О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 94
19.03.2018г.
Бургаският Апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златина Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Тончева
Събина Христова
Като разгледа докладваното от съдия Христова
ч.гр.дело № 59 по описа за
Производството по делото е образувано по частната жалба на „Б“ООД, ЕИК *, чрез адв. Г. , против определение №2223/18.12.2017 г. по гр.дело № 1191/2017 г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която не е приет за разглеждане предявеният от дружеството насрещен иск.
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че частната жалба е допустима, съобразно задължителните указания в ТР №1/17.07.2001 г. на ВКС.
За да откаже приемането на насрещния иск в производството, съдът се е позовал на несъвпадащата родова подсъдност между него и първоначално предявения иск. Счита определението за проява на двоен стандарт от страна на съда, който е приел въпреки липсата на подсъдност предявените от ищеца обективно и субективно съединени искове, но е отказал да стори това по отношение на насрещния иск. Не е съобразена и съществуващата възможност за прихващане, което е допълнителен довод за необходимостта от приемане за разглеждане на насрещния иск.
Ответната страна по делото, редовно уведомена, не изпраща становище по частната жалба.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с жалбата и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена против акт, който не подлежи на инстанционен контрол, поради това е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
С определението в обжалваната му част Бургаският окръжен съд е отказал да приеме предявения от ответника по делото „Б“ООД, ЕИК * насрещен иск против И. Л. и е изпратил делото на Районен съд – В. с доводи, че искът е родово подсъден на районен съд като първа инстанция, в случая районният съд по адреса на пълномощника на ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК , на обжалване подлежат определенията, които преграждат хода на производството и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Отказът на окръжния съд да приеме за съвместно разглеждане нова претенция по реда на чл. 211 ГПК не подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК. Законодателят не е предвидил такава възможност, нито актът е преграждащ движението по делото. Отказът за приемането на насрещния иск, когато е отказ да се разгледа в същото производство, наред с иска по исковата молба, не прегражда възможността претенцията да бъде разгледана в отделно производство. Съдът, с определението по чл. 211, ал. 2, изр. 2 ГПК, не отказва разглеждане изобщо на спора, а отказва да допусне обективно съединяване на искове.
Казаното изрично е изяснено и в мотивите на ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 7. На обжалване подлежи само определението, с което съдът, след като неправилно е приел за съвместно разглеждане, наред с първоначалния иск, и насрещен иск по нередовна искова молба, е оставил същата без движение и, поради неизпълнение в срок на указанията, я е върнал. Случаят не е такъв. Първостепенният съд не е върнал насрещната искова молба, а само е отказал да я разгледа ведно с първоначалния иск. При горните констатации частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Б. :
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „Б“ООД, ЕИК *, чрез адв. Г. , против определение №2223/18.12.2017 г. по гр.дело № 1191/2017 г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която не е приет за разглеждане предявеният от дружеството насрещен иск.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: