декара. Споделя, че отнемането
на книжката му е създавало неудобство да ходи да си върши работата сам и затова
му се е обаждал. Знае, че книжката е отнета от края на март 2014г. до края на
годината 2014г. Споделя, че по 10-15 пъти го е карал на полето. Нивите са били
на 3-4 км. от дома. Там го е карал да зарежда горива, масла.
Свидетелката А.В.Д.-Г. е дъщеря на ищеца. Известно й
е, че е отнета шофьорската книжка на баща й. Споделя, че той го е преживял зле,
било му трудно, трябвало да го вози постоянно, където има работа. Обработвал
земя с люцерна, слънчоглед, сорго. Ядосвал се, че е с отнета книжка, не можел
да стигне до площите. Минавали коне и крави и отъпквали продукцията, а като
имал книжка обикалял полето и наблюдавал
посевите. Като е шофирал преди това е обикалял сутрин и следобед, но не стои
там. Баща й нямал работници тогава. Не може да каже дали е ходил пеша, с
велосипед. Тя също има посиви там, до тези на баща й. Обработват различни
масиви. Почти всеки ден е карала баща си. Продукцията те си я прибират.
Споделя, че той се ядосвал, че тя го е карала. Не е плакал, не знае да е взимал
лекарства.
С определението за насрочване на делото е указана
доказателствената тежест на страните в процеса. С протоколни определения на
основание чл. 171, ал. 4 от АПК са дадени конкретни указания на ищеца, че не
сочи доказателства за претърпени имуществени и неимуществени вреди.
Ищецът е заявил искане за икономическа експертиза със
задача да се даде заключение за средния размер на пропуснатата печалба от
отглеждането на посочените в исковата молба слънчоглед, сорго и люцерна,
отчитайки процесния период и посочените в исковата молба и допълнителна молба
площи и насаждения. С указания съдът е задължил ищеца да конкретизира
доказателственото си искане, с оглед исковата си претенция за пропуснати ползи.
В съдебно заседание на 07.11.2019г. съдът е указал на ищеца да уточни по
отношение на кои имоти иска обследване на зърнодобив, съответно печалби, като
бъде съобразено със заявеното по искова молба. Направеното уточнение за
исканата ССЕ в съдебно заседание на 10.01.2020г. отново не е съобразено с
исковата претенция и очертания правен спор. В указания срок е постъпила молба с
формулирана задача за ССЕ. Съдът е допуснал същата в съдебно заседание на
23.01.2020г.
Въз основа на уважено доказателствено искане на
ответника по делото са постъпили извадки от регистъра на земеделските стопани,
от които е видно, че ЗП В.А.Д. е регистрирано за 2014г. с използвана площ от
0,3755 ха с култура слънчоглед. За 2015г. В.Д. не е регистриран земеделски
производител.
Ответникът представя извлечения от поверените му
регистри в КАТ,от които е видно, че за процесния период ищецът не притежава
собствено МПС.
От постъпила справка от ДФЗ(л. 193 по делото) В.А.Д.
има подадено заявление за подпомагане по схеми и мерки за Директни плащания,
кампания 2014г., като са посочени номерата на парцелите, площта и културата.
За 2015г. от страна на В.Д. не е подавано заявление
за подпомагане. По делото са представени доказателства, че дъщеря му А.В.Д. е
подала такова. С декларации баща и дъщеря дават съгласие дължимите субсидии за
директни плащания за площ за кампания 2014г. да бъдат превеждани по сметка на
другия.
По делото са представени от трето лице, въз основа на
искане от ответника справки от информационна система Сребра за получено финансиране
от ЗП В.Д. за период 01.01.2014г. до 31.12.2015г. , съответно 270, 30 лв. на
30.06.2015г.; 10 692, 64 лв. на 18.05.2015г.; 3 716, 70 лв. на
09.04.2015г.
Ответникът представя 8 броя наказателни
постановления, съставени на ищеца след издаване на процесното отменено НП, от
които е видно, че същият системно нарушава ЗДвП и шофира, въпреки отнетото
СУМПС.
От справка на
ДФЗ на л. 247 от делото е уточнено, че заявените от ползвателя Д. култури за
2014г. са 29,23 ха люцерна; 5, 67 ха – овес; 11, 45 ха площи с угар; 8,06 ха
слънчоглед.
На дадената поредна възможност за конкретизация на
експертизата за установяване на фактите и обстоятелствата по правния спор,
ищецът не е представил такива. Даден е краен срок за събиране на доказателства.
На проведеното съдебно заседание на 11.06.2020г. ищецът поддържа така
заявеното. Със протоколно определение съдът е оставил без уважение
доказателственото искане, тъй като същото не е формулирано в конкретика и с
оглед заявеното по исковата молба.
Други доказателства не са ангажирани от ищеца по
делото.
При така установеното от фактическа страна,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Искът е допустим. Изпълнено е условието на чл. 204, ал. 1 от АПК – искът е подаден от лице с надлежна
процесуална легитимация и е насочен против надлежния ответник.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим, искът по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да е предявен след отмяна на
административния акт по съответния ред. Претендират се имуществени и
неимуществени вреди от отменено наказателно постановление, издаден от служител
към ОДМВР Пазарджик, по Закона за движение по пътищата. Дейността по
административното наказване, съгласно Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС, независимо от
правораздавателния й характер, е административна дейност, тъй като се
осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по
административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в
случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от
административен орган по повод възложени му от закона правомощия, и по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В случая се
установява, че наказателно постановление № 14-0340-000195/28.03.2014г. е
отменено от районния съд с влязло в сила съдебно решение. Тоест предявеният иск
се явява допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда
на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Предявеният иск за обезщетение е с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която разпоредба въвежда отговорност за държавата и
общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като предвижда
исковете да се разглеждат по реда на АПК. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
За да възникне право на обезщетение в настоящото
производство, е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1)
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по
съответния ред; 2) вреда от този акт, действие или бездействие на
администрацията; 3) причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване наличието на
всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ обезщетение за претърпените
имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца
след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане,
като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото
имущество. Неимуществени вреди са и всички други негативни преживявания
в резултат на увреждането.
Съобразно мотивите на т. 1 от Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС,
Административен съд – Пазарджик приема, че издаването на наказателно постановление по ЗДвП, е властнически акт, издаден
от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, то е
правен резултат от санкционираща административна дейност.
По делото безспорно се установи, че НП
№ 14-0340-000195/28.03.2014г. на началник на РУП Септември е отменено по съдебен ред с
влязло в сила решение. Тоест съдът намира за доказана първата от кумулативно
изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, издаден от административен
орган, отменен с влязло в сила съдебно решение.
Ищецът претендира неимуществени вреди в размер на 10
000 лева, за причинени болка и страдание за период 16.03.2014г. до
07.06.2019г. Същите са посочени като вреди, изразяващи се до негативни психологически изживявания.
Не са представени медицински документи или други относими писмени доказателства
за влошено здравословно състояние в посочения период.
За доказване на твърденията си
ищецът е поискал събиране на гласни доказателства. По делото са разпитани като
свидетели Илиян Борисов Д., племенник на ищеца, и А.В.Д.-Г. – дъщеря на ищеца.
В своите показания те твърдят, че на ищеца му е било трудно с оглед придвижване
на работа към земеделските парцели. Описват негативни емоции с трудното
придвижване на работа и зависимостта от
това друг шофьор да го превозва, но не дават информация за преживян стрес, обида или негативни
изживявания, довели до влошаване на психика и здраве. Настоящият
съдебен състав счита, че от свидетелските показания, в процесния период ищецът
е бил добре емоционално. Няма данни да е бил напрегнат, да е преживял
негативните емоции от това, че е с издадено наказателно постановление, което да
се е отразило зле на нервната му система. По делото няма представена медицинска
документация. Свидетелските показания са много общи и не сочат конкретни
негативни емоции. В
проведеното исково производство не се доказаха настъпили неимуществени вреди от
отмененото НП. Показанията
на двамата свидетели сочат най-общо, че на жалбоподателя му е било трудно,
защото някой трябвало да го вози за работа. Мотивиран от изложеното дотук,
съдът намира, че искът за претърпени
неимуществени вреди следва да бъде оставен без уважение, като неоснователен и
недоказан, без да се обсъжда размерът на претендираните вреди.
По отношение на имуществените вреди, определени в размер
на 26 500
лева, ( които са описани като претърпени загуби за отгледан
слънчоглед(3500лева), сорго(3000лева), люцерна(20 000лева), ведно със
законна лихва от 06.05.2015г. до крайното изплащане, съдът намира искът за
неоснователен и недоказан.
Установи се по делото, че В.Д. е ЗП, който е подал
заявление за подпомагане за 2014г., липсва подадено за 2015г. Подаването на
заявление за подпомагане по съответната програма на ДФЗ, е аргумент в подкрепа
на тезата, че същият обработва тези земи през 2014г. Същевременно обаче с оглед
разпределената доказателствена тежест ищецът не доказа да са налице претърпени
загуби от унищожена продукция. Ищецът не посочва какви са обичайните за него от
предходни на 2014г. или през 2015 и следващи години реализирани от него печалби,
за да са налице съпоставими данни и доказателства, че в годината, която е бил
лишен от свидетелство за управление, не е реализирал печалба и са налице
претърпени загуби. В няколко поред съдебни заседания съдът е дал указания за
посочване на конкретни данни, въз основа на които да се изчисли твърдяното, но
от страна на ищеца не беше направено доказателствено искане. Липсват финансови
отчети на земеделския производител, няма никаква информация дали той реализира
изобщо продукция по обработвани от него земеделски площи. Абстрактното търсене
на колко би била печалбата от декар слънчоглед или люцерна не дава никаква
информация на съда за конкретния ищец и неговите претърпени имуществени вреди.
Той е декларирал земи за подпомагане, но липсват доказателства по делото, че
изобщо е обработвал, засаждал, реализирал продукция. Че е извършвал реална
дейност на земеделски производител през 2014г. В счетоводството на ЗП несъмнено
би било намерило отражение, че закупувал материали и консумативи, свързани с
дейността му през годината. Такива не са представени по делото. Още повече, че
по делото се установява, че ищецът не е регистриран ЗП през 2015г., такъв е
била дъщеря му. Нейните финансови загуби, имуществени вреди и селскостопанска
продукция не са свързани с отнетото СУМПС на ищеца. Вредата трябва да е лична и
пряка.
Затруднението и неудобства
при пътувания до обработваните земеделски парцели, не може да обоснове пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с парични загуби в размер на
26 500 лева за слънчоглед, люцерна и сорго.
Няма доказателства да е плащано за осъществени услуги по превоз на ищеца до
имотите, свързани с упражняване на дейност на ЗП. Не се обосновава и не се доказва наличие
на реално причинена имуществена вреда от отменения с това решение акт,
съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендираната от ищеца
сума от 26 500 лева, е недоказана като настъпила имуществена вреда, която да е
пряка и непосредствена последица от обявеното за незаконосъобразно НП.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г.
на ОСГТК на ВКС, обезщетяването на вреди под формата на пропуснати ползи
произтича от доказаната сигурност за увеличаването на имуществото на кредитора.
Ищецът е определил вида на имуществените си вреди, като пропуснати ползи и
претърпени загуби, като не е ангажирал доказателства, че ги има, че произтичат
през процесния период поради невъзможност да шофира. Т.е. в съдебното
производство не се установи дали през разглеждания период ищецът е имал
правоотношения, реализация на продукция или отразяване в счетоводството му, или
в финансовия отчет на такива, респ. дали
ищецът реално е претърпял имуществени вреди, които са във връзка с отменения като
незаконосъобразно НП. Дори от показания на ищцовите свидетели не се установи да
е извършвано плащането на превозните услуги, през процесния период, поради
невъзможността да ползва собствения си автомобил. Още повече липсват
доказателства за нанесени имуществени вреди на ищеца от дейността му на
земеделски производител, които да са пряка и непосредствена последица от
лишеното право на управление на МПС за 6 месеца. Ищецът не проведе успешно пълно и главно
доказване, че настъпилите вреди в дейността му като земеделски производител са
настъпили и че са именно във връзка с отменено като незаконосъобразно
наказателно постановление.
Поради тези съображения съдът счита, че искът за присъждане на имуществени
вреди е неоснователен в тази част и не следва да бъде уважен по отношение
претендиран размер от 26500 лева.
Административен съд Пазарджик счита, че не се доказва
наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на
основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени и имуществени вреди, от което следва, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Не се доказаха претърпени имуществени
и неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отменен
незаконосъобразен акт на ОДМВР Пазарджик.
С оглед изхода на делото, съдът счита за неоснователна
претенцията на ищеца за присъждане на разноски в настоящото производство.
На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ следва да бъда уважено
искането на ответника за присъждане на разноски по производството, които съдът
определя в размер на 100 лева, определено
по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. с чл. 144 от АПК.
Водим от горното, Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав,
Р Е Ш И:
Отхвърля искова молба на В.А.Д., ЕГН **********,
срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Пазарджик,
представлявана от своя директор с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във
връзка с чл. 203 от АПК, за осъждане на ответника за заплащане на обезщетение
от 10000 лева за претърпени неимуществени вреди за период 16.03.2014г. до
07.06.2019г. и неимуществени вреди за период 16.03.2014г. до 06.05.2015г.,
ведно със законна лихва от 06.05.2015г. до крайното изплащане, и заплащане на
26 500 лева имуществени вреди( които са описани като претърпени загуби за
отгледан слънчоглед(3500лева), сорго(3000лева), люцерна(20 000лева), ведно
със законна лихва от 06.05.2015г. до крайното изплащане, които са причинени от
отменено НП № 14-0340-000195/28.03.2014г. на началник на РУП Септември, с което
е лишен да управлява МПС за срок от 6 месеца с Решение по АНД № 1804/2014г. на
РС Пазарджик
ОСЪЖДА В.А.Д.,
ЕГН **********,*** разноски по първоинстанционното производство в размер
на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 2821 от 02.03.2021г., по адм. дело № 9336/2020г. на ВАС – Трето отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 444/13.07.2020 г., постановено
по адм. дело № 643/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА В. А. Д., ЕГН *****, с адрес: с. К., общ. С., обл. П., ул. **** и
съдебен адрес: гр. П., ул. *****, адв. В. С. да заплати на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, сумата от
100 (сто) лева, представляваща разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Решението е окончателно.