Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 34 23.01.2023 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, четиринадесети състав, на деветнадесети януари две хиляди двадесет
и трета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АТАНАСКА АТАНАСОВА
2. ТОДОР ИКОНОМОВ
при секретаря С.А., в присъствието на прокурора Андрей
Червеняков, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно
наказателно дело № 1931 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод
постъпила касационна жалба от С.Г.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, против
решение № 15 от 21.09.2022 г., постановено по АНД № 91/2022 г. по описа на
Районен съд- Малко Търново.
В жалбата са развити доводи
за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона,
съставляващи касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. В нея се сочи,
че в административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност на наказателното
постановление. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него
наказателно постановление.
В съдебното заседание не се
явява представител на касатора, редовно уведомен. Не са ангажирани нови
доказателства.
Ответникът по касационната
жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява
становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-
Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от надлежна
страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането
и́ по същество, съдът намира за установено следното:
С решението, предмет на
касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 477/14.07.2022
г., издадено от директора на РДГ- Бургас, с което на основание чл. 257, ал. 1,
т. 1 от ЗГ е наложено на касатора административно наказание- глоба в размер на 500
лева, за нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии. Прието е от съда, че в
производството по издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Прието е, че нарушението е доказано с
допустимите доказателствени средства и законосъобразно е наложено
административното наказание.
Според настоящия касационен
състав решението е правилно.
От фактическа страна по
делото е установено, че на касатора С.Г.С., като лице, упражняващо лесовъдска
практика, е издадено позволително за сеч № 0655441 от 09.02.2022 г. При
извършена на 27.05.2022 г. в негово присъствие проверка на сечището е
установено от служители на РДГ- Бургас, че 60 броя немаркирани стоящи дървета
от дървесен вид дъб са с увредена кора. Увредените дървета са означени от
проверяващите лица с удивителен знак, а наранената част от тях е покрита с
кафява боя. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол №
КД-01-68 от 31.05.2022 г., връчен на С.. Срещу последния е съставен акт за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено
обжалваното наказателно постановление.
С нормата на чл. 257 от ЗГ е
предвидено наказание за длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска
практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни
правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му,
както и решения и предписания, основани на тях. Нормата е бланкетна и съставът
на нарушението е попълнен с разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 6 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, според която лицата
по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да
следят за опазването от повреди на немаркираните дървета, подраста и младиняка.
В случая тази хипотеза несъмнено е налице. Касаторът С. притежава качеството
лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. На
същия е издадено позволително за сеч и такава е извършена в провереното сечище.
Налице е и соченото неизпълнение от страна на С. на задължението му да следи за
опазването от повреди на немаркираните дървета, в резултат на което са увредени
60 дървета, и следователно е изпълнен съставът на нарушението, за което е наложено
административното наказание.
Касаторът по същество не
оспорва фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд, но счита,
че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени
процесуални нарушения. Тези доводи са неоснователни. Нарушението е съществено,
само когато води до ограничаване процесуалните права на страните. Такова в
случая не е налице. Актът за установяване на административното нарушение е
съставен съобразно изискванията на закона и е предявен на нарушителя, за да се
запознае със съдържанието му. Както в акта, така и в наказателното
постановление нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща на същия да
разбере в какво е обвинен, в съответствие с изискванията на чл. 42, т.4, респ.
чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, с което е осигурено правото му на защита.
Действително, в наказателното постановление липсва подробно описание в какво се
състои увреждането на дърветата, но такива данни се съдържат в констативния
протокол, съставен при извършване на проверката в присъствието на касатора и
връчен на последния, поради което не би могло да се приеме, че е нарушено
правото му на защита. Ясно е посочен и периодът на извършване на деянието- от
момента, посочен в нормата на чл. 12б от Наредба № 1/30.01.2012 г. (получаване на позволителното за сеч), до датата
установяване на нарушението. Наказанието е определено при превес на
смекчаващите обстоятелства в размер, близко до минималния (въпреки големия брой
на увредените дървета), поради което не би могло да се приеме, че непосочването
на отегчаващи обстоятелства съставлява съществено процесуално нарушение.
При извършената служебна
проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост
или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не е налице
и соченото в жалбата касационно основание, поради което решението следва да се
остави в сила.
Мотивиран от горното, на
основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2
от ЗАНН, Бургаският административен съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15 от 21.09.2022 г., постановено по
АНД № 91/2022 г. по описа на Районен съд- Малко Търново.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.