Р Е Ш Е Н И Е
№ 3856 14.10.2019
г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4778 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от И.Й.Г. срещу „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на
сумата от 766.19 лева, представляваща стойност на коригирана и преизчислена ел.
енергия за периода от 17.12.2018 г. до 15.02.2019 г., за която са издадени
фактури от 20.03.2019 г. и № ********** от 20.03.2019г.
Ищецът твърди, че е клиент на ответника. Получил
съобщение за издаване на фактурите поради промяна на титуляр на партидата и за
начисляване на процесната сума за потребена
ел. енергия. Твърди, че фактурите са издадени вследствие на преизчисляване на потребеното количество енергия, което било без основание.
Нямало съставен констативен протокол, нито основание за издаването на фактурите,
предвид разпоредбите на ЗДДС. Моли се за уважаване на иска. Претендират се
разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на
исковата молба, с който оспорва претенцията. Твърди, че сумата е начислена за
реално потребена ел. енергия, а не в резултат на
корекция. Партидата се водела на наследодателя на ищеца, който починал през …..,
но заявление за промяната й било подадено едва на 29.01.2019 г. Поради това,
две от месечните фактури за потребената ел. енергия
били сторнирани и били издадени процесните на новия
клиент. Твърди, че измервателното устройство е изправно и правилно е отчитало потребената от ищеца ел. енергия. Количествата били
изчислени съобразно одобрените цени. С
оглед изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 153, вр. с чл.
146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са
отделени обстоятелствата, че: ищецът е бил потребител на услугите на ответното
дружество за посочения в исковата молба обект и период, както и, че ОУ на ответника
и „Електроразпределение Юг“ ЕАД са влезли в сила /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 6086/31.05.2019 г. – л. 36-37/.
Съдът приема тези факти за доказани, включително като
съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.
Във връзка с твърденията и оспорванията
на страните са приети заключения на СТЕ и ССЕ.
Вещото лице по СТЕ сочи, че след проверка на място е
установило следното – процесният електромер е от
одобрен тип, като е със срок на валидност на одобрението до 09.03.2020 г.;
същият е работил в процесния период при извършени
всички законоустановени и изискуеми технически проверки; за исковия период потребяваната от ищеца ел. енергия е измервана от него,
като същият е монтиран правилно и в съответствие с техническите изисквания.
Електромерът, както и тези на останалите битови клиент, електроснабдявани
от близкия трафопост по принадлежност, се отчитали от система за дистанционен
отчет на 15 число на месеца. Представени са таблични данни за отчетените от
електромера показания при регулярните месечни отчети, както и изчислените въз
основа на тях количества консумирана ел. енергия. След подробен анализ е дадено
заключение, че в процесния период 17.12.2018 г. –
15.02.2019 г. – обектът на ищеца е снабдяван с електроенергия, а съпоставката
на остойностената с процесните
фактури, с тази, отчетена от електромера, показва равенство между техните количества по зони. Следователно, остойностената в тези фактури ел. енергия е реално доставена до имота на ищеца. В
последната една година, електромерът бил отчитан ежемесечно посредством система
за дистанционен отчет.
Съдът кредитира заключението изцяло, като ясно,
компетентно изготвено и неоспорено от страните.
От данните в него се установява, че процесните
суми не касаят корекция на сметка на
абоната, както се твърди в ИМ, нито
преизчисление на вече начислени или платени суми, а фактуриране на реално
консумирана ел. енергия, която не е била заплатена. Видно от представените
писмени доказателства, ищецът е подал искане за смяна на партидата на
28.01.2019 г./л.29-30/, т.е. значителен период от време след смъртта на
наследодателя си /28.10.2005 г. – УН л.34/, на чието име се е водела същата.
Така се потвърждава тезата на ответника, че поради неизпълнение на собственото
му задължение по чл. 11, ал. 3 ОУ на ЕВН ЕС, от които е обвързан като клиент, се
е стигнало до завеждането му като клиент с различен № на процесното
ИТН едва след подаване на заявлението. Поради това и фактурите, издадени на
наследодателя, са били сторнирани /кредитни известия – л.26-28/ и на тяхно
място са били издадени процесните за същите
задължения, но вече с адресат – ищецът. Последното е и логично – предвид датата
на подаване на заявлението за смяна на партида – 28.01.2019 г., са сторнирани
именно фактури от 23.01.2019 г. и 23.02.2019 г., с падежи за плащане след
датата на промяната, като на тяхно място са издадени процесните
- за същите периоди като сторнираните /вж. л.6-7 и л.26-28/, но вече на новия
титуляр на партидата. Следователно и предвид заключението на СТЕ, се касае за
начислени суми за реално потребена електроенергия, отчетена надлежно и от годно и изправно измервателно устройство, а не за корекция на сметка или
преизчисление без основание.
Потребителят - ищец е консумирал предоставените от ЕВН услуги
по доставка на ел. енергия и дължи заплащането й, според нормативно
установените цени. Според чл. 7, т. 1 ОУ ответникът има задължението да
снабдява с ел. енергия клиентите си, а ищецът има насрещното задължение по чл.
11, т. 1 ОУ - да заплаща стойността й. Доказва се, че електромерът в имота е
бил изправен и е отчитал количеството ел. енергия; че показанията са правилно остойностени и снети от СТИ. Принципно няма спор, че ел.
енергия е била консумирана, за което свидетелства по несъмнен начин нарастъкът
на показанията. Не са ангажирани доказателства от ищеца консумацията да е
несъответна или прекомерна, още повече, че според СТЕ показанията са от реални
отчети, т.е. ел. енергия именно в тези количества е била потребена
от абоната.
Предвид горното, предявеният иск е неоснователен. Ищецът
следва да заплати стойността на консумираните от него услуги, тъй като е ползвал
предоставените му блага и дължи възмездяване на насрещната страна. Да се приеме
обратното би означавало допускане на неоснователно обогатяване на една от
страните. Фактът, че ел. енергията е фактурирана впоследствие и то след сторниране на предходни фактури, поради поведението на
самия ищец и неизпълнението на задълженията му по ОУ своевременно да уведоми
ЕВН за смъртта на наследодателя и да поиска промяна на партидата, по никакъв
начин не може да се отрази на извода за дължимост на
сумите. В крайна сметка потребителят не е ощетен, нито натоварен със
задължение, за което да не носи отговорност, т.к. се изисква плащане на реално консумирани услуги със съответна
стойност. Не се касае за преизчисление,
както се твърди в ИМ.
Според заключението на ССЕ, което съдът също кредитира,
като компетентно и неоспорено – отчетените показания по дневна и нощна тарифа,
посочени в двете фактури, съответстват на отчетеното количество за дневна и
нощна енергия, констатирани от СТЕ, а остойностяването на всеки отделен
компонент е извършено, съобразно действащите в периода цени на КЕВР.
Ето защо, съдът приема, че начислените суми за ел.
енергия за исковия период са правилно определени и дължими, като съответстват
на реалната консумация. Поради това, предявеният иск за недължимост
на сумите е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски се дължат на ответника. Отправил е
искане, представил е доказателства за сторени такива от: общо 230 лева –
депозити за СТЕ и ССЕ, като на осн. чл. 78, ал.8, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 НЗПП, съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение на сумата от 150 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И.Й.Г., ЕГН ********** срещу „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК *********, иск за установяване в отношенията между страните недължимостта на сумата от общо 766,19 лева, представляваща
стойност на електроенергия, доставена за периода от 17.12.2018 г. до 15.02.2019
г., за която са издадени фактури от 20.03.2019 г. и № ********** от 20.03.2019 г.
за имот, находящ се в гр. С., ул. „А.” №…, за ИТН….
ОСЪЖДА И.Й.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.
Данов” № 37, сумата от общо 380 лева
/триста и осемдесет лева/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП