Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 23.11.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, II състав, в публичното заседание на дванадесети
ноември през 2020 год. в състав:
Съдия: Димитринка КУПРИНДДЖИЙСКА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 426 по описа
за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е
по реда на по чл. 404, ал.1, т.1 и чл. 405 от Кодекса на труда КТ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Ричмарт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.“Потсдам“ № 10, представлявано от управителя М.Д.Й.,
действащ чрез адв.О.Б. ***, против Предписания от
26.06.2020 г. на главни инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе,
материализирани в Протокол за извършена проверка изх.№ ПР 2014561/26.06.2020
г., потвърдени с Решение изх.№ 20 057 849 от 21.07.2020 г. на
Изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда", с които жалбоподателят
е задължен да изплати на К.С.Д. и П.С.К. начисленото им във ведомостите за
заплати за м.април 2020 г. трудово възнаграждение и паричните им обезщетения за
неизползван платен годишен отпуск, съгласно чл. 224 ал. 2, във вр. с чл. 228
ал. 3 от Кодекса на труда. В жалбата се релевират основания
за незаконосъобразност на предписанията поради
нарушения на материалния закон. Изтъкват се съображения по наведените основания,
като основните са за неправилно приемане от административния орган, че в случая
става въпрос за пълна имуществена отговорност на работниците, при положение, че
по преписката са налице данни за реализирана от работодателя ограничена
имуществена отговорност по чл. 206 ал. 2 КТ. В с.з. процесуалният представител
излага допълнителни доводи с оглед събраните в хода на съдебното производство
доказателства.
Иска се съдът да отмени оспорените предписания. Претендират се и разноски
Ответникът по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе, чрез процесуален представител, счита
жалбата за неоснователна. Не претендира разноски за юрисконсулт.
Заинтересованата страна – П.С.К. не ангажира
становище по спора.
Заинтересованата страна – К.С.Д. не ангажира
становище по спора.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
На 08.06.2020 г. (по работни места) и
на 10.06.2020 г. (по документи) служители на Дирекция "Инспекция по
труда" - Русе извършили проверка по спазване на трудовото законодателство
на „Ричмарт“ ЕООД, при която
констатирали, че след прекратяване на трудовите правоотношения с К.С.Д. и П.С.К.
на 04.05.2020 г., работодателят е
извършил удръжки от трудовите им възнаграждения в нарушение на чл. 272 ал. 2,
във вр. с чл. 210 ал. 5 КТ и не им е изплатил начислените във ведомост за
заплати за месец април 2020 г. трудови възнаграждения, в нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ. Било установено също така, че не на
двете работнички не е изплатено и начисленото парично обезщетение на
неизползван платен годишен отпуск, което е нарушение на чл. 224 ал. 2, във вр.
с чл. 228 ал. 3 КТ.
С оглед установеното и на
основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ били дадени задължителни предписания
на „Ричмарт“ ЕООД], а именно:
1. Работодателят да изплати начисленото
във ведомост за заплати за месец април 2020 г. трудово възнаграждение на К.С.Д.,
съгласно чл. 128, т. 2 от КТ.
2. Работодателят да изплати
на К.С.Д. начисленото парично обезщетение на неизползван платен годишен отпуск,
съгласно чл. 224 ал. 2, във вр. с чл. 228 ал. 3 КТ.
3. Работодателят да изплати
начисленото във ведомост за заплати за месец април 2020 г. трудово
възнаграждение на П.С.К., съгласно чл. 128, т. 2 от КТ.
4. Работодателят да изплати
на П.С.К. начисленото парично обезщетение на неизползван платен годишен отпуск,
съгласно чл. 224 ал. 2, във вр. с чл. 228 ал. 3 КТ.
Като част от
административната преписка по делото са приложени трудов договор № 292/18.03.2020
г., сключени между „Ричмарт“ ЕООД и П.С.К.
(л.44) и трудов договор № 294/18.03.2020 г., сключени между „Ричмарт“ ЕООД и К.С.Д. (л.61), с които е
уговорено, че работодателят възлага, а двете служителки приемат да изпълняват
длъжността "организатор производство". От представените длъжностни
характеристики, се установява, че тази длъжност е ръководна и включва
ръководство и контрол на цялостната дейност в шивашки цех (л.45-50). С
протоколи (без посочена дата) работодателят е констатирал, че К.С.Д. и П.С.К.
не са изпълнили фирмени разпоредби - в качеството им на ръководители на
производствена линия и на база протоколи за извършен контрол от фирма
„Пелинтекс“, възложител на поръчки на фирма „Диор“, за занижен контрол и
допуснати технологични отклонения и несъответствия, довели до намаляване на
качеството и невъзможност за износ, в следствие на което са получени големи
финансови загуби (л.104-105). Служителите са отказали да подпишат протоколите,
което е удостоверено с подписите на трима свидетели на 04.05.2020 г. Към
преписката са приложени и протоколи за проверка на качеството на фирма
„Плинтекс“, България (л.25-40). Въз основа на тези протоколи за неизпълнение на
фирмени разпоредби и нанесени на предприятието вреди по небрежност при
изпълнение на трудовите задължения, работодателят е издал Заповед №
10/04.05.2020 г. и Заповед № 9/04.05.2020 г., с които на основание чл. 210, във
вр. с чл. 206 ал. 2 КТ е разпоредил да се удържат на П.К. и К.Д. съответно
сумите от 920.00 лв. и 1250.00 лв. (л.55 и л.59). С разходни касови ордери от
04.05.2020 г. „Ричмарт“ ЕООД е направил
прихващане на горепосочените суми с дължимите трудови възнаграждения за месец
април 2020 г. до размера на по-малката сума - за П.К. – 715.27 лв. и за К.Д. – 1134.23 лв. (л.54 и л.58). Приложени са и Заповед № 313/04.05.2020 г. и
Заповед № 314/04.05.2020 г., с които на основание чл.71 ал. 1 КТ са прекратени трудовите
правоотношения между „Ричмарт“ ЕООД
от една страна и П.С.К. и К.С.Д. от друга.
Предписанията са обжалвани с жалба вх.№ 20067869/07.07.2020
г. пред по-горестоящия орган по реда на чл. 81 и следващите АПК. С Решение изх.№
20 057 849/21.07.2020 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция
по труда“, е отхвърлена по отношение на всички предписания от Протокол за
извършена проверка изх.№ ПР2014561/26.06.2020 г. (л.111 - 120 от делото). За да
постанови решенето си административният орган е преценил, че обжалваните предписания
са законосъобразни, издадени от компетентен орган, като са спазени изискванията
за форма на административния акт и не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила в хода на административното
производство. Подробно са изложени мотиви относно законосъобразността на всяко
едно от предписанията, като основния аргумент за отхвърляне на жалбата е
обстоятелството, че от страна на работодателя не е реализирана законосъобразно
ограничената имуществена отговорност спрямо двете служителки, поради което е
приложил и недопустимо по КТ прихващане в условията на прекратено трудово
правоотношение. Въз основа на тези доводи е изведен извода за дължими от страна
на работодателя начислено трудово възнаграждение за м.април 2020 г. и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на П.К. и К.Д., поради което
същите следва да бъдат изплатени в срока, посочен в ПАМ. Решението е било връчено на представляващ
дружеството на 23.07.2020 г.
В хода на съдебното производство са събрани гласни
доказателства – показанията на свидетелите П.Н.Х. и Г.Г.Н.. Двамата свидетели
твърдят, че през периода март- май 2020 г. са работили в „Ричмарт“ ЕООД съответно като „организатор“
производство“ и като ТРЗ и „личен състав“. Св.Х. заявява, че П.К. и К.Д.
също са работели през посочения период в „Ричмарт“ ЕООД, като П.К. била организатор производство, а К.Д.
отговаряла за производството на цялата фабрика, представяла се като
изпълнителен директор. Именно тя определяла правилата за шев на дадена поръчка
– изработвала мострите, определяла правилата за изработката им и контактувала с
представителите на външните фирми, като подписвала и протоколите за качество.
По отношение на поръчка от фирма „Пелинтекс“, която била представител на
марката „Кристиян Диор“, възникнали проблеми в производството – налагало се
постоянно да се ремонтира поръчката, което удължило много времето за шиене.
Ежедневно идвали протоколи от фирмата – възложител със забележки по качеството,
които трябвало да се отстраняват. Един от основните проблеми бил с
произведените предни части на джобовете, за което производство отговаряла П.К..
Ръководството на фирмата било запознато с тези проблеми и в последствие
трудовите правоотношение с Д. и К. били прекратени.
Св.НН. допълва, че
макар Д. и К. да били назначени на еднакви длъжности – организатор
производство, Д. била с по-висок ранг. Във връзка с проблемите по изпълнение на
поръчките на фирма „Диор“ управителят на „Ричмарт“ ЕООД разпоредил да се
изготвят протоколи за щети и вреди, които двете били нанесли. Тези протоколи
били изготвени от трима служители – П.Х., Н.Ю. и М.Й., но Д. и К. отказали да
ги подпишат, след което били освободени. Управителят на дружеството наредил да
се удържат сумите по протоколите, но двете служителки отказали да се подпишат
на тези заповеди, което било удостоверено с подписа на свидетели. Сумите били
удържани, като в последствие Д. и К. не са се оплаквали и не са заявявали
претенции.
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Оспорените в настоящото производство предписания, материализирани в Протокол за
извършена проверка изх.№ ПР 2014561/26.06.2020 г., са връчени
на представляващия дружеството на 26.06.2020 г. (л.72). „Ричмарт“
ЕООД е упражнило правото
си на жалба по административен ред по чл.81 и сл. АПК в законовия срок, като изпълнителният директор на ИА „Главна
инспекция по труда“ се е произнесъл с Решение изх.№ 20 057
849/21.07.2020 г. Това решение е
връчено на управителя на дружеството на 23.07.2020 г., което е упражнило
правото си на жалба до съда на 03.08.2020г., т.е. в срока по чл.149, ал.3 от АПК. При тези данни съдът намира производството за допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
С административния акт са приложени принудителни
административни мерки /ПАМ/, регламентирани в разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ. В тази норма е предвидено да се
дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за
изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване
на трудовите правоотношения. Следователно цитираната разпоредба оправомощава
контролните органи на Инспекцията по труда да дават задължителни предписания на
работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. В
горепосочените норми е регламентирана една правна възможност, за
осъществяването на която законодателят е предоставил на административния орган
да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да приложи ПАМ или не, която
преценка е израз на свободна воля и вътрешно убеждение в рамките на
предоставената му от закона оперативна самостоятелност. Съгласно процесуалната норма
на чл. 169 от АПК, административният съд, сезиран с
жалба за незаконосъобразност на административен акт, издаден при условията на
оперативна самостоятелност, проверява дали административният орган е разполагал
с оперативна самостоятелност при произнасянето си и спазил ли е при това
произнасяне изискването за законосъобразност на административния акт.
В разглеждания случай
оспорените принудителни административни мерки са приложени от длъжностни лица в
Дирекция "Инспекция по труда" - Русе, които са разполагали с
оперативна самостоятелност, предоставена им по силата на чл. 404 от КТ. Следователно, административният акт
е издаден при наличие на компетентност - в кръга на предоставените от закона
правомощия.
Спазена е установената от
закона форма - оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени
фактическите и правни основания за издаването му. Отразени са приетата за
установена от административния орган фактическа обстановка и доказателствата,
въз основа на които са установени фактите; цитирани са правните норми,
послужили като основание за постановяване на оспорвания административен акт.
Същият съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Оспорените предписания са
издадени и при правилно приложение на материалния закон. Правилно, на основание
чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ са дадени предписания на
работодателя „Ричмарт“ ЕООД да
изпълни нормативноопределените му задължения за изплащане на дължимо трудово
възнаграждение, съгласно чл. 128 от КТ, както и за изплащане на
обезщетения, дължими съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ. Установено е по делото, че трудовите
правоотношения с П.К. и К.Д. са прекратени, считано от 04.05.2020
г. В съответствие с нормата на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ контролните органи на Дирекция
"Инспекция по труда" - Русе са компетентни да дават предписания по
реда на чл. 404 от КТ за преустановяване на нарушенията на
трудовото законодателство, допуснати от работодателите при изпълнение на
задължението им да изплащат точно и своевременно полагащите се трудови
възнаграждения и обезщетения на наетите на работа работници и служител, дори и
след прекратяване на трудовите правоотношения.
В настоящия случай дължимите
суми за обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ, както и трудовите възнаграждения за
м. април 2020 г. не са изплатени, поради прихващането им с насрещно вземане на
работодателя. Вземането на работодателя е обосновано с разпоредбите на чл. 206, ал. 2 от КТ - реализирана ограничена имуществена
отговорност на служители с ръководни функции за нанесени на дружеството вреди в
размер съответно на 920.00лв. от П.К. и в размер на 1250.00 лв. от К.Д., поради неизпълнение на трудовите
си задължения по небрежност, за което на основание чл. 210 от КТ са издадени и Заповед № 9/ 04.05.2020
г. и Заповед № 10/04.05.2020 г.
Съгласно, чл. 272, ал. 1 от КТ без съгласието на работника или
служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен
за: 1. получени аванси; 2. надвзети суми вследствие на технически грешки; 3.
данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото
възнаграждение; 4. осигурителни вноски, които са за сметка на работника или
служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; 5. запори, наложени по
съответния ред; 6. удръжки в случая по чл. 210, ал. 4. С цитираната правна
норма законодателят е въвел по-специална, сигурна и засилена защита на
дължимото трудово възнаграждение, чието предназначение е да осигури основни,
значими, жизненоважни потребности и нужди на служителя и неговото семейство.
Именно заради това е забранил и удръжки от същото без съгласието на служителя в
хипотези, различи от изрично и изчерпателно посочените в чл. 272, ал. 1 от КТ. Целта е да се предотвратят и да не
се допускат злоупотреби, неоснователни и произволни удръжки и прихващания от
страна на работодателя.
В случая основните
възражения на жалбоподателя са, че той е реализирал ограничена имуществена
отговорност спрямо двете работнички, а не пълна, поради което правилно е
приложил разпоредбата на чл. 210 ал. 4 КТ. Видно е от приложените към
преписката писмени доказателства, че „Ричмарт“
ЕООД е провел именно процедурата по реализиране на ограничена имуществена
отговорност, предвидена в разпоредбите на чл. 210, във вр. с чл. 206 ал. 2 КТ –
в този смисъл са и двете заповеди №9 и №10 от 04.05.2020 г. По този въпрос
съдът счита, че няма спор, въпреки твърденията на жалбоподателя, че
административният орган е приел в оспорените предписания, че е реализирана
пълна имуществена отговорност. Действително в обстоятелствената част е направен
кратък коментар относно начина на реализиране на пълната имуществена
отговорност, но крайният извод е за неправилно реализирана ограничена
имуществена отговорност. В този смисъл е и Решение изх.№ 20 057
849/21.07.2020 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“,
издадено в отговор на постъпилата жалба от „Ричмарт“
ЕООД по реда на чл. 81 и сл. АПК. В мотивите на решението по-горестоящият
административен орган е изложил подробни мотиви, в които е приел, че
работодателят е реализирал спрямо П.К. и К.Д. ограничена имуществена
отговорност, а съгласно разпоредбата на чл. 97 ал. 1 изр. 2 АПК, когато органът
отхвърли жалбата или протеста (както е в случая), мотивите за това решение се
смятат за част от мотивите на административния акт. Така че дори и да е налице
известна неяснота в мотивите на предписанията относно обстоятелството какъв вид
имуществена отговорност е реализирана от работодателя според административния
орган, същата е отстранена в решението по чл. 97 АПК.
Разпоредбата на чл. 206
ал. 1 КТ предвижда ограничена имуществена отговорност за работникът или служителят за вреда,
причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на
трудовите задължения, като отговорността
е в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово
възнаграждение. Ал. 2 уточнява, че когато вредата е причинена от ръководител,
включително и от непосредствен ръководител, при или по повод упражняване на
ръководните му функции, отговорността е в размер на вредата, но не повече от
трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение. От своя страна
разпоредбата на чл. 210 ал. 1-5 КТ урежда реда и начина за реализиране на
ограничената имуществена отговорност от работодателя – издаване на заповед, с
която се определя основанието и размера на отговорността на работника или
служителя, което може да стане в 1-месечен срок от откриването на вредата или
от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от
причиняването й (респективно тези срокове са 3 месеца и 5 години, когато
вредата е причинена от ръководител или при извършване на отчетническа дейност)
– ал. 1 и ал. 2, връчване на заповедта на работника или служителя, който има
възможност в 1-месечен срок да оспори писмено основанието или размера на отговорността
– ал. 3, в случай че заповедта не е оспорена в 1-месечния срок, работодателят
удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в
размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс – ал. 4.
В конкретния случай съдът
счита, че не е приложима хипотезата на чл. 210, ал. 4
от КТ. Не е спорно
по делото, че между П.К. и К.Д. от
една страна и „Ричмарт“ ЕООД от друга, са
съществували трудови правоотношения, считано от 19.03.2020 г., като и двете
работнички са заемали ръководни функции – „организатор производство“. На
04.05.2020 г., чрез протоколи за неизпълнение на фирмени задължения, работодателят
е констатирал, че в резултат на проявена от П.К. и К.Д. небрежност при
изпълнение на трудовите им задължения, на предприятието са причинени вреди. В
1-месечния (3-месечен) срок по чл. 210 ал. 2 КТ, на 04.05.20 управителят на
„Ричмарт“ ЕООД е издал Заповед № 9 и Заповед № 10, с които е определил
основанието и размера на отговорността на двете работнички. От доказателствата по делото се
установява, че при връчването на двете заповеди на 04.05.2020 г. П.К. и К.Д. са отказали да ги подпишат и това е
удостоверено с подписите на трима свидетели. При това положение посечения в
разпоредбата на чл. 210 ал. 3 КТ 1-месечния срок за писмено оспорване на
основанието или размера на отговорността от страна на работника тече именно от
04.05.2020 г. и изтича на 04.06.2020 г. Едва след изтичането на този срок и ако
работникът не е оспорил писмено основанието или размера на отговорността,
работодателят има възможност да удържи дължимата сума от трудовото
възнаграждение на работника или служителя, без негово съгласие, в размерите,
посочени в ГПК. Т.е., за да може „Ричмарт“
ЕООД да реализира правото, предвидено в разпоредбата на чл. 210 ал. 4 КТ,
следва да са налице следните предпоставки: 1. да е изтекъл 1-месечния срок от
връчване на заповедта; 2. да не е постъпило писмено оспорване от работника и 3.
удръжките да са в размерите, предвидени в чл.446 ал. 1 ГПК.
Видно е
от доказателствата по делото, а и това обстоятелство не се отрича от
жалбоподателя, че удръжките са направени в същия ден, в който са издадени
цитираните две заповеди № 9 и № 10, както и заповедите за прекратяване на трудовите
правоотношения с П.К. и К.Д.. Както в жалбата, така и в съдебно заседание,
оспорващият развива доводи, че разпоредбата на чл. 210 ал. 3 КТ дава възможност
на работника да оспори заповедта, но не задължава работодателя да изчака срока
по нея. Подобно тълкуване на нормата не отговаря нито на нейното смислово
значение, нито на систематичното й място. Действително чл. 210 ал. 3 КТ урежда
едно право на работника, чието реализиране е предоставено на неговата преценка,
като при упражняването му работодателят може да реализира имуществената
отговорност само по съдебен ред. Същевременно обаче чл. 210 ал. 4 КТ изрично
посочва, че работодателят може да удържи дължимата сума от трудовото
възнаграждение на работника без негово съгласие, само ако той не е реализирал
правото си по ал. 3. За да се прецени дали е реализирано това право обаче,
следва да изтече предвидения в закона срок. Няма как работодателят да реализира
своето право, преди да е изтекъл срока за реализиране правото на работника.
Именно затова и разпоредбата на чл. 210 ал. 4 КТ е систематически след тази на
ал. 3, тъй като изпълнението на предвидената в нея хипотеза може да стане след
изтичането на срока, предвиден в предходната алинея. Направеното възражение в
жалбата, че всъщност двете работнички така или иначе не са направили писмено
оспорване на заповедите в 1-месечния срок, по никакъв начин не може да санира
действия на работодателя, тъй като тяхното съответствие със законовите норми се
преценява към момента на извършването им, а не в последващ момент. Тук е
мястото да се посочи, че принципно работодателят няма пречка да реализира
ограничената имуществена отговорност в условията на прекратени трудови
правоотношения и преди изтичане на 1-месечния срок, предвиден в разпоредбата на
чл. 210 ал. 3 КТ, но това може стане по реда на чл. 210 ал. 5 КТ. Съгласно
цитираната норма в
случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други
причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки по реда на
предходната алинея, въз основа на заповедта на работодателя или на органа по
изречение второ на ал. 1 работодателят може да поиска издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, независимо от размера на вземането.
Неоснователно
е и другото възражение, наведено в жалбата – за липса на задължение на
работодателя да изследва семейното положение на работниците с оглед
определянето на несеквестириуемата част от трудовото възнаграждение. Вземането за трудово възнаграждение е
уредено от процесуалния закон като частично несеквестируемо - чл. 446, ал. 1 от ГПК. Материалният закон забранява да се
извършва компенсация с несеквестируемата част от такова вземане без съгласието
на кредитора - чл. 105 от ЗЗД. Съответно е и разрешението, което
дава КТ при осъществяване на ограничената имуществена
отговорност на работника. И в този случай прихващането е допустимо само със
секвестируемата част от дължимото на работника трудово възнаграждение - чл. 210, ал. 4
от КТ, което
означава, че за да е законосъобразно извършено такова прихващане, работодателят
е длъжен да установи каква част от трудовото възнаграждение на всеки конкретен
работник е несеквестируемо. В случая от доказателствата по делото е видно, че
такава преценка не е направена, а прихващането е извършено с пълния размер на
начисленото възнаграждение на П.К. и К.Д. за
месец април 2020 г., включващо и обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск
Поради
изложените съображения съдът счита, че работодателят е реализирал ограничена
имуществена отговорност спрямо П.К. и К.Д. без да са налице всички предвидени в
закона предпоставки за това, като незаконосъобразно е удържал от начислените
трудови възнаграждения за м.април 2020 г.,
чрез прихващане в условията на прекратено трудово правоотношение, дължимите
суми. След като процесните суми не попадат в случаите, изброени в чл. 272, ал. 1 от КТ и след като за тяхната удръжка няма
изрично писмено съгласие на П.К. и К.Д.,
дружеството - работодател е нямало правно основание да я прихване от трудовото
им възнаграждения. Не е имало и законово основание да прихване сумите и от
дължимите обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ, тъй като разпоредбата на чл. 210, ал. 4
от КТ се отнася
единствено за дължимите трудови възнаграждения (насрещната престация от работодателя
срещу престиране на работната сила), а не и за дължимите обезщетения.
Поради това, законосъобразно
и в съответствие с разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ от Дирекция "Инспекция по
труда" - Русе са били дадени предписания на „Ричмарт“ ЕООД за изплащане на трудовите възнаграждения, както и
за изплащане на обезщетенията по чл. 224, ал. 1 от КТ, дължими на П.К. и К.Д..
Предвид изложеното, жалбата
е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
Предвид обстоятелството, че
ответната страна не е направила искане за присъждане на разноски, съдът не
дължи произнасяне в тази насока.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ричмарт“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул.“Потсдам“ № 10, представлявано от управителя М.Д.Й., срещу Предписания от
26.06.2020 г. на главни инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе,
материализирани в Протокол за извършена проверка изх.№ ПР 2014561/26.06.2020 г.,
потвърдени с Решение изх.№ 20 057 849 от 21.07.2020 г. на Изпълнителния
директор на ИА "Главна инспекция по труда".
Решението
подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: