Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 250
гр. Русе, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VII състав, в открито
заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при участието на
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и прокурора РАДОСЛАВ ГРАДЕВ, като разгледа докладваното
от съдия АГУШ адм. дело № 346 по описа за 2023г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203 – чл. 207 от АПК, във
връзка с чл. 1, ал.1 и ал. 2 от ЗОДОВ.
Ищецът „Сити Медикъл“ ЕООД,
със седалище: гр.Русе, представлявано от управителя С. А.К., чрез процесуалния си представител – адв. В.М. ***, твърди, че с влязло в сила решение,
постановено по АНД № 12367/2018 г. по описа на Районен съд – София /СРС/ е
отменено издаденото срещу дружеството Наказателно постановление № 27/0023-3874
от 03.07.2018 г. на изпълнителния директор на Агенция за хора с увреждания,
гр.София. Поддържа, че в производството по посоченото
административнонаказателно дело бил представляван от адвокат, като за
осъщественото процесуално представителство заплатил в брой договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 830 лева. Заявява, че заплатеното адвокатско
възнаграждение за него представлява имуществена вреда, която е пряка и
непосредствена последица от отмененото незаконосъобразно наказателно
постановление. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Агенция за хора с увреждания /АХУ/, гр.София да
му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 830 лева,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на влизане в сила на
съдебното решение – 08.02.2019 г. до окончателното изплащане. Претендира направените в настоящото производство разноски,
за които представя списък (л.42 от
делото).
Ответникът в
производството - Агенция за хората с увреждания, гр.София, представлявана от
изпълнителния директор, чрез процесуалния си представител -гл. юрисконсулт Б.Б.,
в депозиран по делото писмен отговор с вх. № 2798 от 29.06.2023 г. по описа на
АС-Русе, изразява становище за неоснователност на иска, за което развива подробни
съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на поисканите разноски за
адвокат за настоящото производство, в случай на уважаване на предявения иск /л.
21 – л.24 от делото/.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за допустимост и основателност на
предявения иск.
Съдът, като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Искът е предявен от лице, разполагащо с правен
интерес, след отмяната на незаконосъобразно наказателно постановление, от което
се претендират вредите (чл. 204, ал. 1 от АПК). Насочен е срещу процесуално
легитимиран ответник (чл. 205, ал. 1 от АПК), имащ качеството на юридическо
лице, към който принадлежи органът-издател на НП, тъй като съгласно чл.10, ал.1
от ЗХУ Агенцията
за хората с увреждания е изпълнителна агенция към министъра на труда и
социалната политика, юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
При преценка на допустимостта на производството следва да бъде отчетено, че за
процесния случай е неприложима нормата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, според която
когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не
се прилага. Към датата на приключване на производството
пред СРС /проведено открито съдебно заседание на 15.11.2018 г./ е липсвал
процесуален ред, по който направените разноски за адвокатско възнаграждение да
могат да бъдат претендирани и присъдени в самото административнонаказателно
производство. Допълнението на закона, чрез създаването на новите ал. 3 – ал. 5
на чл. 63 от ЗАНН, съгласно
които в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК, е извършено по силата на §9 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ
(обн., ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) и има действие занапред (ex nunc).
Следователно, към момента на приключване
на производството пред СРС е липсвал правен способ за репариране на направените
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по ЗАНН.
По гореизложените съображения искът е процесуално допустим.
От постановеното решение по приложеното АНД № 12367/2018
г. по описа на Районен съд – София се
установява, че предмет на оспорване пред въззивния съд е било Наказателно
постановление № 24/0023-3871 от 03.07.2018 г. на изпълнителния директор на
Агенция за хората с увреждания, гр.София, с което на дружеството „Експерт медикъл“ ЕООД, със седалище:
гр.Русе, на основание чл.54а от ЗИХУ вр.чл.83 ЗАНН, е наложено административно
наказание – „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева. С постановеното решение по АНД №
12367/2018 г. по описа на СРС, съдът е отменил НП № 24/0023-3871 от
03.07.2018г., издадено от изпълнителния директор на Агенция за хората с
увреждания, гр.София.
Решението не е било обжалвано пред касационната
инстанция и е влязло в законна сила на 08.02.2019 г., удостоверено на л.30 от
приложеното анд на РС-София.
В производство пред СРС ищецът, в качеството на
жалбоподател, е бил представляван от упълномощения от него адвокат – адв. В.М. ***.
Между тях е бил сключен договор за правна защита и съдействие от 28.08.2018 г. (л.13
от приложеното дело на РС - София), по силата на който за оказване на правна
защита и съдействие е договорено възнаграждение в размер на 830 лева, като е
записано, че сумата в цялост е заплатена в брой, поради което в тази част договорът
има силата на разписка, удостоверяваща заплащането на възнаграждението (в този
смисъл и т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК). Установява се още, че упълномощеният адвокат се е явил и е
участвал в проведеното по делото на СРС съдебно заседание на 15.11.2018 г. т.е.
фактически е осъществено процесуално представителство на дружеството.
Според разпоредбите на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и
чл.203 и сл. от АПК фактическият състав на отговорността на Държавата изисква
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. Незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата/общината,
при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния
ред; 2. Настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или
бездействието и 3. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2014 г.,
ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на
дейността на органа, негов издател. Независимо, че НП не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на
иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица
от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност.
В
обстоятелствената част и в петитума на исковата молба се претендира ангажиране
на отговорност по реда на чл.1 от ЗОДОВ вр. чл.203 от АПК – за отменено по
съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление – НП № 27/0023-3874/03.07.2018г.,
на изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания, гр.София, като с
диспозитива на съдебното решение, постановено по АНД № 12367/2018г. на Районен
съд София е отменено НП № 24/0023-3871
от 03.07.2018г. на изпълнителния директор на Агенция за хората с
увреждания, гр.София.
В
обстоятелствената част на съдебното решение е посочено, че предмет на съдебното
производство е НП № 24/0023-3871 от
03.07.2018г. на изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания,
гр.София.
От
изложеното следва правният извод, че с влязло в сила решение е отменено НП № 24/0023-3871 от 03.07.2018г., а не НП
№ 27/0023-3874/03.07.2018г., на изпълнителния директор на Агенция за хората с
увреждания, гр.София, от незаконосъобразността на което се претендира обезщетение
за причинените вреди.
Обективните
предели на СПН на решение по АНД № 12367/2018г. обхващат НП № 24/0023-3871 от 03.07.2018г. на изпълнителния директор на
Агенция за хората с увреждания, гр.София, като не се простират и са неотносими
към НП № 27/0023-3874/03.07.2018г., на изпълнителния директор на Агенция за
хората с увреждания, гр.София.
Дори
и да се приеме, че РРС се е произнесъл извън предмета на правния спор, с който
е сезиран, е следвало страната да обжалва съдебното решение по реда на касационното
обжалване. В настоящото съдебно производство е недопустимо да се прави съдебен
контрол на влязлото в сила съдебно решение, което се ползва със сила на
пресъдено нещо.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че не е налице първата предпоставка незаконосъобразен
акт, на орган или длъжностно лице на държавата, издаден при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменен
по съответния ред; който е задължителен елемент от фактическият състав на
отговорността на Държавата.
Предявеният иск е неоснователен, поради
което следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Сити
Медикъл“ ЕООД, със седалище: гр.Русе, представлявано от управителя С.А.К., срещу Агенцията за хората с увреждания, със седалище гр.София,
за
претърпените имуществени вреди, в размер на 830 лева, в резултат на НП №
27/0023-3874/03.07.2018г. на изпълнителния директор на Агенцията за хората
с увреждания, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на влизане в сила на съдебното
решение – 08.02.2019 г. до окончателното изплащане, като неоснователен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: