№ 4071
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110159272 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 17.07.2023 г. (на
лист 48 – 49 от делото), на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. Т. Г., с
която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи на дружеството следните суми – 2604,47 лева за
доставена за периода месец май 2018 г. до месец април 2020 г. до
топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „Л.“ 3*, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **,
топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.12.2021 г., до
окончателното плащане; 443,71 лева – лихва за забава за плащане на
посочената по-горе сума за периода 15.09.2019 г. – 23.11.2021 г.; 17,99 лева –
цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
гореописания топлоснабден имот за периода месец ноември 2018 г. - месец
април 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 07.12.2021 г., до окончателното
плащане, и 3,99 лева – законна лихва за забава за плащане на последната
описана сума за периода 31.12.2018 г. – 23.11.2021 г. – вземания по заповед за
изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 70001/2021 г. по описа на
Софийския районен съд, 142. състав.
В исковата молба и уточнителната молба се излагат твърдения, че
ответникът бил „клиент на топлинна енергия“, тъй като бил собственик на
топлоснабдения имот по силата на наследствено правоприемство, и бил
длъжен да заплаща доставената до имота му топлинна енергия съгласно чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на
1
задълженията бил определен в публикувани от дружеството общи условия,
които съгласно чл. 150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след
одобрението им от Комисията за енергийно и водно регулиране и
публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия на
дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 45-ия ден
след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен
прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на
всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни
изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо
услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е
„Нелбо инеженеринг“ ООД, като поради това се иска привличането му по
делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за
потреблението на ответника. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден отговор от
ответника – Е. Т. Г., с който предявеният иск се оспорва като частично
погасен по давност, както и се оспорва дължимостта на лихви за забава, тъй
като задълженията не са станали изискуеми, като не е определен конкретен
срок за плащането им. Не се оспорва цената на доставена топлинна енергия,
претендирана в исковата молба. Иска се отхвърляне на исковете. Претендират
се разноски.
Конституираното трето лице – помагач „Нелбо Инженергинг“ ЕООД с
молба от 15.12.2023 г. (на лист 74 – 81 от делото) с приложени становище,
изравнителни сметки и констативни протоколи, поддържа, че при определяне
разхода за топлинна енергия за процесния имот са спазени относимите
нормативни изисквания за периода.
В съдебното заседание ищецът, чрез своя процесуален представител –
юрисконсулт М., моли съдът да постанови решение, с което да уважи
предявените искове. Претендира разноски. Представя списък на разноските. С
молба от 18.12.2023 г. (на лист 83 от делото) процесуалният представител на
ответника – адвокат К. С., моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представения на лист 17 – 18 от делото Договор за продажба
на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, през
1992 г. майката на ответника – В. С. Х., е придобила процесния недвижим
имот с адрес: С., ж.к. „Л.“, бл. 3***, вх. *, ет. *, ап. **. Съгласно приложения
списък на етажните собственици (на лист 23 – 24 от делото) към протокол за
проведено общо събрание на 18.09.2002 г. на етажните собственици и
наематели в бл. ***, ж.к. „Л.“, вх. *, под № ** в списъка е вписана В. С. Х..
Съгласно представеното удостоверение за наследници, находящо се на
лист 16 от делото, В. С. Х. е починала на **.**.**** г. и неин наследник по
закон е Е. Т. Г. (син). Съгласно представено на лист 14 – 15 от делото
заявление-декларация ответникът Е. Т. Г., на 28.10.2021 г. е поискал
2
партидата в ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот да бъде
променена на негово име.
С доклада по делото като безспорно между страните и ненуждаещо се
от доказване е отделено обстоятелството, че за доставеното количество
топлинна енергия ищецът е начислил претендираните с исковата молба цени,
както и че процесният имот се намира в сграда в режим на етажна
собственост.
Съгласно служебно известните на съда чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-
1/27.06.2016 г., публикувани във 3 вестник “19 минути” и във вестник
„Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл.
36 от общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на
топлоснабдителното предприятие цената на услугата дялово разпределение,
като редът за заплащането на тези суми на извършващите услуги се определя
от Топлофикация София ЕАД, съгласувано с търговците, които извършват
тази услуга.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл.
150 ЗЕ, и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Главният иск за присъждане на цена на топлинна енергия се уважава,
ако съдът установи, че ответникът е собственик или титуляр на вещно право
върху имот в сграда в режим на етажна собственост, до който ищецът е
доставял топлинна енергия; количеството на доставената енергия; единичната
цена на енергията; доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна
клауза, въз основа на която се дължи заплащането на услугата на ищеца;
настъпване на уговорения падеж на задълженията.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право
на ползване дължат заплащане на доставената до техните имоти топлинна
енергия, ако същите се намират в сгради в режим на етажна собственост и са
свързани с абонатна станция за отопление и битово водоснабдяване или
свързано към нея отклонение.
От съвкупната преценка на представените по делото нотариален акт за
покупко-продажба, списък на етажните собственици, удостоверение за
наследници и заявление-декларация (л.14-15) по безспорен начин се
установява, че ответникът Е. Т. Г. е собственик на процесния недвижим имот
по силата на наследствено правоприемство.
Съгласно констативните протоколи, представени от третото лице –
помагач на лист 78 – 81 от делото и неоспорени от ответника, до процесния
3
топлоснабден имот не е осигурила достъп за отчет на уредите за дялово
разпределение за отоплителния сезон 2018/2019 г. и 2019/2020 г. Поради това,
за тези периоди е начислена служебно топлинна енергия за битова гореща
вода.
Между страните не се спори, че за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.
начислената сума за топлинна енергия за процесния имот за подгряване на
вода е в размер на 1378,93 лева, а за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. – в
размер на 1225,54 лева.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град
София, в сила от 10.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД и Тълкувателно
решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС плащанията за комунални услуги са
периодични такива и се погасяват с 3-годишна давност. Настоящото
производство е образувано за установяване на вземане по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, подадено на 07.12.2021 г. На основание
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето (обн., ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) давността е спряна в
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. Ето защо в конкретния случай погасени
по давност са задълженията за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. –
31.07.2018 г., за които към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 07.12.2021 г. са изтекли 3 години от настъпване на
техния падеж, въпреки спирането на давността за периода от 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г.
Съгласно представеното съобщение към фактура (на лист 26 от делото)
за периода 01.07.2018 г. – 30.09.2018 г. начислената сума за подгряване на
вода е 248,24 лв. без ДДС, от която съдът намира, че следва да изчисли
размера на погасеното по давност задължение за месец юли 2018 г. по реда на
чл. 162 ГПК, като раздели същата на три, предвид това че в периода има три
месеца. Така погасена по давност е 1/3 от задължението в размер на 248,24
лева или 82,75 лева без ДДС. За периода 01.05.2018 г. – 30.06.2018 г. е
начислена сума за топлинна енергия в размер на 171,31 лева без ДДС. Така
общият размер на задълженията за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г.
– 31.07.2018 г., които са погасени по давност е в размер на 254,06 лева без
ДДС или 304,87 лева, като последната сума следва да бъде извадена от общия
размер на задълженията по фактурата за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.
– 1378,93 лева Така общият размер на задълженията за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2019 г. възлиза на сумата от 1074,06 лева.
Съгласно представеното на лист 27 – 28 от делото съобщение по
фактура задълженията за топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г. са в размер на 1225,54 лева.
4
Предвид изложеното, искът за заплащане на главница за топлинна
енергия следва да бъде уважен за сумата от 2 299,60 лева, а за сумата над
2 299,60 лева до пълния предявен размер от 2 604,47 лева, както и за периода
01.05.2018 г. – 31.07.2018 г. искът следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност. Върху сумата от 2299,60 лева се дължи и законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.12.2021 г.
до окончателното плащане.
По иска за присъждане на цена за услугата „дялово разпределение на
топлинна енергия“ се установява, че съгласно чл. 22, ал. 2 от общите условия
на ищеца от 2016 г. цената на тази услуга се заплаща от клиентите в сграда
етажна собственост на Топлофикация София ЕАД. Съгласно чл. 150 ЗЕ
общите условия на ищеца, одобрени от държавен орган и публикувани в два
ежедневника, обвързват потребителите, ако те не с поискали да предложат
други условия, като последното не се твърди по делото. Следователно е
налице договор за заплащане на задълженията, дължими се по принцип на
дружеството, извършващо услугата "дялово разпределение", на
топлоснабдителното дружество.
От представените от третото лице – помагач документи – изравнителни
сметки за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. на лист 76 и за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. на лист 77, и представените на лист 78 – 81
констативни протоколи, се установява реално извършване на услугата
"дялово разпределение" за процесния имот.
Съгласно представено на лист 29 от делото извлечение за месеците в
периода 01.11.2018 г. – 30.03.2020 г. е начислена суми за услугата „дялово
разпределение“ в размер на 1 лева на месец, а за м. 04.2020 г. – 0,99 лева,
който размер съдът не намира за прекомерен.
Предвид изложеното искът за заплащане на стойността на услугата
„дялово разпределение“ следва да бъде уважен в пълния предявен размер от
17,99 лева.
Искът за присъждане на законна лихва за забава (чл. 86, ал. 1 ЗЗД) се
уважава, ако се установи, че ответникът е изпаднал в забава, доколкото
задължението му е за заплащане на парични суми.
Длъжникът изпада в забава при две хипотези – в случай, че е определен
срок за изпълнение на задължението му (чл. 84, ал. 1 ЗЗД), или в случай, че е
бил поканен да плати – от датата на поканата (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). Съгласно чл.
33, ал. 2 и ал. 4 от Общите условия, Топлофикация начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва за задължения за задълженията по
изравнителни сметки, ако същите не са заплатени в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главните задължения се
погасяват и акцесорните. Предвид изложените по-горе съображения защо
задължението за главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. –
31.07.2018 г. е погасено по давност, то погасено по давност е и вземането за
законна лихва върху главницата за този период.
5
В случая годишната фактура за сезон 2018 г. до април 2019 г. е издадена
на 31.07.2019 г. (на лист 26 от делото), съответно падежът е на 14.09.2019 г., а
тази за сезона от май 2019 г. до април 2020 г. е издадена на 31.07.2020 г. (на
лист 27-28 от делото), съответно падежът е на 14.09.2020 г. Така определена
по реда на чл. 162 ГПК чрез лихвения калкулатор на НАП – единствен такъв
на държавна институция, законната лихва върху задълженията за периода
01.08.2018 г. – 30.04.2019 г. в размер на 1074,06 лева, определена за периода
от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. включително и след това – от 15.07.2020 г. до
23.11.2021 г. (за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. лихва не се дължи
съгласно ЗМДВИППП), се равнява на 202,00 лева.
Законната лихва за забава върху задълженията по фактурата от
31.07.2020 г. в размер на 1225,54 лева, изчислена за периода от 15.09.2020 г.
до 23.11.2021 г. възлиза на 148,10 лева. Така общият размер на законната
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия възлиза на сумата от
350,10 лева.
Предвид посоченото искът за заплащане на законна лихва за забава за
периода 15.09.2019 г. – 23.11.2021 г. следва да бъде уважен за сумата от
350,48 лева, а за сумата над 350,10 лева до пълния предявен размер от 443,71
лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно иска за лихва за забава върху цената на услугата „дялово
разпределение“:
Лихва за забава за плащане на парично задължение се дължи при
настъпване на две хипотези – уговорен срок за плащане, или покана към
длъжника. В общите условия на Топлофикация София ЕАД не се съдържа
уговорка за срок, в който следва да се плащат разходите за дялово
разпределение, а по делото не са събрани доказателства ответникът да е канен
да плати тези суми преди образуване на съдебно производство. Поради това
този иск следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът
пропорционално на уважената част от исковете (86,89 %) и ответникът
пропорционално на отхвърлената част от исковата претенция (13,11 %).
Ищецът е доказал разходи в исковото производство за държавна такса в
размер на 61,40 лева и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, или общо 161,40 лева, и в
заповедното производство – 61,40 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, или общо 111,40 лева. От тези суми
пропорционално за исковото производство следва да се присъдят 140,24 лева
в исковото производство, и в заповедното – 96,80 лева.
Ответникът е доказал разноски в размер на 300 лева за заплатен
адвокатски хонорар в исковото производство. Съразмерно на отхвърлената
част от исковете ищецът има право на разноски от 39,33 лева. Тъй като в
исковата молба (на лист 7 от делото) е направено искане за прихващане на
разноските, същото следва да се уважи, като на ищеца се присъдят само
6
100,91 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение на Е. Т. Г. , с ЕГН: **********, и адрес: София, ж.к. „Люлин“ 3 ,
бл. 318 , вх. Г, ет. 3, ап. 73, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК: *********, и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б
сумите: 2299,60 лева (две хиляди двеста деветдесет и девет лева и 60 ст.) –
цена на доставена до имот с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“ 3 , бл. 318 , вх. Г,
ет. 3, ап. 73 (аб. № 167845), топлинна енергия за периода 01.08.2018 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.12.2021 г., до
окончателното плащане; 350,10 лева (триста и петдесет лева и 10 ст.)–
законна лихва за забава за плащане на последната посочена сума за периода
от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 23.11.2021 г.; 17,99 лeва
(седемнадесет лева и 99 ст.) – цена за услуга „дялово разпределение на
топлинна енергия“ за посочения по-горе имот за периода 01.11.2018 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.12.2021 г. до
окончателното плащане – задължения по заповед за изпълнение по частно
гражданско дело № 70001/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 142.
състав, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за цена на доставена топлинна енергия
за разликата над присъдените 2299,60 лева до пълната претендирана
сума от 2604,47 лева (две хиляди шестстотин и четири лева и 47 ст.) и за
периода 01.05.2018 г. – 31.07.2018 г.; за законна лихва – за разликата над
350,48 лева до пълната претендирана сума от 443,71 лева (четиристотин
четиридесет и три лева и 73 ст.) и за периода от 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г., и
3,99 лева (три лева и 99 ст.) – законна лихва върху цената на услугата
„дялово разпределение“ за периода 31.12.2018 г. – 23.11.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Т. Г. , с ЕГН: **********,
и адрес: София, ж.к. „Люлин“ 3 , бл. 318 , вх. Г, ет. 3, ап. 73, да плати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление:
София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумите от: 100,91 лева (сто лева и 91 ст.) –
разноски в исковото производство и 96,80 лева (деветдесет и шест лева и 80
ст.) – разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач –
„Нелбо Инженергинг“ ЕООД, с ЕИК: *********.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8